Промени ли се Австрия за тази една година?
Вече една година в Австрия на власт е необикновена коалиция - страната се ръководи от консервативната Австрийска национална партия и десните популисти от Партията на свободата. Промени ли се страната за тази една година, разсъждава Елизабет Шумахер в коментар за Deutsche Welle .
За Виена нещата наподобяват добре: консервативната Австрийска национална партия (АНП) и дясната Австрийска партия на свободата (АПС) ръководят в естетика, до края на годината Австрия е ротационен ръководител на Европейски Съюз и провежда европейска среща на върха в Залцбург, неотдавна се състоя и австрийският дебют пред Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Настроението беше малко помрачено само от една проява преди към седмица пред канцлерството - към 20 хиляди души излязоха на митинг против расизма и заплахата от подкопаване на демократичните структури. Но по принцип антиправителствените митинги от подобен мащаб са по-скоро изключение в Австрия - като цяло австрийците поддържат канцлера Себастиан Курц от АНП и неговия съдружен кабинет.
Подобна необятна поддръжка за крайнодесни политики е немислима (все още) за Германия. Когато през 2016 година партията " Алтернатива за Германия " (АзГ) влезе в Бундестага, това породи всеобщо отвращение. Публичните прояви на десните популисти по предписание водят до още по-масови контрапрояви и митинги против това, че тази се пробва да натрупа политически капитал от човешки нещастия и подклажда настроенията против бежанците.
В Австрия, наподобява, хората са безразлични към това, че консервативната Народна партия е сключила съюз с дясната Партията на свободата. За една година във властта тази партия, свързвана с идеологията на националсоциализма, към този момент съумя да създаде няколко огромни абсурда.
Полагането на клетва от новото държавно управление през декември 2017 година беше съпроводено от демонстрации. Също толкоз гръмко обаче доста австрийци показаха поддръжката си за новото държавно управление. И го вършат и до през днешния ден. Според последните анкети към момента 34% от гласоподавателите биха дали своят вот за Народната партия на канцлера Курц, а към 24% е поддръжката за Австрийската национална партия. Да напомним: на изборите предходната година АНП завоюва 31%, а АПС взе съвсем 26 на 100 от гласовете.
" Те пазят жителите на тази страна. А хората, които идват тук, с цел да се възползват от социално-осигурителната ни система, би трябвало да бъдат връщани назад ", споделя един 38-годишен предприемач от Виена по отношение на миграционната политика на държавното управление.
Но има и опозиция - изключително от чужбина валят рецензии. Правителственият представител Петер Лаунски-Тифентал отхвърля обвиняванията и показва, че Австрия е изиграла доста значима роля по време на пика на бежанската рецесия: " Ние постъпихме хуманно и приехме към 80 000 бежанци - втората най-голяма квота на глава от популацията в целия Европейски Съюз ". По думите му обаче приоритет на австрийското европредседателство е " съдействието с европейските сътрудници на страната за прекъсване на незаконната миграция ".
След изборите опозицията е като парализирана, споделя журналистът Паул Доненбауер, който следи свадите в кабинета на Себастиан Курц и неговата Народна партия. Сред тях са и разкритията, че измежду депутатите от Партията на свободата има и някогашни членове на неонацистки организации. Доненбауер счита, че изборите са разединили австрийците: " Хората в градовете не желаят това държавно управление, а тези в провинцията - противоположното. Оттогава насам съперниците на държавното управление са като парализирани и работят безпомощно ", споделя той.
Дясната политика среща в Германия доста по-силен отпор в сравнение с в Австрия. Включително поради това, че след Втората международна война Австрия в никакъв случай не се е разделяла същински със своето нацистко минало. В страната одобряват със удовлетворение наложеното от силите спечелили във войната виждане, че австрийците също са жертви на националсоциалистите - след аншлуса на Австрия през 1938 година, а не са били помощници на Хитлер в Холокоста. За разлика от " Алтернатива за Германия ", която се появи чак през 2013 година, Австрийската партия на свободата съществува от 1956 година, а през 1990-те години реализира доста в локалната политика. " Сега към този момент взе участие и в централната власт, което ѝ дава опция да транспонира своите десни възгледи и на национално равнище. Затова не е чудно, че съпротивата против деянията на десните обединения е незначителна при нас ", добавя австрийският публицист.
Преодоляването на националсоциалистическото минало е част от немската еднаквост. Съответно огромна е и съпротивата против партията " Алтернатива за Германия ". В Австрия нещата наподобяват иначе - поддръжниците на Партията на свободата не се тормозят гръмогласно да хвалят достиженията на тяхното държавно управление в битката против " незаконната миграция ".
За Виена нещата наподобяват добре: консервативната Австрийска национална партия (АНП) и дясната Австрийска партия на свободата (АПС) ръководят в естетика, до края на годината Австрия е ротационен ръководител на Европейски Съюз и провежда европейска среща на върха в Залцбург, неотдавна се състоя и австрийският дебют пред Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк.
Настроението беше малко помрачено само от една проява преди към седмица пред канцлерството - към 20 хиляди души излязоха на митинг против расизма и заплахата от подкопаване на демократичните структури. Но по принцип антиправителствените митинги от подобен мащаб са по-скоро изключение в Австрия - като цяло австрийците поддържат канцлера Себастиан Курц от АНП и неговия съдружен кабинет.
Подобна необятна поддръжка за крайнодесни политики е немислима (все още) за Германия. Когато през 2016 година партията " Алтернатива за Германия " (АзГ) влезе в Бундестага, това породи всеобщо отвращение. Публичните прояви на десните популисти по предписание водят до още по-масови контрапрояви и митинги против това, че тази се пробва да натрупа политически капитал от човешки нещастия и подклажда настроенията против бежанците.
В Австрия, наподобява, хората са безразлични към това, че консервативната Народна партия е сключила съюз с дясната Партията на свободата. За една година във властта тази партия, свързвана с идеологията на националсоциализма, към този момент съумя да създаде няколко огромни абсурда.
Полагането на клетва от новото държавно управление през декември 2017 година беше съпроводено от демонстрации. Също толкоз гръмко обаче доста австрийци показаха поддръжката си за новото държавно управление. И го вършат и до през днешния ден. Според последните анкети към момента 34% от гласоподавателите биха дали своят вот за Народната партия на канцлера Курц, а към 24% е поддръжката за Австрийската национална партия. Да напомним: на изборите предходната година АНП завоюва 31%, а АПС взе съвсем 26 на 100 от гласовете.
" Те пазят жителите на тази страна. А хората, които идват тук, с цел да се възползват от социално-осигурителната ни система, би трябвало да бъдат връщани назад ", споделя един 38-годишен предприемач от Виена по отношение на миграционната политика на държавното управление.
Но има и опозиция - изключително от чужбина валят рецензии. Правителственият представител Петер Лаунски-Тифентал отхвърля обвиняванията и показва, че Австрия е изиграла доста значима роля по време на пика на бежанската рецесия: " Ние постъпихме хуманно и приехме към 80 000 бежанци - втората най-голяма квота на глава от популацията в целия Европейски Съюз ". По думите му обаче приоритет на австрийското европредседателство е " съдействието с европейските сътрудници на страната за прекъсване на незаконната миграция ".
След изборите опозицията е като парализирана, споделя журналистът Паул Доненбауер, който следи свадите в кабинета на Себастиан Курц и неговата Народна партия. Сред тях са и разкритията, че измежду депутатите от Партията на свободата има и някогашни членове на неонацистки организации. Доненбауер счита, че изборите са разединили австрийците: " Хората в градовете не желаят това държавно управление, а тези в провинцията - противоположното. Оттогава насам съперниците на държавното управление са като парализирани и работят безпомощно ", споделя той.
Дясната политика среща в Германия доста по-силен отпор в сравнение с в Австрия. Включително поради това, че след Втората международна война Австрия в никакъв случай не се е разделяла същински със своето нацистко минало. В страната одобряват със удовлетворение наложеното от силите спечелили във войната виждане, че австрийците също са жертви на националсоциалистите - след аншлуса на Австрия през 1938 година, а не са били помощници на Хитлер в Холокоста. За разлика от " Алтернатива за Германия ", която се появи чак през 2013 година, Австрийската партия на свободата съществува от 1956 година, а през 1990-те години реализира доста в локалната политика. " Сега към този момент взе участие и в централната власт, което ѝ дава опция да транспонира своите десни възгледи и на национално равнище. Затова не е чудно, че съпротивата против деянията на десните обединения е незначителна при нас ", добавя австрийският публицист.
Преодоляването на националсоциалистическото минало е част от немската еднаквост. Съответно огромна е и съпротивата против партията " Алтернатива за Германия ". В Австрия нещата наподобяват иначе - поддръжниците на Партията на свободата не се тормозят гръмогласно да хвалят достиженията на тяхното държавно управление в битката против " незаконната миграция ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ