Вече е сигурно - предсрочните избори чукат на вратата. В

Вече е несъмнено - предварителните избори чукат на вратата. В това по принцип няма нищо ужасно - част от демокрацията, както споделят мнозина.
Ново разпределяне, нов шанс?
Току-що влезнали в новото Народно заседание, и старите, и (особено) новите политически играчи в него се надпреварват да демонстрират какъв брой самоуверено гледат на тази вероятност и да твърдят, че са изцяло подготвени за нея. Някои даже не се тормозят да вършат безапелационни и непроменяемо оптимистични прогнози. Сигурно е обаче, че не на всички сметките ще излязат.
Целта на текста, който четете, не е да предложи още една прогноза. А да напомни вероятни сюжети след задаващите се предварителни избори и да предизвести, че част от тези сюжети може да се окажат много разочароващи за някои.
Първата необятно споделяна оптимистична прогноза е, че новите избори „ дават опция да създадем по-добър избор ”. Че ще доведат до някакво друго, друго от настоящето систематизиране на силите в Народното събрание. Че ще бъде излъчено някакво ново болшинство, тъй че днешната обсада да бъде избегната и да стане допустимо съставянето на държавно управление, без да се постанова да се вършат кой знае какви пазарлъци и взаимни отстъпки. Както се споделя - ново разпределяне, нов шанс. Може обаче да се окажем със същите карти в ръце.
Всъщност, измежду всички варианти при едни скорошни (още след 2-3 месеца) избори най-големи шансове да се сбъдне има точно тази - да се повторят същите или съвсем същите резултати. Тогава, след още една креслива, нервна и скъпа предизборна и изборна акция, отново ще се окажем в същата обстановка. Няма да ни е за първи път - в българската политика сме привикнали да гледаме еднакъв филм по няколко пъти.
Оптимизмът на новите
Следващата необятно споделяна оптимистична прогноза е на новите партии и обединения в днешния парламент. Всички те наподобяват безусловно сигурни, че мястото им и в идващия парламент е обезпечено. Нещо повече: всички те са (в една или друга степен) безапелационни, че ще покачат резултата си и ще разширят наличието си. Което сумарно може да им разреши да вземат решение сами, без да се преценяват с някоя от старите партии. Оптимизмът им се крепи на няколко хипотетични фактора: че по силата на някаква инерция настроенията в обществото в интерес на смяната ще нарастват; че изборите ще се проведат по време, когато интензивността ще е по-висока; че изборните правила ще бъдат изменени, а служебното държавно управление ще организира по-честни избори, в следствие от което старите партии ще се свият още повече, а гласовете за новите ще бухнат като великденски козунак.
Възможно е да стане тъкмо по този начин. Но напълно не е изключено и тъкмо противоположното - както във връзка с влизането в Народното събрание, по този начин и във връзка с разширеното наличие. Защото: интензивността посред лятото може да се окаже по-ниска; броят на „ непочтено ” печелените до момента гласове може да се окаже мощно преувеличен; на част от гласоподавателите, дали своят вот за новите партии, държанието на техните избраници може да им се стори безконтролно и по тази причина да решат да ги накажат; изключително сензитивно може да е това наказване за партията, която от самото начало високомерно си мълчи, а най-после с дейностите си е директно виновна за предизвикването на предварителните избори. Откровено популистки хрумвания като фрапантното понижаване на заплатите на всички управленци и комисията за проверка на всичко и всички в страната могат да имат същия резултат.
Краят на ГЕРБ?
Проф. Маринов: Нови избори няма да доведат до по-голям безпорядък от този на ГЕРБ
" След всичко, което се случва при първите два мандата, опцията да бъде събрано стабилно и кардинално болшинство е извънредно мал...
Накрая за още една оптимистична прогноза. Мнозина настояват, че в случай че се мине през още едни избори, ГЕРБ трайно ще се заседи на „ опозиционната пейка ”. Нещо повече: съгласно някои това към този момент ще е „ краят на ГЕРБ ”. Или както сподели шоуменът, народен представител и водач на „ ИТН ”, който по този начин и не се е появил нито един път в Народното събрание, ГЕРБ е „ токсична партия, която би трябвало да изчезне ”.
По този въпрос представянето на мечтаното като допустимо ми се коства още по-несигурно и прибързано. Защото: ГЕРБ държи огромна част от кметските постове на всички места в страната; партийната машина е все по този начин мощна, а локалните зависимости са си все по този начин в сила; партийният водач ще може още по-убедително да сочи „ безотговорността ” на съперниците си, отказали да се схванат между тях и да поемат ръководството, като контрапункт на личната си „ държавническа отговорност ”; медиите са все по този начин на негова страна и драговолно ще продължат да препредават безрезервно (и „ онлайн ”) от заран до вечер посланията му. Освен това напълно не е изключено някоя от новите политически сили да не успее повторно да влезе в Народното събрание, а за сметка на това вътре да се окаже някоя и друга евентуална патерица на ГЕРБ. Примерно, отначало обединени, най-разнообразни патриоти, популисти и националисти.
Не споделям, че това безусловно ще се случи, само че напълно не е изключено. Иначе, несъмнено, в идните скоростни предварителни избори няма нищо ужасно - либерален излаз от сегашната невъзможност. Въпросът е накъде ще ни води той.
 
Автор: Ясен Бояджиев,