Закон за вероизповеданията или индулгенция за властта?
Вече е юридически факт гласуваният на първо четене план за изменение на Закона за вероизповеданията, както на "конституционното " болшинство: Цветан Цветанов, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова, по този начин и на Вътрешна македонска революционна организация, подсилен от депутати от групата на "Обединени патриоти ".
Всъщност за нужда от нова регулация в областта на религиите направи поръчка още служебният министър председател Огнян Герджиков по подстрекателство на президента Румен Радев, само че скандалният законопроект бързо бе свален от уеб страницата на Министерството на правораздаването. Вероятно под напън на Красимир Каракачанов, Герджиков ненадейно приключи приемането на средства от Дирекцията по изповедание на Турция (Диянет). В резултат над 800 имами останаха без заплати и някои от тях подириха прехраната си в чужбина. Главният мюфтия Мустафа Хаджи изрази голямата си изненада от денонсиране на междуправителственото съглашение от 1999 година, съгласно което законите на България разрешават на вероизповеданията да получават помощи извън. Сега обаче, предвкусвайки харчлъка на избраната връхнина от 15 милиона, великодушно се изрече и за по дребните вероизповедания и за търсене на преподаватели от Европа, и за хармония с държавната политика след нарочна среща с премиера Борисов.
Освен това Бойко Борисов отиде на крайници в Св.Синод, с цел да увери персонално патриарха, че никой няма да пипа парите на църквата.
В тази необикновена шетня остана неуточнен единствено въпросът какво постанова това бързане и за какво единствено мюсюлмани и православни са облагодетелствани от предлагания норматив, подсилен само от Министерството на финансите?
В претекстовете на двата законопроекта единомислещо се декларира, че миналите "петнадесет години " от приемането на настоящия Закон за вероизповеданията са го създали анахроничен, надлежно - некадърен да регистрира някакви "съвсем разнообразни условия на живот ", които били настъпили. Трудно е да се разбере в какво тъкмо вносителите виждат тази радикална смяна или просто се приема, че времето единствено по себе си износва бързо всеки норматив. Изложени са учредения, неподкрепени с каквито и да било обстоятелства: "През последните няколко години в страната се следят трендове за нахлуване на непознати вероизповедания и проповядването на религии и религиозни учения със подозрителен, даже нападателен темперамент. През последните години се установи, че на избрани места се проповядва коренен ислям и навлизат непознати религии, които нямат регистрация, а техните ритуали, традиции и специфики са освен непознати на българина, само че съставляват интервенция във вътрешния мир в страната и съставляват опасност за националната сигурност ". И още: "В сходство с конституцията и задачите на законопроекта предлагаме въвеждането на възбрана религиозните общности и институциите да получават финансиране от непознати страни и лица за заплащане на свещенослужителите в религиозните институции. "
Тези нереални, разтегливи изрази като "нарушаващи вътрешния мир в страната и националната сигурност " стават още по-нелепи на фона на заложения и в двата законопроекта най-съществен способ за постигането на задачите им - финансова бистрота.
Мустафа Карадайъ прокарва в законопроекта си процедура за директна интервенция на страната във връзка с изборността на управителните фрагменти в изповеданията. И тъй като е невероятно да се каже единствено за мюсюлманското, всички, които имат мандатност, са подложени на ударите на закона. А точно, когато след приключване на даден управнически мандат управлението не привиква нова конференция, една трета от локалните поделения афишират това на дирекцията по вероизповеданията, след което изборът на конференцията се афишира за легален. Никой обаче не си зададе въпроса, че и църковно-народния събор има мандат и миряни и архиереи също могат да го привикват и трансформират устава на БПЦ, пък оттова и управлението й. Втренчени в държавните пари, църковниците явно не помнят за данайските блага!
Така се предлага основаването на нова алинея в чл.20 от Закона за вероизповеданията: " член 20 а(1) Когато 6 месеца след приключване на мандата на управителните органи на изповедание не са подхванати дейности за избирането на нови управителни органи, не по-малко от една трета от записаните локални отделение на съответното изповедание могат да одобряват решения за провеждането на избор на нови управителни органи, за което уведомяват Дирекцията "Вероизповедания " на Министерския съвет. (2) В случаите по ал.1 изборът на нови управителни органи се организира не по-рано от 1 месец от решението на локалните религиозни общности и не по късно от 6 месеца ".
Без всякакво подозрение този текст влиза в директно несъгласие с прокламираното в първите две алинеи на същия член: "Чл. 2. (1) Правото на изповедание е главно, безусловно, субективно, персонално и ненакърнимо ".
(2) "Правото на изповедание включва правото на всеки свободно да образува религиозните си убеждения, както и да избира, трансформира и изповядва - надлежно практикува - свободно своето изповедание, самостоятелно или групово, обществено или частно, посредством свещенодействие, образование, обреди и ритуали ".
Във втория законопроект има разлика по отношение на това в кой текст е по-подходящо да се вкарат рестриктивните мерки, които цели първият законопроект. Вносителите избират допълнение на чл.7, в който настоящият норматив прави обстоен лист на детайлите на правото на изповедание, като по този начин в действителност уголемяват обсега на рестриктивните мерки. Предложението гласи: "В чл.6 в т.7 думите, като и "да се основават и поддържат подобаващи съгласно общностите и институциите образователни заведения, при съблюдаване на законовите условия " се заличават.
Това законово предложение планува слагане на наличието на персоналното, субективно човешко право на изповедание, прието като такова и от конституцията в неговата цялост, според от съществуването на един групов индивид, който освен това има и качеството на юридическо лице. По този метод напълно се обезсмисля и парира действието на съответните правила в конституцията и настоящите правила на член чл.2 и 6 от Закона за вероизповеданията. Оправомощен групов индивид са и поделенията на записаните вероизповедания, които са юридически лица. Това значи, че поделенията на към този момент регистрирани вероизповедания, които не са юридически лица, каквато опция съществува в този момент в Закона за вероизповеданията, и техните членове ще престанат да разполагат с опцията да упражняват всъщност персоналното си право на изповедание.
На процедура логиката на функционалната връзка сред персоналното право и регистрацията на религиозната общественост се обръща наобратно. Според българската конституция е несъмнено, че регистрацията на общността като юридическо лице е право на вярващите, а не обвързване за тях. Предоставянето на подобен статут е обвързване за страната. Това право, естествено, произтича от самостоятелното персонално право на изповедание. Регистрацията е реализация на желанието и правото на дадена група вярващи на институционален живот, присъединяване в гражданския оборот и пълноценно обслужване и отбрана на ползите на общността. Новите законодателни оферти са цялостно несъгласие с тези характерности на правото.
И по този начин - планува се контролът във връзка с религиозните общности посредством така наречен регистрация да се реализира по два метода: като става наложителна причина за практикуване на правото, а и посредством въвеждането на преценка на страната дали тя да бъде осъществена, затова дали изобщо да бъде предоставена правната опция да бъде упражнявано правото от членовете на избрана религиозна общественост. По този метод предложенията и в двата законопроекта ни връщат към тоталитарното законодателство, където регистрацията на религиозните общности постоянно е представлявала специфичен режим и се трансформира в лиценз от страна на страната за практикуване на религиозна активност.
Предложените промени са в несъгласие и с уговорките, които страната е поела във връзка с отбрана и поощряване на религиозната независимост като член на Организация на обединените нации, Съвета на Европа, Европейския съюз, ОССЕ.
Друг значителен аспект е, че една шапка пари да бъде раздадена на мюсюлмани и християни - православни, въз основата на себеопределение на миряните, и то в границите на 1%, а възнаграждението за пастирите е 10 лева на набожен - с едни лев по малко от партийната дотация. Но таванът ще е 15 милиона. Никъде в законопроекта на конституционната "коалиция " не се споделя защо, а единствено какъв брой най-вече и косвено е посочено за кого. Останалите, даже обичайни, вероизповедания няма да видят нито лев.
Вътрешна македонска революционна организация взема решение по-сериозна задача от тази чисто математическа на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Те създават механизъм за гонене на потреблението на религията за политически цели, ограничение или спиране на финансирането от чужбина на вероизповеданията и за финансиране на учебните заведения и свещенослужителите. Дебати сред двете четения на законопроектите обаче не се задават.
Обществото ще бъде очевидец на пазаруването на една индулгенция от православната черква, от една страна, с най-много 15 млн. лева, а от друга, на едно пришиване с държавни пари на мюсюлманското вероизповедание към Движение за права и свободи. От трета страна, се обрисува една огромна нула във връзка с останалите религиозни конфесии, някои от тях много авторитетни в света - като протестантската и католическата църкви.
А промени в закона са нужни, тъй като двете огромни изповедания са крупни арендатори, крупни производители, крупни разпределители на средства, добити от стопанска активност и неизразходвани за прехрана на свещенослужителите и поддръжката на храмове. Само Мюсюлманското вероизповедание дължи на фиска към 8 240 000 лева, а към общините размерът на отговорностите е към 5 000 000 лв.. Тогава наливането на пари какви проблеми взема решение?
Николай Панков
Всъщност за нужда от нова регулация в областта на религиите направи поръчка още служебният министър председател Огнян Герджиков по подстрекателство на президента Румен Радев, само че скандалният законопроект бързо бе свален от уеб страницата на Министерството на правораздаването. Вероятно под напън на Красимир Каракачанов, Герджиков ненадейно приключи приемането на средства от Дирекцията по изповедание на Турция (Диянет). В резултат над 800 имами останаха без заплати и някои от тях подириха прехраната си в чужбина. Главният мюфтия Мустафа Хаджи изрази голямата си изненада от денонсиране на междуправителственото съглашение от 1999 година, съгласно което законите на България разрешават на вероизповеданията да получават помощи извън. Сега обаче, предвкусвайки харчлъка на избраната връхнина от 15 милиона, великодушно се изрече и за по дребните вероизповедания и за търсене на преподаватели от Европа, и за хармония с държавната политика след нарочна среща с премиера Борисов.
Освен това Бойко Борисов отиде на крайници в Св.Синод, с цел да увери персонално патриарха, че никой няма да пипа парите на църквата.
В тази необикновена шетня остана неуточнен единствено въпросът какво постанова това бързане и за какво единствено мюсюлмани и православни са облагодетелствани от предлагания норматив, подсилен само от Министерството на финансите?
В претекстовете на двата законопроекта единомислещо се декларира, че миналите "петнадесет години " от приемането на настоящия Закон за вероизповеданията са го създали анахроничен, надлежно - некадърен да регистрира някакви "съвсем разнообразни условия на живот ", които били настъпили. Трудно е да се разбере в какво тъкмо вносителите виждат тази радикална смяна или просто се приема, че времето единствено по себе си износва бързо всеки норматив. Изложени са учредения, неподкрепени с каквито и да било обстоятелства: "През последните няколко години в страната се следят трендове за нахлуване на непознати вероизповедания и проповядването на религии и религиозни учения със подозрителен, даже нападателен темперамент. През последните години се установи, че на избрани места се проповядва коренен ислям и навлизат непознати религии, които нямат регистрация, а техните ритуали, традиции и специфики са освен непознати на българина, само че съставляват интервенция във вътрешния мир в страната и съставляват опасност за националната сигурност ". И още: "В сходство с конституцията и задачите на законопроекта предлагаме въвеждането на възбрана религиозните общности и институциите да получават финансиране от непознати страни и лица за заплащане на свещенослужителите в религиозните институции. "
Тези нереални, разтегливи изрази като "нарушаващи вътрешния мир в страната и националната сигурност " стават още по-нелепи на фона на заложения и в двата законопроекта най-съществен способ за постигането на задачите им - финансова бистрота.
Мустафа Карадайъ прокарва в законопроекта си процедура за директна интервенция на страната във връзка с изборността на управителните фрагменти в изповеданията. И тъй като е невероятно да се каже единствено за мюсюлманското, всички, които имат мандатност, са подложени на ударите на закона. А точно, когато след приключване на даден управнически мандат управлението не привиква нова конференция, една трета от локалните поделения афишират това на дирекцията по вероизповеданията, след което изборът на конференцията се афишира за легален. Никой обаче не си зададе въпроса, че и църковно-народния събор има мандат и миряни и архиереи също могат да го привикват и трансформират устава на БПЦ, пък оттова и управлението й. Втренчени в държавните пари, църковниците явно не помнят за данайските блага!
Така се предлага основаването на нова алинея в чл.20 от Закона за вероизповеданията: " член 20 а(1) Когато 6 месеца след приключване на мандата на управителните органи на изповедание не са подхванати дейности за избирането на нови управителни органи, не по-малко от една трета от записаните локални отделение на съответното изповедание могат да одобряват решения за провеждането на избор на нови управителни органи, за което уведомяват Дирекцията "Вероизповедания " на Министерския съвет. (2) В случаите по ал.1 изборът на нови управителни органи се организира не по-рано от 1 месец от решението на локалните религиозни общности и не по късно от 6 месеца ".
Без всякакво подозрение този текст влиза в директно несъгласие с прокламираното в първите две алинеи на същия член: "Чл. 2. (1) Правото на изповедание е главно, безусловно, субективно, персонално и ненакърнимо ".
(2) "Правото на изповедание включва правото на всеки свободно да образува религиозните си убеждения, както и да избира, трансформира и изповядва - надлежно практикува - свободно своето изповедание, самостоятелно или групово, обществено или частно, посредством свещенодействие, образование, обреди и ритуали ".
Във втория законопроект има разлика по отношение на това в кой текст е по-подходящо да се вкарат рестриктивните мерки, които цели първият законопроект. Вносителите избират допълнение на чл.7, в който настоящият норматив прави обстоен лист на детайлите на правото на изповедание, като по този начин в действителност уголемяват обсега на рестриктивните мерки. Предложението гласи: "В чл.6 в т.7 думите, като и "да се основават и поддържат подобаващи съгласно общностите и институциите образователни заведения, при съблюдаване на законовите условия " се заличават.
Това законово предложение планува слагане на наличието на персоналното, субективно човешко право на изповедание, прието като такова и от конституцията в неговата цялост, според от съществуването на един групов индивид, който освен това има и качеството на юридическо лице. По този метод напълно се обезсмисля и парира действието на съответните правила в конституцията и настоящите правила на член чл.2 и 6 от Закона за вероизповеданията. Оправомощен групов индивид са и поделенията на записаните вероизповедания, които са юридически лица. Това значи, че поделенията на към този момент регистрирани вероизповедания, които не са юридически лица, каквато опция съществува в този момент в Закона за вероизповеданията, и техните членове ще престанат да разполагат с опцията да упражняват всъщност персоналното си право на изповедание.
На процедура логиката на функционалната връзка сред персоналното право и регистрацията на религиозната общественост се обръща наобратно. Според българската конституция е несъмнено, че регистрацията на общността като юридическо лице е право на вярващите, а не обвързване за тях. Предоставянето на подобен статут е обвързване за страната. Това право, естествено, произтича от самостоятелното персонално право на изповедание. Регистрацията е реализация на желанието и правото на дадена група вярващи на институционален живот, присъединяване в гражданския оборот и пълноценно обслужване и отбрана на ползите на общността. Новите законодателни оферти са цялостно несъгласие с тези характерности на правото.
И по този начин - планува се контролът във връзка с религиозните общности посредством така наречен регистрация да се реализира по два метода: като става наложителна причина за практикуване на правото, а и посредством въвеждането на преценка на страната дали тя да бъде осъществена, затова дали изобщо да бъде предоставена правната опция да бъде упражнявано правото от членовете на избрана религиозна общественост. По този метод предложенията и в двата законопроекта ни връщат към тоталитарното законодателство, където регистрацията на религиозните общности постоянно е представлявала специфичен режим и се трансформира в лиценз от страна на страната за практикуване на религиозна активност.
Предложените промени са в несъгласие и с уговорките, които страната е поела във връзка с отбрана и поощряване на религиозната независимост като член на Организация на обединените нации, Съвета на Европа, Европейския съюз, ОССЕ.
Друг значителен аспект е, че една шапка пари да бъде раздадена на мюсюлмани и християни - православни, въз основата на себеопределение на миряните, и то в границите на 1%, а възнаграждението за пастирите е 10 лева на набожен - с едни лев по малко от партийната дотация. Но таванът ще е 15 милиона. Никъде в законопроекта на конституционната "коалиция " не се споделя защо, а единствено какъв брой най-вече и косвено е посочено за кого. Останалите, даже обичайни, вероизповедания няма да видят нито лев.
Вътрешна македонска революционна организация взема решение по-сериозна задача от тази чисто математическа на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Те създават механизъм за гонене на потреблението на религията за политически цели, ограничение или спиране на финансирането от чужбина на вероизповеданията и за финансиране на учебните заведения и свещенослужителите. Дебати сред двете четения на законопроектите обаче не се задават.
Обществото ще бъде очевидец на пазаруването на една индулгенция от православната черква, от една страна, с най-много 15 млн. лева, а от друга, на едно пришиване с държавни пари на мюсюлманското вероизповедание към Движение за права и свободи. От трета страна, се обрисува една огромна нула във връзка с останалите религиозни конфесии, някои от тях много авторитетни в света - като протестантската и католическата църкви.
А промени в закона са нужни, тъй като двете огромни изповедания са крупни арендатори, крупни производители, крупни разпределители на средства, добити от стопанска активност и неизразходвани за прехрана на свещенослужителите и поддръжката на храмове. Само Мюсюлманското вероизповедание дължи на фиска към 8 240 000 лева, а към общините размерът на отговорностите е към 5 000 000 лв.. Тогава наливането на пари какви проблеми взема решение?
Николай Панков
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ