Вече четвърта година пътуваме по живописната, плодородна, потънала в зеленина

Ще ни попречат ли облаците да вярваме в слънцето

Вече четвърта година пътуваме по живописната, плодородна, потънала в зеленина Кримска земя, около 24-те неповторимо врязани в сушата залива на Севастопол, придаващи необикновен нюанс на локалния релеф, където постройките, историческите мемориали и археологическите монументи са ситуирани амфитеатрално на градските хълмове и прибавят особена артистичност на цялостния пейзаж. Именно тук към този момент се откри провеждането на Международния кинофорум "Златен Витяз ", който продължава да пътешества не там, където е удобно, а където има нужда от него. Позитивният му апел "Културата като защита на човешката психика " в течение на повече от четвърт век прокънтя както по територията на Русия, по този начин и надалеч зад граница. Вървиш по крайбрежния бул. или из залите на кината "Русия " и "Москва " и все се намира някой да ти се усмихне и да те поздрави. Явно локалните поданици към този момент привикнаха с мероприятията на "Златен Витяз " и с тези, които от години вземат участие в него.
Но постоянно в задъханото ежедневие на фестивала "изникват " нови сърпрайзи. Такъв за мен тази година (22-31 май) бе настоятелното предпочитание на българската диаспора да се срещнем и да беседваме. След като приключих работата си като ръководител на журито в състезанието за документални късометражни филми, предложих срещата да се състои вечерта в емблематичния хотел "Севастопол ", където бяхме настанени. За моя изненада таман в точния момент във фоайето дойде една чудесно изглеждаща група от елегантно облечени хора с интелигентни физиономии, които ласкаво ме приветстваха. Очаквах странни или куриозни въпроси, изникващи от обстановката на днешна България, само че се оказа, че сънародниците ми към този момент бяха осведомени за главните събития, свързани с нашата политика. Разказаха ми за преди малко извършената среща в Сочи на президента Румен Радев с президента на Руската федерация В. В. Путин, която по време съответства с предварителната конференция в зала "Адмирал " с публицисти, участници във фестивала и фенове. Аз от своя страна прибавих отзивите, които бях прочела за гастрола на Софийската опера и балет на сцената на Болшой спектакъл в Москва: в детайли бях разпитала мои другари музиканти, които пътуваха с мен в същия аероплан. Тези несвързани на пръв взор събития се подредиха в съзнанието ни по необикновен метод. Последваха въпроси за някои от българските филми, които бяха гледали и към този момент осмислили. А в програмата на тазгодишния конгрес бяха включени 137 кинотворби от 28 страни, сред които Азербайджан, Афганистан, Армения, Бразилия, Киргизия, Ирландия, Исландия, Южна Корея.
Не по-малко любопитен бе и фактът, че на тържественото разкриване на сцената на Академичния трагичен спектакъл "А. В. Луначарски " на ХХVII МКФ "Златен Витяз " бе прочетено приветствено слово, в което президентът Путин прави оценка високо активността на форума през изтеклите десетилетия. "Завоювайки вярна, предана публика, вашият фестивал зае почтено място в календара на най-значимите публични културни събития - се отбелязваше в него. - Той извършва благородна, в същността си подвижническа задача: да съхранява високите духовно-нравствени полезности, историческата памет и традициите на патриотизма и гражданската отговорност и, несъмнено, да оказва помощ за развиването на интернационалните филантропични връзки, добросъседски връзки и взаимно съгласие сред хората. "
Тази оценка потвърдиха още веднъж цялостните зали и заран, и следобяд, и вечер, когато се показваше включената във фестивалната стратегия продукция. Въпреки оскъдната реклама (поради лимитираните финансови средства) феновете тук привикнаха да чакат с неспокойствие форума и да наблюдават новите творби на международното кино. След завършването на прожекциите те постоянно ни задаваха любопитни въпроси, свързани с изясняването на някои събития или изразни средства. Така че взаимната връзка филми - създатели - експерти - аудитория бе в цялостен ход. Едва ли има нещо по-важно за едно културно събитие от тази задушевна атмосфера! Радостен е и фактът, че премиите, произнесени от ръководителите на шестте състезанието, значително съответстваха с упованията на аудиторията.
Макар и показан от 13.40 ч. в събота (26 май), 62-минутният документален филм "Нейната изповед " на Иван Ничев бе посрещнат с екстаз и нестихващи овации. След прожекцията феновете продължаваха да разискват ориста на неповторимата по рода си героиня Костадинка Кунева - емигрантка в Атина, устояла до дъно, с цената на изключителни старания, своята идея в отбрана на правата на трудещите се. През 2014 година над 300 хиляди гърци я избират за собствен представител в Европейския парламент. За разлика от журито на 23-тия Фестивал на българското писмено и анимационно кино, което в Пловдив подцени тази творба, тук тя бе оценена високо с влиятелния приз за най-хубава постановка "Александър Сиделников " за "ярко превъплъщаване на екрана на хуманната тематика в отбрана на човешките права и достолепие ".
Заслужена премия - "Сребърен Витяз ", в състезанието за дебютни и студентски филми получи 26-минутната игрална новела "Охлюви " на Албена Пунева по сюжет на Красимир Крумов. За жал макар високото равнище на българското игрално кино, завоювало в последно време висока оценка на редица значими интернационалните фестивали, тази година в състезанието за игрални филми, управляван от известния режисьор Горан Паскалевич, не участваше наш филм по чисто механически аргументи. Специалният приз в тази селекция бе предназначен на Мел Гибсън (който за повторно се състезава сполучливо в този фестивал след "Страстите Христови ") за новата му антивоенна творба "По законите на съвестта " (австралийско-американска копродукция). Неговият основен воин Дезмонд Дос - доктор от американската войска, по време на Втората международна война - в борбата за Окинава, отхвърля да убива хора и се оказва първият уверен пацифист в историята на Съединени американски щати, почетен с Почетен орден. В този мощен конкурс бяха връчени два "Златни Витяза ": на полските режисьори Йоана Кос-Краузе и Кшищоф Краузе за "Птици пеят в Кигаля " за хуманно подадената ръка на локална госпожица по време на Гражданската война в Африка; както и на младия съветски режисьор-сценарист Клим Шипенко за "Салют-7 ", построен по действителни събития, свързани с известната галактическа станция, чиято експедиция се трансформира в рисково тестване.
Специално желая да отбележа сериозния асортимент на филмите, включени тази година в спортните стратегии. В състезанието за документални късометражни филми, който имах удоволствието да оглавявам, обстановката бе същата. Сред 30-те произведения тук несъмнено се открои 40-минутният филм "Последният церемониал на "Беззаветни " на съветската режисьорка и сценаристка Татяна Скабард - авторка на над 100 творби, с редица фестивални награди. Той изследва с извънредно писмено майсторство и предусещане в човешката психика най-актуалната, световна тематика, засягаща целия актуален свят: мир или война. Пресъздаденият на екрана прочувствен колективен портрет на флотския екип, подготвен за всеотдайност в името на Родината, раздруса аудиторията. Той се открои на фона на действителните събития през 1988 година, когато в руските териториални води, покрай Севастопол, безогледно се втурват американски кораби. Кой да отстъпи и на каква цена?! Цялата отговорност се стоварва върху плещите на контраадмирал Владимир Иванович Богдашин, който пред очите ни прави неповторим героизъм и неслучайно се трансформира в шлагер на формалната гала при закриването на фестивала. В неговите ръце с извънредно неспокойствие поставих Голямата премия "Златен Витяз ". Тези дни той ще идва в София и откровено се надявам още един път да се срещна с него... Ето за персони от подобен сан има смисъл да се основава изкуство. Те ще останат в съзнанието на поколенията, в случай че не бъдат унищожени или превърнати в роботи.