Стефан и Максим Иванови за началото на мисия Neverest: Все едно се учиш да ходиш
Вече близо седмица Стефан Иванов и 16-годишният му наследник Максим чакат зелена светлина, с цел да продължат опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка. Двамата започнаха предизвикването с дължина 6000 км на 14 юни, само че бяха принудени да спрат на 26 юни поради проблем с автопилота на лодката, който служи за задаване на посоката на придвижване.
В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови. Стефан и Максим Иванови изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към крайбрежията на Бразилия.
Пред " Дневник " двамата българи описаха за усещанията си от задача " Неверест " за първите 12 дни в открити води.
Чувствате ли се готови след първата част от предизвикването?
Стефан Иванов : Физически сме изцяло готови. Нямахме някакви мускулни тресчици, не бяхме унищожени от гребането като изпитание. Някои хора споделят, че първите два-три дни си като пребит, не можеш надали не да разгънеш лакътя си, толкоз мощно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, даже и мазоли нямаме или някаква изтощеност.
Не бяхме подготвени обаче за техниката на гребане в тези огромни талази. Просто не бяхме срещали такива талази. В океана е доста необичайно това, че няма хоризонтална повърхнина. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни огромни хълмове, които са движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има талази и върху вълните има по-малки талази. Непрекъснато си в някаква разбушувана буря. Първоначално това е малко стряскащо, тъй като не знаеш къде е границата, не знаеш кое към този момент е рисковото. Струва ми се, че първите талази са рискови, а след това се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях.
Какво друго ви изненада дотук?
Стефан Иванов : Това, което беше непредвидено, е, че автопилотът ни стартира да изключва независимо понякога. Първо един-два пъти дневно, след това след час, по-късно даже по няколко пъти на час. Това е много рисково, тъй като той поддържа посоката, в която се движим. Особено нощно време, когато не знаеш от кое място идва вятърът и вълните, като гребеш в съвсем цялостен мрак. Дори луната изгрява малко преди слънцето, тъй че в огромна част от нощта е цялостен мрак. Ако изключа автопилота, вятърът или вълните могат да завъртят лодката и да я изложат с борда към вълните и надлежно да я превъртят. Заради това трябваше да спрем непредвидено и да изчакаме да получим тези аварийни елементи за автопилота.
Оказа се също, че силиконът, който бяхме взели и е предопределен за морски цели и яхти, не беше добър уплътнител и съвсем всички складови отделения се пълнеха с вода, където имаше и храна. Добре, че е вакумирана и огромна част от храната не беше наранена. Но това влияе на придвижването ни. Ние трябваше всеки ден да изпомпваме от 50 до 100 литра вода дневно от тези хранилища. Това също беше нещо непредвидено. Лодката ставаше доста тежка. Вместо да се движи с 2-3 възела, се движеше с 1 възел. При прекъсването ни извадихме всички люкове и ги залепихме с по-надежден полимер. Надяваме се, той да издържи.
Максим Иванов : През нощта даже и топовата лампа да свети на най-много, човек вижда единствено на четири-пет метра към него. Иначе е цялостен мрак и безусловно нищо не се вижда. Човек е изложен на огромни талази и ни би трябвало този апарат, с цел да държи посоката.
Какво е чувството да плавате през нощта?
Максим Иванов : Аз персонално пренебрегвам страстта. През деня упражнявах за този миг с гребане за 5-10 минути със затворени очи, с цел да се уверя, че даже и без да виждам вълните, ги чувствам и мога да загребвам. Баща ми има огромен проблем с това. Той изобщо не обича да не вижда вълните и ненавижда да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър.
Стефан Иванов : Все едно те хвърлят в една нова действителност. Все едно се учиш да вървиш. При нас е тъкмо по този начин - учим се да гребем в неподходяща среда с тези талази. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива убеденост и чувство.
© Neverest Ocean Row
През нощта видимостта е лимитирана
Какви рискове крие океанът?
Стефан Иванов : При огромните талази лодката се подвига над тях. Опасни са гребените, вливащите се талази, които към този момент могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкоз рискова. Дори междинната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа минава три пъти по-голяма вълна с височина към 7.5 м.
Не може да се каже, че гребеш в идентични условия и талази. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш разнообразни хълмчета. Всеки скат е друг, някой са по-заледени, други са по-отвесни, при трети би трябвало да сечеш косо ската. По същия метод е и с вълните. Не ги посрещаш под един и същи ъгъл, а под най-различни ъгли. Доста е занимателно и си нащрек. Понякога два часа гребане минават като за 10 минути.
Как най-често протича денят ви?
Максим Иванов : Започвам да загребвам в 7 ч., загребвам два часа и като ми свърши реда, влизам в кабината и взимам нещо да хапвам. Може да бъде нещо малко, сладко или цялостен пакет лиофилизирана храна. Ям нещо, откакто съм гребал. После дремя за към час и 20 минути, като ми остават още 15-20 минути, с цел да се приготвя за идващото гребане. Преди да стартира да загребвам, би трябвало още веднъж да хапна нещо.
Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от непрекъснатото слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не единствено че лодката се клати непрекъснато, само че е и извънредно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек изобщо не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, в сравнение с е трябвало. Вероятно съм измършавял повече от плануваното. Задачата ми, като тръгнем още веднъж, е да се концентрирам повече върху диетата и да подкрепям калориите, които са ми нужни.
Стефан Иванов: В промените би трябвало да се вплете превеждането на прогнозата напразно, което вършим най-малко два или три пъти дневно. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из спадовете на лодката за нещо, което ни би трябвало и не знаем къде сме го поставили, да напишем имейл на брачната половинка ми. Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги разгласява. Провеждаме диалози с нея, с някои другари и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих споделил, че са шест или седем.
© Neverest Ocean Row
Как поддържате персонална хигиена?
Стефан Иванов : За тоалетна имаме една кофа и една бутилка и оттова към този момент всичко отива в океана.
Максим Иванов : За къпане използваме мокри кърпички и сухи шампоани. Човек не става толкоз замърсен, колкото в града. Там няма нищо, което може да ни намърси, само доста сол се събира по нас. Не се къпем всеки ден. Мием се един път на три-четири дни, тъй като това лишава старания и не е чак толкоз незабавно и значимо.
До среща с пирати не се стигна, само че по какъв начин успяхте да се справите в рисковата обстановка?
Максим Иванов : Тъкмо свършвах да загребвам, татко ми ме смени и аз таман влизам в кабината. Загледах се в картографа, който ни демонстрира къде тъкмо се намираме и дали има други кораби към нас. Видях, че има два кораба на към 10 морски благи от нас. Единият беше пред нас, а другият зад нас, като ние сме на към 50 морски благи от брега. Заради това е малко необичайно и двата кораба да са се насочили тъкмо към нас. Започнах да ми става забавно какво става. Продължих да виждам и тогава видях, че и двата кораба съвсем по едно и също време изчезват от картата.
Обикновено това става, когато някой транспортен съд изключи преднамерено тази система, с цел да не се вижда на другите картографи. Тогава към този момент си споделих, че това в действителност е доста необичайно и би трябвало да се замисля какво може да бъде. Предния ден Николай Джамбазов ни беше предизвестил за пирати до брега на Мароко. Тогава се сетих, че е доста евентуално това да са пирати, тъй като са се насочили към нас и са ни от двете страни. Обикновено на картографа се виждат имената на корабите, само че тези два кораба нямаха имената, а единствено номерата им бяха изписали. Тогава бях съвсем сигурен, че са пирати.
Да призная, не ме беше боязън. Веднага се активизирах и не желаех да изгубвам време в терзание. Отворих люка и споделих: " Тате, мисля, че има кораби, които идват към нас, и мисля, че са пирати. Мога ли и аз да изключа нашата система ", тъй като те не виждат къде сме желали да изключи нашата система, с цел да можем да избягаме. Той сподели, че е малко рисковано, само че се съгласи да изключим системата.
Тогава се сетих, че те знаят почти нашата локация. В морето, когато наближиш на 3-4 морски благи, започваш да виждаш лампата на другия транспортен съд. Тогава споделих на татко ми, че би трябвало да изключим и лампата. През това време в действителност вятърът беше много мощен с талази до пет метра и е много рисково да се изключи лампата. Баща ми ми сподели, че не би желал да гребе без лампа, само че предложи, до момента в който той гребе, ще гребе с лампа, само че когато му свърши реда, аз мога да я изключа. Това беше съвършено, тъй като те несъмнено щяха да наближат след час и половина или два.
Съгласих се и си легнах да дремя. Като станах, изключихме лампата и гребах два часа без лампа. Беше изцяло мрачно и аз колкото да виждах на един метър от мен, само че го направих, с цел да сме спокойни. Когато изключих лампата, изобщо не се притеснявах. Сметнах, че нашата лодка е толкоз мъничка и сме измежду толкоз големи талази в този мрак, че шансът да ни открият е доста дребен, че няма смисъл да се тормозя. Гледах техните топови лампи и виждах по какъв начин наближават, обаче бяха далеко.
© Neverest Ocean Row
Лодката е на пристанището в Лансароте в очакване да потегли.
Какви незабравими мигове ви се случиха до момента?
Стефан Иванов : Имаше красиви моменти, в които звездите на небето бяха безчет, защото нямаше луна, а по едно и също време с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше като че ли милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше като че ли се намираш във космоса и отвред има звезди. Гледката беше приказно красива.
Как ще повлияе непредвиденото прекъсване на проектите ви?
Стефан Иванов : Имаме храна за към 70 дни и може би за тези 12 дни да сме изяли храна за седем или осем. Може би ще ни стигне и храната не би трябвало да е проблем.
По отношение на напредването сме по проект. Общото време във водата несъмнено ще бъде някъде сред 60 и 90 дни. Дотук сме минали към 1000 км от общо 6000 км. Изминали сме малко повече от една шеста за 12 дни гребане. Дотук изискванията не бяха най-благоприятните, защото две нощи и половин ден бяхме на плаваща котва, а в много огромна част от времето се движихме при непряк вятър. За да достигнем този остров, трябваше да гребем съвсем на 90 градуса по отношение на вятъра, което беше безпределно уморително. Тогава лодката е безпределно тежка и се движи с доста мудна скорост към задачата. Средната ни скоро досега е по-слаба, в сравнение с би била отсам до Кабо Верде. Вече оттова към Южна Америка ще забележим.
Сигурен съм, че ще има нови провокации. Почти всеки ден има нещо ново, което ни изненадва и нещо, с което не сме привикнали.
© Neverest Ocean Row
В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови. Стефан и Максим Иванови изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към крайбрежията на Бразилия.
Пред " Дневник " двамата българи описаха за усещанията си от задача " Неверест " за първите 12 дни в открити води.
Чувствате ли се готови след първата част от предизвикването?
Стефан Иванов : Физически сме изцяло готови. Нямахме някакви мускулни тресчици, не бяхме унищожени от гребането като изпитание. Някои хора споделят, че първите два-три дни си като пребит, не можеш надали не да разгънеш лакътя си, толкоз мощно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, даже и мазоли нямаме или някаква изтощеност.
Не бяхме подготвени обаче за техниката на гребане в тези огромни талази. Просто не бяхме срещали такива талази. В океана е доста необичайно това, че няма хоризонтална повърхнина. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни огромни хълмове, които са движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има талази и върху вълните има по-малки талази. Непрекъснато си в някаква разбушувана буря. Първоначално това е малко стряскащо, тъй като не знаеш къде е границата, не знаеш кое към този момент е рисковото. Струва ми се, че първите талази са рискови, а след това се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях.
Какво друго ви изненада дотук?
Стефан Иванов : Това, което беше непредвидено, е, че автопилотът ни стартира да изключва независимо понякога. Първо един-два пъти дневно, след това след час, по-късно даже по няколко пъти на час. Това е много рисково, тъй като той поддържа посоката, в която се движим. Особено нощно време, когато не знаеш от кое място идва вятърът и вълните, като гребеш в съвсем цялостен мрак. Дори луната изгрява малко преди слънцето, тъй че в огромна част от нощта е цялостен мрак. Ако изключа автопилота, вятърът или вълните могат да завъртят лодката и да я изложат с борда към вълните и надлежно да я превъртят. Заради това трябваше да спрем непредвидено и да изчакаме да получим тези аварийни елементи за автопилота.
Оказа се също, че силиконът, който бяхме взели и е предопределен за морски цели и яхти, не беше добър уплътнител и съвсем всички складови отделения се пълнеха с вода, където имаше и храна. Добре, че е вакумирана и огромна част от храната не беше наранена. Но това влияе на придвижването ни. Ние трябваше всеки ден да изпомпваме от 50 до 100 литра вода дневно от тези хранилища. Това също беше нещо непредвидено. Лодката ставаше доста тежка. Вместо да се движи с 2-3 възела, се движеше с 1 възел. При прекъсването ни извадихме всички люкове и ги залепихме с по-надежден полимер. Надяваме се, той да издържи.
Максим Иванов : През нощта даже и топовата лампа да свети на най-много, човек вижда единствено на четири-пет метра към него. Иначе е цялостен мрак и безусловно нищо не се вижда. Човек е изложен на огромни талази и ни би трябвало този апарат, с цел да държи посоката.
Какво е чувството да плавате през нощта?
Максим Иванов : Аз персонално пренебрегвам страстта. През деня упражнявах за този миг с гребане за 5-10 минути със затворени очи, с цел да се уверя, че даже и без да виждам вълните, ги чувствам и мога да загребвам. Баща ми има огромен проблем с това. Той изобщо не обича да не вижда вълните и ненавижда да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър.
Стефан Иванов : Все едно те хвърлят в една нова действителност. Все едно се учиш да вървиш. При нас е тъкмо по този начин - учим се да гребем в неподходяща среда с тези талази. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива убеденост и чувство.
© Neverest Ocean Row
През нощта видимостта е лимитирана
Какви рискове крие океанът?
Стефан Иванов : При огромните талази лодката се подвига над тях. Опасни са гребените, вливащите се талази, които към този момент могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкоз рискова. Дори междинната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа минава три пъти по-голяма вълна с височина към 7.5 м.
Не може да се каже, че гребеш в идентични условия и талази. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш разнообразни хълмчета. Всеки скат е друг, някой са по-заледени, други са по-отвесни, при трети би трябвало да сечеш косо ската. По същия метод е и с вълните. Не ги посрещаш под един и същи ъгъл, а под най-различни ъгли. Доста е занимателно и си нащрек. Понякога два часа гребане минават като за 10 минути.
Как най-често протича денят ви?
Максим Иванов : Започвам да загребвам в 7 ч., загребвам два часа и като ми свърши реда, влизам в кабината и взимам нещо да хапвам. Може да бъде нещо малко, сладко или цялостен пакет лиофилизирана храна. Ям нещо, откакто съм гребал. После дремя за към час и 20 минути, като ми остават още 15-20 минути, с цел да се приготвя за идващото гребане. Преди да стартира да загребвам, би трябвало още веднъж да хапна нещо.
Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от непрекъснатото слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не единствено че лодката се клати непрекъснато, само че е и извънредно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек изобщо не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, в сравнение с е трябвало. Вероятно съм измършавял повече от плануваното. Задачата ми, като тръгнем още веднъж, е да се концентрирам повече върху диетата и да подкрепям калориите, които са ми нужни.
Стефан Иванов: В промените би трябвало да се вплете превеждането на прогнозата напразно, което вършим най-малко два или три пъти дневно. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из спадовете на лодката за нещо, което ни би трябвало и не знаем къде сме го поставили, да напишем имейл на брачната половинка ми. Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги разгласява. Провеждаме диалози с нея, с някои другари и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих споделил, че са шест или седем.
© Neverest Ocean Row
Как поддържате персонална хигиена?
Стефан Иванов : За тоалетна имаме една кофа и една бутилка и оттова към този момент всичко отива в океана.
Максим Иванов : За къпане използваме мокри кърпички и сухи шампоани. Човек не става толкоз замърсен, колкото в града. Там няма нищо, което може да ни намърси, само доста сол се събира по нас. Не се къпем всеки ден. Мием се един път на три-четири дни, тъй като това лишава старания и не е чак толкоз незабавно и значимо.
До среща с пирати не се стигна, само че по какъв начин успяхте да се справите в рисковата обстановка?
Максим Иванов : Тъкмо свършвах да загребвам, татко ми ме смени и аз таман влизам в кабината. Загледах се в картографа, който ни демонстрира къде тъкмо се намираме и дали има други кораби към нас. Видях, че има два кораба на към 10 морски благи от нас. Единият беше пред нас, а другият зад нас, като ние сме на към 50 морски благи от брега. Заради това е малко необичайно и двата кораба да са се насочили тъкмо към нас. Започнах да ми става забавно какво става. Продължих да виждам и тогава видях, че и двата кораба съвсем по едно и също време изчезват от картата.
Обикновено това става, когато някой транспортен съд изключи преднамерено тази система, с цел да не се вижда на другите картографи. Тогава към този момент си споделих, че това в действителност е доста необичайно и би трябвало да се замисля какво може да бъде. Предния ден Николай Джамбазов ни беше предизвестил за пирати до брега на Мароко. Тогава се сетих, че е доста евентуално това да са пирати, тъй като са се насочили към нас и са ни от двете страни. Обикновено на картографа се виждат имената на корабите, само че тези два кораба нямаха имената, а единствено номерата им бяха изписали. Тогава бях съвсем сигурен, че са пирати.
Да призная, не ме беше боязън. Веднага се активизирах и не желаех да изгубвам време в терзание. Отворих люка и споделих: " Тате, мисля, че има кораби, които идват към нас, и мисля, че са пирати. Мога ли и аз да изключа нашата система ", тъй като те не виждат къде сме желали да изключи нашата система, с цел да можем да избягаме. Той сподели, че е малко рисковано, само че се съгласи да изключим системата.
Тогава се сетих, че те знаят почти нашата локация. В морето, когато наближиш на 3-4 морски благи, започваш да виждаш лампата на другия транспортен съд. Тогава споделих на татко ми, че би трябвало да изключим и лампата. През това време в действителност вятърът беше много мощен с талази до пет метра и е много рисково да се изключи лампата. Баща ми ми сподели, че не би желал да гребе без лампа, само че предложи, до момента в който той гребе, ще гребе с лампа, само че когато му свърши реда, аз мога да я изключа. Това беше съвършено, тъй като те несъмнено щяха да наближат след час и половина или два.
Съгласих се и си легнах да дремя. Като станах, изключихме лампата и гребах два часа без лампа. Беше изцяло мрачно и аз колкото да виждах на един метър от мен, само че го направих, с цел да сме спокойни. Когато изключих лампата, изобщо не се притеснявах. Сметнах, че нашата лодка е толкоз мъничка и сме измежду толкоз големи талази в този мрак, че шансът да ни открият е доста дребен, че няма смисъл да се тормозя. Гледах техните топови лампи и виждах по какъв начин наближават, обаче бяха далеко.
© Neverest Ocean Row
Лодката е на пристанището в Лансароте в очакване да потегли.
Какви незабравими мигове ви се случиха до момента?
Стефан Иванов : Имаше красиви моменти, в които звездите на небето бяха безчет, защото нямаше луна, а по едно и също време с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше като че ли милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше като че ли се намираш във космоса и отвред има звезди. Гледката беше приказно красива.
Как ще повлияе непредвиденото прекъсване на проектите ви?
Стефан Иванов : Имаме храна за към 70 дни и може би за тези 12 дни да сме изяли храна за седем или осем. Може би ще ни стигне и храната не би трябвало да е проблем.
По отношение на напредването сме по проект. Общото време във водата несъмнено ще бъде някъде сред 60 и 90 дни. Дотук сме минали към 1000 км от общо 6000 км. Изминали сме малко повече от една шеста за 12 дни гребане. Дотук изискванията не бяха най-благоприятните, защото две нощи и половин ден бяхме на плаваща котва, а в много огромна част от времето се движихме при непряк вятър. За да достигнем този остров, трябваше да гребем съвсем на 90 градуса по отношение на вятъра, което беше безпределно уморително. Тогава лодката е безпределно тежка и се движи с доста мудна скорост към задачата. Средната ни скоро досега е по-слаба, в сравнение с би била отсам до Кабо Верде. Вече оттова към Южна Америка ще забележим.
Сигурен съм, че ще има нови провокации. Почти всеки ден има нещо ново, което ни изненадва и нещо, с което не сме привикнали.
© Neverest Ocean Row
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ