Трима български лекоатлети блокирани в Кения заради COVID-19
Вече близо един месец трима от водещите български спортисти в бяганията на междинни и дълги дистанции - Милица Мирчева, Йоло Николов и Митко Ценов (СК Атлет - Мездра), са на предварителен лагер в „ Страната на бягащите хора” - Кения.
От края на февруари Милица и Йоло упражняват в западнокенийския град Елдорет (в превод от езика на масаите: „ Камениста река “), ситуиран на 2 117 м надморска височина, на към 300 км от столицата Найроби, покрай границата с Уганда, а от началото на март Митко, дружно с македонския спортист Дарио Ивановски, водят тренировки в различен прочут център за подготовка на най-хубавите африкански лекоатлети - Итен (2 400 м н. в.), известен като „ Home of Champions” („ Домът на шампионите”), който се намира на 30-ина км от Елдорет.
“Тренираме крепко, всичко е наред, показа националният рекордьор на 3000 м стипълчейз Митко Ценов. Времето тук е супер. С Дарио Ивановски сме дружно в Итен. Има още много бели спортисти, само че и доста си потеглиха около нервността с ковид.
Днес, 25 март, е последният полет от летището в Найроби, след което го затварят. И ние искахме да се върнем с този полет, само че нямаше места. Затова ще останем, до момента в който отвори летището и има полет за у дома.
А и заради отлагането на Олимпиадата, няма за какво да стоим повече тук. Ще се преместим на друго място. Всичко останало върви добре, тренировките се получават чудесно, влязохме доста бързо в темп.
Ще продължим да се готвим и да чакаме напълно скоро някое съревнование, с цел да можем да създадем мощни резултати и да покрием норматива за Токио 2021 още през юни-юли месец.
Бъдете мощни и не се предавайте. Вярвам, че напълно скоро всичко ще е наред! “
“Първоначалните ни проекти бяха да останем в Елдорет до 2 април и Милица да взе участие на маратона в Бостън на 20 април, описа Йоло Николов. Но откакто анулираха всички вероятни маратони през април и май, не ни остава нищо друго, с изключение на да продължим да упражняваме тук и да чакаме подобаващия миг. Хубавото е, че изискванията в Кения са едни от най-хубавите в света във връзка с междинните и дълги бягания.
Милица тренира с едни от най-силните дами в маратонската отдалеченост. Режимът ни на живот е редуциран безусловно единствено до сън - тренировки - храна. Това се повтаря всеки ден, ден след ден. Седмично пробягваме към 200-220 км, всеки ден сред 20 и 40 км. Да правиш това дни, месеци наред не е лесна работа и изисква цялостна отдаденост и централизация. Това е нашата работа и ние се стремим да бъдем най-хубавите във всяко едно отношение.
Благодарим на хората, който ни помогнаха да сме тук, паралелно с най-хубавите в света - Българската федерация по лека атлетика в лицето на господин Добромир Карамаринов, който се погрижи нищо да не ни липсва до този миг и да работим умерено. Огромни благодарности на компания „ Булнет “, в частност на Деница и Христо Ценови, за доверието и поддръжката през годините. Семействата и приятелите ни, които, волно или несъзнателно, се постанова да работят наедно с нас за богатството на българския спорт и по-точно - на леката атлетика.
Благодарности на „ Чичо Стефчо “, по този начин назоваваме по нашенски Стивън Чероно, международен рекордьор на 3000 м с трудности (б. а. 7:53.63 мин.) и повторен международен първенец в тази дисциплинираност. Това е индивидът, който в Кения е като наш ангел пазител, грижи се нищо да не ни липсва и да се усещаме като вкъщи си. Поздрави на Мездра и България!”
„ Независимо от събитията... oставаме мощни, продължаваме да работим крепко и продължаваме да имаме вяра, че ще пристигна време да покажем плодовете на нашата упорита работа “, показа от своя страна в обществената мрежа Instagram Милица Мирчева.
Това е петият лагер, който българските спортисти организират в Кения. През зимата на 2013-тa-2014-та и през есента на 2015 година Митко, Милица и Йоло реализираха няколкомесечна подготовка в източноафриканската страна, а през 2016-а, преди Олимпиадата в Рио, и напролет на 2017-а още веднъж упражняваха в „ Меката на бяганията”.
От края на февруари Милица и Йоло упражняват в западнокенийския град Елдорет (в превод от езика на масаите: „ Камениста река “), ситуиран на 2 117 м надморска височина, на към 300 км от столицата Найроби, покрай границата с Уганда, а от началото на март Митко, дружно с македонския спортист Дарио Ивановски, водят тренировки в различен прочут център за подготовка на най-хубавите африкански лекоатлети - Итен (2 400 м н. в.), известен като „ Home of Champions” („ Домът на шампионите”), който се намира на 30-ина км от Елдорет.
“Тренираме крепко, всичко е наред, показа националният рекордьор на 3000 м стипълчейз Митко Ценов. Времето тук е супер. С Дарио Ивановски сме дружно в Итен. Има още много бели спортисти, само че и доста си потеглиха около нервността с ковид.
Днес, 25 март, е последният полет от летището в Найроби, след което го затварят. И ние искахме да се върнем с този полет, само че нямаше места. Затова ще останем, до момента в който отвори летището и има полет за у дома. А и заради отлагането на Олимпиадата, няма за какво да стоим повече тук. Ще се преместим на друго място. Всичко останало върви добре, тренировките се получават чудесно, влязохме доста бързо в темп.
Ще продължим да се готвим и да чакаме напълно скоро някое съревнование, с цел да можем да създадем мощни резултати и да покрием норматива за Токио 2021 още през юни-юли месец.
Бъдете мощни и не се предавайте. Вярвам, че напълно скоро всичко ще е наред! “
“Първоначалните ни проекти бяха да останем в Елдорет до 2 април и Милица да взе участие на маратона в Бостън на 20 април, описа Йоло Николов. Но откакто анулираха всички вероятни маратони през април и май, не ни остава нищо друго, с изключение на да продължим да упражняваме тук и да чакаме подобаващия миг. Хубавото е, че изискванията в Кения са едни от най-хубавите в света във връзка с междинните и дълги бягания.
Милица тренира с едни от най-силните дами в маратонската отдалеченост. Режимът ни на живот е редуциран безусловно единствено до сън - тренировки - храна. Това се повтаря всеки ден, ден след ден. Седмично пробягваме към 200-220 км, всеки ден сред 20 и 40 км. Да правиш това дни, месеци наред не е лесна работа и изисква цялостна отдаденост и централизация. Това е нашата работа и ние се стремим да бъдем най-хубавите във всяко едно отношение. Благодарим на хората, който ни помогнаха да сме тук, паралелно с най-хубавите в света - Българската федерация по лека атлетика в лицето на господин Добромир Карамаринов, който се погрижи нищо да не ни липсва до този миг и да работим умерено. Огромни благодарности на компания „ Булнет “, в частност на Деница и Христо Ценови, за доверието и поддръжката през годините. Семействата и приятелите ни, които, волно или несъзнателно, се постанова да работят наедно с нас за богатството на българския спорт и по-точно - на леката атлетика.
Благодарности на „ Чичо Стефчо “, по този начин назоваваме по нашенски Стивън Чероно, международен рекордьор на 3000 м с трудности (б. а. 7:53.63 мин.) и повторен международен първенец в тази дисциплинираност. Това е индивидът, който в Кения е като наш ангел пазител, грижи се нищо да не ни липсва и да се усещаме като вкъщи си. Поздрави на Мездра и България!”
„ Независимо от събитията... oставаме мощни, продължаваме да работим крепко и продължаваме да имаме вяра, че ще пристигна време да покажем плодовете на нашата упорита работа “, показа от своя страна в обществената мрежа Instagram Милица Мирчева. Това е петият лагер, който българските спортисти организират в Кения. През зимата на 2013-тa-2014-та и през есента на 2015 година Митко, Милица и Йоло реализираха няколкомесечна подготовка в източноафриканската страна, а през 2016-а, преди Олимпиадата в Рио, и напролет на 2017-а още веднъж упражняваха в „ Меката на бяганията”.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ