Висши магистрати повдигат завесата – а там се хили адът на Модела...
Вече някогашният парламентарен арбитър Румен Ненков съобщи, че Конституционният съд в някои случаи взимал решения под политически напън. В доста страни това изявление би било шокиращо разобличаване и начало на институционална рецесия. Тук доста медии даже няма да го включат в новините.
За какво става дума. През лятото на 2013 година Народното събрание гласоподава Делян Пеевски да оглави Държавната организация „ Национална сигурност “. Десетки хиляди българи излязоха на улицата в символ на митинг. Пеевски бе заставен да подаде оставка. „ Слугите на народа “ взеха решение да се измъкнат от тресавището, в което се набутаха и прехърлиха проблема на Конституционния съд.
„ Конституционният съд се утвърди в обществото като политически самостоятелен орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Въпреки че решенията на Конституционния съд, с които се афишират за противоконституционни закони и други актове, могат да имат и политически последствия, Конституционният съд не може и не би трябвало да се окачествява като политически съд. Той би се самоотрекъл, в случай че взема решение делата по политически, а не по строго конституционни и юридически съображения “. Това написа в формалния уебсайт на Конституционен съд. Под този текст е качена фотография на дванайсетте висши магистрати, членове на съда. В тоги, гледат строго, вдъхват доверие. Та през това лято Конституционен съд трябваше да реши дали Пеевски да се върне в парламета след несполучливия опит с ДАНС или да си върви по живо по крепко. Конституционен съд реши, че би трябвало да се върне в Народното събрание като депутат. И той се върна. Формално, тъй като му бе по-удобно да дава нареждания от хотел „ Берлин “ – отдалечено или да му едват на крайници.
Пет години по-късно магистратът Румен Ненков, тогава член на Конституционен съд декларира, че решението за Пеевски било взето под политически напън. Защото само министри и техни заместници можели да станат отново депутати, в случай че по някакви аргументи освободят постовете.
Някои от сегашните членове на Конституционен съд ще си „ измият ръцете “ с оправданието, че тогава не са били в състава. Тези, които са били ще се кълнят, че върху тях не е имало подобен напън. Но както сподели самичък Ненков: И аз да съм, също няма да призная. Но пък можело да разпознаем натиснатите по техните дейности. Сигурно, само че мнозина ще предпочетат просто да не имат вяра повече на решениета на Конституционен съд.
Според него и решението на Конституционен съд, че Истанбулската спогодба опонира на Конституцията, също е взето под напън. Политически. То си личеше и от аероплан, само че когато го удостовери човек от кухнята, става факт.
Румен Ненков проговаря в този момент, тъй като към този момент не е член на Конституционен съд. Самият той твърди, че се чувствал свободен и като част от Конституционен съд, само че явно към този момент като някогашен е по-свободен. Има и още нещо. По бТВ Ненков изясни, че да си парламентарен арбитър е доста удобно. Получаваш огромна заплата, ползваш имунитет, вози те кола на НСО с водачи и гардове, успокоение, въздействие, престиж, обществено положение… Изпълнилите някоя и друга поръчка несъмнено се радват и на награди. Ненков не го сподели, само че то се подразбира. Тези, които сринаха Търговския указател си разделят 600 хил лв.. Тези, които сринаха КТБ си раздават нейните активи. Очевидно го вършат и някои конституционни съдии.
Откъде е пристигнал политическият напън върху Конституционен съд за Пеевски? – ще попитате. Оттам откъдето и предлагането да оглави ДАНС. Затова откакто не се осъществя проект А, бе осъществен проект Б - дадоха му цялата страна. Защо го вършат? А за какво проститутките духат на който заплати? Проституирането, става известно, е дълбоката философия на дълбокото гърло на българския хайлайф. Стратегическа гаранция за споразумяване на живота. И осъществят тази тактика до момента в който техните съпрузи, родители, другари, деца, любовници, внуци спят умерено или гледат телевизия. В формалната или скритата си битност те вземат решение най-важния въпрос: Ще я бъде или няма да я бъде България.
Едвард Мунк, " Вик "
Висш магистрат приказва за политически напън върху Конституционен съд. Евродокладът ни предизвестява, че медийната среда у нас се влошавала. Не се утежнява, гусин Юнкер, кочина е. Но на Пеевски не му пука. И за какво да му пука, като от констатациите не следва нищо. Забавлява се с Колумбовските открития на Брюксел и Ненков, както се забавлява с пепелищата от КТБ, с британците, търсещи правдивост по проблема „ Техномаркет “, с Народното събрание, където не стъпва, с наглите закони, които пробутва, с няколкото медии, вкопчили се обезверено в свободното слово.
Разтърсващо слово пред съдийски конгрес произнесе ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов. Прави го не за първи път, само че болката и загрижеността този път са толкоз мощни, че стъписват. „ Kaзвaл cъм и пpeди, чe в Бългapия cмe изпpaвeни пpeд eднa cиcтeмa, ĸoятo e вepбyвaлa гoлeми чoвeшĸи и мaтepиaлни pecypcи в изгpaждaнeтo нa дoбpe дeйcтвaщa мaшинa; ĸoятo yмeлo cи cлyжи cъc cлyжбитe, мeдиитe, иĸoнoмиĸaтa, пoлитиĸaтa и paзбиpa ce cъдeбнaтa cиcтeмa. Дeйcтвиятa ѝ нe ce oглacявaт, a ce дъpжaт в тaйнa. Гpeшĸитe ѝ нe ce извaждaт нa пoĸaз, a ce пpeмълчaвaт и yĸpивaт; пpoтивницитe ѝ ce пpecлeдвaт дoĸpaй, a тaйнитe ѝ, тo тe ca гpижливo пaзeни и нe мoгaт дa бъдaт paзĸpивaни “. Думи на Панов. И продължава: „ Cчитaм, чe ĸaтo мaгиcтpaти paзпoлaгaмe c дocтaтъчнo ĸoнcтитyциoнни гapaнции, зa дa ce бopим бeз cтpax и бeз дa мълчим зa въpxoвeнcтвoтo нa пpaвoтo и нeгoвия ĸoлaпc в cтpaни ĸaтo нaшaтa. Зaтoвa в пocлeднo вpeмe, дoĸaтo cлyшaм шyмa нa тишинaтa, чecтo cи пpипoмням eднa пpeĸpacнa миcъл нa Чъpчил, ĸoйтo ĸaзвa: „ Oнeзи, ĸoитo избpaxa дeмoĸpaциятa вмecтo xлябa, днec ядaт 300 видa xляб, a тeзи, ĸoитo избpaxa xлябa вмecтo дeмoĸpaциятa, днec нямaт нитo дeмoĸpaция, нитo xляб. “ Зловещо, в случай че се замислим за посоката, в която сме тласнати…
Ако би трябвало да се изобрази положението, в което се намираме, несъмнено най-подходяща ще е картината „ Викът “ на Едвард Мунк. На мен обаче ми подхожда и една мисъл на огромния норвежец: „ Нощем се разсънвам, оглеждам стаята и се запитвам: „ Това не е ли пъкълът? “ Не е ли, в действителност?
Борис Петков
За какво става дума. През лятото на 2013 година Народното събрание гласоподава Делян Пеевски да оглави Държавната организация „ Национална сигурност “. Десетки хиляди българи излязоха на улицата в символ на митинг. Пеевски бе заставен да подаде оставка. „ Слугите на народа “ взеха решение да се измъкнат от тресавището, в което се набутаха и прехърлиха проблема на Конституционния съд.
„ Конституционният съд се утвърди в обществото като политически самостоятелен орган, осигуряващ върховенството на Конституцията. Въпреки че решенията на Конституционния съд, с които се афишират за противоконституционни закони и други актове, могат да имат и политически последствия, Конституционният съд не може и не би трябвало да се окачествява като политически съд. Той би се самоотрекъл, в случай че взема решение делата по политически, а не по строго конституционни и юридически съображения “. Това написа в формалния уебсайт на Конституционен съд. Под този текст е качена фотография на дванайсетте висши магистрати, членове на съда. В тоги, гледат строго, вдъхват доверие. Та през това лято Конституционен съд трябваше да реши дали Пеевски да се върне в парламета след несполучливия опит с ДАНС или да си върви по живо по крепко. Конституционен съд реши, че би трябвало да се върне в Народното събрание като депутат. И той се върна. Формално, тъй като му бе по-удобно да дава нареждания от хотел „ Берлин “ – отдалечено или да му едват на крайници.
Пет години по-късно магистратът Румен Ненков, тогава член на Конституционен съд декларира, че решението за Пеевски било взето под политически напън. Защото само министри и техни заместници можели да станат отново депутати, в случай че по някакви аргументи освободят постовете.
Някои от сегашните членове на Конституционен съд ще си „ измият ръцете “ с оправданието, че тогава не са били в състава. Тези, които са били ще се кълнят, че върху тях не е имало подобен напън. Но както сподели самичък Ненков: И аз да съм, също няма да призная. Но пък можело да разпознаем натиснатите по техните дейности. Сигурно, само че мнозина ще предпочетат просто да не имат вяра повече на решениета на Конституционен съд.
Според него и решението на Конституционен съд, че Истанбулската спогодба опонира на Конституцията, също е взето под напън. Политически. То си личеше и от аероплан, само че когато го удостовери човек от кухнята, става факт.
Румен Ненков проговаря в този момент, тъй като към този момент не е член на Конституционен съд. Самият той твърди, че се чувствал свободен и като част от Конституционен съд, само че явно към този момент като някогашен е по-свободен. Има и още нещо. По бТВ Ненков изясни, че да си парламентарен арбитър е доста удобно. Получаваш огромна заплата, ползваш имунитет, вози те кола на НСО с водачи и гардове, успокоение, въздействие, престиж, обществено положение… Изпълнилите някоя и друга поръчка несъмнено се радват и на награди. Ненков не го сподели, само че то се подразбира. Тези, които сринаха Търговския указател си разделят 600 хил лв.. Тези, които сринаха КТБ си раздават нейните активи. Очевидно го вършат и някои конституционни съдии.
Откъде е пристигнал политическият напън върху Конституционен съд за Пеевски? – ще попитате. Оттам откъдето и предлагането да оглави ДАНС. Затова откакто не се осъществя проект А, бе осъществен проект Б - дадоха му цялата страна. Защо го вършат? А за какво проститутките духат на който заплати? Проституирането, става известно, е дълбоката философия на дълбокото гърло на българския хайлайф. Стратегическа гаранция за споразумяване на живота. И осъществят тази тактика до момента в който техните съпрузи, родители, другари, деца, любовници, внуци спят умерено или гледат телевизия. В формалната или скритата си битност те вземат решение най-важния въпрос: Ще я бъде или няма да я бъде България.
Едвард Мунк, " Вик "
Висш магистрат приказва за политически напън върху Конституционен съд. Евродокладът ни предизвестява, че медийната среда у нас се влошавала. Не се утежнява, гусин Юнкер, кочина е. Но на Пеевски не му пука. И за какво да му пука, като от констатациите не следва нищо. Забавлява се с Колумбовските открития на Брюксел и Ненков, както се забавлява с пепелищата от КТБ, с британците, търсещи правдивост по проблема „ Техномаркет “, с Народното събрание, където не стъпва, с наглите закони, които пробутва, с няколкото медии, вкопчили се обезверено в свободното слово.
Разтърсващо слово пред съдийски конгрес произнесе ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов. Прави го не за първи път, само че болката и загрижеността този път са толкоз мощни, че стъписват. „ Kaзвaл cъм и пpeди, чe в Бългapия cмe изпpaвeни пpeд eднa cиcтeмa, ĸoятo e вepбyвaлa гoлeми чoвeшĸи и мaтepиaлни pecypcи в изгpaждaнeтo нa дoбpe дeйcтвaщa мaшинa; ĸoятo yмeлo cи cлyжи cъc cлyжбитe, мeдиитe, иĸoнoмиĸaтa, пoлитиĸaтa и paзбиpa ce cъдeбнaтa cиcтeмa. Дeйcтвиятa ѝ нe ce oглacявaт, a ce дъpжaт в тaйнa. Гpeшĸитe ѝ нe ce извaждaт нa пoĸaз, a ce пpeмълчaвaт и yĸpивaт; пpoтивницитe ѝ ce пpecлeдвaт дoĸpaй, a тaйнитe ѝ, тo тe ca гpижливo пaзeни и нe мoгaт дa бъдaт paзĸpивaни “. Думи на Панов. И продължава: „ Cчитaм, чe ĸaтo мaгиcтpaти paзпoлaгaмe c дocтaтъчнo ĸoнcтитyциoнни гapaнции, зa дa ce бopим бeз cтpax и бeз дa мълчим зa въpxoвeнcтвoтo нa пpaвoтo и нeгoвия ĸoлaпc в cтpaни ĸaтo нaшaтa. Зaтoвa в пocлeднo вpeмe, дoĸaтo cлyшaм шyмa нa тишинaтa, чecтo cи пpипoмням eднa пpeĸpacнa миcъл нa Чъpчил, ĸoйтo ĸaзвa: „ Oнeзи, ĸoитo избpaxa дeмoĸpaциятa вмecтo xлябa, днec ядaт 300 видa xляб, a тeзи, ĸoитo избpaxa xлябa вмecтo дeмoĸpaциятa, днec нямaт нитo дeмoĸpaция, нитo xляб. “ Зловещо, в случай че се замислим за посоката, в която сме тласнати…
Ако би трябвало да се изобрази положението, в което се намираме, несъмнено най-подходяща ще е картината „ Викът “ на Едвард Мунк. На мен обаче ми подхожда и една мисъл на огромния норвежец: „ Нощем се разсънвам, оглеждам стаята и се запитвам: „ Това не е ли пъкълът? “ Не е ли, в действителност?
Борис Петков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ