Вкусни банички в Намибия вдигнаха със 100 долара заплатата на Иван Великов
Вече 25 години българинът Иван Великов владее магията на хляба, въпреки да е самообразован ситничар и хлебар. „ Магията е в любовта да се храниш с вкусни и красиво приготвени ястия. И това няма нищо общо с крайността да бъдеш неудовлетворен лакомник. Любовта е, когато усещаш усета и си признателен за него “, споделя Иван, който живее в Горна Оряховица, само че наложително всяка седмица се прибира в Чакали, където си е най вкъщи, написа " Борба ".
Иначе е балканджия, избрал да стане корабен готвач и много постоянно кръстосва моретата и океаните. Обиколил е към този момент съвсем целия свят, единствено в Далечния изток не е бил. „ Заради това обичам корабите. Видял съм такива приказни места… Но ми липсва сушата и когато се прибера вкъщи, не ми се потегля още веднъж. Май е извънредно време да сбъдна фантазията си и да си отворя ресторант “, усмихва се Иван.
Бил дете, когато съседка почнала да му носи всеки ден самун и закуски, изпечени в фамилната им фурна в Елена. Той бил покорен от усета и аромата на хляба, а фурната станала за него свещено място. „ Нямаш визия какъв брой съм мечтал да вляза вътре, единствено да надникна, да видя по какъв начин се случва това нещо с правенето на хляба и закуските. Пораснах, срещнах се със брачната половинка си и хората от същата тази фурна се оказаха… нейни кръстници. Станаха ни кумове, кръстиха след това децата ни, а аз най-сетне влязох във фурната. За три дни ме научиха на занаята и по този начин до през днешния ден “, споделя Иван, който може да прави всевъзможен тип ръчен самун.
Затворили обаче фурната и той бил заставен да си търси работа. Така попаднал на първия си транспортен съд като най-обикновен моряк, т.е. момче за всичко. „ Рубин Коцев, който преди време притежаваше най-голямата корабна компания у нас „ Ахилеос “, ми беше другар. Той ми подаде ръка и ми предложи да опитам като моряк. Въпреки че бяхме и си останахме доста близки с него, аз започнах от най-ниското ходило, най-много чистех и се грижех за кораба “, споделя Иван, който по този начин се влюбил в моретата и океаните, че на 40 година се хванал да учи моряшко дело.
И се заредили няколко случки, след които юнга Великов бил тържествено нараснал в сан готвач на кораба. Първо на едно от пристанищата в Бразилия на кораба се качил нов капитан, който си счупил зъба в една от питките на готвача. После се наложил ремонт и корабът спрял за няколко дни в Намибия. Заради сигурността на всички капитанът забранил на екипажа си да слиза на брега. Тогава боцманът помолил Иван да замеси банички и мекици за всички. „ Боже, какво брашно имаше в тази Намибия… Та ставам аз заранта в 4, забърквам баничките и в 7 боцманът влиза в каютата на капитана с още горещите закуски. Капитанът незабавно се намръщил, тъй като решил, че някой е прекрачил заповедта му и е слизал на брега за банички. Обаче, когато цялата завера стана очевидна, аз бях провъзгласен за воин и назначен до края на курса да върша самун и закуски за целия екипаж. Даже ми подвигнаха заплатата със 100 $. Така стартира моята история на корабен готвач “, усмихва се Иван, до момента в който демонстративно меси питка поради фотосите.
Днес Иван Великов е най-известният и най-търсеният корабен готвач у нас. Умее да готви всичко, почитател е на скарата, цар е на супите, изключително на рибената и на шкембе чорбата. Владее тънкостите на морската кухня и обича самичък да си лови рибата, когато реши да я готви.
„ Усещам сладостта и хубостта на всичко, което върша, и не ми е все едно по какъв начин хората стават от масата, когато аз съм им сготвил. Искам да са щастливи, не просто нахранени. Никога няма да не помни една преживелица в Канада. На всяко пристанище, където корабът стопира, се качват хора, които поемат командването, до момента в който сме на сушата. Наричат се външни водачи и са тези, които направляват кораба до заставането му на кея. Та, стопираме в Канада, ще се качват двама външни водачи и капитанът споделя, че би трябвало да ги нагостим. Ама е в последната минута и аз съм сготвил единствено един фасул по еленски, което ще рече фасул с еленски бут. Взех да преглеждам продуктите, че да измисля по-изискана гозба, но вземам решение първо да ги запитвам какво им се яде “, споделя Иван.
Когато се качил първият канадец, нашенецът почтително му обяснил, че има подготвен единствено фасул, което е натурално българско ядене, обаче за нула време може да му изпече месо някакво. Канадецът рекъл, че желае фасул и Иван му сервирал порция с питка. И се дръпнал встрани, само че по този начин, че да може да следи реакциите на индивида и в случай че не му хареса, незабавно да се отзове. Канадецът два пъти си сипвал фасул. Качил се след това сътрудника му, който, единствено като чул, че има фасул, викнал от наслада. „ Оказа се, че има шурей българин и че от него митове е слушал за българската кухня. Той пък три пъти си сипва “, усмихва се хлебарят.
Обяснява, че би желал кухнята да е по този начин направена, че от всички страни на заведението да се вижда какво вършат готвачите вътре. А и те да могат да следят клиентите си и техните реакции. „ Май не ми се плава към този момент, въпреки че желая да видя света до края. Да видя дали има по-хубаво място от Азорските острови, където сътрудниците ми готвят непосредствено в дребни дупки, издълбани в настоящ вулкан. Но като си помисля, че последното ми корабоплаване беше 15 месеца… време е да си остана на сушата “, въздиша хлебарят и признава, че през всичките тези години брачната половинка му търпеливо го чака вкъщи.
Двамата имат двама синове и една снаха, която Иван е приел като своя щерка, тъй като по този начин и не съумял да сбъдне тази си фантазия – да си има момиченце. На 18 и на 24 година са към този момент синовете му Стефан и Станислав. Малкият има афинитет към готвенето, снаха му работи в сладкарския бизнес, въпреки и като счетоводител, брачната половинка му също е в този отрасъл. Домът му е цялостен с готварски книги, въпреки той да не ги употребява, тъй като всичките предписания са му в главата. Запасил се е с най-различни принадлежности, огромна част бояджийски, с които реже и украсява тестото. Иван признава и това, че доста си пада по кулинарни излъчвания, само че досега не се е престрашил да взе участие в шоу, тъй като е самообразован и си няма концепция какво е това гурме кухня.
Иначе е балканджия, избрал да стане корабен готвач и много постоянно кръстосва моретата и океаните. Обиколил е към този момент съвсем целия свят, единствено в Далечния изток не е бил. „ Заради това обичам корабите. Видял съм такива приказни места… Но ми липсва сушата и когато се прибера вкъщи, не ми се потегля още веднъж. Май е извънредно време да сбъдна фантазията си и да си отворя ресторант “, усмихва се Иван.
Бил дете, когато съседка почнала да му носи всеки ден самун и закуски, изпечени в фамилната им фурна в Елена. Той бил покорен от усета и аромата на хляба, а фурната станала за него свещено място. „ Нямаш визия какъв брой съм мечтал да вляза вътре, единствено да надникна, да видя по какъв начин се случва това нещо с правенето на хляба и закуските. Пораснах, срещнах се със брачната половинка си и хората от същата тази фурна се оказаха… нейни кръстници. Станаха ни кумове, кръстиха след това децата ни, а аз най-сетне влязох във фурната. За три дни ме научиха на занаята и по този начин до през днешния ден “, споделя Иван, който може да прави всевъзможен тип ръчен самун.
Затворили обаче фурната и той бил заставен да си търси работа. Така попаднал на първия си транспортен съд като най-обикновен моряк, т.е. момче за всичко. „ Рубин Коцев, който преди време притежаваше най-голямата корабна компания у нас „ Ахилеос “, ми беше другар. Той ми подаде ръка и ми предложи да опитам като моряк. Въпреки че бяхме и си останахме доста близки с него, аз започнах от най-ниското ходило, най-много чистех и се грижех за кораба “, споделя Иван, който по този начин се влюбил в моретата и океаните, че на 40 година се хванал да учи моряшко дело.
И се заредили няколко случки, след които юнга Великов бил тържествено нараснал в сан готвач на кораба. Първо на едно от пристанищата в Бразилия на кораба се качил нов капитан, който си счупил зъба в една от питките на готвача. После се наложил ремонт и корабът спрял за няколко дни в Намибия. Заради сигурността на всички капитанът забранил на екипажа си да слиза на брега. Тогава боцманът помолил Иван да замеси банички и мекици за всички. „ Боже, какво брашно имаше в тази Намибия… Та ставам аз заранта в 4, забърквам баничките и в 7 боцманът влиза в каютата на капитана с още горещите закуски. Капитанът незабавно се намръщил, тъй като решил, че някой е прекрачил заповедта му и е слизал на брега за банички. Обаче, когато цялата завера стана очевидна, аз бях провъзгласен за воин и назначен до края на курса да върша самун и закуски за целия екипаж. Даже ми подвигнаха заплатата със 100 $. Така стартира моята история на корабен готвач “, усмихва се Иван, до момента в който демонстративно меси питка поради фотосите.
Днес Иван Великов е най-известният и най-търсеният корабен готвач у нас. Умее да готви всичко, почитател е на скарата, цар е на супите, изключително на рибената и на шкембе чорбата. Владее тънкостите на морската кухня и обича самичък да си лови рибата, когато реши да я готви.
„ Усещам сладостта и хубостта на всичко, което върша, и не ми е все едно по какъв начин хората стават от масата, когато аз съм им сготвил. Искам да са щастливи, не просто нахранени. Никога няма да не помни една преживелица в Канада. На всяко пристанище, където корабът стопира, се качват хора, които поемат командването, до момента в който сме на сушата. Наричат се външни водачи и са тези, които направляват кораба до заставането му на кея. Та, стопираме в Канада, ще се качват двама външни водачи и капитанът споделя, че би трябвало да ги нагостим. Ама е в последната минута и аз съм сготвил единствено един фасул по еленски, което ще рече фасул с еленски бут. Взех да преглеждам продуктите, че да измисля по-изискана гозба, но вземам решение първо да ги запитвам какво им се яде “, споделя Иван.
Когато се качил първият канадец, нашенецът почтително му обяснил, че има подготвен единствено фасул, което е натурално българско ядене, обаче за нула време може да му изпече месо някакво. Канадецът рекъл, че желае фасул и Иван му сервирал порция с питка. И се дръпнал встрани, само че по този начин, че да може да следи реакциите на индивида и в случай че не му хареса, незабавно да се отзове. Канадецът два пъти си сипвал фасул. Качил се след това сътрудника му, който, единствено като чул, че има фасул, викнал от наслада. „ Оказа се, че има шурей българин и че от него митове е слушал за българската кухня. Той пък три пъти си сипва “, усмихва се хлебарят.
Обяснява, че би желал кухнята да е по този начин направена, че от всички страни на заведението да се вижда какво вършат готвачите вътре. А и те да могат да следят клиентите си и техните реакции. „ Май не ми се плава към този момент, въпреки че желая да видя света до края. Да видя дали има по-хубаво място от Азорските острови, където сътрудниците ми готвят непосредствено в дребни дупки, издълбани в настоящ вулкан. Но като си помисля, че последното ми корабоплаване беше 15 месеца… време е да си остана на сушата “, въздиша хлебарят и признава, че през всичките тези години брачната половинка му търпеливо го чака вкъщи.
Двамата имат двама синове и една снаха, която Иван е приел като своя щерка, тъй като по този начин и не съумял да сбъдне тази си фантазия – да си има момиченце. На 18 и на 24 година са към този момент синовете му Стефан и Станислав. Малкият има афинитет към готвенето, снаха му работи в сладкарския бизнес, въпреки и като счетоводител, брачната половинка му също е в този отрасъл. Домът му е цялостен с готварски книги, въпреки той да не ги употребява, тъй като всичките предписания са му в главата. Запасил се е с най-различни принадлежности, огромна част бояджийски, с които реже и украсява тестото. Иван признава и това, че доста си пада по кулинарни излъчвания, само че досега не се е престрашил да взе участие в шоу, тъй като е самообразован и си няма концепция какво е това гурме кухня.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ