Големият Георги Тодоров: Аз съм Гагарин на щангите във Варна!
Вдигането на тежести, един от типично мъжките спортове и донесъл най-вече популярност на България, навърши 70 години във Варна. По този мотив генерации щангисти ще се съберат в петък вечерта в Спортпалас, с цел да отбележат юбилея.
Когато приказваме за щангите в морската столица, най-големите му имена, несъмнено са Благой Благоев и Георги Тодоров. Със международните си и европейски трофеи при мъжете, и олимпийски медали те стоят най-високо във безконечната класация.
Любопитно е, че двамата са родени на една дата – 4 декември, като Георги е с четири години по-голям. Той и брачната половинка му са кръстници на сватбата на Благой.
Георги Тодоров е повторен международен и троент европейски първенец в категория до 60 кг. Носител на сребърен олимпийски орден. Четири пъти втори в света, три пъти втори и веднъж трети в Европа. Има усъвършенствани 8 международни върха и доста повече европейски. Заслужил занаятчия на спорта и Почетен жител на Варна.
В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” 65-годишният Тодоров се връща обратно във времето и споделя за съперничеството си на подиума с Николай Колесников, кой му е попречил да стане олимпийски първенец и по какъв начин Музей във Варна му отмъкнал медалите.
- Г-н Тодоров, вие или Благой Благоев сте №1 в историята на варненските щанги?
- Благой е с едно ходило по-нагоре, тъй като е с една международна и една европейска купа повече и всичките ги е постигнал като играч на варненския клуб. Има и 37 усъвършенствани международни и олимпийски върхове. Но аз пък съм Гагарин на щангите във Варна, защото с екипа на варненски клуб нося първата европейска и международна купа на града.
- Вие сте роден и израстнал в Белоградец. Как дойдохте във Варна?
- След като приключих осми клас, пристигнах във Варна, с цел да си подам документите в Техникума по корабостроене. Когато вървях, обаче към плажа, видях Техникума по стопанска система и се рекох: „ в случай че изгубя в този момент край морето документите, за какво да удрям път след това до Корабостроителния. ” И ги подадох в Икономическия. Като се върнах вкъщи, баща ме попита: Ще ставаш ли, моряк?. Отговорих „ да ”, само че по-късно го излъгах, че са ме приели единствено в Икономическия.
- Кой ви направи щангист?
- В Икономическия колеж беше детско-юношеската школа с началник Михаил Желябов, някогашният футболен арбитър. Треньорът по повдигане на тежести Илия Бабачев постоянно идваше в школата за купони и да дава доклади, и ме е забелязал на двора в часовете по физическо. Аз играех баскетбол и макар ниския си растеж, имах достижение от 151 см на висок скок. Исках да стартира да упражнявам някакъв спорт – футбол или битка, само че Бабачев сподели: „ Това е моят човек ”. И по този начин, през 1968 година се озовах в залата за повдигане на тежести под лятното кино „ Ленин ”. До 1974 година щангите бяха към ДФС „ ЖСК-Спартак ”, а по-късно минаха към ФСФД „ Черно море ”.
- Какво помните от първите си стъпки на подиума?
- Тежки тренировки. Сутрин учех, следобяд упражнявах или противоположното. Трудно бе в залата, само че и ни хранеха крепко. Имах купони за 300 лв. на месец и се хранех в заведения за хранене - „ Одесос ” и „ Рощок ”. През зимата в залата ни бе доста студено, защото нямаше отопление, и се е случвало, когато подвигам щангата с топли ръце, кожата ми да остава по студения метал. Въпреки това единствено след три месеца тренирови взех първия си златен орден за юноши младша възраст. В клуба си биех тези, които упражняват от 4-5 години, биех на клякане и по-големите и по-тежките. Предвид това, на републикански шампионати за юноши Бабачев ме пускаше в друга категория, с цел да не откажа мои съотборници, който упражняват от по-дълго време.
- Кога спечелихте първия си орден на интернационалния подиум?
- През май 1972 година станах втори на европейското за мъже в Констанца. Върнахме се с рейс във Варна, с цел да ме посрещнат в Икономическия, и незабавно ме качиха на лагера в Белмекен, където се подготвяхме за Олимпиадата в Мюнхен. Пропуснах абитуриентската си, само че за малко ме върнаха със аероплан във Варна, с цел да предам Олимпийския огън в Шумен, и още веднъж назад в Белмекен. В Мюнхен приключих осми, само че по-късно след дисквалификация на иранец и различен азиатец поради допинг, бях класиран шести.
- Кои са най-приятните ви мемоари с щангата?
- Като боец в ЦСКА през 1974 година станах за първи път европейски първенец във Верона и международен в Манила, Филипините. Същата година имахме огромна задръжка, уволниха ни чак на 3 декември и се завърнах във Варна. През 1975 година като играч на ФСФД „ Черно море ” станах европейски и международен първенец в Москва. Втори такива трофеи за мен и първи за варненското повдигане на тежести. В съветската столица сложих три международни върха и ме дефинираха за най-силния човек в света по системата „ Синклер ”.
През септември същата година на „ Черноморска купа ” във Варна сложих първия международен връх в зала „ Конгресна ” в Двореца на културата и спорта – 126,5 кг в изхвърлянето. Казаха, че ще ми създадат плоча, сходно на тази на скачача Валерий Брумел на „ Васил Левски ” в София, само че това не е станало и до ден сегашен.
_%20400x%20446.jpg )
- Защо през 1976 година се разминахте с олимпийското злато в Монреал?
- Заради зам.-шефа на ЦС на БСФС Христо Меранзов. Още преди Олимпиадата Иван Абаджиев бе споделил, че в случай че има някой сигурен шамипон, това е Георги Тодоров. „ Трябва да си счупи крайник или ръка, с цел да не е първи ”, сбит бе Абаджията. Отидохме по-рано в Канада, с цел да се аклиматизираме и Меранзов бе неразделно до нас още от първия ден. Всичко, което ставаше на подготовка, го докладваше на руснаците, защото беше техен сътрудник. По-късно персонално Колесников ми призна, че знаели какво се случва при нас с най-малките детайлности. Този човек Меранзов, прочут с това, че на времето е продавал купони в стола на ВИФ, ме караше да ставам по-лек и по-лек преди надпреварата. Всеки ден ме качваше на кантара, до момента в който не закова 57,5 кг. Така нямах нужната мощ и останах втори, с 2,5 кг по-малко в дуела от първенеца Колесников. Ако бях вдигал на моите 59,7 или 59,8 кг, нямаше кой да ме спре.
- Също втори сте и на европейското във Варна през 1979-а, когато „ Конгресна ” се пука по шевовете?
- Имах травма в кръста и не бе ясно дали ще вземам участие, само че да подвигам във Варна, бе голямо предизвикателство. Травмата, обаче си сподели думата, и аз останах след Колесников. По-късно се оказа, че имам хронично превъртане на диск на кръста. Завърших втори през ноември същата година на международното в Солун и това се оказа последния ми огромен орден. След това се подготвях за Олимпийските игри в Москва, само че травмата ме спря. Един ден отидох в магазина, наведох се да взема бурканче мляко и не можах да се изправя. Целият плувнах в пот. Една баба ме попита: ”Лошо ли ти стана, момче. Да извикаме кола за спешна помощ. ” Събрах последни сили, изправих се и се прибрах с колата. Вечерта на подготовка при евакуиране на щанга над коляното, като че ли сабя ме преряза откъм гърба и ме разполови. Свлякох се над щангата и в оня момент разбрах, че със спорта съм дотук. В Москва можех да осъществя фантазията си да съм първи на Олимпиада, само че не било писано. Колесников ми сподели, че в случай че съм бил взел участие, щели да пуснат и него, само че когато разбрали, че не съм в състава, руснаците пуснали Мазин, който стана първенец. За мен, обаче е чест, че близо 10 години не излизах от тройката на Европа и света. Що се отнася до Колесников, колкото пъти той ме е бил, толкоз пъти и аз съм го бил.
- Вярно ли е, че сте били бодил в очите на Абаджиев, защото сте побеждавали двукратния олимпийски първенец Нураир Нурикян?
- Има нещо такова. Абаджиев бе разкрил Нурикян в Сливен и държеше на него. Аз, обаче го биех и по тази причина ми подредиха да смъквам килограми и да подвигам до 56 кг през 1973-та, с цел да остане той самичък до 60 кг. „ Ако не се съгласиш, ще те унищожа ”, сложи ми ултиматум Абаджиев. Така за европейското в Мадрид се наложи да смъква повече от 6 кг за 3 дни и останах втори. Същото се повтори и на международното през есента в Хавана, където отново останах със сребро до 56 кг, откакто свалях килограми.
Ядосах се и споделих, че в случай че не ме върнат в моята категория – до 60 кг, се отхвърлям. Абаджиев склони и през 1974-та на европейското в Италия станах първенец. Грузинецът Дито Шанидзе бе втори, а Нурикян – трети. Тогава Шанидзе ми сподели: „ Вече мога да се откажа, щом не ме победи арменец. ” И го направи. Същата есен завоювах и международната купа във Филипините, а Нурикян приключи още веднъж трети.
- Г-н Тодоров, по какъв начин се стигна до куриозната преживелица – медалите ви да бъдет отнети от Музей?
- През 80-те години на предишния век одобрих оценките ми да бъдат показани на ревю в Градската художествена изложба във Варна. След като свърши ревюто, отидох да си ги взема, само че се оказа, че Археологическият музей ги е заприходил като негова благосъстоятелност. Две години водих борба с Министерството на културата, що писма и преписки изписах...Сашо Диков и Стефан Янев помагаха с репортажи. Накрая ме извикаха в Музея да си взема медалите и ги намерихме в кутия за обувки в кулата. За страдание, липсваше първото ми златно отличие от международното в Манила.
- За край. Какво ще пожелаете на варненските щанги за 70-годишния празник?
- Треньорите да имат шанс да притеглят млади момчета и девойки. Защото, колкото повече фрагменти имаме в залата, толкоз повече се усилват възможностите ни да вършим щангисти и те да върнат интернационалната популярност на спорта ни във Варна. На Христо Христов, който се развива в вярната посока, поисквам да покори международните, европейските и олимпийските върхове при мъжете. Такива перспективни щангисти като него би трябвало да са на държавна прехрана, с цел да мислят единствено за спорт и високи достижения. Както аз преди време, когато получавах олимпийска заплата.
Недко Петров, " Петел "
Когато приказваме за щангите в морската столица, най-големите му имена, несъмнено са Благой Благоев и Георги Тодоров. Със международните си и европейски трофеи при мъжете, и олимпийски медали те стоят най-високо във безконечната класация.
Любопитно е, че двамата са родени на една дата – 4 декември, като Георги е с четири години по-голям. Той и брачната половинка му са кръстници на сватбата на Благой.
Георги Тодоров е повторен международен и троент европейски първенец в категория до 60 кг. Носител на сребърен олимпийски орден. Четири пъти втори в света, три пъти втори и веднъж трети в Европа. Има усъвършенствани 8 международни върха и доста повече европейски. Заслужил занаятчия на спорта и Почетен жител на Варна.
В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” 65-годишният Тодоров се връща обратно във времето и споделя за съперничеството си на подиума с Николай Колесников, кой му е попречил да стане олимпийски първенец и по какъв начин Музей във Варна му отмъкнал медалите.
- Г-н Тодоров, вие или Благой Благоев сте №1 в историята на варненските щанги?
- Благой е с едно ходило по-нагоре, тъй като е с една международна и една европейска купа повече и всичките ги е постигнал като играч на варненския клуб. Има и 37 усъвършенствани международни и олимпийски върхове. Но аз пък съм Гагарин на щангите във Варна, защото с екипа на варненски клуб нося първата европейска и международна купа на града.
- Вие сте роден и израстнал в Белоградец. Как дойдохте във Варна?
- След като приключих осми клас, пристигнах във Варна, с цел да си подам документите в Техникума по корабостроене. Когато вървях, обаче към плажа, видях Техникума по стопанска система и се рекох: „ в случай че изгубя в този момент край морето документите, за какво да удрям път след това до Корабостроителния. ” И ги подадох в Икономическия. Като се върнах вкъщи, баща ме попита: Ще ставаш ли, моряк?. Отговорих „ да ”, само че по-късно го излъгах, че са ме приели единствено в Икономическия.
- Кой ви направи щангист?
- В Икономическия колеж беше детско-юношеската школа с началник Михаил Желябов, някогашният футболен арбитър. Треньорът по повдигане на тежести Илия Бабачев постоянно идваше в школата за купони и да дава доклади, и ме е забелязал на двора в часовете по физическо. Аз играех баскетбол и макар ниския си растеж, имах достижение от 151 см на висок скок. Исках да стартира да упражнявам някакъв спорт – футбол или битка, само че Бабачев сподели: „ Това е моят човек ”. И по този начин, през 1968 година се озовах в залата за повдигане на тежести под лятното кино „ Ленин ”. До 1974 година щангите бяха към ДФС „ ЖСК-Спартак ”, а по-късно минаха към ФСФД „ Черно море ”.
- Какво помните от първите си стъпки на подиума?
- Тежки тренировки. Сутрин учех, следобяд упражнявах или противоположното. Трудно бе в залата, само че и ни хранеха крепко. Имах купони за 300 лв. на месец и се хранех в заведения за хранене - „ Одесос ” и „ Рощок ”. През зимата в залата ни бе доста студено, защото нямаше отопление, и се е случвало, когато подвигам щангата с топли ръце, кожата ми да остава по студения метал. Въпреки това единствено след три месеца тренирови взех първия си златен орден за юноши младша възраст. В клуба си биех тези, които упражняват от 4-5 години, биех на клякане и по-големите и по-тежките. Предвид това, на републикански шампионати за юноши Бабачев ме пускаше в друга категория, с цел да не откажа мои съотборници, който упражняват от по-дълго време.
- Кога спечелихте първия си орден на интернационалния подиум?
- През май 1972 година станах втори на европейското за мъже в Констанца. Върнахме се с рейс във Варна, с цел да ме посрещнат в Икономическия, и незабавно ме качиха на лагера в Белмекен, където се подготвяхме за Олимпиадата в Мюнхен. Пропуснах абитуриентската си, само че за малко ме върнаха със аероплан във Варна, с цел да предам Олимпийския огън в Шумен, и още веднъж назад в Белмекен. В Мюнхен приключих осми, само че по-късно след дисквалификация на иранец и различен азиатец поради допинг, бях класиран шести.
- Кои са най-приятните ви мемоари с щангата?
- Като боец в ЦСКА през 1974 година станах за първи път европейски първенец във Верона и международен в Манила, Филипините. Същата година имахме огромна задръжка, уволниха ни чак на 3 декември и се завърнах във Варна. През 1975 година като играч на ФСФД „ Черно море ” станах европейски и международен първенец в Москва. Втори такива трофеи за мен и първи за варненското повдигане на тежести. В съветската столица сложих три международни върха и ме дефинираха за най-силния човек в света по системата „ Синклер ”.
През септември същата година на „ Черноморска купа ” във Варна сложих първия международен връх в зала „ Конгресна ” в Двореца на културата и спорта – 126,5 кг в изхвърлянето. Казаха, че ще ми създадат плоча, сходно на тази на скачача Валерий Брумел на „ Васил Левски ” в София, само че това не е станало и до ден сегашен.
- Защо през 1976 година се разминахте с олимпийското злато в Монреал?
- Заради зам.-шефа на ЦС на БСФС Христо Меранзов. Още преди Олимпиадата Иван Абаджиев бе споделил, че в случай че има някой сигурен шамипон, това е Георги Тодоров. „ Трябва да си счупи крайник или ръка, с цел да не е първи ”, сбит бе Абаджията. Отидохме по-рано в Канада, с цел да се аклиматизираме и Меранзов бе неразделно до нас още от първия ден. Всичко, което ставаше на подготовка, го докладваше на руснаците, защото беше техен сътрудник. По-късно персонално Колесников ми призна, че знаели какво се случва при нас с най-малките детайлности. Този човек Меранзов, прочут с това, че на времето е продавал купони в стола на ВИФ, ме караше да ставам по-лек и по-лек преди надпреварата. Всеки ден ме качваше на кантара, до момента в който не закова 57,5 кг. Така нямах нужната мощ и останах втори, с 2,5 кг по-малко в дуела от първенеца Колесников. Ако бях вдигал на моите 59,7 или 59,8 кг, нямаше кой да ме спре.
- Също втори сте и на европейското във Варна през 1979-а, когато „ Конгресна ” се пука по шевовете?
- Имах травма в кръста и не бе ясно дали ще вземам участие, само че да подвигам във Варна, бе голямо предизвикателство. Травмата, обаче си сподели думата, и аз останах след Колесников. По-късно се оказа, че имам хронично превъртане на диск на кръста. Завърших втори през ноември същата година на международното в Солун и това се оказа последния ми огромен орден. След това се подготвях за Олимпийските игри в Москва, само че травмата ме спря. Един ден отидох в магазина, наведох се да взема бурканче мляко и не можах да се изправя. Целият плувнах в пот. Една баба ме попита: ”Лошо ли ти стана, момче. Да извикаме кола за спешна помощ. ” Събрах последни сили, изправих се и се прибрах с колата. Вечерта на подготовка при евакуиране на щанга над коляното, като че ли сабя ме преряза откъм гърба и ме разполови. Свлякох се над щангата и в оня момент разбрах, че със спорта съм дотук. В Москва можех да осъществя фантазията си да съм първи на Олимпиада, само че не било писано. Колесников ми сподели, че в случай че съм бил взел участие, щели да пуснат и него, само че когато разбрали, че не съм в състава, руснаците пуснали Мазин, който стана първенец. За мен, обаче е чест, че близо 10 години не излизах от тройката на Европа и света. Що се отнася до Колесников, колкото пъти той ме е бил, толкоз пъти и аз съм го бил.
- Вярно ли е, че сте били бодил в очите на Абаджиев, защото сте побеждавали двукратния олимпийски първенец Нураир Нурикян?
- Има нещо такова. Абаджиев бе разкрил Нурикян в Сливен и държеше на него. Аз, обаче го биех и по тази причина ми подредиха да смъквам килограми и да подвигам до 56 кг през 1973-та, с цел да остане той самичък до 60 кг. „ Ако не се съгласиш, ще те унищожа ”, сложи ми ултиматум Абаджиев. Така за европейското в Мадрид се наложи да смъква повече от 6 кг за 3 дни и останах втори. Същото се повтори и на международното през есента в Хавана, където отново останах със сребро до 56 кг, откакто свалях килограми.
Ядосах се и споделих, че в случай че не ме върнат в моята категория – до 60 кг, се отхвърлям. Абаджиев склони и през 1974-та на европейското в Италия станах първенец. Грузинецът Дито Шанидзе бе втори, а Нурикян – трети. Тогава Шанидзе ми сподели: „ Вече мога да се откажа, щом не ме победи арменец. ” И го направи. Същата есен завоювах и международната купа във Филипините, а Нурикян приключи още веднъж трети.
- Г-н Тодоров, по какъв начин се стигна до куриозната преживелица – медалите ви да бъдет отнети от Музей?
- През 80-те години на предишния век одобрих оценките ми да бъдат показани на ревю в Градската художествена изложба във Варна. След като свърши ревюто, отидох да си ги взема, само че се оказа, че Археологическият музей ги е заприходил като негова благосъстоятелност. Две години водих борба с Министерството на културата, що писма и преписки изписах...Сашо Диков и Стефан Янев помагаха с репортажи. Накрая ме извикаха в Музея да си взема медалите и ги намерихме в кутия за обувки в кулата. За страдание, липсваше първото ми златно отличие от международното в Манила.
- За край. Какво ще пожелаете на варненските щанги за 70-годишния празник?
- Треньорите да имат шанс да притеглят млади момчета и девойки. Защото, колкото повече фрагменти имаме в залата, толкоз повече се усилват възможностите ни да вършим щангисти и те да върнат интернационалната популярност на спорта ни във Варна. На Христо Христов, който се развива в вярната посока, поисквам да покори международните, европейските и олимпийските върхове при мъжете. Такива перспективни щангисти като него би трябвало да са на държавна прехрана, с цел да мислят единствено за спорт и високи достижения. Както аз преди време, когато получавах олимпийска заплата.
Недко Петров, " Петел "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ