Кой иска да запали нова война в българските щанги?
Вдигането на тежести е носил през годините на българския спорт две неща, и от двете по доста.
Световна популярност и кавги.
Така е било, а някои желаят и по този начин да бъде, най-малко що се отнася до свадите.
Защото не е загадка, че в този по този начин обичан български спорт от доста години има разделяне. И това спомогна след няколко огромни абсурда за приложимост на допинг да се стигне до най-лошото - изтриване на цяла федерация и зачеркване от " Алеята на славата " на доста огромни първенци.
И тъкмо, когато след доста старания на страната, функционерите, треньорите и състезателите започнаха да дават резултат и щангите се върнаха на вярната писта, отново потегли ново опълчване. Едни хора скачат на други хора. С обвинявания, тривиално известни на интересуващите се от спорт у нас - за клубове-фантоми, за непозволено консумиране на средства и така нататък и тъй наречените Нищо, че сега върви прелицензиране по новия Закон за спорта. Или може би тъкмо по тази причина - тъй като съгласно него лицензите са безсрочни. И сега залогът за тези, които мътят водата е " всичко или нищо "...
Какво е разпределението на силите в двата лагера? От една страна е настоящето, законно определено управление на Българската федерация по повдигане на тежести отпред с Неделчо Колев. Срещу тях застават управлявалите остарялата федерация Антон Коджабашев и Антон Николов. Двамата " колеха и бесеха " в този спорт от 2000 до 2011 година. На страната на Коджабашев и Николов застават треньорите Кристиана Колева, Пламен Аспарухов, Здравко Стоичков и Диян Дейков. Кои в действителност са тези хора, които в този момент пледират за правдивост, морал, почтеност и така нататък
Антон Коджабашев остава в историята като президентът, по чието време е лишен лиценза на федерацията.
Източник:
Това се случва на 30 декември 2009 година с решение на тогавашния министър Свилен Нейков.
Той отхвърля възобновяване на лиценза по три съществени аргументи - пропуснат период, скандал с допинг и остарели отговорности.
Към това би трябвало да се прибавят и други " по-дребни " нарушавания като неприет бюджет и липса на осъществяване на общо заседание на федерацията за период от 2 години.
Сумата, която към този миг организацията на Коджабашев дължи на страната е седемцифрена - 1 264 421 лв. и тя се образува след пет влезнали в действие правосъдни решения. От тогава до ден сегашен в хазната не е постъпила и стотинка, а и надали в миналото ще влезе...Но това не прави изключително усещане на " борещия се за правдивост " в този момент Антон Коджабашев...
Големият скандал с допинга също е по негово време. Там е забъркан и съратникът му в настоящия " комитет " Пламен Аспарухов. За забравилите ще напомним - на 19 юни 2008 година при неочаквана инспекция на интернационалната федерация бяха хванати 11 национали с анаболни стероиди. По тази причина, разумно бяхме изхвърлени от Олимпиадата в Пекин. А треньор на националите бе.....Пламен Аспарухов, несъмнено.
Източник:
Пак в " мандата " на Коджабашев пострадахме на още две Олимпиади. През 2000 година в Сидни загубихме цели три медала, поради абсурда с ороцетама. Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев върнаха оценките си, а тимът ни бе спрян от присъединяване. И единствено намесата на починалия проф. Иван Славков (по това време член на МОК) даде опция да бъде възобновен единствено Цагаев, който взе сребро. И всичко това се случи, когато България имаше две авторитетни фигури на интернационалната сцена - члена на борда на международната федерация Нораир Нурикян и вицепрезидент на европейската Антон Коджабашев.
На Олимпиадата в Атина през 2004-а пък, България отиде с сакат състав, откакто на Световното състезание във Ванкувър бе потвърдено, че пробите на Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков са от еднакъв източник.
И макар тези големи кавги страната се намеси, подаде ръка и нещата в родните щанги още веднъж потръгнаха. След като бе платена санкцията за позитивните допинг проби, нашите състезатели още веднъж се завърнаха на международния и европейски подиум.
Източник:
Фактите са красноречиви - повдигането на тежести още веднъж е спорт номер 1 по извоювани медали за 2019 година при мъжете и дамите. Националите ни имат 12 оценки от международни и европейски шампионати, с което изпреварват битката (8) и художествената гимнастика (4). Щангистите ни имат действителни шансове за медали на най-големия международен конгрес следващата година - Олимпиадата в Токио.
И на този декор изниква въпросът кому е нужно да има нови войни във повдигането на тежести? Може би отговорът на този въпрос се крие ненапълно и в логиката на психиката на множеството ни представители в този спорт. Те от години влизат в непрекъснати кавги, дрязги и разправии. От което в действителност губи " детето им " - българските щанги...
България ще има 7 участници на Световното състезание по повдигане на тежести в Патая
Ангел Русев отпадна в последния миг от състава
Световна популярност и кавги.
Така е било, а някои желаят и по този начин да бъде, най-малко що се отнася до свадите.
Защото не е загадка, че в този по този начин обичан български спорт от доста години има разделяне. И това спомогна след няколко огромни абсурда за приложимост на допинг да се стигне до най-лошото - изтриване на цяла федерация и зачеркване от " Алеята на славата " на доста огромни първенци.
И тъкмо, когато след доста старания на страната, функционерите, треньорите и състезателите започнаха да дават резултат и щангите се върнаха на вярната писта, отново потегли ново опълчване. Едни хора скачат на други хора. С обвинявания, тривиално известни на интересуващите се от спорт у нас - за клубове-фантоми, за непозволено консумиране на средства и така нататък и тъй наречените Нищо, че сега върви прелицензиране по новия Закон за спорта. Или може би тъкмо по тази причина - тъй като съгласно него лицензите са безсрочни. И сега залогът за тези, които мътят водата е " всичко или нищо "...
Какво е разпределението на силите в двата лагера? От една страна е настоящето, законно определено управление на Българската федерация по повдигане на тежести отпред с Неделчо Колев. Срещу тях застават управлявалите остарялата федерация Антон Коджабашев и Антон Николов. Двамата " колеха и бесеха " в този спорт от 2000 до 2011 година. На страната на Коджабашев и Николов застават треньорите Кристиана Колева, Пламен Аспарухов, Здравко Стоичков и Диян Дейков. Кои в действителност са тези хора, които в този момент пледират за правдивост, морал, почтеност и така нататък
Антон Коджабашев остава в историята като президентът, по чието време е лишен лиценза на федерацията.
Източник:
Това се случва на 30 декември 2009 година с решение на тогавашния министър Свилен Нейков.
Той отхвърля възобновяване на лиценза по три съществени аргументи - пропуснат период, скандал с допинг и остарели отговорности.
Към това би трябвало да се прибавят и други " по-дребни " нарушавания като неприет бюджет и липса на осъществяване на общо заседание на федерацията за период от 2 години.
Сумата, която към този миг организацията на Коджабашев дължи на страната е седемцифрена - 1 264 421 лв. и тя се образува след пет влезнали в действие правосъдни решения. От тогава до ден сегашен в хазната не е постъпила и стотинка, а и надали в миналото ще влезе...Но това не прави изключително усещане на " борещия се за правдивост " в този момент Антон Коджабашев...
Големият скандал с допинга също е по негово време. Там е забъркан и съратникът му в настоящия " комитет " Пламен Аспарухов. За забравилите ще напомним - на 19 юни 2008 година при неочаквана инспекция на интернационалната федерация бяха хванати 11 национали с анаболни стероиди. По тази причина, разумно бяхме изхвърлени от Олимпиадата в Пекин. А треньор на националите бе.....Пламен Аспарухов, несъмнено.
Източник:
Пак в " мандата " на Коджабашев пострадахме на още две Олимпиади. През 2000 година в Сидни загубихме цели три медала, поради абсурда с ороцетама. Изабела Рифатова, Иван Иванов и Севдалин Минчев върнаха оценките си, а тимът ни бе спрян от присъединяване. И единствено намесата на починалия проф. Иван Славков (по това време член на МОК) даде опция да бъде възобновен единствено Цагаев, който взе сребро. И всичко това се случи, когато България имаше две авторитетни фигури на интернационалната сцена - члена на борда на международната федерация Нораир Нурикян и вицепрезидент на европейската Антон Коджабашев.
На Олимпиадата в Атина през 2004-а пък, България отиде с сакат състав, откакто на Световното състезание във Ванкувър бе потвърдено, че пробите на Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков са от еднакъв източник.
И макар тези големи кавги страната се намеси, подаде ръка и нещата в родните щанги още веднъж потръгнаха. След като бе платена санкцията за позитивните допинг проби, нашите състезатели още веднъж се завърнаха на международния и европейски подиум.
Източник:
Фактите са красноречиви - повдигането на тежести още веднъж е спорт номер 1 по извоювани медали за 2019 година при мъжете и дамите. Националите ни имат 12 оценки от международни и европейски шампионати, с което изпреварват битката (8) и художествената гимнастика (4). Щангистите ни имат действителни шансове за медали на най-големия международен конгрес следващата година - Олимпиадата в Токио.
И на този декор изниква въпросът кому е нужно да има нови войни във повдигането на тежести? Може би отговорът на този въпрос се крие ненапълно и в логиката на психиката на множеството ни представители в този спорт. Те от години влизат в непрекъснати кавги, дрязги и разправии. От което в действителност губи " детето им " - българските щанги...
България ще има 7 участници на Световното състезание по повдигане на тежести в Патая
Ангел Русев отпадна в последния миг от състава
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ