Невена Николова: С дамите от кралския двор ми е най-лесно
Вдъхновява ме жаждата да сътворявам нещо с ръцете си, споделя дизайнерът на Десислава Радева
Невена връхлита забързана в красивия си артистичен офис на „ Фритьоф Нансен “ до НДК в черната си къса рокля от памучна дантела с богато набрана пола и пантофки. Отмята артистично буйната си дълга коса в медни оттенъци и приказва с въодушевление за работата си. Любимата дизайнерка на Десислава Радева изненадва прелестно с интелекта си, с образоваността и общата си просвета. Дизайнът не е единствената й буря. Музикална е, свири на пиано от 5-годишна, приключила е скандинавистика, владее няколко езика. С мода се занимава от 17 години, от тях последните 5 – в Лондон. Облича аристократи и особи от кралския двор, има шоурум на 200 м от най-известната със скъпите си бутици „ Слоун стрийт “. Още на втората й година там авторитетният „ Дейли Телеграф “ подрежда името на Nevena измежду такива магьосници на дантелата като Долче и Габана, Оскар де ла Рента, Алекзандър Маккуин, Шанел, Армани, Диор, Прада.
– Невена, казвате, че създавате не просто облекла, а оръжие за дами с темперамент.
– Правилната дреха фактически e оръжие – тя е мощно изразно средство и доста дейна сила, и двете неща могат да бъдат ориентирани и употребени умишлено. Когато човек с разум, просвета и мощни личностни качества е и облечен добре, той реализира доста повече. Важи и за мъжа, само че изключително доста за дамата, тъй като откакто е заложено в нашата природа, от нас се чака да сме красиви по начало.
– Някои споделят, е да, само че дамите се обличат не поради мъжете, а с цел да покажат предимство над другите дами.
– Защо би трябвало да има краен получател? Както към този момент показах, посредством облеклата ние се показваме, и то доста блестящо. Егото на всеки човек има превъзходен фронт за изява през точната и впечатляваща дреха. Модата е феномен тъкмо поради това – тя може и въздейства на всички равнища, физически, психически, културно, обществено. Много е значимо ние самите да усещаме задоволство и посредством дрехата – тази страст е чисто здраве! Не на последно място, да изглеждаш добре е персонална потребност, само че облеклото е също метод на другарство и въздействие в непосредствената среда.
– Дизайнер сте на съпруги на лордове, на дами от кралския двор, и то единствено за 5 години работа в Лондон. Как успяхте?
– С професионализъм, поредност, дисциплинираност и доста труд, със съответната просвета и съответно държание.
– Тоест, не сте изкушени да вършиме неносими облекла поради шоуто и славата?
– Категорично не. Всички мои тоалети са с безконечна материална стойност поради доста високото си качество, и нямат отминалост поради класическата си грациозност. Много от тях могат да се носят отвън мотивите, за които са създавани, и да се разделят на две елементи, с цел да се комбинират с други.
– Какво би ви въодушевило да изтичате към ателието си и да започнете нов тоалет?
– Хората и материите. Вдъхновяват ме всички дами, без значение възраст и статус, а когато видя прекрасен материал, се любувам на опцията да го разработя и да му вдъхна живот. Вдъхновението ми идва от жаждата да създавам въобще. Искам да сътворявам, да върша нещо с ръцете, мозъка и душата си.
– Роклята ли е вашата буря?
– Да, тъй като е най-изконната дамска дреха. Тя е единствената, която мъжете всекидневно не носят. Тя е моя уязвимост, само че доста постоянно моделите ми са от две елементи, които дружно носени звучат като рокля, а поотделно се комбинират чудесно със напълно различен вид облекла.
– Да внесем щипка суетност в диалога. Разбрахме, че вършиме облекла и за особи от кралския двор.
– Да, това са хората от същинската аристокрация, които не се демонстрират ненужно в медиите. Те носят моите тоалети тихо и без подправена показност, и след това някоя почитателка или клиентка ни оповестява, че е видяла мой тоалет еди-къде си. Те просто не обичат да се демонстрират, да карат очевидно скъпи коли, да носят очевидно скъпи марки. Обичат лукса, който не „ крещи “, само че за сметка на това стои изрично.
– Около тоалетите ви за Десислава Радева, брачната половинка на президента, се подвигна огромен медиен звук. Как се събрахте двете?
– В доста равносилен контакт, при който аз бях потърсена, с доста почитание от двете страни и в открита връзка. Попитаха ме дали бих направила тоалети за Десислава Радева и първият беше този, който тя носи на срещата на НАТО в Брюксел предходната година.
– Колко време ви беше нужно, с цел да я усетите като човек?
– Това беше най-същественото. Не ни беше належащо доста време, с цел да се напаснем като характери, да я усетя. В хода на диалозите „ се намерихме “ доста естествено, и то в добър синхрон. За мен като българка това беше идея – да покажем на света една стилно облечена и добре изглеждаща брачна половинка на президента ни, с която несъмнено можем да се гордеем.
– Протоколът не ви ли затваря в рамки като създател?
– Да, само че това не е оригиналност за мен. Аз непрестанно съблюдавам протокола, когато сътворявам тоалети за дами от британското висше и политическо общество. Правила съм да вземем за пример булчинската рокля, а и доста други тоалети на брачната половинка на секретаря на някогашния министър председател Джон Мейджър, лорд МакКол. Невероятна персона, достоен мъж и брилянтен хирург е той. Двойката се ожени на късна възраст и направихме фантастична булчинска рокля. Имах достойнството да участвам на сватбата, която се състоя в Парламента. Дамата е непрекъснат наш клиент, тази година да вземем за пример седнал съм до кралицата на откриването на Парламента с иконична моя рокля в алено.
Розмари Де Мео: Наричането е приканване на насладата
В книгата „Стопанката на Господ“ авторката разказва магията на старите български обреди
„ Казвам се Розмари Де Мео и съм българка. Родена съм на Дунава, по Бабинден, в огромен сняг. Името ми е такова, тъй като прародител ми Енрико е от Месина, Сицилия. На трийсет години отпътувах да пребивавам в Италия. За цялото ми семейство това беше огромен празник и огромен знак. Но кой е този, който разчита знаците. И какъв брой бездънен може да бъде българският Корен… ” Така показва себе си авторката на „ Стопанката на Господ ” – най-четената българска книга за последните години.
– Розмари, името ви нашумя около книгата ви „ Стопанката на Господ ”. Когато ви помолих да разкажете късата си биография за нашите читатели, вие отказахте изрично. Не смятате ли, че хората биха желали да знаят кой стои зад тази книга?
– Хората се интересуват от всевъзможни неща според от морала си, пристрастеностите си, търсенията си, скуката си, болката и насладата си. Никак не считам, че всеки един интерес е здравословен и логичен и следва да бъде задоволяван. След като хората са чули за мен поради „ Стопанката ”, значи това е значимата част от биографията ми. Това, уповавам се, е следата, която ще остане след мен. Какво съм приключила, какво съм работила, кои са децата ми и къде съм омъжена, няма никакво значение. Вярвам, че методът на живот е само плод на свободна воля и мощ на духа, а те не могат да имат биография.
– Вие се занимавате и с наричане. Бихте ли обяснила на нашите читатели какво в действителност значи това?
– Наричането е умеенето да призоваваш Радостта и смяната в живота, посредством наименуване на същинското им име. Кое е това, което прави един човек благополучен? Кое е това, което, в случай че му се случи на следващия ден, животът му ще се търкулне в друга, по-добра посока? Здраве, шанс, благополучие, обич, нова работа, сила… Нима всеки не желае едно и също, ще попитате? О, да! Но повярвайте ми, вашето здраве е друго от нечие друго, тъй като болежките ви и уроците ви са разнообразни. Вашата обич е друга от всяка друга, тъй като чувството ви за хубост и потребността от шерване са разнообразни от всяка друга! Работата, която желаете да започнете, е друга от тази, която желае различен, тъй като ви бива друго! А със силата, която желаете да извикате, ще сторите нещо, за което различен не би и помислил!
Затова, в случай че човек реши да направи или взе участие в наричане, той би трябвало да е наясно от каква тъкмо обич има потребност, от какво тъкмо желае да оздравее, каква тъкмо е виновността, за която ще желае амнистия, каква тъкмо е новата работа, която желае да откри, и най-много какви са дейностите, които би трябвало да извърши, с цел да реализира задачата си.
Българското обредно наричане е свещенодействие, което може да бъде осъществено от самичък човек, от едно семейство, от цялостен жанр или от лидер с група хора. И в трите случая без изключение участниците в тайнството изричат сами на глас всичко това, което желаят да се промени в живота им. В обреда, с изключение на със силата на думите, се работи и със силата на хляба и паметта на водата.
– Може ли наричането да промени живота и ориста?
– Разбира се, нали това е задачата! Според остарялата ни българска религия, както и в ранното християнство, индивидът се преражда – душата му пребъдва още веднъж и се очовечва още веднъж. Смисълът на това е в ученето на уроците. Просто душата е доста остаряла и доста мъдра и знае къде би трябвало да тръгне на учебно заведение този път. В мига, в който се очовечи, душата се свързва с Корена. И тогава Господ й дава най-големия подарък – свободната воля. С тази свободна воля индивидът към този момент може да избира – да ги научи или да не ги научи тези уроци. А те са заложени в ориста, в орисията. Те са тези неща, които неизбежно ни се случват, заложените тествания по Пътя. По време на наричане, когато човек е осъзнал какво желае да промени, с думите си той провокира тъкмо това – задвижване на смяна, научаване на урока, промяна на пътя, на орисията! Затова наричането се прави единствено през свободната воля, с цел да е персонален избор, осъзнаване и отговорност!
– Наричането е антична процедура, позната на старите българи. Приложима ли е тя в днешния съвременен свят?
– В днешния свят наричането е невероятна терапия. Разтърсващото прекарване на всеки участник в ритуал е обвързвано с същинското осъзнаване. При подготовката за ритуал и по време на наричане човек постоянно съумява да провиди и признае пред себе си секрети, които крие години наред от личната си душа. Отприщват се зидове от премълчани крясъци, прошки и премеждия, изливат се реки от сълзи, с цел да се стори място на Новото. Работила съм и със подвластни от алкохол и наркотични субстанции в център за рехабилитация. Резултатите бяха невероятни.
Глория Петрова роди момиченце
Преслава се появи бременна в цялостен растеж
Цветана Манева се снима в клип на Азис
Шеф Виктор Ангелов оправдава кебапчето
Семейство Бекъм разпуска на яхтата на Елтън Джон
Селена Гомес се снима с наши ромчета
Иво Аръков едвам не изгубил мъжествеността си
Убиват Надя Дункин, с цел да не свидетелства за лагерите
Дейвид Копърфийлд: Аз съм почтен лъжец
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 12 СЕПТЕМВРИ!
Невена връхлита забързана в красивия си артистичен офис на „ Фритьоф Нансен “ до НДК в черната си къса рокля от памучна дантела с богато набрана пола и пантофки. Отмята артистично буйната си дълга коса в медни оттенъци и приказва с въодушевление за работата си. Любимата дизайнерка на Десислава Радева изненадва прелестно с интелекта си, с образоваността и общата си просвета. Дизайнът не е единствената й буря. Музикална е, свири на пиано от 5-годишна, приключила е скандинавистика, владее няколко езика. С мода се занимава от 17 години, от тях последните 5 – в Лондон. Облича аристократи и особи от кралския двор, има шоурум на 200 м от най-известната със скъпите си бутици „ Слоун стрийт “. Още на втората й година там авторитетният „ Дейли Телеграф “ подрежда името на Nevena измежду такива магьосници на дантелата като Долче и Габана, Оскар де ла Рента, Алекзандър Маккуин, Шанел, Армани, Диор, Прада.
– Невена, казвате, че създавате не просто облекла, а оръжие за дами с темперамент.
– Правилната дреха фактически e оръжие – тя е мощно изразно средство и доста дейна сила, и двете неща могат да бъдат ориентирани и употребени умишлено. Когато човек с разум, просвета и мощни личностни качества е и облечен добре, той реализира доста повече. Важи и за мъжа, само че изключително доста за дамата, тъй като откакто е заложено в нашата природа, от нас се чака да сме красиви по начало.
– Някои споделят, е да, само че дамите се обличат не поради мъжете, а с цел да покажат предимство над другите дами.
– Защо би трябвало да има краен получател? Както към този момент показах, посредством облеклата ние се показваме, и то доста блестящо. Егото на всеки човек има превъзходен фронт за изява през точната и впечатляваща дреха. Модата е феномен тъкмо поради това – тя може и въздейства на всички равнища, физически, психически, културно, обществено. Много е значимо ние самите да усещаме задоволство и посредством дрехата – тази страст е чисто здраве! Не на последно място, да изглеждаш добре е персонална потребност, само че облеклото е също метод на другарство и въздействие в непосредствената среда.
– Дизайнер сте на съпруги на лордове, на дами от кралския двор, и то единствено за 5 години работа в Лондон. Как успяхте?
– С професионализъм, поредност, дисциплинираност и доста труд, със съответната просвета и съответно държание.
– Тоест, не сте изкушени да вършиме неносими облекла поради шоуто и славата?
– Категорично не. Всички мои тоалети са с безконечна материална стойност поради доста високото си качество, и нямат отминалост поради класическата си грациозност. Много от тях могат да се носят отвън мотивите, за които са създавани, и да се разделят на две елементи, с цел да се комбинират с други.
– Какво би ви въодушевило да изтичате към ателието си и да започнете нов тоалет?
– Хората и материите. Вдъхновяват ме всички дами, без значение възраст и статус, а когато видя прекрасен материал, се любувам на опцията да го разработя и да му вдъхна живот. Вдъхновението ми идва от жаждата да създавам въобще. Искам да сътворявам, да върша нещо с ръцете, мозъка и душата си.
– Роклята ли е вашата буря?
– Да, тъй като е най-изконната дамска дреха. Тя е единствената, която мъжете всекидневно не носят. Тя е моя уязвимост, само че доста постоянно моделите ми са от две елементи, които дружно носени звучат като рокля, а поотделно се комбинират чудесно със напълно различен вид облекла.
– Да внесем щипка суетност в диалога. Разбрахме, че вършиме облекла и за особи от кралския двор.
– Да, това са хората от същинската аристокрация, които не се демонстрират ненужно в медиите. Те носят моите тоалети тихо и без подправена показност, и след това някоя почитателка или клиентка ни оповестява, че е видяла мой тоалет еди-къде си. Те просто не обичат да се демонстрират, да карат очевидно скъпи коли, да носят очевидно скъпи марки. Обичат лукса, който не „ крещи “, само че за сметка на това стои изрично.
– Около тоалетите ви за Десислава Радева, брачната половинка на президента, се подвигна огромен медиен звук. Как се събрахте двете?
– В доста равносилен контакт, при който аз бях потърсена, с доста почитание от двете страни и в открита връзка. Попитаха ме дали бих направила тоалети за Десислава Радева и първият беше този, който тя носи на срещата на НАТО в Брюксел предходната година.
– Колко време ви беше нужно, с цел да я усетите като човек?
– Това беше най-същественото. Не ни беше належащо доста време, с цел да се напаснем като характери, да я усетя. В хода на диалозите „ се намерихме “ доста естествено, и то в добър синхрон. За мен като българка това беше идея – да покажем на света една стилно облечена и добре изглеждаща брачна половинка на президента ни, с която несъмнено можем да се гордеем.
– Протоколът не ви ли затваря в рамки като създател?
– Да, само че това не е оригиналност за мен. Аз непрестанно съблюдавам протокола, когато сътворявам тоалети за дами от британското висше и политическо общество. Правила съм да вземем за пример булчинската рокля, а и доста други тоалети на брачната половинка на секретаря на някогашния министър председател Джон Мейджър, лорд МакКол. Невероятна персона, достоен мъж и брилянтен хирург е той. Двойката се ожени на късна възраст и направихме фантастична булчинска рокля. Имах достойнството да участвам на сватбата, която се състоя в Парламента. Дамата е непрекъснат наш клиент, тази година да вземем за пример седнал съм до кралицата на откриването на Парламента с иконична моя рокля в алено.
Розмари Де Мео: Наричането е приканване на насладата
В книгата „Стопанката на Господ“ авторката разказва магията на старите български обреди
„ Казвам се Розмари Де Мео и съм българка. Родена съм на Дунава, по Бабинден, в огромен сняг. Името ми е такова, тъй като прародител ми Енрико е от Месина, Сицилия. На трийсет години отпътувах да пребивавам в Италия. За цялото ми семейство това беше огромен празник и огромен знак. Но кой е този, който разчита знаците. И какъв брой бездънен може да бъде българският Корен… ” Така показва себе си авторката на „ Стопанката на Господ ” – най-четената българска книга за последните години.
– Розмари, името ви нашумя около книгата ви „ Стопанката на Господ ”. Когато ви помолих да разкажете късата си биография за нашите читатели, вие отказахте изрично. Не смятате ли, че хората биха желали да знаят кой стои зад тази книга?
– Хората се интересуват от всевъзможни неща според от морала си, пристрастеностите си, търсенията си, скуката си, болката и насладата си. Никак не считам, че всеки един интерес е здравословен и логичен и следва да бъде задоволяван. След като хората са чули за мен поради „ Стопанката ”, значи това е значимата част от биографията ми. Това, уповавам се, е следата, която ще остане след мен. Какво съм приключила, какво съм работила, кои са децата ми и къде съм омъжена, няма никакво значение. Вярвам, че методът на живот е само плод на свободна воля и мощ на духа, а те не могат да имат биография.
– Вие се занимавате и с наричане. Бихте ли обяснила на нашите читатели какво в действителност значи това?
– Наричането е умеенето да призоваваш Радостта и смяната в живота, посредством наименуване на същинското им име. Кое е това, което прави един човек благополучен? Кое е това, което, в случай че му се случи на следващия ден, животът му ще се търкулне в друга, по-добра посока? Здраве, шанс, благополучие, обич, нова работа, сила… Нима всеки не желае едно и също, ще попитате? О, да! Но повярвайте ми, вашето здраве е друго от нечие друго, тъй като болежките ви и уроците ви са разнообразни. Вашата обич е друга от всяка друга, тъй като чувството ви за хубост и потребността от шерване са разнообразни от всяка друга! Работата, която желаете да започнете, е друга от тази, която желае различен, тъй като ви бива друго! А със силата, която желаете да извикате, ще сторите нещо, за което различен не би и помислил!
Затова, в случай че човек реши да направи или взе участие в наричане, той би трябвало да е наясно от каква тъкмо обич има потребност, от какво тъкмо желае да оздравее, каква тъкмо е виновността, за която ще желае амнистия, каква тъкмо е новата работа, която желае да откри, и най-много какви са дейностите, които би трябвало да извърши, с цел да реализира задачата си.
Българското обредно наричане е свещенодействие, което може да бъде осъществено от самичък човек, от едно семейство, от цялостен жанр или от лидер с група хора. И в трите случая без изключение участниците в тайнството изричат сами на глас всичко това, което желаят да се промени в живота им. В обреда, с изключение на със силата на думите, се работи и със силата на хляба и паметта на водата.
– Може ли наричането да промени живота и ориста?
– Разбира се, нали това е задачата! Според остарялата ни българска религия, както и в ранното християнство, индивидът се преражда – душата му пребъдва още веднъж и се очовечва още веднъж. Смисълът на това е в ученето на уроците. Просто душата е доста остаряла и доста мъдра и знае къде би трябвало да тръгне на учебно заведение този път. В мига, в който се очовечи, душата се свързва с Корена. И тогава Господ й дава най-големия подарък – свободната воля. С тази свободна воля индивидът към този момент може да избира – да ги научи или да не ги научи тези уроци. А те са заложени в ориста, в орисията. Те са тези неща, които неизбежно ни се случват, заложените тествания по Пътя. По време на наричане, когато човек е осъзнал какво желае да промени, с думите си той провокира тъкмо това – задвижване на смяна, научаване на урока, промяна на пътя, на орисията! Затова наричането се прави единствено през свободната воля, с цел да е персонален избор, осъзнаване и отговорност!
– Наричането е антична процедура, позната на старите българи. Приложима ли е тя в днешния съвременен свят?
– В днешния свят наричането е невероятна терапия. Разтърсващото прекарване на всеки участник в ритуал е обвързвано с същинското осъзнаване. При подготовката за ритуал и по време на наричане човек постоянно съумява да провиди и признае пред себе си секрети, които крие години наред от личната си душа. Отприщват се зидове от премълчани крясъци, прошки и премеждия, изливат се реки от сълзи, с цел да се стори място на Новото. Работила съм и със подвластни от алкохол и наркотични субстанции в център за рехабилитация. Резултатите бяха невероятни.
Глория Петрова роди момиченце
Преслава се появи бременна в цялостен растеж
Цветана Манева се снима в клип на Азис
Шеф Виктор Ангелов оправдава кебапчето
Семейство Бекъм разпуска на яхтата на Елтън Джон
Селена Гомес се снима с наши ромчета
Иво Аръков едвам не изгубил мъжествеността си
Убиват Надя Дункин, с цел да не свидетелства за лагерите
Дейвид Копърфийлд: Аз съм почтен лъжец
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 12 СЕПТЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ