Великият български писател, който беше преведен на 37 езика
Вдъхновени истории Великият български публицист, който беше преведен на 37 езика На 21 януари си спомняме за Йордан Радичков 
21 януари 2020, 06:09 
Великият български публицист, който беше преведен на 37 езика
Маскираните феминистки на Чили
Как издателството на една българка трансформира три страни
Това момче губи зрението си, само че не стопира да се бори за правата си
От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава
Актьор в Съединени американски щати и модел в Азия - Мони Демиров
Как в София можете да застанете с главата надолу (ВИДЕО)
Дигиталните революционери на Куба
„ Човекът съставлява едно доста дълго изречение, написано с огромна обич и ентусиазъм, само че цялостно с правописни неточности “.
Йордан Радичков
На 21 януари той отлита при неговите врабчета.
Отива да си поговори със свраката на Бог. Застава в окото на слънцето, с цел да се срещне с верблюд.
На 21 януари от този свят си отива огромният български публицист - Йордан Радичков. Поколения българи потъват в магическото слово на майстора, а неговата литература не стопира да ни вълнува и през днешния ден.
Роден е на 24 октомври през 1929 година в монтанското село Калиманица.
Започва кариерата си като редактор и сътрудник на вестник "Вечерни вести ", като стартира да написа къси разкази, очерци и импресии, с цел да стигне до сборниците разкази, романите и пиесите.
Йордан Радичков е притежател на голям брой награди: италианската „ Гринцане кавур “, Кралския шведски медал „ Полярна звезда “.
СПОМЕН ЗА РАДИЧКОВ В СНИМКИ И НЕГОВИ ИЛЮСТРАЦИИ
Незабравимият Йордан Радичков
За Вдъхновените доцент доктор Ноеми Стоичкова, учител в Софийски университет "Св. Климент Охридски ", коментира какво е типичното за българския класик: "Мисля, че един публицист е огромен, тъй като не може да се подведе през лесните, еднолинейни и в някаква степен еднословесни избрания. Радичков за мен обаче е емблема на неограничените благоприятни условия на смисъла и неговите нюанси. "
Какво още прави Радичков толкоз издирван от читателите? Доц. доктор Стоичкова споделя: "Радичков е от писателите, които предизвикат опциите на самостоятелното четене.
Той притегля и препъва възприемателите си, дава опция всеки да се допре до личния си небосвод на мислене, до личните си показа за света . Едновременно с това творбите му се преливат едно в друго посредством герои, места, обстановки.
Така стават мъчно разграничими, даже за експертите. През персоналния си взор бих извела пиесата „ Суматоха “, а и тя се среща в редица негови разкази. Именно паниката е българската демонстрация на нестихващото, само че и убегливо предпочитание да разплитаме и разбираме себе си, другите, предишното и сегашното . "
Нобеловият въпрос
За проблема с номинацията на Радичков, доцент доктор Ноеми Стоичкова споделя, че преди всичко - не става дума за премия, а за номинация. Ситуацията към нея е комплицирана, поради политическата конюнктура: "За страдание, казусът с Радичков, сподели и българския синдром за невъзможна консолидизация и разколнически конюнктурни „ други възможности “ с успоредната кандидатура на учен Антон Дончев ", споделя доцент Стоичкова и добавя:
"Политическото е определящо и за държанието на самия Нобелов комитет. Той работи с очебийно нелитературни причини, явно преобладаващи са геополитически, малцинствени и други сходни съображения. Конкретно с какво Радичковото творчество е привлякло вниманието на Академията, комай ще стане ясно вероятно след десетилетия, защото отминалостта за отваряне на документите й е 50 години. "
Хора и свраки
В творбите на Радичков има блян за отговор на безконечния въпрос за връзката сред забележимото и незримото, сред Бог и неговия човек.
Именно като резултат от тези години търсене, през 1990 година се появява сборникът "Хора и свраки ".
Един откъс от него и до ден сегашен живее личен живот.
Можете ли да познаете: На кого принадлежи този прочут откъс?
"Човешката Библия е формирана от тези точно фрази, писани с възторг и цялостни с правописни неточности. Тя таман поради това е написана по този дивен метод и затуй се чете от всички с въодушевление. Дори безграмотната сврака може да се види по какъв начин стои върху някой препинателен знак измежду безбрежната Библия и като гледа писмената, потъва в бездънен размисъл ".
С историите в книгата Йордан Радичков съумява да обрисува цялото битие на индивида, което бива непроменяемо придружено от живота на свраката и нейните мъдри въпреки и безграмотни прасврачи наблюдения.
„ Хора и свраки “ съдържа още голям брой непреходни бисери, цитати и сентенции, от които е извезана всяка история в книгата.
На 27 януари в София ще бъде показана изложбата с илюстрации, дружно с книгата „ Хора и свраки “. Изложбата ще може да бъде прегледана до 4 февруари.
Настоящото издание излиза с истинските илюстрации на Йордан Радичков, които са основани особено за неговите сврачи истории.
В тях свраката освен ще се диви на човешката Библия. Тя се оказва свидетел на основаването на света, на рухването на Икар, тя прелита през парадайса и припомня на индивида за неговото детство и неговото минало. И не стига това, само че господ се обръща към нея за съвет по какъв начин да сътвори индивида. Със своя сврачи ум свраката ще покаже на господ своето гнездо и по тоя модел ще бъде основан индивидът:
„ Наистина стана по мой облик и мое сходство, само че като го виждам по какъв начин е чорлав, замязва ми ненапълно в главата на свраче гнездо. Дори аз, неговият сътворител, не зная в бъдеще какво ще се мъти в туй гнездо! “
Освен със сборника "Хора и свраки ", ще си спомним за Радичков с още едно събитие - пиесата "Януари ".
"Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака, във всеки селски бунар живее по един воден дух, някъде и по два, та е мъчно да се пресметна като какъв брой се падат на глава, от популацията, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и въпреки да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, с цел да надникнат оттатък пъртините и къде с деяние, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действуващи лица са взети от северозапад. "
Предговорът на това произведение назовава януари "най-българския месец ". Постановката, изиграна за първи път през 1989 година в Хасковския трагичен спектакъл провокира същински възторг.
Режисьор тогава е Иван Добчев, който прекатурва визиите за актуален спектакъл с новаторския си метод, екипът на представлението получава голям брой награди.
През 2020 година пиесата още веднъж оживява на сцена. Сега историята за мистериозната шейна с една пушка, един вълк и една шуба в нея получава новия си прочит с помощта на режисьора Дамян Тенев и екипът артисти Явор Бахаров, Петко Венелинов, Петър Влайков, Димитър Атанасов-Шърата, Емануил Костадинов, Пламен Петков и Димитър Димитров.
Душата на индивида може би в никакъв случай няма да може да бъде до дъно разбрана, разказана и разказана. Но точно посредством творчеството на Йордан Радичков можем да си спомним, че някъде там, в тази безкрайност на човешката природа, се крие една парченце от Бог. И може би криле, с които да се опитваме да се приближим към него.
Доц. доктор Ноеми Стоичкова ни коментира още един забавен факт за интереса към Йордан Радичков. Който свидетелства за значимостта на създателя: "Една ориентировъчна статистика споделя, че писателят е преведен на 37 езика и е публикуван в над 45 страни.
За мен обаче остава забавен и непонятен въпросът за компликацията на самия превод, заради Радичковия характерен език и несъмнено, за проблематичността на задграничното му разбиране. Споделям това, с цел да разгранича конвертируемостта на един публицист от неговите институционални награди. "
21 януари 2020, 06:09 Великият български публицист, който беше преведен на 37 езика
Маскираните феминистки на Чили
Как издателството на една българка трансформира три страни
Това момче губи зрението си, само че не стопира да се бори за правата си
От Филиповци до чина в учебно заведение – Ирина, която не стопира да се потвърждава
Актьор в Съединени американски щати и модел в Азия - Мони Демиров
Как в София можете да застанете с главата надолу (ВИДЕО)
Дигиталните революционери на Куба
„ Човекът съставлява едно доста дълго изречение, написано с огромна обич и ентусиазъм, само че цялостно с правописни неточности “.
Йордан Радичков
На 21 януари той отлита при неговите врабчета.
Отива да си поговори със свраката на Бог. Застава в окото на слънцето, с цел да се срещне с верблюд.
На 21 януари от този свят си отива огромният български публицист - Йордан Радичков. Поколения българи потъват в магическото слово на майстора, а неговата литература не стопира да ни вълнува и през днешния ден.
Роден е на 24 октомври през 1929 година в монтанското село Калиманица.
Започва кариерата си като редактор и сътрудник на вестник "Вечерни вести ", като стартира да написа къси разкази, очерци и импресии, с цел да стигне до сборниците разкази, романите и пиесите.
Йордан Радичков е притежател на голям брой награди: италианската „ Гринцане кавур “, Кралския шведски медал „ Полярна звезда “.
СПОМЕН ЗА РАДИЧКОВ В СНИМКИ И НЕГОВИ ИЛЮСТРАЦИИ
Незабравимият Йордан Радичков
За Вдъхновените доцент доктор Ноеми Стоичкова, учител в Софийски университет "Св. Климент Охридски ", коментира какво е типичното за българския класик: "Мисля, че един публицист е огромен, тъй като не може да се подведе през лесните, еднолинейни и в някаква степен еднословесни избрания. Радичков за мен обаче е емблема на неограничените благоприятни условия на смисъла и неговите нюанси. "
Какво още прави Радичков толкоз издирван от читателите? Доц. доктор Стоичкова споделя: "Радичков е от писателите, които предизвикат опциите на самостоятелното четене.
Той притегля и препъва възприемателите си, дава опция всеки да се допре до личния си небосвод на мислене, до личните си показа за света . Едновременно с това творбите му се преливат едно в друго посредством герои, места, обстановки.
Така стават мъчно разграничими, даже за експертите. През персоналния си взор бих извела пиесата „ Суматоха “, а и тя се среща в редица негови разкази. Именно паниката е българската демонстрация на нестихващото, само че и убегливо предпочитание да разплитаме и разбираме себе си, другите, предишното и сегашното . "
Нобеловият въпрос
За проблема с номинацията на Радичков, доцент доктор Ноеми Стоичкова споделя, че преди всичко - не става дума за премия, а за номинация. Ситуацията към нея е комплицирана, поради политическата конюнктура: "За страдание, казусът с Радичков, сподели и българския синдром за невъзможна консолидизация и разколнически конюнктурни „ други възможности “ с успоредната кандидатура на учен Антон Дончев ", споделя доцент Стоичкова и добавя:
"Политическото е определящо и за държанието на самия Нобелов комитет. Той работи с очебийно нелитературни причини, явно преобладаващи са геополитически, малцинствени и други сходни съображения. Конкретно с какво Радичковото творчество е привлякло вниманието на Академията, комай ще стане ясно вероятно след десетилетия, защото отминалостта за отваряне на документите й е 50 години. "
Хора и свраки
В творбите на Радичков има блян за отговор на безконечния въпрос за връзката сред забележимото и незримото, сред Бог и неговия човек.
Именно като резултат от тези години търсене, през 1990 година се появява сборникът "Хора и свраки ".
Един откъс от него и до ден сегашен живее личен живот.
Можете ли да познаете: На кого принадлежи този прочут откъс?
"Човешката Библия е формирана от тези точно фрази, писани с възторг и цялостни с правописни неточности. Тя таман поради това е написана по този дивен метод и затуй се чете от всички с въодушевление. Дори безграмотната сврака може да се види по какъв начин стои върху някой препинателен знак измежду безбрежната Библия и като гледа писмената, потъва в бездънен размисъл ".
С историите в книгата Йордан Радичков съумява да обрисува цялото битие на индивида, което бива непроменяемо придружено от живота на свраката и нейните мъдри въпреки и безграмотни прасврачи наблюдения.
„ Хора и свраки “ съдържа още голям брой непреходни бисери, цитати и сентенции, от които е извезана всяка история в книгата.
На 27 януари в София ще бъде показана изложбата с илюстрации, дружно с книгата „ Хора и свраки “. Изложбата ще може да бъде прегледана до 4 февруари.
Настоящото издание излиза с истинските илюстрации на Йордан Радичков, които са основани особено за неговите сврачи истории.
В тях свраката освен ще се диви на човешката Библия. Тя се оказва свидетел на основаването на света, на рухването на Икар, тя прелита през парадайса и припомня на индивида за неговото детство и неговото минало. И не стига това, само че господ се обръща към нея за съвет по какъв начин да сътвори индивида. Със своя сврачи ум свраката ще покаже на господ своето гнездо и по тоя модел ще бъде основан индивидът:
„ Наистина стана по мой облик и мое сходство, само че като го виждам по какъв начин е чорлав, замязва ми ненапълно в главата на свраче гнездо. Дори аз, неговият сътворител, не зная в бъдеще какво ще се мъти в туй гнездо! “
Освен със сборника "Хора и свраки ", ще си спомним за Радичков с още едно събитие - пиесата "Януари ".
"Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка врата стърчи по една сврака, във всеки селски бунар живее по един воден дух, някъде и по два, та е мъчно да се пресметна като какъв брой се падат на глава, от популацията, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и въпреки да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, с цел да надникнат оттатък пъртините и къде с деяние, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действуващи лица са взети от северозапад. "
Предговорът на това произведение назовава януари "най-българския месец ". Постановката, изиграна за първи път през 1989 година в Хасковския трагичен спектакъл провокира същински възторг.
Режисьор тогава е Иван Добчев, който прекатурва визиите за актуален спектакъл с новаторския си метод, екипът на представлението получава голям брой награди.
През 2020 година пиесата още веднъж оживява на сцена. Сега историята за мистериозната шейна с една пушка, един вълк и една шуба в нея получава новия си прочит с помощта на режисьора Дамян Тенев и екипът артисти Явор Бахаров, Петко Венелинов, Петър Влайков, Димитър Атанасов-Шърата, Емануил Костадинов, Пламен Петков и Димитър Димитров.
Душата на индивида може би в никакъв случай няма да може да бъде до дъно разбрана, разказана и разказана. Но точно посредством творчеството на Йордан Радичков можем да си спомним, че някъде там, в тази безкрайност на човешката природа, се крие една парченце от Бог. И може би криле, с които да се опитваме да се приближим към него.
Доц. доктор Ноеми Стоичкова ни коментира още един забавен факт за интереса към Йордан Радичков. Който свидетелства за значимостта на създателя: "Една ориентировъчна статистика споделя, че писателят е преведен на 37 езика и е публикуван в над 45 страни.
За мен обаче остава забавен и непонятен въпросът за компликацията на самия превод, заради Радичковия характерен език и несъмнено, за проблематичността на задграничното му разбиране. Споделям това, с цел да разгранича конвертируемостта на един публицист от неговите институционални награди. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ