Слънчевото момиче на българската поезия
Вдъхновени истории Слънчевото момиче на българската лирика На днешната дата е родена Петя Дубарова 25 април 2020, 07:30 
Двамата гении, които умряха в един и същи ден и година
Заразно положително: един мъж, 100 години и 100 обиколки
Кръвна група:любов. Тази двойка ще ви накара да се замислите
Да избереш България: млад академик се завръща след триумфи зад граница
Българи като типичен картини - нов тренд в интернет
Мода от входа: български жанр в Инстаграм
Не бъдете безучастни, можете да спасите живот
Новата Астрид Линдгрен с роман за всички деца
българската лирика няма друго такова момиче.
Тя идва като че ли единствено за момент, само че оставя диря, която с времето става все по-незаличима.
На 25 април 1962 година в Бургас се ражда Петя Дубарова.
Петя Дубарова пораства в фамилията на Мария и Стойко Дубарови. Майката е учителка и има голяма роля върху естетическото усещане на света у момичето.
Още като дете, Петя стартира да написа стихове, които излизат в "Септемврийче ", "Народна юноша ", "Родна тирада " и "Младеж ".
Мечтае да учи в Английската гимназия в Бургас, а когато я одобряват, тя е измежду най-обичаните възпитаници в учебното заведение.
Снима се във кино лентата "Трампа " на Георги Дюлгеров, когато е на 17-годишна възраст, а по време на фотосите среща първата си и единствена обич, шведа Пер. Двамата поддържат връзка посредством писма, само че той ненадейно стопира да дава отговор и момичето тежко претърпява тази разлъка.
Петя Дубарова поставя завършек на живота си на 4 декември 1979 година, откакто държанието й е понижено. Причината - развалена пръскачка на автоматизирана линия във фабрика, където младата поетеса е на бригада. Именно тя е упрекната за случая.
Така неуместно си отива един от най-големите ни литературни гении. Днес си спомняме за стиховете, които остават обичани на генерации българи.
В такива часове на наслада своя
във амфора старинна се трансформирам,
тъй като вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина гълтам.
"Мои часове "
Омръзна ми да бъда черно-синя,
в престилка като прилеп - с нощен цвят,
и с възприятието на неверна монахиня
да нося в себе си фантазия за свят
"Мисли в час "
Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
тъй като мойто слънце няма да залязва.
"Да съм слънчево момиче "
Двамата гении, които умряха в един и същи ден и година
Заразно положително: един мъж, 100 години и 100 обиколки
Кръвна група:любов. Тази двойка ще ви накара да се замислите
Да избереш България: млад академик се завръща след триумфи зад граница
Българи като типичен картини - нов тренд в интернет
Мода от входа: български жанр в Инстаграм
Не бъдете безучастни, можете да спасите живот
Новата Астрид Линдгрен с роман за всички деца
българската лирика няма друго такова момиче.
Тя идва като че ли единствено за момент, само че оставя диря, която с времето става все по-незаличима.
На 25 април 1962 година в Бургас се ражда Петя Дубарова.
Петя Дубарова пораства в фамилията на Мария и Стойко Дубарови. Майката е учителка и има голяма роля върху естетическото усещане на света у момичето.
Още като дете, Петя стартира да написа стихове, които излизат в "Септемврийче ", "Народна юноша ", "Родна тирада " и "Младеж ".
Мечтае да учи в Английската гимназия в Бургас, а когато я одобряват, тя е измежду най-обичаните възпитаници в учебното заведение.
Снима се във кино лентата "Трампа " на Георги Дюлгеров, когато е на 17-годишна възраст, а по време на фотосите среща първата си и единствена обич, шведа Пер. Двамата поддържат връзка посредством писма, само че той ненадейно стопира да дава отговор и момичето тежко претърпява тази разлъка.
Петя Дубарова поставя завършек на живота си на 4 декември 1979 година, откакто държанието й е понижено. Причината - развалена пръскачка на автоматизирана линия във фабрика, където младата поетеса е на бригада. Именно тя е упрекната за случая.
Така неуместно си отива един от най-големите ни литературни гении. Днес си спомняме за стиховете, които остават обичани на генерации българи.
В такива часове на наслада своя
във амфора старинна се трансформирам,
тъй като вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина гълтам.
"Мои часове "
Омръзна ми да бъда черно-синя,
в престилка като прилеп - с нощен цвят,
и с възприятието на неверна монахиня
да нося в себе си фантазия за свят
"Мисли в час "
Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
тъй като мойто слънце няма да залязва.
"Да съм слънчево момиче "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ