Последната "Омайна нощ" на Велко Кънев
Вдъхновени истории Последната " Омайна нощ " на Велко Кънев Мария Сапунджиева за постановката " Омайна нощ " и сбогуването 
29 януари 2020, 08:31 
Източник: Яна Милошева/Viva Arte
„ … откровението е доста значимо за един триумф! Велко Кънев”.
Велко Кънев.
Това име провокира във всеки един от нас горчиво-сладка усмивка.
Актьорът накара генерации българи да плачат и да се смеят по едно и също време, приковаваше вниманието ни пред екрана, караше ни е да пълним театралните зали.
И е трансформирал нещо във всеки, който се е докоснал до него – като човек и до творчеството му – като актьор.
Човек не може да режисира гибелта ~ Велко КЪНЕВ https://t.co/cCGXUucL5N pic.twitter.com/nuMgk6wx5A
— Artday.bg (@ARTdaybg) July 31, 2017
На 1 февруари на открита сцена "Сълза и смях " в София ще се случи нещо особено.
За финален път в столицата ще можем да забележим постановката „ Омайна нощ “, сложена за първи път преди 15 години. Режисьорът тогава е именитият Велко Кънев.
За индивида, артиста, режисьора, пред Вдъхновените и Vesti.bg, спомените си споделя една от най-обичаните български актриси – Мария Сапунджиева .
„ Велко беше доста работлив човек, той взаимни отстъпки не правеше в работата си в никакъв случай - точно по тази причина беше толкоз добър ! Спомням си, че идвайки за подготовка, виждах прозореца на неговата гардеробна да свети. Значи той е пристигнал доста рано, седнал е с пиесата и работи “, споделя актрисата.
Освен като артист, предан на функциите си, Велко Кънев сяда и на режисьорското място със същата тази безкомпромисност.
Именно тази негова линия си проличава и когато той взема решение да сложи като режисьор пиесата „ Омайна нощ “ на френската писателка Жозиан Баласко.
В сюжета трима изцяло непознати – сервитьор, затворничка в отпуск и ефирен водещ ще прекарат една необикновена нощ в едно кафене.
За първи път постановката е изиграна през февруари 2005 година пред бургаската аудитория.
„ Един ден Велко почука на вратата на гримьорната ми “, спомня си Мария Сапунджиева и добавя: „ Каза ми: “Марийке, ще върша тука една пиеса, би трябвало да играеш, но би трябвало да избереш сътрудник - обичан артист имаш ли?” Казвам: “Да, имам. Хю Грант!” Велко ми сподели: “Виж какво, него няма по какъв начин да го поканя , само че намерения си..”
То мина месец, аз още си мисля, най-после Велко идва отново при мен и ми споделя: “Еми, аз не мога да те очаквам, аз съм ти избрал - Асен Блатечки.” Третият „ заплетен “ в омайната нощ е Юрий Ангелов.
Така стартира репетиционният развой на „ Омайна нощ “. Какъв режисьор обаче е Велко Кънев?
„ Велко беше доста придирчив режисьор, искаше да изкара всяко всичко от мен! Даже неща, които не допускам, че мога да извадя. Непоколебим беше, не ме щадеше, не ни галеше с перо. А това отношение ме мотивираше да работя доста настойчиво и мисля, че той реализира задачата си - това е, може би, една от най-силните ми функции .
Велко беше доста добър артист и той все едно играеше трите функции поотделно . Той имаше еднакъв метод, когато построява своята лична роля, по този начин изграждаше и представлението “, спомня си Мария Сапунджиева и се връща към ключа за триумфа на Велко Кънев: „ Той беше разчел всяка една думичка в това зрелище. Никъде в представлението не можеш просто по този начин да хвърляш текст и да върви. Затова и до през днешния ден можем да играем “Омайна нощ” даже и без възстановителна подготовка, в този момент да ни бутнеш ще го изиграем и тримата . Толкова ни е ясно, толкоз е чисто, толкоз логичен правилно и толкоз актьорски вкусно, сладко за игра - кеф! “
Мария Сапунджуева се връща обратно във времето, когато се приготвя преди първото излизане на сцена за „ Омайна нощ “: „ Спомням си ясно, че преди премиерата в Бургас доста дълго се разхождах в Морската градина - може би два или три часа, настройвах се…
Друго, което ми е останало е, че - постоянно по този начин се прави, режисьорът написа в програмата на актьорите преди премиера - Велко ми беше написал в програмата “Марийке, откровението е доста значимо за един триумф! Велко Кънев”.
Днес, когато „ Омайна нощ “ ще се играе за финален път по време на този сценичен сезон, Мария Сапунджиева споделя за онази невидима нишка, която постоянно ще я свързва с Велко Кънев. С последния път, в който завесата ще падне, тя може и да изтънее, само че в никакъв случай няма да се скъса.
„ Ами, извънредно е. Тъжно е. Това беше последното нещенце, което ме свързваше с Велко и когато и то си отиде… Но човек би трябвало да се учи да се разделя с обичаните си неща , лека-полека. Обичах на поклона, след края на представлението, когато хората ни ръкопляскат, аз да аплодирам на него - това също ще ми липсва. Животът е това... “
Никой обаче не желае да повярва, че това е краят на представлението. В спомените на Мария Сапунджиева живее оня Велко Кънев, с който се репетира, до момента в който на открито се стъмни, който постоянно има време за чаша вино и още подготовки в гримьорната, който живее живота си непредвидимо: „ Имахме концерт, след това бяхме в Морската градина в едно заведение и така… ние непринудено с Велко танцувахме на покрива на такси в една хубава лятна вечер. “
“Омайна нощ” се играе за финален път в София на 1.02.2020г. в открита сцена “Сълза и смях” и до края на сезона по театралните подиуми в страната.
29 януари 2020, 08:31 Източник: Яна Милошева/Viva Arte „ … откровението е доста значимо за един триумф! Велко Кънев”.
Велко Кънев.
Това име провокира във всеки един от нас горчиво-сладка усмивка.
Актьорът накара генерации българи да плачат и да се смеят по едно и също време, приковаваше вниманието ни пред екрана, караше ни е да пълним театралните зали.
И е трансформирал нещо във всеки, който се е докоснал до него – като човек и до творчеството му – като актьор.
Човек не може да режисира гибелта ~ Велко КЪНЕВ https://t.co/cCGXUucL5N pic.twitter.com/nuMgk6wx5A
— Artday.bg (@ARTdaybg) July 31, 2017
На 1 февруари на открита сцена "Сълза и смях " в София ще се случи нещо особено.
За финален път в столицата ще можем да забележим постановката „ Омайна нощ “, сложена за първи път преди 15 години. Режисьорът тогава е именитият Велко Кънев.
За индивида, артиста, режисьора, пред Вдъхновените и Vesti.bg, спомените си споделя една от най-обичаните български актриси – Мария Сапунджиева .
„ Велко беше доста работлив човек, той взаимни отстъпки не правеше в работата си в никакъв случай - точно по тази причина беше толкоз добър ! Спомням си, че идвайки за подготовка, виждах прозореца на неговата гардеробна да свети. Значи той е пристигнал доста рано, седнал е с пиесата и работи “, споделя актрисата.
Освен като артист, предан на функциите си, Велко Кънев сяда и на режисьорското място със същата тази безкомпромисност.
Именно тази негова линия си проличава и когато той взема решение да сложи като режисьор пиесата „ Омайна нощ “ на френската писателка Жозиан Баласко.
В сюжета трима изцяло непознати – сервитьор, затворничка в отпуск и ефирен водещ ще прекарат една необикновена нощ в едно кафене.
За първи път постановката е изиграна през февруари 2005 година пред бургаската аудитория.
„ Един ден Велко почука на вратата на гримьорната ми “, спомня си Мария Сапунджиева и добавя: „ Каза ми: “Марийке, ще върша тука една пиеса, би трябвало да играеш, но би трябвало да избереш сътрудник - обичан артист имаш ли?” Казвам: “Да, имам. Хю Грант!” Велко ми сподели: “Виж какво, него няма по какъв начин да го поканя , само че намерения си..”
То мина месец, аз още си мисля, най-после Велко идва отново при мен и ми споделя: “Еми, аз не мога да те очаквам, аз съм ти избрал - Асен Блатечки.” Третият „ заплетен “ в омайната нощ е Юрий Ангелов.
Така стартира репетиционният развой на „ Омайна нощ “. Какъв режисьор обаче е Велко Кънев?
„ Велко беше доста придирчив режисьор, искаше да изкара всяко всичко от мен! Даже неща, които не допускам, че мога да извадя. Непоколебим беше, не ме щадеше, не ни галеше с перо. А това отношение ме мотивираше да работя доста настойчиво и мисля, че той реализира задачата си - това е, може би, една от най-силните ми функции .
Велко беше доста добър артист и той все едно играеше трите функции поотделно . Той имаше еднакъв метод, когато построява своята лична роля, по този начин изграждаше и представлението “, спомня си Мария Сапунджиева и се връща към ключа за триумфа на Велко Кънев: „ Той беше разчел всяка една думичка в това зрелище. Никъде в представлението не можеш просто по този начин да хвърляш текст и да върви. Затова и до през днешния ден можем да играем “Омайна нощ” даже и без възстановителна подготовка, в този момент да ни бутнеш ще го изиграем и тримата . Толкова ни е ясно, толкоз е чисто, толкоз логичен правилно и толкоз актьорски вкусно, сладко за игра - кеф! “
Мария Сапунджуева се връща обратно във времето, когато се приготвя преди първото излизане на сцена за „ Омайна нощ “: „ Спомням си ясно, че преди премиерата в Бургас доста дълго се разхождах в Морската градина - може би два или три часа, настройвах се…
Друго, което ми е останало е, че - постоянно по този начин се прави, режисьорът написа в програмата на актьорите преди премиера - Велко ми беше написал в програмата “Марийке, откровението е доста значимо за един триумф! Велко Кънев”.
Днес, когато „ Омайна нощ “ ще се играе за финален път по време на този сценичен сезон, Мария Сапунджиева споделя за онази невидима нишка, която постоянно ще я свързва с Велко Кънев. С последния път, в който завесата ще падне, тя може и да изтънее, само че в никакъв случай няма да се скъса.
„ Ами, извънредно е. Тъжно е. Това беше последното нещенце, което ме свързваше с Велко и когато и то си отиде… Но човек би трябвало да се учи да се разделя с обичаните си неща , лека-полека. Обичах на поклона, след края на представлението, когато хората ни ръкопляскат, аз да аплодирам на него - това също ще ми липсва. Животът е това... “
Никой обаче не желае да повярва, че това е краят на представлението. В спомените на Мария Сапунджиева живее оня Велко Кънев, с който се репетира, до момента в който на открито се стъмни, който постоянно има време за чаша вино и още подготовки в гримьорната, който живее живота си непредвидимо: „ Имахме концерт, след това бяхме в Морската градина в едно заведение и така… ние непринудено с Велко танцувахме на покрива на такси в една хубава лятна вечер. “
“Омайна нощ” се играе за финален път в София на 1.02.2020г. в открита сцена “Сълза и смях” и до края на сезона по театралните подиуми в страната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ