Вдъхновени истории Непризнатият, непокорният, неспокойният. Вапцаров Днес отбелязваме раждането на

Вдъхновени истории Непризнатият, непокорният, неспокойният. Вапцаров Днес означаваме раждането на един от най-значимите български поети 7 декември 2019, 07:57 Източник: БГНЕС
ой не стопира да въодушевява.

Поетесата Вислава Шимборска написа стихотворение за майка му.

А актьор от Аржентина рисува стихотворенията му върху здания.

Вероятно в случай че потърсим, ще намерим още хора, които са се въодушевили от Никола Вапцаров, поетът роден на 7 декември 1909 година.



Още от най-ранна детска възраст в дома на семейството идват някои от най-бележитите българи за времето си: Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Константин Щъркелов. Там са отивали персонално даже цар Фердинанд и цар Борис III.

Това безспорно е оставило отпечатъка си в момчето, което още от най-ранна детска възраст се вижда с едни от най-влиятелните хора на времето си.

Майката на бъдещия стихотворец пък приключва американския лицей в Самоков.

Никола приключва гимназията в Разлог, като огромната му фантазия е да се занимава с литература.

Строгият татко обаче избира сина му да има специалност и по този начин, Никола отива във Варна, където учи в Морското машинно учебно заведение във Варна. През 1932 година, той е част от екипажа на кораба "Бургас ", с който съумява да посети Цариград, Фамагуста, Александрия.

"Морският интервал " от живота на поета обаче заражда в него това зрънце, от което ще покълне вдъхновението на поета към машините. Вдъхновение, от което години по-късно ще се родят "Моторни песни ". Дотогава обаче има още време.

Изключително обичан от всичките си сътрудници, Вапцаров е определен да държи речта за довеждане докрай на випуска в учебното заведение във Варна през 1932 година От тази тирада излиза наяве, че Никола не е като останалите. Че той е подготвен да застане зад убежденията си - и не е податлив да се помирява.

"Господин капитан, господа офицери и преподаватели. Изминаха шест години и ние си отиваме. От оня хлапашки възторг, който носеше всеки един от нас, не е останала нито диря. Всичко е рухнало. Ние си отиваме и една огромна част ще мине под безрадостния пряпорец на безработните, останалите ще си наложат взаимни отстъпки, които ще имат съдбоносно значение за целия им живот, само че не може да се избира - те ще бъдат взаимни отстъпки за самун. И ето днеска се събираме за финален път да си подадем ръцете, събираме се, тъй като надали ще се забележим в миналото, събираме се да кажем нещо, не да упрекваме, а да поправяме, не да сътворяваме злоби, а да изкореним техните мотиви, не да пием, а да открием душите си. "

Никола продължава да мечтае не за ориста във фабрика, а за литературата. Въпреки гения, в последна сметка той се озовава като служащ в Кочериново към "Българска горска промишленост АД ".

В същата година обаче той се среща с Бойка, която по-късно ще назовава в писмата си "Мила Боя ". Двамата подписват брак през 1934 година. Любовта им обаче ще бъде подложена на голям брой тествания. Едно от тях, от самото начало на брака им ще бъде бедността.

Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.

Първото дете на двойката умира след заболяване 8 месеца след раждането, а през 1936 година Никола е уволнен от работа поради повреда.

Премества се в София, само че обстановката не се усъвършенства. Първоначално Никола работи във фабриката на братя Бурачеви, по-късно е огняр в Държавните железници и Софийския екарисаж, само че 1940 година напуща работа.



Същата година излиза първата му и единствена издадена приживе стихосбирка - "Моторни песни ". Книгата е издадена в 1500 бройки, платени от самия създател. Произведенията на Вапцаров не получават необятен отклик от рецензията по това време, тъй като от една страна - Вапцаров в никакъв случай не е криел левите си убеждения, а от друга - езикът, изразните средства като че ли не могат да привлекат вниманието на литературните среди.

1940 обаче ще се окаже знакова за поета в още едно направление. Той се завръща в Банско стартира интензивно да сътрудничи на комунистите. След обиск в дома му в Банско, Никола е задържан за първи път. Срещу него има обвинявания в антидържавни дейности, само че не са открити задоволително доказателства.

През 1941 година поетът е задържан за повторно и още веднъж е освободен. След като нацистка Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики, Вапцаров към този момент е в дълбоки връзки с Българската работническа партия, където е нает да прави подривна активност против немските бойци и управляващите, които ги поддържат.

На 4 март, Вапцаров още веднъж е задържан. Този път обаче в него са открити доста материали, които го уличават в подривна активност: пропагандни материали, оръжие, кодирани известия. След изтезания, той признава незаконната си активност.

В делото, което се води против сътрудниците на Работническата партия, Вапцаров е приет за отговорен в осъществяване на подривна активност против немските войски, както и за насилствена смяна на властта в Царство България. Вапцаров се отхвърля от показанията си, дадени след изтезанията, само че на 23 юли той получава смъртна присъда.

Тя е изпълнена още същата вечер, а в часовете сред присъдата - и разстрела, той основава две от най-емблематичните си стихотворения, които дава на брачната половинка си.

Едното е "Борбата е безмилостно жестока... ", а другото е "Прощално ".

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както споделят, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкова.
Какво тук значи някаква си персона?!

Разстрелът се прави на 23 юли 1942 година на Гарнизонното стрелбище в София. Така приключва виталният път на индивида Ниола Йонков Вапцаров.

Поезията на Вапцаров е приета след гибелта му и е преведена на повече от 70 езика.