Мисия здравен медиатор - Стефан Коларов за работата на първа линия
Вдъхновени истории Мисия здравен посредник - Стефан Коларов за работата на първа линия Когато би трябвало да оставиш страха за себе си, щом излезеш на работа 
21 април 2020, 06:00 
Източник: Стефан Коларов, персонален списък
есто чуваме за хората, които работят на първа линия, само че рядко си даваме сметка какво значи това.
Истината е, че всеки ден те излагат на риск живота и здравето си, с цел да оказват помощ болестта да бъде лимитирана.
Един подобен човек е Стефан Коларов от Бургас. Той работи като здравен посредник.
Заедно с сътрудниците му - Красимир Бръмбаров, Миглена Янакиева и Нигяр Гънгърлак обикалят кварталите Рудник, Победа, Меден Рудник, Черно море и Долно и Горно Езерово, с цел да работят с общността от гетата – да им обяснят какви са заплахите от ковид и по какъв начин да се предпазят, тъй че да не пламне всеобща болест.
„ Предизвикателствата са доста “, споделя Стефан.
„ Хората там мъчно се доверяват на служителите на реда, избират да приказват с нас “, споделя здравният посредник.
Така той, дружно с екипа дават отговор за голяма територия и група хора, които би трябвало да бъдат извоювани.
Стефан си спомня живота преди болестта. „ Преди да стана здравен посредник, бях старши експерт по осъществявания на бюджета в Рудник. Но непрекъснато си излизах на терен, в последна сметка взех решение да оставя работата зад бюрото и си споделих, че в случай че съм сред хората, ще съм по-полезен “.
Така стартират срещите му на терен – първият квартал, който му е поверен, е Победа. Преди това Стефан е чувал същински градски митове за това, което ще види там. Истината обаче е, от първия ден би трябвало да се влезе сред хората и да се поддържа връзка с тях. Само по този начин има по какъв начин да бъде помогнато на общността. Казва, че от заран до вечер е прекарвал времето си там, „ Просто влизаш и сядаш, пиеш си кафето с тях приказваш си. Така се печели доверие. “
Преди рецесията, главно се вършат акции, свързани със опазване на здравето, следели са се имунизационните календари, женските съвещания. Ситуацията обаче внезапно се трансформира, когато коронавирусът е реалност и в България.
„ В началото хората не мислеха, че е ужасно, споделяха си – „ На мен това не може да ми се случи “, спомня си Стефан.
Здравните посредници, благодарение на РЗИ стартират да организират акции в кварталите. Правят всичко допустимо хората в обособените региони да имат достъп до вода, тъй че да се съблюдава персонална хигиена.
Допълнителна компликация е завръщането на доста работещи от чужбина, които би трябвало да са под карантина. „ Хората тук са мнителни и не желаят да приказват с служителите на реда – кой къде е бил, с кого е приказвал. Тогава идваме ние и ревизираме. На нас ни се доверяват повече “, споделя Стефан. Именно по този начин, посредством целодневни инспекции на терен, здравните посредници са единствената връзка сред управляващите и сегрегираните общности.
„ Благодарение на брошурите, на акциите, които организираме, хората осъзнаха, че това е действителна опасност. Вече схващат, че има по какъв начин да се предпазят и че е на ниска цена – би трябвало да мият ръцете си постоянно със сапун. Улиците на гетата сега също са празни. Чак ми е нетипично, знаете по какъв начин е, обичайно на тези места, хората са по през целия ден на улиците. Не съм привикнал да ги виждам празни “, изяснява още Стефан.
Друга доста значима задача на здравните посредници сега е да оказват помощ на децата, които нямат домакински интернет да учат.
„ Ходим до домовете им и им носим материали. После ги връщаме до учебното заведение и им носим нови. Целта ни е хем децата да не изостават, хем да има какво да вършат, до момента в който учебните заведения са затворени. “
Дали Стефан се опасява, до момента в който обикаля кварталите в Бургас? „ Когато съм на терен, нямам никакъв боязън “, споделя той. „ Когато се прибера, от време на време се възнамерявам, само че ни изследват постоянно, последните проби, които си правихме също са негативни, тъй че съм спокоен. Щом поддържаме връзка с толкоз доста хора и всичко е наред – уповавам се, че и хората в общността са здрави “, споделя още той.
Стефан споделя, че Община Бургас и РЗИ оказват помощ доста на здравните посредници.
Също по този начин, организацията за тези, които се завръщат от чужбина и би трябвало да прекарат време отделени от фамилиите си се съблюдава – когато не могат да се изолират вкъщи, прекарват карантинния интервал в общински жилища.
„ Единственото, от което имаме потребност сега е повече поддръжка и схващане от обществото “, споделя Стефан. И се надява, че когато рецесията с ковид отмине, ще може да се завърне към живота подобен, какъвто е бил и преди.
21 април 2020, 06:00 Източник: Стефан Коларов, персонален списък есто чуваме за хората, които работят на първа линия, само че рядко си даваме сметка какво значи това.
Истината е, че всеки ден те излагат на риск живота и здравето си, с цел да оказват помощ болестта да бъде лимитирана.
Един подобен човек е Стефан Коларов от Бургас. Той работи като здравен посредник.
Заедно с сътрудниците му - Красимир Бръмбаров, Миглена Янакиева и Нигяр Гънгърлак обикалят кварталите Рудник, Победа, Меден Рудник, Черно море и Долно и Горно Езерово, с цел да работят с общността от гетата – да им обяснят какви са заплахите от ковид и по какъв начин да се предпазят, тъй че да не пламне всеобща болест.
„ Предизвикателствата са доста “, споделя Стефан.
„ Хората там мъчно се доверяват на служителите на реда, избират да приказват с нас “, споделя здравният посредник.
Така той, дружно с екипа дават отговор за голяма територия и група хора, които би трябвало да бъдат извоювани.
Стефан си спомня живота преди болестта. „ Преди да стана здравен посредник, бях старши експерт по осъществявания на бюджета в Рудник. Но непрекъснато си излизах на терен, в последна сметка взех решение да оставя работата зад бюрото и си споделих, че в случай че съм сред хората, ще съм по-полезен “.
Така стартират срещите му на терен – първият квартал, който му е поверен, е Победа. Преди това Стефан е чувал същински градски митове за това, което ще види там. Истината обаче е, от първия ден би трябвало да се влезе сред хората и да се поддържа връзка с тях. Само по този начин има по какъв начин да бъде помогнато на общността. Казва, че от заран до вечер е прекарвал времето си там, „ Просто влизаш и сядаш, пиеш си кафето с тях приказваш си. Така се печели доверие. “
Преди рецесията, главно се вършат акции, свързани със опазване на здравето, следели са се имунизационните календари, женските съвещания. Ситуацията обаче внезапно се трансформира, когато коронавирусът е реалност и в България.
„ В началото хората не мислеха, че е ужасно, споделяха си – „ На мен това не може да ми се случи “, спомня си Стефан.
Здравните посредници, благодарение на РЗИ стартират да организират акции в кварталите. Правят всичко допустимо хората в обособените региони да имат достъп до вода, тъй че да се съблюдава персонална хигиена.
Допълнителна компликация е завръщането на доста работещи от чужбина, които би трябвало да са под карантина. „ Хората тук са мнителни и не желаят да приказват с служителите на реда – кой къде е бил, с кого е приказвал. Тогава идваме ние и ревизираме. На нас ни се доверяват повече “, споделя Стефан. Именно по този начин, посредством целодневни инспекции на терен, здравните посредници са единствената връзка сред управляващите и сегрегираните общности.
„ Благодарение на брошурите, на акциите, които организираме, хората осъзнаха, че това е действителна опасност. Вече схващат, че има по какъв начин да се предпазят и че е на ниска цена – би трябвало да мият ръцете си постоянно със сапун. Улиците на гетата сега също са празни. Чак ми е нетипично, знаете по какъв начин е, обичайно на тези места, хората са по през целия ден на улиците. Не съм привикнал да ги виждам празни “, изяснява още Стефан.
Друга доста значима задача на здравните посредници сега е да оказват помощ на децата, които нямат домакински интернет да учат.
„ Ходим до домовете им и им носим материали. После ги връщаме до учебното заведение и им носим нови. Целта ни е хем децата да не изостават, хем да има какво да вършат, до момента в който учебните заведения са затворени. “
Дали Стефан се опасява, до момента в който обикаля кварталите в Бургас? „ Когато съм на терен, нямам никакъв боязън “, споделя той. „ Когато се прибера, от време на време се възнамерявам, само че ни изследват постоянно, последните проби, които си правихме също са негативни, тъй че съм спокоен. Щом поддържаме връзка с толкоз доста хора и всичко е наред – уповавам се, че и хората в общността са здрави “, споделя още той.
Стефан споделя, че Община Бургас и РЗИ оказват помощ доста на здравните посредници.
Също по този начин, организацията за тези, които се завръщат от чужбина и би трябвало да прекарат време отделени от фамилиите си се съблюдава – когато не могат да се изолират вкъщи, прекарват карантинния интервал в общински жилища.
„ Единственото, от което имаме потребност сега е повече поддръжка и схващане от обществото “, споделя Стефан. И се надява, че когато рецесията с ковид отмине, ще може да се завърне към живота подобен, какъвто е бил и преди.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ