Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света
Вдъхновени истории Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света Те се виждат още веднъж 72 години откакто бягат от ужаса на войната 
14 декември 2019, 10:18 
Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света
От скръбта за Царя до Народния съд: фотоси на един доайен
Истории от Варна, които ще ви разчувстван
Вижте портрети на забравените българки (СНИМКИ)
Къде в София всяка събота се случва знамение
20 фамилии не желаят да я осиновят. И тогава се появява... Той!
Какво знаете за изкуството да пишем на български (СНИМКИ)
Колко коства една „ доза благополучие ”? Точно един живот.
ървия път, когато той приказва с нея е през 1943 година. Давид Вишня незабавно схваща, че Хелън Шпицер не е като останалите пандизчии. Зипи, както я назовават всички е чиста, спретната, носи сако, мирише добре… Тя е тази, която инициира запознанството.
Всичко в обстановката е извънредно. Жена, която може да се разхожда отвън женските пространства ида приказва с мъжете затворници… Без въобще да знае по какъв начин и по кое време е станало, всички към Давид и Хелън изчезват. Това обаче не е случайност, а проект. Двамата се уговарят да се срещнат на същото място, една седмица по-късно.
На уреченото време и място, двамата се срещат в бараките сред крематориум № 4 и № 5. Давид се повишава на спонтанна стълба, направена от пакети с облекла на други пандизчии. В голямо хале, измежду купчини облекла, Хелън е обособила малко пространство, едвам се поберат тъкмо двама души. Тогава Давид е едвам на 17 години. Хелън – на 25.
И двамата са пандизчии от еврейски генезис в лагера Аушвиц, само че имат фаворизиран статут. Първоначално Давид Вишня би трябвало да събира телата на хората, които са се самоубили, до момента в който нацистите не откриват, че е добър артист. Тогава го „ преназначават “ да ги забавлява на събиранията им.
Хелън Шпицер обаче е тази с същинското въздействие: тя е „ графичният дизайнер “ на целия лагер.
Давид и Хелън стават любовници, срещайки се скрито, в тяхното кътче, измежду купищата облекла, едновременно един път месечно. И двамата преодоляват страха, че излагат живота си на заплаха. Чакат с неспокойствие срещите си. „ Тя ме избра “, споделя Давид Вишня, който се е чувствал специфичен.
В началото не приказват доста. Когато го вършат – си споделят късчета от предишното преди войната. Бащата на Давид е работил в операта, само че намира гибелта си във Варшавското гето. Госпожица Шпицер също има музикална просвета – свири на пиано и мандолина, даже учи Давид на унгарска ария.
В идващите няколко месеца един за различен те са бягство от ужаса на Аушвиц. Дори стартират да възнамеряват общия си живот откакто войната завърши и възнамеряват да се съберат след края на войната.
Планът им се реализира. Само че 72 години по-късно.
Докато седи в къщата си в Левитаун, господин Вишня преглежда остарели фотоси.
След края на войната, той се реалокира в Щатите, където продължава да пее на събиранията на локалната религиозна общественост. Понякога изнася речи в библиотеки и пред студенти.
„ Малко хора си спомнят елементи от това време “, споделя господин Вишня.
През януари идната година той, дружно със фамилиите си възнамеряват да отидат до Аушвиц, където господин Вишня е поканен да пее по случай 75-годишнината от освобождението на пандизчиите от лагера. Той чака да има единствено един прочут там. Изчислено е, че едвам 2 000 души, претърпели ужаса на концентрационния лагер са живи през днешния ден.
Господин Вишня счита, че е все по-наложително да си припомняме за жертвите на антисемитизма. Това е огромен поврат за него, защото през целия си живот, той се пробва да не помни предишното, прави всичко допустимо да няма полски акцент, даже в тийнейджърска възраст, един от синовете му схваща, че татко му не е роден в Америка.
Децата и внуците не стопират да окуражават техния татко и дядо да приказва за предишното си обществено. Така през 2012 година, той издава записките си: „ Един глас, два живота: от пандизчия в Аушвиц до 101 парашутна дивизия. “ Именно по този начин фамилията му за първи път научава за неговата обич от Аушвиц. Псевдонимът й в книгата е „ Роза “.
Планът им да се съберат, за жалост, не се случва. Виждат се още веднъж след войната, само че и двамата към този момент са почнали нов живот. С други хора.
„ Как споделяш такава история със фамилията си? “, пита господин Вишня.
Госпожа Шпицер, или Зипи, както я назовава Давид, е една от първите дами, които идват в лагера Аушвиц през 1942 година. Тя идва от Словакия, където е учила дизайн. Отначало тя прави тежка физическа работа, до момента в който върху нея се срутва комин. Тя е настанена в лазаерта на лагера. Там тя не остава незабелязана. Перфектният й немски език, както й обстоятелството, че се занимава с дизайн незабавно й печелят друга позиция.
След като се възвръща, Зипи стартира да прави алената багра, с която се маркират униформите на затворничките, а по-късно – стартира да прави офисна работа и да записва идващите затворнички. Тя състава графика на работничките. Отговорностите й се усилват – само че това й дава повече независимост за напредване на територията на лагера.
Когато идва в лагера, Давид Вишня, в началото събира телата на пандизчии, които се самоубиват. След към месец излиза наяве, че той е надарен артист и нацистите стартират да го викат вечер, с цел да ги забавлява. Скоро по-късно го преназначават в по този начин наречените „ сауни “, където дезинфекцира униформите с Циклон Б.
Зипи вижда Давид и скоро двамата стартират връзка.
В един следобяд на 1944 година, двамата усещат, че това ще е последната им среща. Нацистите стартират да депортират пандизчиите в маршовете на гибелта. Обещават си, че след края на войната ще се намерят във Варшава.
Давид е изпратен в Дахау, като съумява да избяга, откакто удря с лопата по главата един есесовец. Скоро попада на настъпващи американски бойци, които го взимат за преводач и го отдалечават от неговата цел – Варшава.
Междувременно, Зипи е един от последните хора, които напущат Аушвиц. Тя е изпратена в Равенсбрюк, като по пътя, тя отстранява маркировката от униформата си, с цел да се слее с бягащите от Червената войска хора.
Междувременно, Давид отпътува за Щатите и се открива там. На сватбено празненство през 1947 година се среща с жена на име Хоуп, с която подписва брак. Двамата се местят във Филаделфия и той става финансов шеф на издателство за енциклопедии.
Години по-късно двамата се местят в Левитаун. Тогава, напълно ненадейно, негов другар, оживял от Аушвиц се свързва с Давид и му споделя, че Зипи е оживяла. И е в Ню Йорк.
Давид взема решение да се свърже с нея и да я предложения на среща. Двамата се схващат да се срещнат в Ню Йорк, но… Зипи по този начин и не се появява.
Времето минава.
Давид Вишня приказва за претърпяното в Аушвиц пред необятната публика.
През 2016 година, синът на Давид взема решение да инициира за повторно среща сред татко си и Зипи.
Господин Вишня има един въпрос, който го преследва през целия му живот – какъв брой пъти Зипи е избавила живота му в Аушвиц.
Тогава, Хелън споделя заветното „ да “ – тя се съгласява да се види с Давид. 72 години след последната им среща.
Те се виждат още веднъж в приюта, където, е настанена Зипи. Тя е вдовица от 10 години, няма деца.
Тя е с извънредно отслабени зрение и слух. Когато той влиза, тя в началото не го познава. Той обаче доближава лицето си до нейното и тя схваща кой стои против него.
Двамата прекарват дружно два часа.
Когато Давид пита Хелън какъв брой пъти е избавила живота му – тя протяга ръка и разтваря пръстите си.
5 пъти тя подправя документите, в които името Давид Вишня е бил изпратен в газовите камери.
Преди да си тръгне, Хелън моли Давид да й изпее тяхната унгарска ария. Той помни думите.
Двамата не се срещат в никакъв случай повече.
По думите й обаче, тя е удържала на обещанието си и след края на войната отива във Варшава, само че Давид не се появил.
И двамата признават, че в никакъв случай не са спирали да се обичат. Хелън умира на 100-годишна възраст в Ню Йорк през 2018 година.
14 декември 2019, 10:18 Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света
От скръбта за Царя до Народния съд: фотоси на един доайен
Истории от Варна, които ще ви разчувстван
Вижте портрети на забравените българки (СНИМКИ)
Къде в София всяка събота се случва знамение
20 фамилии не желаят да я осиновят. И тогава се появява... Той!
Какво знаете за изкуството да пишем на български (СНИМКИ)
Колко коства една „ доза благополучие ”? Точно един живот.
ървия път, когато той приказва с нея е през 1943 година. Давид Вишня незабавно схваща, че Хелън Шпицер не е като останалите пандизчии. Зипи, както я назовават всички е чиста, спретната, носи сако, мирише добре… Тя е тази, която инициира запознанството.
Всичко в обстановката е извънредно. Жена, която може да се разхожда отвън женските пространства ида приказва с мъжете затворници… Без въобще да знае по какъв начин и по кое време е станало, всички към Давид и Хелън изчезват. Това обаче не е случайност, а проект. Двамата се уговарят да се срещнат на същото място, една седмица по-късно.
На уреченото време и място, двамата се срещат в бараките сред крематориум № 4 и № 5. Давид се повишава на спонтанна стълба, направена от пакети с облекла на други пандизчии. В голямо хале, измежду купчини облекла, Хелън е обособила малко пространство, едвам се поберат тъкмо двама души. Тогава Давид е едвам на 17 години. Хелън – на 25.
И двамата са пандизчии от еврейски генезис в лагера Аушвиц, само че имат фаворизиран статут. Първоначално Давид Вишня би трябвало да събира телата на хората, които са се самоубили, до момента в който нацистите не откриват, че е добър артист. Тогава го „ преназначават “ да ги забавлява на събиранията им.
Хелън Шпицер обаче е тази с същинското въздействие: тя е „ графичният дизайнер “ на целия лагер.
Давид и Хелън стават любовници, срещайки се скрито, в тяхното кътче, измежду купищата облекла, едновременно един път месечно. И двамата преодоляват страха, че излагат живота си на заплаха. Чакат с неспокойствие срещите си. „ Тя ме избра “, споделя Давид Вишня, който се е чувствал специфичен.
В началото не приказват доста. Когато го вършат – си споделят късчета от предишното преди войната. Бащата на Давид е работил в операта, само че намира гибелта си във Варшавското гето. Госпожица Шпицер също има музикална просвета – свири на пиано и мандолина, даже учи Давид на унгарска ария.
В идващите няколко месеца един за различен те са бягство от ужаса на Аушвиц. Дори стартират да възнамеряват общия си живот откакто войната завърши и възнамеряват да се съберат след края на войната.
Планът им се реализира. Само че 72 години по-късно.
Докато седи в къщата си в Левитаун, господин Вишня преглежда остарели фотоси.
След края на войната, той се реалокира в Щатите, където продължава да пее на събиранията на локалната религиозна общественост. Понякога изнася речи в библиотеки и пред студенти.
„ Малко хора си спомнят елементи от това време “, споделя господин Вишня.
През януари идната година той, дружно със фамилиите си възнамеряват да отидат до Аушвиц, където господин Вишня е поканен да пее по случай 75-годишнината от освобождението на пандизчиите от лагера. Той чака да има единствено един прочут там. Изчислено е, че едвам 2 000 души, претърпели ужаса на концентрационния лагер са живи през днешния ден.
Господин Вишня счита, че е все по-наложително да си припомняме за жертвите на антисемитизма. Това е огромен поврат за него, защото през целия си живот, той се пробва да не помни предишното, прави всичко допустимо да няма полски акцент, даже в тийнейджърска възраст, един от синовете му схваща, че татко му не е роден в Америка.
Децата и внуците не стопират да окуражават техния татко и дядо да приказва за предишното си обществено. Така през 2012 година, той издава записките си: „ Един глас, два живота: от пандизчия в Аушвиц до 101 парашутна дивизия. “ Именно по този начин фамилията му за първи път научава за неговата обич от Аушвиц. Псевдонимът й в книгата е „ Роза “.
Планът им да се съберат, за жалост, не се случва. Виждат се още веднъж след войната, само че и двамата към този момент са почнали нов живот. С други хора.
„ Как споделяш такава история със фамилията си? “, пита господин Вишня.
Госпожа Шпицер, или Зипи, както я назовава Давид, е една от първите дами, които идват в лагера Аушвиц през 1942 година. Тя идва от Словакия, където е учила дизайн. Отначало тя прави тежка физическа работа, до момента в който върху нея се срутва комин. Тя е настанена в лазаерта на лагера. Там тя не остава незабелязана. Перфектният й немски език, както й обстоятелството, че се занимава с дизайн незабавно й печелят друга позиция.
След като се възвръща, Зипи стартира да прави алената багра, с която се маркират униформите на затворничките, а по-късно – стартира да прави офисна работа и да записва идващите затворнички. Тя състава графика на работничките. Отговорностите й се усилват – само че това й дава повече независимост за напредване на територията на лагера.
Когато идва в лагера, Давид Вишня, в началото събира телата на пандизчии, които се самоубиват. След към месец излиза наяве, че той е надарен артист и нацистите стартират да го викат вечер, с цел да ги забавлява. Скоро по-късно го преназначават в по този начин наречените „ сауни “, където дезинфекцира униформите с Циклон Б.
Зипи вижда Давид и скоро двамата стартират връзка.
В един следобяд на 1944 година, двамата усещат, че това ще е последната им среща. Нацистите стартират да депортират пандизчиите в маршовете на гибелта. Обещават си, че след края на войната ще се намерят във Варшава.
Давид е изпратен в Дахау, като съумява да избяга, откакто удря с лопата по главата един есесовец. Скоро попада на настъпващи американски бойци, които го взимат за преводач и го отдалечават от неговата цел – Варшава.
Междувременно, Зипи е един от последните хора, които напущат Аушвиц. Тя е изпратена в Равенсбрюк, като по пътя, тя отстранява маркировката от униформата си, с цел да се слее с бягащите от Червената войска хора.
Междувременно, Давид отпътува за Щатите и се открива там. На сватбено празненство през 1947 година се среща с жена на име Хоуп, с която подписва брак. Двамата се местят във Филаделфия и той става финансов шеф на издателство за енциклопедии.
Години по-късно двамата се местят в Левитаун. Тогава, напълно ненадейно, негов другар, оживял от Аушвиц се свързва с Давид и му споделя, че Зипи е оживяла. И е в Ню Йорк.
Давид взема решение да се свърже с нея и да я предложения на среща. Двамата се схващат да се срещнат в Ню Йорк, но… Зипи по този начин и не се появява.
Времето минава.
Давид Вишня приказва за претърпяното в Аушвиц пред необятната публика.
През 2016 година, синът на Давид взема решение да инициира за повторно среща сред татко си и Зипи.
Господин Вишня има един въпрос, който го преследва през целия му живот – какъв брой пъти Зипи е избавила живота му в Аушвиц.
Тогава, Хелън споделя заветното „ да “ – тя се съгласява да се види с Давид. 72 години след последната им среща.
Те се виждат още веднъж в приюта, където, е настанена Зипи. Тя е вдовица от 10 години, няма деца.
Тя е с извънредно отслабени зрение и слух. Когато той влиза, тя в началото не го познава. Той обаче доближава лицето си до нейното и тя схваща кой стои против него.
Двамата прекарват дружно два часа.
Когато Давид пита Хелън какъв брой пъти е избавила живота му – тя протяга ръка и разтваря пръстите си.
5 пъти тя подправя документите, в които името Давид Вишня е бил изпратен в газовите камери.
Преди да си тръгне, Хелън моли Давид да й изпее тяхната унгарска ария. Той помни думите.
Двамата не се срещат в никакъв случай повече.
По думите й обаче, тя е удържала на обещанието си и след края на войната отива във Варшава, само че Давид не се появил.
И двамата признават, че в никакъв случай не са спирали да се обичат. Хелън умира на 100-годишна възраст в Ню Йорк през 2018 година.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ