Вдъхновени истории Когато улицата е твоят дом - портрети на

Вдъхновени истории Когато улицата е твоят дом - портрети на хора без заслон Николай Миланов запечатва лицата на улиците от София 16 декември 2019, 06:25
Когато улицата е твоят дом - портрети на хора без заслон

Любовниците от Аушвиц: историята, която трогна света

От скръбта за Царя до Народния съд: фотоси на един доайен

Истории от Варна, които ще ви разчувстван

Вижте портрети на забравените българки (СНИМКИ)

Къде в София всяка събота се случва знамение

20 фамилии не желаят да я осиновят. И тогава се появява... Той!

Какво знаете за изкуството да пишем на български (СНИМКИ)

ора и улици – град като град. Но съгласно статистиката за 2018 година, улиците не са единствено място за напредване, а и дом за 1884 души. Или най-малко - толкоз са публично записаните.

Каква е ориста им и за какво са останали без покрив? Има един човек, който може да даде отговор на тези въпроси. Името му е Николай Миланов. По специалност е обществен служащ. От 7 години обаче той върви с фотоапарат из София и прави портрети на хората, за които улиците са мястото, където живеят.

ВИЖТЕ ЛИЦАТА НА ХОРАТА, ОСТАНАЛИ БЕЗ ДОМ

Как стартира да се занимава с уличната снимка и с каква цел прави фотосите – Николай Миланов споделя за Вдъхновените и Vesti.bg

Среща на едно стълбище

След довеждане докрай на учебно заведение, Николай мечтае да стане юрист. Вместо правото обаче, той стартира да учи обществена педагогика. Признава, че първоначално не му е забавно и не вижда по какъв начин ще се развива в тази специалност. Скоро по-късно стартира да работи в отдел „ Закрила на детето “, по-късно и в Центъра за обществена интеграция и рехабилитация. По това време стартира да снима и рядко излиза от у дома без апарата си.

За Николай фотографията би трябвало да има идея Така обективът му като че ли самичък се насочва към лицата на тези, които подминаваме всеки ден. „ Работех в център за обществена интеграция и рехабилитация “, спомня си Николай и споделя:. „ На долния етаж беше основан спешния център за хора, останали без дом. Тогава се сблъсках с тях – имахме общо стълбище. “

Така, техните „ древен “ лица последователно стартират да притеглят вниманието на Николай. Той стартира да приказва с тях и да се среща с историите им. Вижда по какъв начин улиците са оставили отпечатъка си върху хората.

Хора и улици – град като град

Причините, заради които съвсем 2000 души нямат сигурен заслон са разнообразни.

„ Някои са останали без работа, други са проиграли живота си в казина, трети са „ втечнили “ парите си… “, споделя Николай и добавя: „ Но аз не желая да ги жигосваме. Питам – какво желаете, да ги заметем под килима ли? Те са хора като всички нас и с тях би трябвало да се работи. “

„ Спомням си историята на някогашен боен, старшина. Той купува апартамент за фамилията си. След време обаче се разделят със брачната половинка си. Той не съумява да го понесе и от този момент е по улиците. Лятото спи в изоставена къща. Зимата – във фоайета на лечебни заведения. “

Николай си спомня и за преживелица, която през днешния ден е занимателна, само че преди време му е донесла лек фамилен скандал. Докато пътува със брачната половинка си, вижда безприютен мъж на „ Алабин “. Веднага отбива колата и споделя, че няма да се бави.

Николай обаче остава 40 минути с него. Казва, че в никакъв случай не може да не помни очите му. „ Той е бил от дете по институциите, не е имал родители. Тръгнал е по неприятен път, за жалост животът не го е трансформирал към по-добро. “

Николай обича да назовава хората, за които улиците са дом „ древен облици “. В тях вижда едно необяснимо уединение. За него те са „ специалисти по оцеляване “.

Повечето хора обаче избират да отвърнат очи от болката. Историите, с които Николай обаче се сблъсква, са доказателство за едно: никой не е застрахован, че това няма да се случи на него. Като обществен служащ той знае, че от време на време компликациите в живота не вършат хората по-силни. „ Безработицата от време на време е освен по виновност на индивида, както и обедняването. Ако някой е неустойчив и няма поддръжката на близки, може да се окаже в тежка обстановка. “

За Николай ключът към решаването на казуса е в приемането, че хората без дом също са част от обществото ни. „ Трябва да бъдем по-отворени и по-толерантни. Да приказваме с децата си, да им разбираем, че разликите ни обогатяват, а не ни разделят. “

Николай признава, че самият той не всеки път е бил търпелив. „ Колкото и да ви е необичайно, научих се да одобрявам разликите, до момента в който чувам джаз. Започнах да чета историите на музиканти като Ела Фицджералд, Били Холидей, Сара Вон. След това посетих Лондон, където разнообразието е толкоз огромно. Така разбрах, че всички в действителност можем да живеем дружно. “

Трудният сезон

Бездомните хора са сред нас. За тях обаче идва един изключително рисков и животозастрашаващ миг от годината.

„ Периодът сред ноември и март е доста сериозен “, изяснява Николай. „ В столицата има един спешен център, който дава заслон, среща се в квартал „ Захарна фабрика. “ Центърът обаче не е целодневен “, разяснява Николай и добавя: „ Общината прави по този начин, че в случай че температурите са минусови, те могат да стоят целодневно. “ Капацитетът е с към 200 места и от време на време не е задоволителен за всички, които имат потребност от покрив.

Каузата

След близо 7 години, в които Николай върви на местата, където нормално се събират хората без дом, откакто им асистира с помощ в институции и хранителни артикули, Николай е стигнал до едно обезпокоително умозаключение: „ Все повече младежи идват в спешния център “.

За да притегли вниманието към казуса с бездомните хора в столицата, Николай към този момент направи една галерия - „ Следи от улици “ в Столична библиотека с поддръжката на Столична община. В момента търси ново място, където фотографиите да бъдат изложени още веднъж.

Снимките на Николай се продават, а събраните средства отиват в спешния център за настаняване в квартал „ Захарна фабрика “.

„ Искам да осведомяваме обществото, че тези хора имат прави на персонално благополучие и достолепие. Те не желаят доста от нас – можем да дарим това, което ние не използваме. “

Как можем да помогнем? Николай изяснява: „ Можем да дарим топли облекла, хранителни артикули или пък да вземем нещо за Коледа, с което те да усетят празника. И че не са сами. “

Всеки, който желае може да занесе артикули в спешния център, а в случай че няма опция да пристигна на място – може да се свърже с Директор на Дирекция „ Социални услуги за деца и възрастни хора “ към Столична община.
Снимки на хора, останали без дом