Когато търсим спасение в хладилника
Вдъхновени истории Когато търсим избавление в хладилника (ВИДЕО) Как преяждането дава лъжливо благополучие, споделя Мария Сбиркова 
9 април 2020, 05:56 
Екстремният фотограф Ивайло Дончев: Вдъхновява ме свободата, адреналинът и възприятието да се усещаш жив
Как инфлуенсърите се включват в битката с ковид
Когато се грижиш за другите: COVID-19 и обществените служащи
Разходете се в къщата на Фрида Кало
Обучение по време на ковид: по какъв начин електронната поща оказва помощ
Съветът на астронавта: по какъв начин да се оправим с изолацията
Българи създадоха чатбот за ковид
От пъкъла до салдото: историята на това момче ще ви трогне
огато й е тъжно, тя протяга ръка към хладилника. Когато й е самотно, тя отново протяга ръка към хладилника. Същото се случва и когато е разочарована, изнервена, когато нещата са се случили отвън контрола й.
Срамува се. Крие се. Преяжда. Прави го редовно. Прави го 4 години.
Тя има хранително разстройство. То се споделя хиперфагия – проблем, от който страда огромна част от човечеството .
За силата да се изправиш пред себе си, да си окажеш помощ самичък и да превърнеш храната от уязвимост, в действие – през днешния ден в поредицата „ Силата на храната “ приказва Мария Сбиркова.
Когато апетитът НЕ Е здраве. А взаимозависимост
Мария пораства като всички останали деца. Или не напълно. Както самата тя споделя, в никакъв случай не е ограничавана за нищо. „ Бях пре-презадоволена “. Имала е всичко. Освен любовта на бащата . Той губи борбата с подла болест, когато Мария е напълно дребна. „ Тогава майка ми трябваше да стане и дамата, и мъжа в фамилията, с цел да ни устоя “, спомня си Мария. Грижите за към момента дребното момиче са поверени на баба й.
„ Не ми се отхвърляше нищо, даваше ми се всичко. Вечно бях с филията в ръка “. И по този начин, при започване на пубертета, тя тежи близо 70 кг.
"Когато едно дете е "овластено " прекомерно доста от възрастните, изначало може да изпита наслаждение. Но след това се обърква. Това може да докара до проблеми с тематиката за контрола на един по-късен стадий от развиването му "
Любомира Манчева, Живот на кг
„ Децата ме назоваха дебелана, топче. Такива мнения обаче могат да оставят трайни следи и да продължат да те тормозят години по-късно “, споделя още Мария.
Тя взема решение, че непременно ще се оправи с наднорменото тегло за абитуриентския си бал и по този начин от едната прекаленост бързо минава в другата. Спира да яде, а когато го прави, употребява ябълки и солети. Режим, който едвам на 18-годишна възраст, без консултация със експерт, тя взема решение да приложи сама. Защо? Защото всичките й съученички отслабват по този начин.
Това обаче ще се окаже кутията на Пандора за Мария. „ Гладуваш, гладуваш и в един миг към този момент не издържаш. Така развих хиперфагията “, споделя тя.
Когато страстта ти е… апетит.
Хиперфагията продължава за Мария близо 4 години. Никой не допуска, че тя има този проблем. Това я води до обществена изолираност, загуба на другари.
Нейният режим е непоколебим – през седмицата, тя не употребява съвсем нищо. Когато обаче пристигна нейният „ cheat day “, или ден от хранителния режим, в който можеш да си позволиш избрани храни, тя си позволява… всичко в хладилника.
Спомня си за преяжданията. Случвало се е да изяде цяла тенджера кестени, солети, кроасани, кисели млека, сирена… Друг път пък взема решение, че в случай че преяжда със здравословни храни – калориите не се броят. Така стартира да гълтам едно след друго сурови барчета, или различен вид еко храни… „
Много дами вършат тази неточност – виждат, че на етикета написа био и еко и считат, че това не се отразява . А от време на време тези храни съдържат даже още повече захар и подвигат инсулина. И вместо да изядеш зеленчуци с някакво месо, да вземем за пример, ти изяждаш единствено едно барче – не се засищаш. А това е доста погрешно “, споделя Мария.
Дали обаче с нездравословни или потребни храни – по този начин нареченият ден, в който си разрешава освен това, става един път, след това два пъти, след това няколко пъти в седмицата. „ Казвах си, че по този начин и по този начин съм неуспех, за какво да не изям всичко в хладилника “, споделя още Мария.
Хиперфагията е психическо разстройство При хиперфагията лекуването е сложно - належащо е посещаване при терапевт и лекари, които да дефинират режим Хиперфагията се поправя с лекарства, само че пациентите постоянно не схващат, че преяждането е проблем
Доктор Райна Стоянова
„ Аз обичам всичко да е под надзор, да е подредено, нещата да се случват както аз желая. Както когато бях дребна и всичко ми се даваше. Е, да, само че в живота, не всичко е по проект. В такива моменти, си споделям – над какво мога да имам надзор – над храната и това какъв брой хапвам . “ След епизодите на преяждания обаче, Мария споделя, че се усеща засрамена. Както самата тя споделя – „ като безличие “ .
Храната като взаимозависимост
Мария стартира да си задава доста въпроси. Защо гладът я предизвика по този метод – и дали в действителност е апетит на тялото, или на нещо друго.
Завършва компетентност Клинична логика на психиката, тъй като желае да откри отговорите на доста въпроси. „ Сега съзнавам, че това преяждане не е било апетит на тялото, а прочувствен апетит. Опитвала съм се да нахраня страстите си “, споделя още Мария.
Това положение на прочувствено хранене е изключително мощно по време на обществена изолираност, миг, в който човек се усеща уединен или комплициран, когато се опасява. Тогава изключително постоянно се протяга ръка към сладкото, като източник на допамин – хормона на щастието.
„ Храната може да бъде взаимозависимост “, споделя Мария, само че също по този начин добавя, че тя може да промени живота ни, към доста по-добро.
Макар систематичните й преяждания да са дълбока и срамна загадка, Мария стартира извънредно интензивни тренировки, с цел да се явява на надпревари по бодибилдинг.
Паралелно с това, работи като стюардеса, тренира преди или след полета, без значение от часа на денонощието.
И тогава се случва оня миг, след който нищо не е същото. Тя изтръпва, безусловно.
Не усеща тялото си. Изпада в нервозен срив, след който попада в болница. Там идва нов удар от тежка диагноза, която й оповестяват. „ В този миг видях живота си на лента “, споделя Мария и добавя: „ Никой и нищо не може по този начин да те промени, както тези дни, в които живях с тази диагноза “. Повторните проучвания обаче не я удостоверяват.
Мария излиза от болничното заведение. Но към този момент не е индивидът, който е влезнал там.
„ Започнах да виждам по различен метод на храната. Започнах да се интересувам по какъв начин тя въздейства на душeвността и физиката. Как е приготвена, каква е текстурата, какви съставки са употребявани. За мен една пакетирана храна няма тази стойност на това, което си приготвил самичък “, споделя още Мария.
Освен квалифициран психолог, тя е нутриционист и изкарва курсове по сладкарство и хлебарство. Разработва лични здравословни предписания.
Казва ни да бъдем по-толерантни към другите. Да бъдем по-разбиращи, по-осъзнати и чувствителни към проблемите на хората. „ Бъдете сериозни “, споделя още тя: „ Много младежи се лъжат от Инстаграм – обработените фотоси, съвършените тела, идеалният живот… Но ние не знаме дали действително това е по този начин. Начинът, по който изглеждаш не дава отговор на това по какъв начин се чувстваш. Не всичко, което свети е злато “, споделя още Мария.
И моли да повишим хранителната си просвета, с цел да научим децата ни да се хранят здравословно и вярно. За да се трансфорат в щастливи хора. А щастието е нещо, за което в никакъв случай не е късно.
9 април 2020, 05:56 Екстремният фотограф Ивайло Дончев: Вдъхновява ме свободата, адреналинът и възприятието да се усещаш жив
Как инфлуенсърите се включват в битката с ковид
Когато се грижиш за другите: COVID-19 и обществените служащи
Разходете се в къщата на Фрида Кало
Обучение по време на ковид: по какъв начин електронната поща оказва помощ
Съветът на астронавта: по какъв начин да се оправим с изолацията
Българи създадоха чатбот за ковид
От пъкъла до салдото: историята на това момче ще ви трогне
огато й е тъжно, тя протяга ръка към хладилника. Когато й е самотно, тя отново протяга ръка към хладилника. Същото се случва и когато е разочарована, изнервена, когато нещата са се случили отвън контрола й.
Срамува се. Крие се. Преяжда. Прави го редовно. Прави го 4 години.
Тя има хранително разстройство. То се споделя хиперфагия – проблем, от който страда огромна част от човечеството .
За силата да се изправиш пред себе си, да си окажеш помощ самичък и да превърнеш храната от уязвимост, в действие – през днешния ден в поредицата „ Силата на храната “ приказва Мария Сбиркова.
Когато апетитът НЕ Е здраве. А взаимозависимост
Мария пораства като всички останали деца. Или не напълно. Както самата тя споделя, в никакъв случай не е ограничавана за нищо. „ Бях пре-презадоволена “. Имала е всичко. Освен любовта на бащата . Той губи борбата с подла болест, когато Мария е напълно дребна. „ Тогава майка ми трябваше да стане и дамата, и мъжа в фамилията, с цел да ни устоя “, спомня си Мария. Грижите за към момента дребното момиче са поверени на баба й.
„ Не ми се отхвърляше нищо, даваше ми се всичко. Вечно бях с филията в ръка “. И по този начин, при започване на пубертета, тя тежи близо 70 кг.
"Когато едно дете е "овластено " прекомерно доста от възрастните, изначало може да изпита наслаждение. Но след това се обърква. Това може да докара до проблеми с тематиката за контрола на един по-късен стадий от развиването му "
Любомира Манчева, Живот на кг
„ Децата ме назоваха дебелана, топче. Такива мнения обаче могат да оставят трайни следи и да продължат да те тормозят години по-късно “, споделя още Мария.
Тя взема решение, че непременно ще се оправи с наднорменото тегло за абитуриентския си бал и по този начин от едната прекаленост бързо минава в другата. Спира да яде, а когато го прави, употребява ябълки и солети. Режим, който едвам на 18-годишна възраст, без консултация със експерт, тя взема решение да приложи сама. Защо? Защото всичките й съученички отслабват по този начин.
Това обаче ще се окаже кутията на Пандора за Мария. „ Гладуваш, гладуваш и в един миг към този момент не издържаш. Така развих хиперфагията “, споделя тя.
Когато страстта ти е… апетит.
Хиперфагията продължава за Мария близо 4 години. Никой не допуска, че тя има този проблем. Това я води до обществена изолираност, загуба на другари.
Нейният режим е непоколебим – през седмицата, тя не употребява съвсем нищо. Когато обаче пристигна нейният „ cheat day “, или ден от хранителния режим, в който можеш да си позволиш избрани храни, тя си позволява… всичко в хладилника.
Спомня си за преяжданията. Случвало се е да изяде цяла тенджера кестени, солети, кроасани, кисели млека, сирена… Друг път пък взема решение, че в случай че преяжда със здравословни храни – калориите не се броят. Така стартира да гълтам едно след друго сурови барчета, или различен вид еко храни… „
Много дами вършат тази неточност – виждат, че на етикета написа био и еко и считат, че това не се отразява . А от време на време тези храни съдържат даже още повече захар и подвигат инсулина. И вместо да изядеш зеленчуци с някакво месо, да вземем за пример, ти изяждаш единствено едно барче – не се засищаш. А това е доста погрешно “, споделя Мария.
Дали обаче с нездравословни или потребни храни – по този начин нареченият ден, в който си разрешава освен това, става един път, след това два пъти, след това няколко пъти в седмицата. „ Казвах си, че по този начин и по този начин съм неуспех, за какво да не изям всичко в хладилника “, споделя още Мария.
Хиперфагията е психическо разстройство При хиперфагията лекуването е сложно - належащо е посещаване при терапевт и лекари, които да дефинират режим Хиперфагията се поправя с лекарства, само че пациентите постоянно не схващат, че преяждането е проблем
Доктор Райна Стоянова
„ Аз обичам всичко да е под надзор, да е подредено, нещата да се случват както аз желая. Както когато бях дребна и всичко ми се даваше. Е, да, само че в живота, не всичко е по проект. В такива моменти, си споделям – над какво мога да имам надзор – над храната и това какъв брой хапвам . “ След епизодите на преяждания обаче, Мария споделя, че се усеща засрамена. Както самата тя споделя – „ като безличие “ .
Храната като взаимозависимост
Мария стартира да си задава доста въпроси. Защо гладът я предизвика по този метод – и дали в действителност е апетит на тялото, или на нещо друго.
Завършва компетентност Клинична логика на психиката, тъй като желае да откри отговорите на доста въпроси. „ Сега съзнавам, че това преяждане не е било апетит на тялото, а прочувствен апетит. Опитвала съм се да нахраня страстите си “, споделя още Мария.
Това положение на прочувствено хранене е изключително мощно по време на обществена изолираност, миг, в който човек се усеща уединен или комплициран, когато се опасява. Тогава изключително постоянно се протяга ръка към сладкото, като източник на допамин – хормона на щастието.
„ Храната може да бъде взаимозависимост “, споделя Мария, само че също по този начин добавя, че тя може да промени живота ни, към доста по-добро.
Макар систематичните й преяждания да са дълбока и срамна загадка, Мария стартира извънредно интензивни тренировки, с цел да се явява на надпревари по бодибилдинг.
Паралелно с това, работи като стюардеса, тренира преди или след полета, без значение от часа на денонощието.
И тогава се случва оня миг, след който нищо не е същото. Тя изтръпва, безусловно.
Не усеща тялото си. Изпада в нервозен срив, след който попада в болница. Там идва нов удар от тежка диагноза, която й оповестяват. „ В този миг видях живота си на лента “, споделя Мария и добавя: „ Никой и нищо не може по този начин да те промени, както тези дни, в които живях с тази диагноза “. Повторните проучвания обаче не я удостоверяват.
Мария излиза от болничното заведение. Но към този момент не е индивидът, който е влезнал там.
„ Започнах да виждам по различен метод на храната. Започнах да се интересувам по какъв начин тя въздейства на душeвността и физиката. Как е приготвена, каква е текстурата, какви съставки са употребявани. За мен една пакетирана храна няма тази стойност на това, което си приготвил самичък “, споделя още Мария.
Освен квалифициран психолог, тя е нутриционист и изкарва курсове по сладкарство и хлебарство. Разработва лични здравословни предписания.
Казва ни да бъдем по-толерантни към другите. Да бъдем по-разбиращи, по-осъзнати и чувствителни към проблемите на хората. „ Бъдете сериозни “, споделя още тя: „ Много младежи се лъжат от Инстаграм – обработените фотоси, съвършените тела, идеалният живот… Но ние не знаме дали действително това е по този начин. Начинът, по който изглеждаш не дава отговор на това по какъв начин се чувстваш. Не всичко, което свети е злато “, споделя още Мария.
И моли да повишим хранителната си просвета, с цел да научим децата ни да се хранят здравословно и вярно. За да се трансфорат в щастливи хора. А щастието е нещо, за което в никакъв случай не е късно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ