Георги, който забравя болестта, за да помага на другите
Вдъхновени истории Георги, който не помни заболяването, с цел да оказва помощ на другите Как един млад българин преодолява себе си за благотворителни дела 7 февруари 2020, 08:09 
Георги, който не помни заболяването, с цел да оказва помощ на другите
" Мръсна разходка " може би е отговорът на значим въпрос
Последният глух филм на Чаплин
Семена вместо ресто дават в Аржентина
Тези хора откриват избавление в цирка
Рекордьорът Весо Овчаров за полета към фантазиите
Това ли е бъдещето: момиче изобрети технология за проучване на водата
Младият сирийски режисьор, който стартира нов живот в България
разничната еуфория завърши, а с нея и всички благотворителни акции, които се случват към празниците.
Днес обаче Ирина Люцканова показва за Вдъхновените едно неизмеримо момче, Георги, което с раждането си се сблъсква с тежка диагноза.
Георги е мъчно преносим. Но това не го стопира да оказва помощ на другите, събира средства, подарява, отваря сърцето си за хората в потребност. Вижте целия роман на Ирина Люцканова.
"През годините на моята работа като събитиен управител по време на Коледните акции постоянно съм си задавала въпроса – какъв персонаж би трябвало да е индивидът, който влиза в ролята на дядо Коледа? Дали ролята на положителния дъртак изисква друга отговорност и отношение? Дали всеки може да бъде дядо Коледа? И в последна сметка какъв брой огромно би трябвало да бъде сърцето на дядо Коледа?
И както постоянно, когато човек търси отговори на значими за него въпроси, те идват, само че маскирани като знак , преживелица или преплетени в нечия персонална история, на която попадаш. Така „ инцидентно “ се сблъсках с историята на Георги Симеонов. Едно нормално момче от Горна Оряховица с невероятни каузи, чието сърце тупти за добрините.
В гърдите си Георги носи сърцето на същинския дядо Коледа!
Георги е с диагнозата „ детска церебрална парализа “ и с 55 % неработоспособност. Тази нелека орис спохожда момчето още при раждането му и до през днешния ден отговорни за неговото положение няма. В първите години на детството си Георги е имобилен, само че по-късно съумява да проходи.
Георги е друг и се усеща по този начин по простата причина, че не може да прави нещата като останалите. В всекидневието си среща усложнения поради физическите си проблеми, не може да стои дълго време прав, мускулите му се схващат. Най-трудният интервал в живота на Георги е загубата на татко му .
Преживява тежко неналичието на главата на фамилията си, плаче и е на ръба на отчаянието. Когато сълзите му пресъхват, Георги взема решение да се активизира и да стартира да си търси работа, с цел да оказва помощ материално на околните си . След една година ориста го среща с Иван Стефанов, индивидът който му гласоподава доверие и го назначава на работа.
И до ден сегашен Георги е извънредно признателен за тази поддръжка. В сложните за него моменти си споделя, че просто би трябвало да продължи напред. Само още една дребна крачка напред. Крепи го вярата в Бог и добрината на хората. Сблъсква се с нея най-много в празничните дни по Коледа.
Всичко стартира преди 6 години, когато негови другари от Русе му описват историята на едно момче в инвалидна количка, за което се грижат възрастните му баба и дядо.
Историята хваща за гърлото Георги и той отива на място, с цел да се запознае с момчето . Нуждата от външна помощ и поддръжка за това семейство е належаща и Георги признава, че в оня миг даже се е разплакал от безизходицата, в която живеят тези хора. Тогава взема решение да направи нещо, с цел да помогне.
Преценява, че две от най-силните му качества като персона са неговия артистизъм и любов към хората и в случай че ги впрегне в нещо градивно може да оказва помощ. Често забавлява приятелите си и сътрудниците на майка си като ги кара да пеят, да танцуват и рецитират. Хрумва му концепцията, че може да събира пари като влезе в ролята на дядо Коледа.
Така към този момент 6 следващи години оказва помощ на хора в неволя като подарява парите, събрани от коледната акция.
Дарил е пари за лекуването на Росен Атанасов, оказал помощ е със средства на Алекс, Виктория, Пеньо, Марияна и е направил подаяние на манастира „ Свети Николай “, село Арбанаси. Фирмите и фамилиите, при които върви, знаят каква е идеята на Георги и всеки преценя какъв хонорар да му даде. Но всички тези хора са обединени от общата идея, с която ги заразява Георги и отварят сърцата и домовете си за положителното и емпатията.
„ Усещането да съм дядо Коледа за мен е ужасно прекарване, тъй като хем нося наслада на дребни и огромни, хем пък оказвам помощ на човек в неволя .
Да, усещам се друг от другите съперници, само че аз не излизам, с цел да крънкам пари или да спечелвам. Правя това, с цел да оказа помощ “, споделя Георги.
Любовта на дечицата го зарежда и му дава сили да продължи да се занимава с тази нелека за него активност. Защото за човек, който има проблеми с краката е същинско тестване да стои изправен и да се движи. Най-голямо предизвикателство е натовареният график по време на празниците, когато би трябвало да се придвижва от едно място на друга за доста малко време.
Но и тук като с махване на вълшебна пръчица се появяват помощниците на дядо Коледа, които впрягат елените в шейната и водят положителния дъртак по домовете. Защото положителното е заразно и се предава . Защото положителното към момента живее в сърцата на бедните и отрудени хора.
След като подари средствата, Георги продължава да поддържа връзка с тези, на които е оказал помощ. Момчето счита, че помощта му се показва освен в даряването на пари, само че и в човешката поддръжка, топлина и заинтригуваност.
Интересно ми е да схвана какъв е главният претекст на Георги в неговата персонална идея „ Дядо Коледа “.
„ Защото знам какво е да си болен и да нямаш пари за лекуване “, отговори ми простичко Георги. И тук се сетих за думите, написани от българския обществен психолог Иван Хаджийски в „ Оптимистична доктрина за нашия народ “:
„ Нима не е правилно: когато някой се похвали, че работи в благотворително сдружение, ние го питаме със надлежно смигване:
– Е, пада ли нещо? “
Да, премията за Георги и всички бойци на тихия фронт като него е голяма! И не е материална, а доста по-голяма! Един живот, цялостен със смисъл и топлота, безгранична наслада от шерването и едно сърце , цялостно с обич. Сърцето на дядо Коледа! "
Георги, който не помни заболяването, с цел да оказва помощ на другите
" Мръсна разходка " може би е отговорът на значим въпрос
Последният глух филм на Чаплин
Семена вместо ресто дават в Аржентина
Тези хора откриват избавление в цирка
Рекордьорът Весо Овчаров за полета към фантазиите
Това ли е бъдещето: момиче изобрети технология за проучване на водата
Младият сирийски режисьор, който стартира нов живот в България
разничната еуфория завърши, а с нея и всички благотворителни акции, които се случват към празниците.
Днес обаче Ирина Люцканова показва за Вдъхновените едно неизмеримо момче, Георги, което с раждането си се сблъсква с тежка диагноза.
Георги е мъчно преносим. Но това не го стопира да оказва помощ на другите, събира средства, подарява, отваря сърцето си за хората в потребност. Вижте целия роман на Ирина Люцканова.
"През годините на моята работа като събитиен управител по време на Коледните акции постоянно съм си задавала въпроса – какъв персонаж би трябвало да е индивидът, който влиза в ролята на дядо Коледа? Дали ролята на положителния дъртак изисква друга отговорност и отношение? Дали всеки може да бъде дядо Коледа? И в последна сметка какъв брой огромно би трябвало да бъде сърцето на дядо Коледа?
И както постоянно, когато човек търси отговори на значими за него въпроси, те идват, само че маскирани като знак , преживелица или преплетени в нечия персонална история, на която попадаш. Така „ инцидентно “ се сблъсках с историята на Георги Симеонов. Едно нормално момче от Горна Оряховица с невероятни каузи, чието сърце тупти за добрините.
В гърдите си Георги носи сърцето на същинския дядо Коледа!
Георги е с диагнозата „ детска церебрална парализа “ и с 55 % неработоспособност. Тази нелека орис спохожда момчето още при раждането му и до през днешния ден отговорни за неговото положение няма. В първите години на детството си Георги е имобилен, само че по-късно съумява да проходи.
Георги е друг и се усеща по този начин по простата причина, че не може да прави нещата като останалите. В всекидневието си среща усложнения поради физическите си проблеми, не може да стои дълго време прав, мускулите му се схващат. Най-трудният интервал в живота на Георги е загубата на татко му .
Преживява тежко неналичието на главата на фамилията си, плаче и е на ръба на отчаянието. Когато сълзите му пресъхват, Георги взема решение да се активизира и да стартира да си търси работа, с цел да оказва помощ материално на околните си . След една година ориста го среща с Иван Стефанов, индивидът който му гласоподава доверие и го назначава на работа.
И до ден сегашен Георги е извънредно признателен за тази поддръжка. В сложните за него моменти си споделя, че просто би трябвало да продължи напред. Само още една дребна крачка напред. Крепи го вярата в Бог и добрината на хората. Сблъсква се с нея най-много в празничните дни по Коледа.
Всичко стартира преди 6 години, когато негови другари от Русе му описват историята на едно момче в инвалидна количка, за което се грижат възрастните му баба и дядо.
Историята хваща за гърлото Георги и той отива на място, с цел да се запознае с момчето . Нуждата от външна помощ и поддръжка за това семейство е належаща и Георги признава, че в оня миг даже се е разплакал от безизходицата, в която живеят тези хора. Тогава взема решение да направи нещо, с цел да помогне.
Преценява, че две от най-силните му качества като персона са неговия артистизъм и любов към хората и в случай че ги впрегне в нещо градивно може да оказва помощ. Често забавлява приятелите си и сътрудниците на майка си като ги кара да пеят, да танцуват и рецитират. Хрумва му концепцията, че може да събира пари като влезе в ролята на дядо Коледа.
Така към този момент 6 следващи години оказва помощ на хора в неволя като подарява парите, събрани от коледната акция.
Дарил е пари за лекуването на Росен Атанасов, оказал помощ е със средства на Алекс, Виктория, Пеньо, Марияна и е направил подаяние на манастира „ Свети Николай “, село Арбанаси. Фирмите и фамилиите, при които върви, знаят каква е идеята на Георги и всеки преценя какъв хонорар да му даде. Но всички тези хора са обединени от общата идея, с която ги заразява Георги и отварят сърцата и домовете си за положителното и емпатията.
„ Усещането да съм дядо Коледа за мен е ужасно прекарване, тъй като хем нося наслада на дребни и огромни, хем пък оказвам помощ на човек в неволя .
Да, усещам се друг от другите съперници, само че аз не излизам, с цел да крънкам пари или да спечелвам. Правя това, с цел да оказа помощ “, споделя Георги.
Любовта на дечицата го зарежда и му дава сили да продължи да се занимава с тази нелека за него активност. Защото за човек, който има проблеми с краката е същинско тестване да стои изправен и да се движи. Най-голямо предизвикателство е натовареният график по време на празниците, когато би трябвало да се придвижва от едно място на друга за доста малко време.
Но и тук като с махване на вълшебна пръчица се появяват помощниците на дядо Коледа, които впрягат елените в шейната и водят положителния дъртак по домовете. Защото положителното е заразно и се предава . Защото положителното към момента живее в сърцата на бедните и отрудени хора.
След като подари средствата, Георги продължава да поддържа връзка с тези, на които е оказал помощ. Момчето счита, че помощта му се показва освен в даряването на пари, само че и в човешката поддръжка, топлина и заинтригуваност.
Интересно ми е да схвана какъв е главният претекст на Георги в неговата персонална идея „ Дядо Коледа “.
„ Защото знам какво е да си болен и да нямаш пари за лекуване “, отговори ми простичко Георги. И тук се сетих за думите, написани от българския обществен психолог Иван Хаджийски в „ Оптимистична доктрина за нашия народ “:
„ Нима не е правилно: когато някой се похвали, че работи в благотворително сдружение, ние го питаме със надлежно смигване:
– Е, пада ли нещо? “
Да, премията за Георги и всички бойци на тихия фронт като него е голяма! И не е материална, а доста по-голяма! Един живот, цялостен със смисъл и топлота, безгранична наслада от шерването и едно сърце , цялостно с обич. Сърцето на дядо Коледа! "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ