Ездачът на мраморни коне: Кирил Кадийски
Вдъхновени истории Ездачът на мраморни коне: Кирил Кадийски Един от най-интересните създатели в нашата лирика 16 юни 2020, 06:05 Източник: Istock/Getty Images
а 16 юни в село Ябълково през 1947 година е роден един от най-интересните български поети, Кирил Кадийски.
Името му е обвързвано и с преводи на съветска и френска лирика, измежду които "Цветя на злото " на Шарл Бодлер.
За гения на българския стихотворец се приказва доста по света.
Той е признат за член на френската академия "Маларме ", сплотяваща имената на най-големите модерни поети, някои от които - лауреати на Нобелова премия.
Кирил Кадийски има интернационалните награди, преведен е на голям брой непознати езици.
Публикувахте от Общинска библиотека "Паисий Хилендарски " - Самоков в Вторник, 19 март 2019 година
За него рецензията споделя, че той е ексцентричен, различен. Сред стихосбирките му са: "Небесни концерти ", "Ездач на мраморни коне ", "Пясъчно време ".
Да си напомним някои от най-завладяващите му стихове.
Единствено дърветата с коравите си пръсти
към нас протягат хиляди зелени телеграми,
които някой ден земята ще престане да изпраща.
А ние още не умеем да четем.
"Трева - II "
Каквото би трябвало - да гори. На нас животът ни изгаря.
Страстта утихва, след това - пламтят подозрения и религия
и в пепел се трансформират антрацитните коси.
Горим. А младата топола, над квартала
зелената си бликам развъртяла,
се мъчи слънцето да угаси.
"Пепел "
а 16 юни в село Ябълково през 1947 година е роден един от най-интересните български поети, Кирил Кадийски.
Името му е обвързвано и с преводи на съветска и френска лирика, измежду които "Цветя на злото " на Шарл Бодлер.
За гения на българския стихотворец се приказва доста по света.
Той е признат за член на френската академия "Маларме ", сплотяваща имената на най-големите модерни поети, някои от които - лауреати на Нобелова премия.
Кирил Кадийски има интернационалните награди, преведен е на голям брой непознати езици.
Публикувахте от Общинска библиотека "Паисий Хилендарски " - Самоков в Вторник, 19 март 2019 година
За него рецензията споделя, че той е ексцентричен, различен. Сред стихосбирките му са: "Небесни концерти ", "Ездач на мраморни коне ", "Пясъчно време ".
Да си напомним някои от най-завладяващите му стихове.
Единствено дърветата с коравите си пръсти
към нас протягат хиляди зелени телеграми,
които някой ден земята ще престане да изпраща.
А ние още не умеем да четем.
"Трева - II "
Каквото би трябвало - да гори. На нас животът ни изгаря.
Страстта утихва, след това - пламтят подозрения и религия
и в пепел се трансформират антрацитните коси.
Горим. А младата топола, над квартала
зелената си бликам развъртяла,
се мъчи слънцето да угаси.
"Пепел "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ