Денят, в който България полетя в космоса
Вдъхновени истории Денят, в който България полетя в космоса На 10 април си спомняме за Георги Иванов 10 април 2020, 06:14 
Когато търсим избавление в хладилника (ВИДЕО)
Екстремният фотограф Ивайло Дончев: Вдъхновява ме свободата, адреналинът и възприятието да се усещаш жив
Как инфлуенсърите се включват в битката с ковид
Когато се грижиш за другите: COVID-19 и обществените служащи
Разходете се в къщата на Фрида Кало
Обучение по време на ковид: по какъв начин електронната поща оказва помощ
Съветът на астронавта: по какъв начин да се оправим с изолацията
Българи създадоха чатбот за ковид
аждата да откриваш нови светове е присъща на човешката природа. Малко са обаче хората, на които ориста е отредила да го създадат.
Един от нейните избраници обаче е българинът Георги Иванов. Той е първият българин, който ще види Земята от космоса.
А датата, на която това се случва е 10 април 1979 година.
От Ловеч до космоса
Георги Иванов Какалов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година.
Завършва Военното учебно заведение в Долна Митрополия със компетентност инженер-летец, след което служи като водач в армията и става претендент на науките в региона на физиката.
Той е един от четиримата българи, селектирани за първата галактическа задача с присъединяване на наши сънародници от Москва.
Когато излиза наяве, че са България е решила да изпрати първи космонавт за образование в Русия, стотици претенденти подават документите си.
Одобрените обаче са единствено четирима: Александър Александров, Георги Йовчев, Иван Наков и Георги Иванов.
Те са изпратени на щателни медицински прегледи и проби в Москва. На идващ стадий отпадат Йовчев и Наков.
Така за титуляр от българска страна е определен Георги Иванов, а негова запаса е Александър Александров.
Така се стига до датата 10 април, 1979 година.
В 20 часа и 34 минути московско време в орбита към земята е изстрелян галактическият транспортен съд "Союз 33 ".
В него има двама космонавти - руснакът Николай Рукавишников и и българинът от Ловеч - Георги Иванов.
Аварията
След като "Союз 33 " към този момент е отвън земната орбита, би трябвало да се скачи с орбиталната станция "Салют-6 ".
Космическият транспортен съд обаче стартира да се придвижва със скорост, по-голяма от плануванаъа. Така се включва автоматизирано поправяне на скоростта, което обаче води до прегаряне на част от мотора, заради което скачването става невероятно.
Двамата космонавти би трябвало незабавно да се върнат на Земята.
След като задачата е прекъсната, Иванов и Рукавишников се приземяват по способ на "свободно падащо тяло от огромна височина ".
Този случай влиза в христоматиите по космонавтика, а след него се вършат обилни усъвършенствания на моторите, с цел да не се позволяват повече такива неточности.
След този полет България към този момент публично влиза в листата на галактическите страни, приети от Организацията на обединените народи.
България и космоса - през днешния ден
Полетите на Георги Иванов и на втория българин в космоса - Александър Александров към този момент са в предишното.
Това минало обаче, се оказва обект на огромен интерес от страна на децата. За това споделя Асен Матеев, учител по информатика и осведомителни технологии в София.
Когато демонстрира на учениците си виртуален симулатор на това, което виждат астронавтите, реакциите не закъсняват. Така учителят основава платформата ПИЦА, която сплотява потока от публична информация за космоса и я събира на едно място, тъй че децата да имат една насочна точка, когато желаят да прочетат повече за космонавтиката.
Скоро обаче ползата на децата става толкоз огромен и толкоз доста възпитаници харесват страницата на плана, че се постанова да се основат клубове по астронавтика в няколко столични учебни заведения. За момента те сплотяват 150 деца от 3 до 12 клас.
Дори се провежда и конкурс - Космонавтика, който желае да предизвика въображението и познанието на децата за космоса. Участие взимат даже деца от Нова Зеландия.
Може би това е пътят към полета на идващия българин, който ще види Земята от космоса.
Когато търсим избавление в хладилника (ВИДЕО)
Екстремният фотограф Ивайло Дончев: Вдъхновява ме свободата, адреналинът и възприятието да се усещаш жив
Как инфлуенсърите се включват в битката с ковид
Когато се грижиш за другите: COVID-19 и обществените служащи
Разходете се в къщата на Фрида Кало
Обучение по време на ковид: по какъв начин електронната поща оказва помощ
Съветът на астронавта: по какъв начин да се оправим с изолацията
Българи създадоха чатбот за ковид
аждата да откриваш нови светове е присъща на човешката природа. Малко са обаче хората, на които ориста е отредила да го създадат.
Един от нейните избраници обаче е българинът Георги Иванов. Той е първият българин, който ще види Земята от космоса.
А датата, на която това се случва е 10 април 1979 година.
От Ловеч до космоса
Георги Иванов Какалов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година.
Завършва Военното учебно заведение в Долна Митрополия със компетентност инженер-летец, след което служи като водач в армията и става претендент на науките в региона на физиката.
Той е един от четиримата българи, селектирани за първата галактическа задача с присъединяване на наши сънародници от Москва.
Когато излиза наяве, че са България е решила да изпрати първи космонавт за образование в Русия, стотици претенденти подават документите си.
Одобрените обаче са единствено четирима: Александър Александров, Георги Йовчев, Иван Наков и Георги Иванов.
Те са изпратени на щателни медицински прегледи и проби в Москва. На идващ стадий отпадат Йовчев и Наков.
Така за титуляр от българска страна е определен Георги Иванов, а негова запаса е Александър Александров.
Така се стига до датата 10 април, 1979 година.
В 20 часа и 34 минути московско време в орбита към земята е изстрелян галактическият транспортен съд "Союз 33 ".
В него има двама космонавти - руснакът Николай Рукавишников и и българинът от Ловеч - Георги Иванов.
Аварията
След като "Союз 33 " към този момент е отвън земната орбита, би трябвало да се скачи с орбиталната станция "Салют-6 ".
Космическият транспортен съд обаче стартира да се придвижва със скорост, по-голяма от плануванаъа. Така се включва автоматизирано поправяне на скоростта, което обаче води до прегаряне на част от мотора, заради което скачването става невероятно.
Двамата космонавти би трябвало незабавно да се върнат на Земята.
След като задачата е прекъсната, Иванов и Рукавишников се приземяват по способ на "свободно падащо тяло от огромна височина ".
Този случай влиза в христоматиите по космонавтика, а след него се вършат обилни усъвършенствания на моторите, с цел да не се позволяват повече такива неточности.
След този полет България към този момент публично влиза в листата на галактическите страни, приети от Организацията на обединените народи.
България и космоса - през днешния ден
Полетите на Георги Иванов и на втория българин в космоса - Александър Александров към този момент са в предишното.
Това минало обаче, се оказва обект на огромен интерес от страна на децата. За това споделя Асен Матеев, учител по информатика и осведомителни технологии в София.
Когато демонстрира на учениците си виртуален симулатор на това, което виждат астронавтите, реакциите не закъсняват. Така учителят основава платформата ПИЦА, която сплотява потока от публична информация за космоса и я събира на едно място, тъй че децата да имат една насочна точка, когато желаят да прочетат повече за космонавтиката.
Скоро обаче ползата на децата става толкоз огромен и толкоз доста възпитаници харесват страницата на плана, че се постанова да се основат клубове по астронавтика в няколко столични учебни заведения. За момента те сплотяват 150 деца от 3 до 12 клас.
Дори се провежда и конкурс - Космонавтика, който желае да предизвика въображението и познанието на децата за космоса. Участие взимат даже деца от Нова Зеландия.
Може би това е пътят към полета на идващия българин, който ще види Земята от космоса.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ