Британският Шиндлер, който спаси хиляди деца от газовите камери
Вдъхновени истории Британският Шиндлер, който избави хиляди деца от газовите камери Спомняме си за сър Никълъс Уинтън 
27 януари 2020, 06:57 
Източник: Getty Images/Guliver
„ Ако довечера в нашата аудитория има някой, който дължи живота си на Никълъс Уинтън, дано стане “.
Годината е 1988. В студиото на предаването „ Това е животът “ по BBC, водещата Естер Ранцен разпростира остарял бележник със фотоси и имена на деца. Реликвата принадлежи на Никълъс Уинтън. Повече от век, никому незнайният мъж, който в този момент седи в публиката, е пазил една огромна загадка.
„ А това е лист на имената на всички деца, които той е избавил “, разпростира страниците водещата. Очите на Никълъс стартират неконтролируемо да се пълнят със сълзи.
„ Това е Вера Диамант “, продължава водещата, сочейки едно от имената на избавените в листата. „ Тя е с нас довечера. И седи тъкмо до господин Уинтън. “ Никълъс се обръща сюрпризиран и вижда дамата до себе си, която нежно го целува по бузата.
Внезапно дамата, която седи от другата страна на Никълъс Уинтън демонстрира документ с думите: „ Аз съм още едно от децата, които спасихте. “ Никълъс към този момент не може да спре сълзите си.
Водещата подканва публиката: „ Ако довечера в нашата аудитория има някой, който дължи живота си на Никълъс Уинтън, дано стане “.
Изведнъж, цялата зала се изправя на крайници. Всеки един човек от аудитория в студиото, дължи живота си на Уинтън, който през 1939 година съумява да изведе стотици деца от окупираната от нацистите Чехословакия и да ги избави от сигурна гибел.
Това е може би един от най-емоционалните моменти в историята на малкия екран. Едно положително дело, избавило хиляди животи в следствие и затворено в остарял куфар на таван в Лондон излиза на яве.
А индивидът, на който всички отдават чест, е Никълъс Уинтън – спасителят на децата от Чехословакия.
Никълъс е роден на 19 май 1909 година в Лондон. Родителите му са немски евреи, които се местят във Англия две години преди раждането на сина им.
След довеждане докрай на учебно заведение, той отпътува първо за Хамбург, а по-късно в Париж, където работи в разнообразни банкови институции. След като събира опит в чужбина, се връща в Лондон и стартира работа на Лондонската стокова борса.
Уинтън има изразена гражданска позиция – той стартира да става все по-притеснен от надигащата се мощ и въздействие на нацистите.
Малко преди Коледа 1938 година Уинстън възнамерява да посети Швейцария за ски-ваканция. Вместо това обаче, проектите му ненадейно се трансформират и по този начин той се озовава в Прага, при неговия другар Мартин Блейк, който е помощник на Британския комитет за банкет на бежанци от Чехословакия.
Блейк се обажда на Уинтън за помощ, с цел да може колкото се може повече еврейски деца, застрашени от нацистката окупация да бъдат избавени от страната. Хотелската стая на Уинтън става офис, в който стартира да кипи активност.
В страната има закон, който позволява деца под 17-годишна възраст да изоставен страната и да заминат за Англия, в случай че за тях се заплати гаранция от 50 паунда и се даде уверение, че имат място, където да останат.
Уинтън урежда документите и стартира да изпраща деца от Чехословакия към родината си, само че в Нидерландия се оказва затруднение – в страната работи закон, съгласно който границите са затворени за еврейски бежанци, а в случай че те са хванати – се изпращат непосредствено в Германия.
Благодарение обаче на паричните гаранции и документите за настаняване, нидерландските гранични управляващи са принудени да пропуснат децата от влаковите композиции до ферибота, който да води децата надалеч от заплахата.
Уинтън изпраща до Англия 699 деца, където ги чака майка му, която дава отговор за настаняването им. През лятото на 1939 година, са оповестени фотоси на децата в „ Picture Post “, където с разгласи се търсят приемни фамилии за изведените деца.
Последната група от над 200 деца, която би трябвало да замине за Англия обаче не съумява да бъде избавена. Заминаването им съответствува с нахлуването на Хитлер в Полша и началото на Втората международна война, което дефинитивно затваря границите. Войната съумяват да преживеят едвам две от децата, които е трябвало да се качат във влака на спасението.
След войната, Уинтън продължава с филантропичната си активност, само че резервира подвига за себе си.
Жени се, има три деца и по нищо не издава, че в миналото е избавил толкоз доста деца от сигурна гибел.
Това обаче се трансформира, когато брачната половинка му, Грете, взема решение да почисти тавана. Там тя намира остарял кожен куфар. Когато го отваря, надали допуска, че той е събрал в себе си хиляди животи.
Грете намира фотоси и имена на децата, адресите на родителите им и взема решение да даде тази информация на Елизабет Максуел, изследователка на Холокоста и брачна половинка на медиен магнат.
Така, през февруари 1988 година, Уинтън е поканен като посетител на телевизионно шоу на BBC – „ Това е животът “. Без въобще да подозира какво го чака, той седи в публиката и гледа по какъв начин водещата, Естер Ранцен изважда остарелия му бележник, в който е записал имената на децата.
След това предаване, целият свят схваща за тихия героизъм на Уинтън.
Той получава купата „ Сър “ от кралица Елизабет II през 2003 година поради изключителните му заслуги към човечеството.
Сър Никълъс Уинтън си отива от този свят на 106-годишна възраст в съня си на 1 юли.
Това е датата, на която през 1939 година една от влаковите композиции съумява да избави 241 деца от сигурна гибел в концентрационните лагери.
На 27 януари светът уважава паметта на жертвите на Холокоста.
На 30 януари от 19:00 часа, в театралната зала на Ректората, можете да гледате документалния филм на словашките режисьори Матей Минач и Патрик Пашш – „ Семейството на Ники “, отдаден на сър Никълъс Уинтън. Входът е свободен.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Автор: Сабина Иванова Източник: Вдъхновените Никълъс Уинтън Холокоста
27 януари 2020, 06:57 Източник: Getty Images/Guliver „ Ако довечера в нашата аудитория има някой, който дължи живота си на Никълъс Уинтън, дано стане “.
Годината е 1988. В студиото на предаването „ Това е животът “ по BBC, водещата Естер Ранцен разпростира остарял бележник със фотоси и имена на деца. Реликвата принадлежи на Никълъс Уинтън. Повече от век, никому незнайният мъж, който в този момент седи в публиката, е пазил една огромна загадка.
„ А това е лист на имената на всички деца, които той е избавил “, разпростира страниците водещата. Очите на Никълъс стартират неконтролируемо да се пълнят със сълзи.
„ Това е Вера Диамант “, продължава водещата, сочейки едно от имената на избавените в листата. „ Тя е с нас довечера. И седи тъкмо до господин Уинтън. “ Никълъс се обръща сюрпризиран и вижда дамата до себе си, която нежно го целува по бузата.
Внезапно дамата, която седи от другата страна на Никълъс Уинтън демонстрира документ с думите: „ Аз съм още едно от децата, които спасихте. “ Никълъс към този момент не може да спре сълзите си.
Водещата подканва публиката: „ Ако довечера в нашата аудитория има някой, който дължи живота си на Никълъс Уинтън, дано стане “.
Изведнъж, цялата зала се изправя на крайници. Всеки един човек от аудитория в студиото, дължи живота си на Уинтън, който през 1939 година съумява да изведе стотици деца от окупираната от нацистите Чехословакия и да ги избави от сигурна гибел.
Това е може би един от най-емоционалните моменти в историята на малкия екран. Едно положително дело, избавило хиляди животи в следствие и затворено в остарял куфар на таван в Лондон излиза на яве.
А индивидът, на който всички отдават чест, е Никълъс Уинтън – спасителят на децата от Чехословакия.
Никълъс е роден на 19 май 1909 година в Лондон. Родителите му са немски евреи, които се местят във Англия две години преди раждането на сина им.
След довеждане докрай на учебно заведение, той отпътува първо за Хамбург, а по-късно в Париж, където работи в разнообразни банкови институции. След като събира опит в чужбина, се връща в Лондон и стартира работа на Лондонската стокова борса.
Уинтън има изразена гражданска позиция – той стартира да става все по-притеснен от надигащата се мощ и въздействие на нацистите.
Малко преди Коледа 1938 година Уинстън възнамерява да посети Швейцария за ски-ваканция. Вместо това обаче, проектите му ненадейно се трансформират и по този начин той се озовава в Прага, при неговия другар Мартин Блейк, който е помощник на Британския комитет за банкет на бежанци от Чехословакия.
Блейк се обажда на Уинтън за помощ, с цел да може колкото се може повече еврейски деца, застрашени от нацистката окупация да бъдат избавени от страната. Хотелската стая на Уинтън става офис, в който стартира да кипи активност.
В страната има закон, който позволява деца под 17-годишна възраст да изоставен страната и да заминат за Англия, в случай че за тях се заплати гаранция от 50 паунда и се даде уверение, че имат място, където да останат.
Уинтън урежда документите и стартира да изпраща деца от Чехословакия към родината си, само че в Нидерландия се оказва затруднение – в страната работи закон, съгласно който границите са затворени за еврейски бежанци, а в случай че те са хванати – се изпращат непосредствено в Германия.
Благодарение обаче на паричните гаранции и документите за настаняване, нидерландските гранични управляващи са принудени да пропуснат децата от влаковите композиции до ферибота, който да води децата надалеч от заплахата.
Уинтън изпраща до Англия 699 деца, където ги чака майка му, която дава отговор за настаняването им. През лятото на 1939 година, са оповестени фотоси на децата в „ Picture Post “, където с разгласи се търсят приемни фамилии за изведените деца.
Последната група от над 200 деца, която би трябвало да замине за Англия обаче не съумява да бъде избавена. Заминаването им съответствува с нахлуването на Хитлер в Полша и началото на Втората международна война, което дефинитивно затваря границите. Войната съумяват да преживеят едвам две от децата, които е трябвало да се качат във влака на спасението.
След войната, Уинтън продължава с филантропичната си активност, само че резервира подвига за себе си.
Жени се, има три деца и по нищо не издава, че в миналото е избавил толкоз доста деца от сигурна гибел.
Това обаче се трансформира, когато брачната половинка му, Грете, взема решение да почисти тавана. Там тя намира остарял кожен куфар. Когато го отваря, надали допуска, че той е събрал в себе си хиляди животи.
Грете намира фотоси и имена на децата, адресите на родителите им и взема решение да даде тази информация на Елизабет Максуел, изследователка на Холокоста и брачна половинка на медиен магнат.
Така, през февруари 1988 година, Уинтън е поканен като посетител на телевизионно шоу на BBC – „ Това е животът “. Без въобще да подозира какво го чака, той седи в публиката и гледа по какъв начин водещата, Естер Ранцен изважда остарелия му бележник, в който е записал имената на децата.
След това предаване, целият свят схваща за тихия героизъм на Уинтън.
Той получава купата „ Сър “ от кралица Елизабет II през 2003 година поради изключителните му заслуги към човечеството.
Сър Никълъс Уинтън си отива от този свят на 106-годишна възраст в съня си на 1 юли.
Това е датата, на която през 1939 година една от влаковите композиции съумява да избави 241 деца от сигурна гибел в концентрационните лагери.
На 27 януари светът уважава паметта на жертвите на Холокоста.
На 30 януари от 19:00 часа, в театралната зала на Ректората, можете да гледате документалния филм на словашките режисьори Матей Минач и Патрик Пашш – „ Семейството на Ники “, отдаден на сър Никълъс Уинтън. Входът е свободен.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Автор: Сабина Иванова Източник: Вдъхновените Никълъс Уинтън Холокоста Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ