Българска акушерка: "В очите на майката има всичко"
Вдъхновени истории Българска акушерка: " В очите на майката има всичко " За чудото на живота споделя Кристиана Угринска 
8 януари 2020, 07:03 
Българска акушерка: " В очите на майката има всичко "
Отиде си огромният бранител на животните - Хели Дунглер
Момчето, което избира морето. И Военноморските сили
Как Супер Марио получава името си
Красотата, зад която има доза горест
Шумахер, който не пренаписа историята, а я сътвори
Господарят на роботиката: Айзък Азимов
Отвъд егото: монахинята, която поставя дзен в паница
„ В работата си най-вече обичам момента, в който депозирам бебето в ръцете на майката. Вълшебно е. В този къс момент поглеждаш в очите на дамата там има всичко – обич, боязън, боязън, радост…. Всичко . Това те въодушевява, стимулира, държи те жив, придава един по-различен смисъл на живота ти. “
Никой от нас не помни тази жена. Но в множеството случаи тя е била до нас сега, в който сме се появили на света. Била е до нас преди всички останали. Тя е първият човек, който ни е поел в ръцете си преди прегръдката на майката.
Тази жена е акушерката.
Днес, на 8 януари, честваме Бабинден – денят на акушерската и родилната помощ, и си спомняме за хората, без които появяването на живота нямаше да бъде същата.
За това какво е да си акушер и да посрещаш живота в ръцете си, за Вдъхновените и Vesti.bg споделя старшата акушерка на Родилно поделение и родилен комплекс в Медицински комплекс „ Д-р Щерев “ Кристиана Угринска.
„ Бях ученичка в гимназията, когато взех решение, че ще стана акушерка, струваше ми се доста женска специалност “, спомня си началото Кристиана. И за миг няма подозрение, че родилната зала е нейното място. „ За себе си знам, че изборът ми е бил верният. Тази работа ме прави щастлива . “
Раждането е натурален развой, който обаче е абсурден с обстоятелството, че човек би трябвало да се оправи с него „ в придвижване “.
Именно тогава идва ролята на акушерката, която е пътеводната светлина освен за родилката и бебето й, само че и за цялото семейство.
Никой обаче не идва теоретичен по какъв начин да се оправи с този миг, както и с страстите, с които той е зареден. Защото те в действителност са доста.
За всяка акушерка първото раждане, на което участва, е особено, незабравимо и… стресово.
Кристиана се връща към първия път, когато още като студентка влиза в родилна зала. „ От първото раждане, което видях, не си припомням съвсем нищо - припаднах. Но желанието ми да оказвам помощ и да се допирам до това знамение ме изправи на крайници “, признава Кристиана.
Днес тя има близо 30-годишен опит като акушерка. Една от задачите й е освен да оказва помощ на майките да прегърнат бебетата си, само че и да даде смисъл на младите, които влизат в специалността.
И те я практикуват, само че за жалост все по-рядко в България. Кристиана желае да ги стимулира да не се отхвърлят.
„ Сега едно от най значимите провокации за мен е да стимулирам младите акушерки , да ги убедя, че акушерството е предопределение. Да желаят да останат в тази специалност вечно, да ги накарам да стават все по-добри, да ги убедя, че това си коства. “
А Кристиана доста добре знае каква е цената да живееш призванието си. Красивите моменти обаче, в които посреща новия живот са пристрастяващи. „ Колкото и да е мъчно от време на време, колкото и да си изтощен, удовлетворението, което получаваш, компенсира всичко .
И по този начин ден след ден, година след година, се сливаш с работата, ставате едно и няма делене . Пристрастен си “, споделя Кристиана и споделя, че от време на време личното й семейство страда: „ Дори когато детето ти споделя: „ Не отивай, мамо, Коледа е “, ти отново отиваш. Никога не съм си и помисляла да се откажа – няма друга специалност, която да дава толкоз доста ! “
Работата на Кристиана изисква тя да се потвърждава всекидневно. С всяко раждане за нея всичко стартира изначало и тя би трябвало да завоюва доверието на дамата, то е ключ към процеса.
„ Много е значим самостоятелният метод “, споделя Кристиана и добавя от какво имат потребност майките: „ Трябва да се научиш да ги разбираш. Да четеш в очите им, да мислиш за тях като за личната си щерка или сестра . Жените са изключително чувствителни и интуитивни в този миг и в случай че ти си добър човек и добър експерт, те усещат това и ти се доверяват. “
След тежките часове на очакване и болежка, има един миг, в който магията се случва и Кристиана е очевидец на чудото на живота. И на неговия смисъл.
„ В работата си най-вече обичам момента, в който подаваш бебето в ръцете на майката. Вълшебно е. В този къс момент поглеждаш в очите на дамата там има всичко - обич, боязън, боязън, радост…. Всичко. Това те въодушевява, стимулира, държи те жив, придава един по-различен смисъл на живота ти . “
За да съпроводиш новия човешки живот, самият ти би трябвало да бъдеш хуманен. Това е философията на Кристиана за работата, само че тя споделя, че доста от това, което тя и сътрудниците й вършат, остава прикрито.
„ Всяка четвърта нощ извозвам до нечие болнично легло, даже когато моето дете е болно. На всички празници сме на работа. Ние се радваме с пациентите си, само че и плачем с тях. Ние не забравяме тежките случаи, в никакъв случай. А това тежи. Ние обичаме пациентите си. “
За Кристиана и днешният ден ще премине в грижа и мисъл за дамите, които са й доверили най-разтърсващия и трогателен миг в живота им.
Какво за нея значи празникът? „ Бабинден е празник на живота, а може би преди всичко е празник на тези, които посрещат живота – акушерките. Това са специфични дами . Най-хубавото на този ден обаче са поздравите, които получаваме от нашите пациенти. Да схванеш, че те помни жена, родила преди 5 или 10 години, е огромно самопризнание . “
Така Кристиана приключва описа си за акушерството. Което дава, което пристрастява, на което не можеш да кажеш „ Не “. Днес тя и още едвам 3155 нейни сътрудници означават професионалния си празник.
8 януари 2020, 07:03 Българска акушерка: " В очите на майката има всичко "
Отиде си огромният бранител на животните - Хели Дунглер
Момчето, което избира морето. И Военноморските сили
Как Супер Марио получава името си
Красотата, зад която има доза горест
Шумахер, който не пренаписа историята, а я сътвори
Господарят на роботиката: Айзък Азимов
Отвъд егото: монахинята, която поставя дзен в паница
„ В работата си най-вече обичам момента, в който депозирам бебето в ръцете на майката. Вълшебно е. В този къс момент поглеждаш в очите на дамата там има всичко – обич, боязън, боязън, радост…. Всичко . Това те въодушевява, стимулира, държи те жив, придава един по-различен смисъл на живота ти. “
Никой от нас не помни тази жена. Но в множеството случаи тя е била до нас сега, в който сме се появили на света. Била е до нас преди всички останали. Тя е първият човек, който ни е поел в ръцете си преди прегръдката на майката.
Тази жена е акушерката.
Днес, на 8 януари, честваме Бабинден – денят на акушерската и родилната помощ, и си спомняме за хората, без които появяването на живота нямаше да бъде същата.
За това какво е да си акушер и да посрещаш живота в ръцете си, за Вдъхновените и Vesti.bg споделя старшата акушерка на Родилно поделение и родилен комплекс в Медицински комплекс „ Д-р Щерев “ Кристиана Угринска.
„ Бях ученичка в гимназията, когато взех решение, че ще стана акушерка, струваше ми се доста женска специалност “, спомня си началото Кристиана. И за миг няма подозрение, че родилната зала е нейното място. „ За себе си знам, че изборът ми е бил верният. Тази работа ме прави щастлива . “
Раждането е натурален развой, който обаче е абсурден с обстоятелството, че човек би трябвало да се оправи с него „ в придвижване “.
Именно тогава идва ролята на акушерката, която е пътеводната светлина освен за родилката и бебето й, само че и за цялото семейство.
Никой обаче не идва теоретичен по какъв начин да се оправи с този миг, както и с страстите, с които той е зареден. Защото те в действителност са доста.
За всяка акушерка първото раждане, на което участва, е особено, незабравимо и… стресово.
Кристиана се връща към първия път, когато още като студентка влиза в родилна зала. „ От първото раждане, което видях, не си припомням съвсем нищо - припаднах. Но желанието ми да оказвам помощ и да се допирам до това знамение ме изправи на крайници “, признава Кристиана.
Днес тя има близо 30-годишен опит като акушерка. Една от задачите й е освен да оказва помощ на майките да прегърнат бебетата си, само че и да даде смисъл на младите, които влизат в специалността.
И те я практикуват, само че за жалост все по-рядко в България. Кристиана желае да ги стимулира да не се отхвърлят.
„ Сега едно от най значимите провокации за мен е да стимулирам младите акушерки , да ги убедя, че акушерството е предопределение. Да желаят да останат в тази специалност вечно, да ги накарам да стават все по-добри, да ги убедя, че това си коства. “
А Кристиана доста добре знае каква е цената да живееш призванието си. Красивите моменти обаче, в които посреща новия живот са пристрастяващи. „ Колкото и да е мъчно от време на време, колкото и да си изтощен, удовлетворението, което получаваш, компенсира всичко .
И по този начин ден след ден, година след година, се сливаш с работата, ставате едно и няма делене . Пристрастен си “, споделя Кристиана и споделя, че от време на време личното й семейство страда: „ Дори когато детето ти споделя: „ Не отивай, мамо, Коледа е “, ти отново отиваш. Никога не съм си и помисляла да се откажа – няма друга специалност, която да дава толкоз доста ! “
Работата на Кристиана изисква тя да се потвърждава всекидневно. С всяко раждане за нея всичко стартира изначало и тя би трябвало да завоюва доверието на дамата, то е ключ към процеса.
„ Много е значим самостоятелният метод “, споделя Кристиана и добавя от какво имат потребност майките: „ Трябва да се научиш да ги разбираш. Да четеш в очите им, да мислиш за тях като за личната си щерка или сестра . Жените са изключително чувствителни и интуитивни в този миг и в случай че ти си добър човек и добър експерт, те усещат това и ти се доверяват. “
След тежките часове на очакване и болежка, има един миг, в който магията се случва и Кристиана е очевидец на чудото на живота. И на неговия смисъл.
„ В работата си най-вече обичам момента, в който подаваш бебето в ръцете на майката. Вълшебно е. В този къс момент поглеждаш в очите на дамата там има всичко - обич, боязън, боязън, радост…. Всичко. Това те въодушевява, стимулира, държи те жив, придава един по-различен смисъл на живота ти . “
За да съпроводиш новия човешки живот, самият ти би трябвало да бъдеш хуманен. Това е философията на Кристиана за работата, само че тя споделя, че доста от това, което тя и сътрудниците й вършат, остава прикрито.
„ Всяка четвърта нощ извозвам до нечие болнично легло, даже когато моето дете е болно. На всички празници сме на работа. Ние се радваме с пациентите си, само че и плачем с тях. Ние не забравяме тежките случаи, в никакъв случай. А това тежи. Ние обичаме пациентите си. “
За Кристиана и днешният ден ще премине в грижа и мисъл за дамите, които са й доверили най-разтърсващия и трогателен миг в живота им.
Какво за нея значи празникът? „ Бабинден е празник на живота, а може би преди всичко е празник на тези, които посрещат живота – акушерките. Това са специфични дами . Най-хубавото на този ден обаче са поздравите, които получаваме от нашите пациенти. Да схванеш, че те помни жена, родила преди 5 или 10 години, е огромно самопризнание . “
Така Кристиана приключва описа си за акушерството. Което дава, което пристрастява, на което не можеш да кажеш „ Не “. Днес тя и още едвам 3155 нейни сътрудници означават професионалния си празник.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ