Европа ще си плати скъпо за смъртта на ДОВСЕ
Вчерашният декрет на президента Владимир Путин за денонсиране на ДОВСЕ, Договора за елементарните въоръжени сили в Европа, беше последният гвоздей в ковчега на архитектурата на сигурността, която ние и американците изградихме след Първата студена война.
Сега можем да концентрираме оръжия на наша територия в такива количества и където сметнем за належащо, без значение от рестриктивните мерки, предписани в ДОВСЕ. Вярно, към този момент 15 години нищо не ни лимитира в този смисъл, тъй като с различен декрет през 2007 година Владимир Путин спря присъединяване на Русия в това съглашение. Ако сегашният декрет е последният пирон, то преди 16 години беше първото предизвестие или по-точно второто: сегашният спор сред Русия и Запада се брои от мнозина на Запад от Мюнхенската тирада на Путин, която също беше произнесена в 2007 година
Петнадесет години за политиката са доста време, само че прекратяването на нещо, което не е работило толкоз дълго, към този момент не е условност, а доста значим сигнал от Русия към Запада, може би даже по-голям от същия този Мюнхен тирада. Ако във Вашингтон и Брюксел тази тирада беше освен слушана, само че и чута, ДОВСЕ можеше да бъде избавен и даже прекъсването на присъединяване на Русия в него нямаше да е належащо. Тогава щяхме да живеем в други условия – без разширението на НАТО, спора за Украйна, глобите, изобщо без Втората студена война, само че Западът избра различен път.
Договорът беше значим документ: за първи път в историята на Европа нейните страни се съгласиха на такава бистрота по въпросите на защитата, конкуренцията във въоръжаването беше спряна, Третата международна война се трансформира в мит, напредваше един превъзходен нов свят. Договорът се трансформира в детайл на въздържане на Русия в интерес на Запада по-късно, когато Северноатлантическият алианс, обратно на обещанията по време на подписването на ДОВСЕ, стартира да се уголемява на изток.
В схемата на ДОВСЕ главната опасност за Руската федерация беше, че балтийските републики не се причислиха към Договора, макар че Вашингтон и Брюксел елементарно можеха да ги принудят да го създадат. На процедура това означаваше, че в страните от НАТО, граничещи с Руската федерация, можеше да се държат колкото си желаят, да вземем за пример американски танкове, до момента в който Москва беше лимитирана от Договора за броя на оръжията и тяхното местонахождение. Имайки поради всичко това спазването на ДОВСЕ би било постепенно самоубийство за Русия.
Така всичко значимо за нас се случи тогава, през 2007 година. Но за Запада – едвам в този момент, когато Договорът е не просто спрян, а денонсиран. Да, 16 години не го изпълнявахме, само че през всичките тези години с един президентски декрет можеше да се върнем към него. Сега връщането обратно е невероятно: с цел да стартира нова демилитаризация на Европа, ще е належащо да се контракти ново съглашение, да се подпише и ратифицира, което също щеше да се трансформира в епохално събитие. Най-вероятно такова, който ще постави завършек на новата Студена война.
Някой ден тя ще свърши. Нищо няма да промени обстоятелството, че за съседите на континента е по-изгодно да си сътрудничат, в сравнение с да основават армии едни против други. Сътрудничеството нормално е норма, до момента в който политическият спор, който може да докара до нова международна война, е рискова особеност. И тази особеност стана допустима единствено заради засиленото въздействие на Съединените щати върху европейските каузи. Именно това направи неосъществима фантазията за сигурна и невъоръжена Европа.
Съединени американски щати, като дестабилизиращ фактор, ще се отстраняват единствено в случай че се пренапрегнат. Няма да е скоро, само че колкото по-скоро, толкоз по-силно Европа ще устои на американското въздействие върху себе си. Това също звучи прекомерно хубаво, с цел да е истина, само че има съществени претекстове за това, в това число гибелта на ДОВСЕ.
Гражданите на страните от Европейски Съюз още не са разбрали, че Студената война е скъпо наслаждение, а тези, които знаеха преди, уви, съумяха да го не помнят. Загубите от икономическата борба с Русия са единствено първите позиции в дългата и заробваща сметка. Отминаха дните, когато рязането на средства от защитата позволяваха да се изпомпват спомагателни милиарди евро в обществената сфера. Вместо това ще е належащо, в противен случай, да се свие - да заплаща повече налози и / или да се служи в наборната войска, която към този момент стартира да се възвръща в Балтийските страни през последната година.
Системната борба с Русия ще изяде толкоз доста от европейското благоденствие, че рано или късно някой ще изиска да спре това разточителство. Идеята, че достъпът до големия съветски пазар и приемането на енергийни запаси от там е доста по-приятен и преференциален от вложението в Третата международна война, е прекомерно явна, с цел да се смята за безнадеждна.
Вероятно и в този момент водачите на Европейски Съюз схващат това, само че избраха различен сюжет – сюжета на военното проваляне на Руската федерация. Това, както се надяват нашите съперници, може да бъде последвано от разтърсвания, идването на власт на проевропейско държавно управление и превръщането на Русия в треторазредна мощ с подчинено състояние. В този случай всичко, което европейците не харесват в сегашната обстановка, може да бъде заличено. Преди 29.05.2023 година можеше да бъдем върнати към рестриктивните мерки на ДОВСЕ единствено с един декрет. Сега не можем.
Пътят към гаранции за мир и пестене на средства за война ще бъде тежък и сложен. Ще включва ново разграничение на сферите на въздействие, последователно възобновяване на доверието, вагон междудържавни съглашения, които ще плануват това, което може да размени ДОВСЕ като някакъв тип блян (все отново до неотдавна реален) за свободно от спорове битие на един континент.
Някъде по този път Съединени американски щати, видите ли, в действителност ще се пренапрегнат и ще се отдръпват, след което потребните процеси за Европа ще вървят доста по-бързо. Но до тогава Русия безусловно ще би трябвало да оцелява, тъй като за нас към момента е в действие " План А " - този с военното и геополитическо проваляне и политическото подчиняване.
За да сложим завършек на новата студена война, би трябвало да спечелим една изцяло гореща – тази, която в този момент се води против нас. Но Студената война може да бъде извоювана единствено дружно (или изгубена заедно), тъй като успеха може да бъде единствено нейното довеждане докрай - преходът от борба към съдействие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сега можем да концентрираме оръжия на наша територия в такива количества и където сметнем за належащо, без значение от рестриктивните мерки, предписани в ДОВСЕ. Вярно, към този момент 15 години нищо не ни лимитира в този смисъл, тъй като с различен декрет през 2007 година Владимир Путин спря присъединяване на Русия в това съглашение. Ако сегашният декрет е последният пирон, то преди 16 години беше първото предизвестие или по-точно второто: сегашният спор сред Русия и Запада се брои от мнозина на Запад от Мюнхенската тирада на Путин, която също беше произнесена в 2007 година
Петнадесет години за политиката са доста време, само че прекратяването на нещо, което не е работило толкоз дълго, към този момент не е условност, а доста значим сигнал от Русия към Запада, може би даже по-голям от същия този Мюнхен тирада. Ако във Вашингтон и Брюксел тази тирада беше освен слушана, само че и чута, ДОВСЕ можеше да бъде избавен и даже прекъсването на присъединяване на Русия в него нямаше да е належащо. Тогава щяхме да живеем в други условия – без разширението на НАТО, спора за Украйна, глобите, изобщо без Втората студена война, само че Западът избра различен път.
Договорът беше значим документ: за първи път в историята на Европа нейните страни се съгласиха на такава бистрота по въпросите на защитата, конкуренцията във въоръжаването беше спряна, Третата международна война се трансформира в мит, напредваше един превъзходен нов свят. Договорът се трансформира в детайл на въздържане на Русия в интерес на Запада по-късно, когато Северноатлантическият алианс, обратно на обещанията по време на подписването на ДОВСЕ, стартира да се уголемява на изток.
В схемата на ДОВСЕ главната опасност за Руската федерация беше, че балтийските републики не се причислиха към Договора, макар че Вашингтон и Брюксел елементарно можеха да ги принудят да го създадат. На процедура това означаваше, че в страните от НАТО, граничещи с Руската федерация, можеше да се държат колкото си желаят, да вземем за пример американски танкове, до момента в който Москва беше лимитирана от Договора за броя на оръжията и тяхното местонахождение. Имайки поради всичко това спазването на ДОВСЕ би било постепенно самоубийство за Русия.
Така всичко значимо за нас се случи тогава, през 2007 година. Но за Запада – едвам в този момент, когато Договорът е не просто спрян, а денонсиран. Да, 16 години не го изпълнявахме, само че през всичките тези години с един президентски декрет можеше да се върнем към него. Сега връщането обратно е невероятно: с цел да стартира нова демилитаризация на Европа, ще е належащо да се контракти ново съглашение, да се подпише и ратифицира, което също щеше да се трансформира в епохално събитие. Най-вероятно такова, който ще постави завършек на новата Студена война.
Някой ден тя ще свърши. Нищо няма да промени обстоятелството, че за съседите на континента е по-изгодно да си сътрудничат, в сравнение с да основават армии едни против други. Сътрудничеството нормално е норма, до момента в който политическият спор, който може да докара до нова международна война, е рискова особеност. И тази особеност стана допустима единствено заради засиленото въздействие на Съединените щати върху европейските каузи. Именно това направи неосъществима фантазията за сигурна и невъоръжена Европа.
Съединени американски щати, като дестабилизиращ фактор, ще се отстраняват единствено в случай че се пренапрегнат. Няма да е скоро, само че колкото по-скоро, толкоз по-силно Европа ще устои на американското въздействие върху себе си. Това също звучи прекомерно хубаво, с цел да е истина, само че има съществени претекстове за това, в това число гибелта на ДОВСЕ.
Гражданите на страните от Европейски Съюз още не са разбрали, че Студената война е скъпо наслаждение, а тези, които знаеха преди, уви, съумяха да го не помнят. Загубите от икономическата борба с Русия са единствено първите позиции в дългата и заробваща сметка. Отминаха дните, когато рязането на средства от защитата позволяваха да се изпомпват спомагателни милиарди евро в обществената сфера. Вместо това ще е належащо, в противен случай, да се свие - да заплаща повече налози и / или да се служи в наборната войска, която към този момент стартира да се възвръща в Балтийските страни през последната година.
Системната борба с Русия ще изяде толкоз доста от европейското благоденствие, че рано или късно някой ще изиска да спре това разточителство. Идеята, че достъпът до големия съветски пазар и приемането на енергийни запаси от там е доста по-приятен и преференциален от вложението в Третата международна война, е прекомерно явна, с цел да се смята за безнадеждна.
Вероятно и в този момент водачите на Европейски Съюз схващат това, само че избраха различен сюжет – сюжета на военното проваляне на Руската федерация. Това, както се надяват нашите съперници, може да бъде последвано от разтърсвания, идването на власт на проевропейско държавно управление и превръщането на Русия в треторазредна мощ с подчинено състояние. В този случай всичко, което европейците не харесват в сегашната обстановка, може да бъде заличено. Преди 29.05.2023 година можеше да бъдем върнати към рестриктивните мерки на ДОВСЕ единствено с един декрет. Сега не можем.
Пътят към гаранции за мир и пестене на средства за война ще бъде тежък и сложен. Ще включва ново разграничение на сферите на въздействие, последователно възобновяване на доверието, вагон междудържавни съглашения, които ще плануват това, което може да размени ДОВСЕ като някакъв тип блян (все отново до неотдавна реален) за свободно от спорове битие на един континент.
Някъде по този път Съединени американски щати, видите ли, в действителност ще се пренапрегнат и ще се отдръпват, след което потребните процеси за Европа ще вървят доста по-бързо. Но до тогава Русия безусловно ще би трябвало да оцелява, тъй като за нас към момента е в действие " План А " - този с военното и геополитическо проваляне и политическото подчиняване.
За да сложим завършек на новата студена война, би трябвало да спечелим една изцяло гореща – тази, която в този момент се води против нас. Но Студената война може да бъде извоювана единствено дружно (или изгубена заедно), тъй като успеха може да бъде единствено нейното довеждане докрай - преходът от борба към съдействие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ