Кирил Домусчиев: Можем да наречем Пещера „долината на биотехнологиите“
Вчера в Пещера бе открита най-голямата инвестиция в индустриални мощности за годината – новият цех на производителя на ветеринарни и фармацевтични артикули „ Биовет “. Той е финансиран от Европейската капиталова банка (ЕИБ) по проекта „ Юнкер “, като общата стойност на инвестицията е 300 млн. лева За новия цех, местоположението и провокациите в сферата - диалог с Кирил Домусчиев, ръководител на Надзорния съвет на „ Биовет “ и основен изпълнителен шеф на „ Хювефарма “.
- Г-н Домусчиев, „ Биовет “ откри най-голямата си инвестиция в производството на ветеринарни и фармацевтични артикули в Пещера. Планирате ли още сходни вложения и къде?
- Нашата първа задача е да възвърнем тази голяма по мащаб инвестиция. Беше извънредно мъчно да проектираме и построим този цех, тъй като той е доста високотехнологичен, с висока степен на автоматизация. Ние успяхме да го проектираме на база на нашия ноу-хау и на нашия опит. Такива фабрики не се строят всеки ден, не е просто да направиш един мост или път, а става въпрос за стотици хиляди километри кабели, тръби, клапани, система за автоматизация, мотори, уреди и съпътстващата инфраструктура. От тук нататък също ни следва не по-лесна задача – този цех би трябвало да проработи.
През идващите няколко месеца концентрацията на всички експерти в завода ще бъде ориентирана към реализиране на оптимални добиви и положителни резултати в производството с новите уреди. Успоредно с това текат и образования на новите фрагменти. Очакваме към 200 индивида да работят в завода и съпътстващата инфраструктура, тъй като въпросът тук е освен да произведем субстанцията, само че и да я формулираме в един краен артикул, който да пласираме напряко на крайните консуматори. Считам, че в границите на идната година за нас ще бъде по-важно да произвеждаме, да реализираме оптимално добра себестойност и да продаваме тази продукция, която съвсем напълно е ориентирана за експорт.
-->
- А по отношение на последващи вложения?
- Не по-малко сериозна инвестиция планираме в Разград, която е обвързвана с производството на ваксини. Все още вършим калкулации за нейния мащаб, само че чисто софтуерно тя ще бъде едно огромно предизвикателство и ще бъде извънредно впечатляващо. В Пещера всяка година влагаме сред 10-15 млн. евро в капекс (Капиталови разноски - бел. ред.) и създаване или замяна с нови уреди за формулиране, произвеждане и ликвидиране на наши артикули. Тук вложенията сигурно няма да спрат, само че няма и да бъдат в такива шокови еднократни мащаби.
- Какво носи местоположението за подобен огромен план като този в Пещера?
- Локацията не оказва помощ кой знае какъв брой на целия развой, тъй като за жалост виждате какъв е пътят от автомагистрала, през центъра на Пазарджик до Пещера, и това сигурно не би привлякло непознат вложител. Градът е дребен и ни се постанова да транспортираме с рейсове хора от Пловдив, Пазарджик, Брацигово, Батак и от всички околни села, сериозен е казусът с намирането на работна ръка. Ние успяхме да върнем няколко български фамилии от Украйна и да им извадим работни визи.
Като предимство можем да отбележим остарелия цех, който е много осъвременен и който води една традиция от края на 50-те години. Говорим за близо 60-годишна история, която ние би трябвало да продължим да развиваме и да черпим от опита на генерации българи, които са работили в този цех и са развивали биотехнологиите. Спокойно можем да назовем Пещера „ долината на биотехнологиите “ – както в Щатите приказваме за „ Силициевата котловина “ – това е най-голямата мощ в България и една от най-големите в Европа сега в областта на ферментацията и биотехнологиите.
- Проектът в Пещера беше подсилен с финансиране в размер на 100 млн. евро по проекта " Юнкер ". Планирате ли да участвате в сходни стратегии за набиране на европейско финансиране?
- Имаме доста планове за развиване на селските региони, които са свързани с нововъведения, само че мащабите не са толкоз огромни. Най-малкото, тези стратегии не дават тази мащабност като проекта " Юнкер ". Да се надяваме, че един ден ще построим различен цех с пари от кредитиране, като желая да подчертая, че парите не сме ги получили под формата на грант. Получихме финансиране, което би трябвало да връщаме. Надявам се, на база на нашите нови разработки, да стигнем един ден до създаване и на различен цех по сходна стратегия.
- Г-н Домусчиев, „ Биовет “ откри най-голямата си инвестиция в производството на ветеринарни и фармацевтични артикули в Пещера. Планирате ли още сходни вложения и къде?
- Нашата първа задача е да възвърнем тази голяма по мащаб инвестиция. Беше извънредно мъчно да проектираме и построим този цех, тъй като той е доста високотехнологичен, с висока степен на автоматизация. Ние успяхме да го проектираме на база на нашия ноу-хау и на нашия опит. Такива фабрики не се строят всеки ден, не е просто да направиш един мост или път, а става въпрос за стотици хиляди километри кабели, тръби, клапани, система за автоматизация, мотори, уреди и съпътстващата инфраструктура. От тук нататък също ни следва не по-лесна задача – този цех би трябвало да проработи.
През идващите няколко месеца концентрацията на всички експерти в завода ще бъде ориентирана към реализиране на оптимални добиви и положителни резултати в производството с новите уреди. Успоредно с това текат и образования на новите фрагменти. Очакваме към 200 индивида да работят в завода и съпътстващата инфраструктура, тъй като въпросът тук е освен да произведем субстанцията, само че и да я формулираме в един краен артикул, който да пласираме напряко на крайните консуматори. Считам, че в границите на идната година за нас ще бъде по-важно да произвеждаме, да реализираме оптимално добра себестойност и да продаваме тази продукция, която съвсем напълно е ориентирана за експорт.
-->
- А по отношение на последващи вложения?
- Не по-малко сериозна инвестиция планираме в Разград, която е обвързвана с производството на ваксини. Все още вършим калкулации за нейния мащаб, само че чисто софтуерно тя ще бъде едно огромно предизвикателство и ще бъде извънредно впечатляващо. В Пещера всяка година влагаме сред 10-15 млн. евро в капекс (Капиталови разноски - бел. ред.) и създаване или замяна с нови уреди за формулиране, произвеждане и ликвидиране на наши артикули. Тук вложенията сигурно няма да спрат, само че няма и да бъдат в такива шокови еднократни мащаби.
- Какво носи местоположението за подобен огромен план като този в Пещера?
- Локацията не оказва помощ кой знае какъв брой на целия развой, тъй като за жалост виждате какъв е пътят от автомагистрала, през центъра на Пазарджик до Пещера, и това сигурно не би привлякло непознат вложител. Градът е дребен и ни се постанова да транспортираме с рейсове хора от Пловдив, Пазарджик, Брацигово, Батак и от всички околни села, сериозен е казусът с намирането на работна ръка. Ние успяхме да върнем няколко български фамилии от Украйна и да им извадим работни визи.
Като предимство можем да отбележим остарелия цех, който е много осъвременен и който води една традиция от края на 50-те години. Говорим за близо 60-годишна история, която ние би трябвало да продължим да развиваме и да черпим от опита на генерации българи, които са работили в този цех и са развивали биотехнологиите. Спокойно можем да назовем Пещера „ долината на биотехнологиите “ – както в Щатите приказваме за „ Силициевата котловина “ – това е най-голямата мощ в България и една от най-големите в Европа сега в областта на ферментацията и биотехнологиите.
- Проектът в Пещера беше подсилен с финансиране в размер на 100 млн. евро по проекта " Юнкер ". Планирате ли да участвате в сходни стратегии за набиране на европейско финансиране?
- Имаме доста планове за развиване на селските региони, които са свързани с нововъведения, само че мащабите не са толкоз огромни. Най-малкото, тези стратегии не дават тази мащабност като проекта " Юнкер ". Да се надяваме, че един ден ще построим различен цех с пари от кредитиране, като желая да подчертая, че парите не сме ги получили под формата на грант. Получихме финансиране, което би трябвало да връщаме. Надявам се, на база на нашите нови разработки, да стигнем един ден до създаване и на различен цех по сходна стратегия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ