Политическо некоректно разказче за живота
Вчера сутринта, до момента в който чаках да сменят маслото на колата ми, влязох в близката бензиностанция, с цел да изпия чаша горещо кафе. Предвкусвах аромата му, който щеше прелестно да добави опияняващото уединение над последната книга на Фредерик Бегбеде "Живот до безкрайност ". Роман, отдаден на тематиката за гибелта. Или на не-живота, както написа Бегбеде, разсъждавайки допустимо ли е безсмъртието. Абе, изобщо тематика за размисъл, която не се връзва с бензиностанцията, където животът не разрешава даже за секунда вратата към касата да остане неподвижна.
И по този начин предан на удоволствието от четенето и усета на кафето, се отдръпнах от заобикалящия ме свят. Но не за дълго. Като чеп в мисълта ми, опитваща се да наблюдава лъкатушенията на писателските внушения и тези, се вби диалог, водещ се пред касата. Разговаряха служителка на бензиностанцията и клиентка, преди малко заредила колата си. Навярно съм пропуснал началото на диалога им и, без да желая, се озовах в същността му. Не ми хвалете този лицей, там напряко побъркаха детето ми, чух ядосано да споделя клиентката. Но за какво толкоз хора напират да вкарат децата си там, отвърна сюрпризираната касиерка. И аз имах очаквания, само че там се оказаха същински расисти, отвърна клиентката.
Тогава извърнах глава, с цел да я видя. Беше закръглена руса жена, облечена спортно, в скъпи маркови облекла. Образованието на сина ми излизаше 15 000 евро годишно, само че не това беше казусът, продължи тя. "Буквално го побъркаха с натякванията си - нощес отново демонстрираха ваши по малкия екран, всеки ден вършиме някакви кавги, нямат ли край закононарушенията ви - ето такива неща му говореха. Да, циганка съм, само че в персоналната ми карта не написа, че съм такава. Какво значение има каква съм, откакто желая детето ми да има положително обучение? "
Да ми елементарни Бегбеде, обаче животът ми предложи различен роман, надалеч по-интересен. Русата жена изясни, че е направила неточност, когато при записването на сина си е прецизирала етническия си генезис. Грешката й коствала отписването на детето от колежа. Няма значение, той ще получи положително обучение по този начин или другояче, сподели тя, заплати и излезе. После се качи в голям червен джип "Тойота ", с уверени придвижвания врътна кормилото и изчезна.
И тогава си дадох ясна сметка, че действителният живот е толкоз праволинеен, че е ненужно да си правиш труда да го излъжеш. И какъв брой старания хвърляме, с цел да заблуждаваме самите себе си. Бях ли по-различен от тези преподаватели в колежа, които сигурно бяха слушали за консолидираното на ромите, за ромска декада и какво ли още не? Бях ли в действителност подготвен да приема разликата, или единствено по този начин си мислех?
Признавам си, че въпросът ме свари извънредно неопитен. И в случай че някой в същия миг ми беше споделил примерно, че е осъзнал изцяло интеграцията на ромите като широкообхватен развой, нямаше да му допускам. Защото политически правилната тирада е единствено илюзия, в случай че не е обживяна.
Както в действителност и всички лъстливи приказки, с които ни заливат политиците. Защото не се ли изправят почтено и безкомпромисно пред въпроса "за какво съм подготвен ", значи всичко е неистина. Простичко, само че мъчно.
И по този начин предан на удоволствието от четенето и усета на кафето, се отдръпнах от заобикалящия ме свят. Но не за дълго. Като чеп в мисълта ми, опитваща се да наблюдава лъкатушенията на писателските внушения и тези, се вби диалог, водещ се пред касата. Разговаряха служителка на бензиностанцията и клиентка, преди малко заредила колата си. Навярно съм пропуснал началото на диалога им и, без да желая, се озовах в същността му. Не ми хвалете този лицей, там напряко побъркаха детето ми, чух ядосано да споделя клиентката. Но за какво толкоз хора напират да вкарат децата си там, отвърна сюрпризираната касиерка. И аз имах очаквания, само че там се оказаха същински расисти, отвърна клиентката.
Тогава извърнах глава, с цел да я видя. Беше закръглена руса жена, облечена спортно, в скъпи маркови облекла. Образованието на сина ми излизаше 15 000 евро годишно, само че не това беше казусът, продължи тя. "Буквално го побъркаха с натякванията си - нощес отново демонстрираха ваши по малкия екран, всеки ден вършиме някакви кавги, нямат ли край закононарушенията ви - ето такива неща му говореха. Да, циганка съм, само че в персоналната ми карта не написа, че съм такава. Какво значение има каква съм, откакто желая детето ми да има положително обучение? "
Да ми елементарни Бегбеде, обаче животът ми предложи различен роман, надалеч по-интересен. Русата жена изясни, че е направила неточност, когато при записването на сина си е прецизирала етническия си генезис. Грешката й коствала отписването на детето от колежа. Няма значение, той ще получи положително обучение по този начин или другояче, сподели тя, заплати и излезе. После се качи в голям червен джип "Тойота ", с уверени придвижвания врътна кормилото и изчезна.
И тогава си дадох ясна сметка, че действителният живот е толкоз праволинеен, че е ненужно да си правиш труда да го излъжеш. И какъв брой старания хвърляме, с цел да заблуждаваме самите себе си. Бях ли по-различен от тези преподаватели в колежа, които сигурно бяха слушали за консолидираното на ромите, за ромска декада и какво ли още не? Бях ли в действителност подготвен да приема разликата, или единствено по този начин си мислех?
Признавам си, че въпросът ме свари извънредно неопитен. И в случай че някой в същия миг ми беше споделил примерно, че е осъзнал изцяло интеграцията на ромите като широкообхватен развой, нямаше да му допускам. Защото политически правилната тирада е единствено илюзия, в случай че не е обживяна.
Както в действителност и всички лъстливи приказки, с които ни заливат политиците. Защото не се ли изправят почтено и безкомпромисно пред въпроса "за какво съм подготвен ", значи всичко е неистина. Простичко, само че мъчно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ