Легенда на Нафтата: Иванков призна, че при 0:0 топката е минала голлинията му на финала в Пловдив
Вчера се навършиха 20 години от финала за Купата на България сред Левски и Нефтохимик, игран на стадион " Христо Ботев " в Пловдив и извоюван от " сините " с 2:0. Свързваме се с именития футболист на " шейховете " Станимир Димитров, който в днешно време е асистент на Диян Петков на " Ефбет Арена ". Осъществяваме връзка с някогашния №8 на " зелените " благодарение на известния бургаски почитател Кирил Евтимов. Димитров се връща към славните години на Нафтата, само че приказва и за актуалните проблеми пред тима от Бургас. Ето какво показа Станимир Димитров пред Sportal.bg :
- Oчакват се нови хора в управлението на Нефтохимик. Да попитаме най-големия любим на почитателите на тима какво да чакат от новия сезон?
- Явно следите моето развиване и имате информация, че сега съм 105 кг. Може би по тази причина казахте, че съм най-големият. Наистина близо 11 години бях футболист на Нефтохимик. Мисля, че съм рекордьор по мачове в " А " група за тима. Преди два дни се срещнахме с избрани хора, разговаряхме. През новия сезон ще се разчита на същия треньорски екип, като се изключи треньора на вратарите Евгени Русев, за което скърбя, само че по този начин се стекоха събитията към Гената. Нищо съответно не мога да разясня към селекцията. Закъсняваме като организация и селекция, пандемията от COVID-19 повлия като цяло на футбола, отрази се и в нашия клуб. Не е загадка, че ние сме общински клуб - 82%, напъните на общината напоследък бяха ориентирани в друга посока. Надявам се през идващите седмици нещата да се развият в позитивна тенденция, да създадем един добър тим и да създадем по този начин, че противниците ни във Втора лига да се преценяват с нас.
- На какво се дължи отливът на аудитория в квартал " Лазур "? Навремето трибуните бяха цялостни.
- Много съм благополучен, че бях част от оня тим на Нефтохимик. За момчетата от настоящия тим е сериозен камшик да излязат и да играят пред празни трибуни. Казвал съм им, че на тяхно място доста мъчно ще мога да се стимулирам. Навремето " Лазур " в действителност беше цялостен. Случвало се е в деня на даден мач да се събудя и да не съм окей. Отивам при треньорския щаб и споделям: " Днес не залагайте на мен, тъй като не съм в кондиция ". Имало е такива моменти, само че като стъпех на стадиона и видех цялостните трибуни, тая мисъл ми изчезваше от главата, адреналитът надделяваше, връщах се в съблекалнята и споделях: " Не, излизам и играя ". Публиката е главен фактор за динамичността на даден мач. Гледах Борусия (Дортмунд) и Байерн - без аудитория не е същото, тя дава криле на футболистите. Без почитателите нещата са по друг метод. Феновете ги няма не тъй като продукцията е слаба, просто всеки в България се е свил в черупката си. Виждате, че даже на финали за Купата на България стадионът не се цялостни. Навремето играехме с Олимпик (Тетевен), с Миньор (Перник) и на " Лазур " имаше по 18 000 души. На хората през днешния ден не е им е до футбол, такава е ситуацията в страната. Ако влезем в " А " група, публиката ще се завърне в известна степен, само че няма да е като преди 20 и повече години. Говоря за средата на 90-те години.
- Защо легендите на Нефтохимик не се ангажират директно с някаква идея, с цел да може клубът да получи по-голяма финансова поддръжка?
- Добър въпрос е това. Ако питаш всеки поотделно, ще каже, че е " за ". Това обаче е въпрос на организация, срещи, диалози. Говорим за десетки имена. Нека седнем на една маса, да дискутираме с какво можем да помогнем на Нефтохимик. Не знам каква е пътеката - би трябвало да звънна на министъра на спорта и да го попитам за какво не провиснал финансиране на клуба ли? Когато бях състезателен шеф преди 4 години, се срещах с кмета на Бургас, изложих му вижданията си, имахме доста диалози за спорта в града - за построяването на плувния басейн, за залата за лека атлетика и така нататък Трябва обаче да се случват и неща във футбола - да се вършат стадиони, на които децата от Бургас да упражняват, с цел да не " изтичат " към други школи и градове. Нека талантивите деца останат в града и равнището ще се вдигне. В Пловдив да вземем за пример фенската маса е доста по-голяма, в сравнение с тази на Нефтохимик. Нещата би трябвало да стартират от базата, школата. Ако създадем добра школа и почитателите се завърнат, страната ще ни вземе насериозно.
- Минаха 20 години от финала, изгубен от вас от Левски. При 0:0 като че ли простреляхте с глава вратаря Иванков, само че Антон Генов и Ичко Лозев решиха, че топката не е предходна голлинията.
- Връщате ме доста обратно. В тези години имахме сериозен тим, с положителни футболисти, с положителни началник. Съжалявам, че не успяхме да спечелим скъп трофей. Говорим за финала за Купата на България през 2000 година, аз ще прибавя и шампионата през 1997 година, когато станахме втори. Заслужавахме да сме първенци съгласно мен. Така ми се стече кариерата, че и в Казахстан за пет години станах три пъти втори и два пъти трети - не можах да печеля купа, само че по този начин е било писано. Може би в другия живот ще стана рекордьор по шампионски трофеи (смее се). Иначе за финала с Левски - сещам се, че в средата на първото полувреме Илия Груев проби отдясно, центрира, преборих се в единоборство, мисля с Мъри Стоилов. Насочих топката с глава вдясно от Димитър Иванков, той плонжира, топката беше до самата греда. Не съм го прострелял, просто топката съгласно мен влезе без подозрение във вратата, към половин метър беше вътре. Ако този край се беше играл 2020 година, може би щеше да има видеосистема на стадиона, щеше да се прегледа и резултатът щеше да бъде 1:0 за Нефтохимик. Гледах го след това и на запис, спор няма за този гол! Аз потеглих да търча към нашите почитатели, бях сигурен, че съм отбелязал гол. Впоследствие разбрах, че моите сътрудници към този момент играят в отбрана, тъй като голът не е приет. След финала останахме в Пловдив, малко по-късно излязохме да се повеселим, макар че загубата тежеше, въпреки всичко този мач ни откри пътя към евротурнирите. По стичане на събитията се засякохме с футболистите на Левски, поздравихме се. Там имах частен диалог с Митко Иванков. Казах му, че за мен няма спор, че топката мина голлинията му при 0:0, при което, прави му чест, той ми сподели, че и съгласно него топката е била зад голлинията. Съдията обаче отсъди друго. Дай боже грешката на Ичко Лозев да е била неволна. Жалко, че по това време нямаше ВАР, тъй като Нефтохимик щеше да поведе с 1:0 и финалът може би щеше да тръгне в друга посока. Не помня да имаше доста положения пред двете порти в този мач, само че минало е. Между другото бих желал да си намеря запис на този край и да го виждам още веднъж, забавно ми е.
- С кой ти беше най-приятно да играеш в Нафтата?
- Ще взема да изтърва някое име, а не трябва. За 11 години в Бургас - от 1994 година до 2005 година, за мен беше наслаждение да работя с всички в Нефтохимик. Всички знаят, че не съм конфликтна персона, постоянно съм гледал да съм балансьор, в случай че виждам, че се заформя някое скандалче. Винаги съм помагал на по-младите футболисти, имам предвид Чиликов, Сакалиев, Кръстев. Младите получаваха забележки от по-опитните играчи, аз ги успокоявах, давах им упътвания.
- Няколко думи за Христо Порточанов?
- Неговият принос за явлението " Нефтохимик " е голям. Не е нужно да величая Порточанов, само че индивидът беше на точното място в точното време. Той е човек със сериозна дисциплинираност, която се съобщи на тима. Събрани бяхме гладни за футбол момчета, които копнеехме да се потвърдим в българския футбол. Имаше две-три по-разпознаваеми имена, другите развихме капацитета си в Бургас. Бяхме жадни да се потвърдим, това е. Усещаше се по какъв начин ставахме по-добър тим от година на година. Това може да се води по класирането през годините. Дисциплината при Порточанов беше водещ фактор.
- В Тобол сте легенда, постоянно ви викат за разнообразни празнувания. Бяхте споделили, че Казахстан ще ни мине на футбол, а доста хора се смееха.
- В началото на 2005 година прекосих в Казахстан, бях скептични надъхан първоначално, би трябвало да призная. Получих предлагането, сърфирах няколко часа в интернет, изследвах къде отивам, взех решение да приема риска. Хванах последния трен за чужбина, бях на 32 години. Не бих споделил, че футболът там е на ниско равнище. За 4-5 години изиграхме 20-25 мача в евротурнирите, което е показателно. Играхме като еднакъв с еднакъв с Аустрия (Виена), загубихме с дузпи. Натрупах там доста положителни страсти в Казахстан. Виждах какво вършат - вложения в базата, прехвърляния на чужденци, завишаваше се критерият им. Това увеличи качеството на локалния футбол. Първите ми 2-3 сезона там бяха най-силните ми изобщо. Искаха да ме вършат национал на Казахстан дори. А това сякаш са години, в които един футболист потегля надолу. През първия сезон станах най-хубавият в локалното състезание. Да загатвам ли българските треньори, които пристигнаха там по-късно: Мъри Стоилов, Стойчо Младенов, Херо, Дерменджиев, Николай Костов, Илиан Илиев беше с единия крайник пристигнал. Това са топ треньорите на България, това е показателно. Затова споделих, че Казахстан ще ни мине във футболно отношение. Проблемът там е, че обръщат малко внимание на личните си фрагменти. В последно време обаче започнаха да вършат академии в доста градове, което е вярно. Вече влагат средства и в школите си. Като футболисти сме по-талантливи от казахстанците, само че им отстъпваме по нрав. Ние сме по-нежни, по-меки футболисти.
- Оптимист ли сте за бургаския футбол?
- Винаги съм бил реалист. Това, което се случи последната година в Нефтохимик - от " В " група прескочихме в професионалния футбол, беше положително. Свършихме си работата, това беше задачата. Моето предпочитание беше този тим да се надгради и да търсим по-сериозни резултати. На този стадий обаче би трябвало да опитаме да се задържим в " Б " група. Няма какво да се лъжем - футбол не се прави с пари, а с доста пари. Не сме Байерн или Реал Мадрид, с цел да се самоиздържаме от реклами, от феншоп, от телевизионни права. Може би единствено Лудогорец е на плюс в българския футбол. При другите клубове се разчита на спонсори, страна, община, поддръжа на локална почва. Иначе нещата не биха се случили. Искам да се вижда, че клубът се развива. Това обаче ще стане със съществено финансиране. Без да има лична база, нещата няма да са окей. Говоря за Нефтохимик, Черноморец и така нататък Другото всичко е работа на парче.
- Твоят другар Кирил Евтимов има желание да прави мач на звездите в Бургас - Нуно Гомеш, Робер Пирес, Партис Локо, Найджъл Уинтърбърн.
- Да, по този начин е. Искрено му искам да успее в това свое начинание. Събитие от подобен сан неизбежно ще даде подтик и подтик на футбола в Бургас. Това е нещо, от което всички занимаващи се с този популярен спорт имаме потребност.
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
- Oчакват се нови хора в управлението на Нефтохимик. Да попитаме най-големия любим на почитателите на тима какво да чакат от новия сезон?
- Явно следите моето развиване и имате информация, че сега съм 105 кг. Може би по тази причина казахте, че съм най-големият. Наистина близо 11 години бях футболист на Нефтохимик. Мисля, че съм рекордьор по мачове в " А " група за тима. Преди два дни се срещнахме с избрани хора, разговаряхме. През новия сезон ще се разчита на същия треньорски екип, като се изключи треньора на вратарите Евгени Русев, за което скърбя, само че по този начин се стекоха събитията към Гената. Нищо съответно не мога да разясня към селекцията. Закъсняваме като организация и селекция, пандемията от COVID-19 повлия като цяло на футбола, отрази се и в нашия клуб. Не е загадка, че ние сме общински клуб - 82%, напъните на общината напоследък бяха ориентирани в друга посока. Надявам се през идващите седмици нещата да се развият в позитивна тенденция, да създадем един добър тим и да създадем по този начин, че противниците ни във Втора лига да се преценяват с нас.
- На какво се дължи отливът на аудитория в квартал " Лазур "? Навремето трибуните бяха цялостни.
- Много съм благополучен, че бях част от оня тим на Нефтохимик. За момчетата от настоящия тим е сериозен камшик да излязат и да играят пред празни трибуни. Казвал съм им, че на тяхно място доста мъчно ще мога да се стимулирам. Навремето " Лазур " в действителност беше цялостен. Случвало се е в деня на даден мач да се събудя и да не съм окей. Отивам при треньорския щаб и споделям: " Днес не залагайте на мен, тъй като не съм в кондиция ". Имало е такива моменти, само че като стъпех на стадиона и видех цялостните трибуни, тая мисъл ми изчезваше от главата, адреналитът надделяваше, връщах се в съблекалнята и споделях: " Не, излизам и играя ". Публиката е главен фактор за динамичността на даден мач. Гледах Борусия (Дортмунд) и Байерн - без аудитория не е същото, тя дава криле на футболистите. Без почитателите нещата са по друг метод. Феновете ги няма не тъй като продукцията е слаба, просто всеки в България се е свил в черупката си. Виждате, че даже на финали за Купата на България стадионът не се цялостни. Навремето играехме с Олимпик (Тетевен), с Миньор (Перник) и на " Лазур " имаше по 18 000 души. На хората през днешния ден не е им е до футбол, такава е ситуацията в страната. Ако влезем в " А " група, публиката ще се завърне в известна степен, само че няма да е като преди 20 и повече години. Говоря за средата на 90-те години.
- Защо легендите на Нефтохимик не се ангажират директно с някаква идея, с цел да може клубът да получи по-голяма финансова поддръжка?
- Добър въпрос е това. Ако питаш всеки поотделно, ще каже, че е " за ". Това обаче е въпрос на организация, срещи, диалози. Говорим за десетки имена. Нека седнем на една маса, да дискутираме с какво можем да помогнем на Нефтохимик. Не знам каква е пътеката - би трябвало да звънна на министъра на спорта и да го попитам за какво не провиснал финансиране на клуба ли? Когато бях състезателен шеф преди 4 години, се срещах с кмета на Бургас, изложих му вижданията си, имахме доста диалози за спорта в града - за построяването на плувния басейн, за залата за лека атлетика и така нататък Трябва обаче да се случват и неща във футбола - да се вършат стадиони, на които децата от Бургас да упражняват, с цел да не " изтичат " към други школи и градове. Нека талантивите деца останат в града и равнището ще се вдигне. В Пловдив да вземем за пример фенската маса е доста по-голяма, в сравнение с тази на Нефтохимик. Нещата би трябвало да стартират от базата, школата. Ако създадем добра школа и почитателите се завърнат, страната ще ни вземе насериозно.
- Минаха 20 години от финала, изгубен от вас от Левски. При 0:0 като че ли простреляхте с глава вратаря Иванков, само че Антон Генов и Ичко Лозев решиха, че топката не е предходна голлинията.
- Връщате ме доста обратно. В тези години имахме сериозен тим, с положителни футболисти, с положителни началник. Съжалявам, че не успяхме да спечелим скъп трофей. Говорим за финала за Купата на България през 2000 година, аз ще прибавя и шампионата през 1997 година, когато станахме втори. Заслужавахме да сме първенци съгласно мен. Така ми се стече кариерата, че и в Казахстан за пет години станах три пъти втори и два пъти трети - не можах да печеля купа, само че по този начин е било писано. Може би в другия живот ще стана рекордьор по шампионски трофеи (смее се). Иначе за финала с Левски - сещам се, че в средата на първото полувреме Илия Груев проби отдясно, центрира, преборих се в единоборство, мисля с Мъри Стоилов. Насочих топката с глава вдясно от Димитър Иванков, той плонжира, топката беше до самата греда. Не съм го прострелял, просто топката съгласно мен влезе без подозрение във вратата, към половин метър беше вътре. Ако този край се беше играл 2020 година, може би щеше да има видеосистема на стадиона, щеше да се прегледа и резултатът щеше да бъде 1:0 за Нефтохимик. Гледах го след това и на запис, спор няма за този гол! Аз потеглих да търча към нашите почитатели, бях сигурен, че съм отбелязал гол. Впоследствие разбрах, че моите сътрудници към този момент играят в отбрана, тъй като голът не е приет. След финала останахме в Пловдив, малко по-късно излязохме да се повеселим, макар че загубата тежеше, въпреки всичко този мач ни откри пътя към евротурнирите. По стичане на събитията се засякохме с футболистите на Левски, поздравихме се. Там имах частен диалог с Митко Иванков. Казах му, че за мен няма спор, че топката мина голлинията му при 0:0, при което, прави му чест, той ми сподели, че и съгласно него топката е била зад голлинията. Съдията обаче отсъди друго. Дай боже грешката на Ичко Лозев да е била неволна. Жалко, че по това време нямаше ВАР, тъй като Нефтохимик щеше да поведе с 1:0 и финалът може би щеше да тръгне в друга посока. Не помня да имаше доста положения пред двете порти в този мач, само че минало е. Между другото бих желал да си намеря запис на този край и да го виждам още веднъж, забавно ми е.
- С кой ти беше най-приятно да играеш в Нафтата?
- Ще взема да изтърва някое име, а не трябва. За 11 години в Бургас - от 1994 година до 2005 година, за мен беше наслаждение да работя с всички в Нефтохимик. Всички знаят, че не съм конфликтна персона, постоянно съм гледал да съм балансьор, в случай че виждам, че се заформя някое скандалче. Винаги съм помагал на по-младите футболисти, имам предвид Чиликов, Сакалиев, Кръстев. Младите получаваха забележки от по-опитните играчи, аз ги успокоявах, давах им упътвания.
- Няколко думи за Христо Порточанов?
- Неговият принос за явлението " Нефтохимик " е голям. Не е нужно да величая Порточанов, само че индивидът беше на точното място в точното време. Той е човек със сериозна дисциплинираност, която се съобщи на тима. Събрани бяхме гладни за футбол момчета, които копнеехме да се потвърдим в българския футбол. Имаше две-три по-разпознаваеми имена, другите развихме капацитета си в Бургас. Бяхме жадни да се потвърдим, това е. Усещаше се по какъв начин ставахме по-добър тим от година на година. Това може да се води по класирането през годините. Дисциплината при Порточанов беше водещ фактор.
- В Тобол сте легенда, постоянно ви викат за разнообразни празнувания. Бяхте споделили, че Казахстан ще ни мине на футбол, а доста хора се смееха.
- В началото на 2005 година прекосих в Казахстан, бях скептични надъхан първоначално, би трябвало да призная. Получих предлагането, сърфирах няколко часа в интернет, изследвах къде отивам, взех решение да приема риска. Хванах последния трен за чужбина, бях на 32 години. Не бих споделил, че футболът там е на ниско равнище. За 4-5 години изиграхме 20-25 мача в евротурнирите, което е показателно. Играхме като еднакъв с еднакъв с Аустрия (Виена), загубихме с дузпи. Натрупах там доста положителни страсти в Казахстан. Виждах какво вършат - вложения в базата, прехвърляния на чужденци, завишаваше се критерият им. Това увеличи качеството на локалния футбол. Първите ми 2-3 сезона там бяха най-силните ми изобщо. Искаха да ме вършат национал на Казахстан дори. А това сякаш са години, в които един футболист потегля надолу. През първия сезон станах най-хубавият в локалното състезание. Да загатвам ли българските треньори, които пристигнаха там по-късно: Мъри Стоилов, Стойчо Младенов, Херо, Дерменджиев, Николай Костов, Илиан Илиев беше с единия крайник пристигнал. Това са топ треньорите на България, това е показателно. Затова споделих, че Казахстан ще ни мине във футболно отношение. Проблемът там е, че обръщат малко внимание на личните си фрагменти. В последно време обаче започнаха да вършат академии в доста градове, което е вярно. Вече влагат средства и в школите си. Като футболисти сме по-талантливи от казахстанците, само че им отстъпваме по нрав. Ние сме по-нежни, по-меки футболисти.
- Оптимист ли сте за бургаския футбол?
- Винаги съм бил реалист. Това, което се случи последната година в Нефтохимик - от " В " група прескочихме в професионалния футбол, беше положително. Свършихме си работата, това беше задачата. Моето предпочитание беше този тим да се надгради и да търсим по-сериозни резултати. На този стадий обаче би трябвало да опитаме да се задържим в " Б " група. Няма какво да се лъжем - футбол не се прави с пари, а с доста пари. Не сме Байерн или Реал Мадрид, с цел да се самоиздържаме от реклами, от феншоп, от телевизионни права. Може би единствено Лудогорец е на плюс в българския футбол. При другите клубове се разчита на спонсори, страна, община, поддръжа на локална почва. Иначе нещата не биха се случили. Искам да се вижда, че клубът се развива. Това обаче ще стане със съществено финансиране. Без да има лична база, нещата няма да са окей. Говоря за Нефтохимик, Черноморец и така нататък Другото всичко е работа на парче.
- Твоят другар Кирил Евтимов има желание да прави мач на звездите в Бургас - Нуно Гомеш, Робер Пирес, Партис Локо, Найджъл Уинтърбърн.
- Да, по този начин е. Искрено му искам да успее в това свое начинание. Събитие от подобен сан неизбежно ще даде подтик и подтик на футбола в Бургас. Това е нещо, от което всички занимаващи се с този популярен спорт имаме потребност.
Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ