Срещата на правителството с Лукойл ще завърши с нарушаване на европейската политики и българските закони
Вчера управлението на рафинерията „ Лукойл “ се е договорило със служебното държавно управление да трансферира цялата си икономическа активност в България и да заплаща налозите върху облагата си в страната. В подмяна на това кабинетът даде обещание да разреши на компанията да продължи да внася съветски нефт до края на 2024 година, както и да изнася артикули, добити от преработката на съветския петрол. Само че има един голям проблем. България не може да продава съветски нефт на трети страни, в това число в случай че е модифициран, поради глобите, наложени от Европейска комисия на Русия.
Явните опити на служебното държавно управление на практика да подкрепя износа на съветски нефт възмутиха обществото. ДЕБАТИ.БГ разгласява най-интересните мнения по тематиката:
Илиян Василев: Срещата на държавното управление с Лукойл отваря вратите на Ада
Срещата на държавното управление с Лукойл през вчерашния ден отваря вратите на Ада, тъй като допуска освен нарушаване на обща европейска политика, само че и на законите. Нагазили са крепко в тресавището на личната си корупция.
Какъв Шенген, каква Еврозона, какви пет лв.?
Ще ви убеждават, че неприятните са в Нидерландия, в Швеция, в Дания, в Австрия и Германия, въобще на Запад, а не са вкъщи – тези които ви ръководят.
Николай Хаджигенов: Това не са налози, а подкуп с цел да скипнем глобите
Мдааааа
Както верният термин НЕ е лустрация, а кастрация, по този начин и тук това не е това.
Демек не са налози, а подкуп с цел да скипнем глобите.
За това и вярното нещо е национализация на Лукойл.
Евгений Кънев: Служебният кабинет работи като изнесено задгранично посланичество на Коминтерна, пардон Путинтерна
Сигурно доста българи са поели захарчето за едни 700 млн лева на Лукойл – като надали не подаяние на компанията у нас.
Всъщност това е PR захарче на Радев към русофилската аудитория, с помощта на чиято безусловна поддръжка към момента е президент. За да може умерено да работи в интерес на Путин под слогана за отбрана на националния интерес.
За какво става дума.
Лукойл е една от дребното, в случай че не единствената съветска корпорация, която към този момент избегна глобите на Европейски Съюз, макар че нейният създател и дълготраен началник Алекперов попадна под тях. Засега този неин статут се крепи на формалната й позиция, че е срещу войната и че е записана в Нидерландия като холдинг и Швейцария като най-голямо комерсиално отделение.
На процедура обаче, компанията – макар ширещата се илюзия, че на равнище благосъстоятелност не е съветска – е главен контрибутор в съветския бюджет, където отиват милиарди да финансират войната на Путин.
Оцеляването на компанията изисква надълбоко преструктуриране, което е в ход. Защото глобите чукат, а Германия към този момент национализира поделенията на другия съветски нефтен колос Роснефт. В Италия се търси покупател за рафинерията на Лукойл в Сицилия, на която западните банки отхвърлят оборотно финансиране и тя към този момент оцелява с заем от самия Лукойл.
Втората рафинерия в Румъния също е напрегнат, поради напрегнати връзки с румънското държавно управление по отношение на неспазване на данъчното законодателство. А поради съществуването на румънски рандеман на нефт, Лукойл там не може да откри монопол.
Голяма част от интервенциите на Лукойл в действителност към този момент са трансферирани в Дубай, макар изказванията, че идват в Бургас. Но Третата рафинерия в Бургас остава най-ценната, поради политическата и даже банкова поддръжка на нейните интервенции у нас.
В какво се състои тази поддръжка?
Европейски Съюз наложи ембарго върху покупката на превозен по море съветски нефт, което влиза от 6 декември. България обаче извоюва дерогация за импорт на съветски нефт до края на 2024 г под претекст, че ще бъде застрашена активността на рафинерията, работните места и ще се сътвори втори потрес след прекъсването и на съветския газ, което ще даде нов мощен подтик на инфлацията.
Но дерогацията важи единствено за импорт, не и за експорт на артикули от съветски петрол за трети страни, вкл в Европейски Съюз. Ето тук идва “разсеяността ” на кабинета Радев, който в един хор твърди, че дерогацията важи и за износа и по този начин сякаш облекчавали напрежението на европейските пазари. Наложи се даже изказване още веднъж на Европейска комисия за обсега на дерогацията, което радевистите се вършат, че не са чули.
И по този начин идва мястото на “подаръка ” от 700 млн лева Преместваме си интервенциите със седалище Бургас – споделя Лукойл – което ще ви даде годишно 700 млн в бюджета – само че САМО в случай че продължи износът. Иначе няма по какъв начин. Т.е в случай че се заобиколят глобите на Европейски Съюз.
За да продължи износа, България би трябвало да влезе в спор с Европейската комисия. И това сигурно ще го забележим в идващите дни. Рафинерията умерено може да работи и с неруски нефт, само че тогава кой ще купува съветския и кой ще финансира войната на Путин?
Заблуда е, че ще плащаме цената на съветския нефт, а не цената на брент петрола по бензинстанциите. Ако изобщо нещо влезе в бюджета от тази разлика – то това ще е цената на продължение на нашия колониален статут. Затова Радев към този момент удължи и концесията на Лукойл за Росенец – с която едва ли ще ни одобряват скоро в Шенген.
А по какъв начин се заплащат 700 млн лева в бюджета? Те биха представлявали 10% от чистата облага от 7 млрд лв., която ще отиде в Русия.
Както в тази ситуация с Газпром, с опита за блокаж на интерконектора ( поради който се намеси Европейска комисия!), с съветското нуклеарно гориво, с съветските самолети, с опита да се блокира помощта за Украйна – Служебният кабинет на Радев работи – без пресилване – като изнесено задгранично посланичество на Коминтерна, пардон Путинтерна.
Явно това Радев е учил в американската военна академия, с която се гордее.
А ние с какво да се гордеем?
Текстовете са оповестени във фейсбук профилите на създателите им. Заглавието и подзаглавията са на ДЕБАТИ.БГ.
Явните опити на служебното държавно управление на практика да подкрепя износа на съветски нефт възмутиха обществото. ДЕБАТИ.БГ разгласява най-интересните мнения по тематиката:
Илиян Василев: Срещата на държавното управление с Лукойл отваря вратите на Ада
Срещата на държавното управление с Лукойл през вчерашния ден отваря вратите на Ада, тъй като допуска освен нарушаване на обща европейска политика, само че и на законите. Нагазили са крепко в тресавището на личната си корупция.
Какъв Шенген, каква Еврозона, какви пет лв.?
Ще ви убеждават, че неприятните са в Нидерландия, в Швеция, в Дания, в Австрия и Германия, въобще на Запад, а не са вкъщи – тези които ви ръководят.
Николай Хаджигенов: Това не са налози, а подкуп с цел да скипнем глобите
Мдааааа
Както верният термин НЕ е лустрация, а кастрация, по този начин и тук това не е това.
Демек не са налози, а подкуп с цел да скипнем глобите.
За това и вярното нещо е национализация на Лукойл.
Евгений Кънев: Служебният кабинет работи като изнесено задгранично посланичество на Коминтерна, пардон Путинтерна
Сигурно доста българи са поели захарчето за едни 700 млн лева на Лукойл – като надали не подаяние на компанията у нас.
Всъщност това е PR захарче на Радев към русофилската аудитория, с помощта на чиято безусловна поддръжка към момента е президент. За да може умерено да работи в интерес на Путин под слогана за отбрана на националния интерес.
За какво става дума.
Лукойл е една от дребното, в случай че не единствената съветска корпорация, която към този момент избегна глобите на Европейски Съюз, макар че нейният създател и дълготраен началник Алекперов попадна под тях. Засега този неин статут се крепи на формалната й позиция, че е срещу войната и че е записана в Нидерландия като холдинг и Швейцария като най-голямо комерсиално отделение.
На процедура обаче, компанията – макар ширещата се илюзия, че на равнище благосъстоятелност не е съветска – е главен контрибутор в съветския бюджет, където отиват милиарди да финансират войната на Путин.
Оцеляването на компанията изисква надълбоко преструктуриране, което е в ход. Защото глобите чукат, а Германия към този момент национализира поделенията на другия съветски нефтен колос Роснефт. В Италия се търси покупател за рафинерията на Лукойл в Сицилия, на която западните банки отхвърлят оборотно финансиране и тя към този момент оцелява с заем от самия Лукойл.
Втората рафинерия в Румъния също е напрегнат, поради напрегнати връзки с румънското държавно управление по отношение на неспазване на данъчното законодателство. А поради съществуването на румънски рандеман на нефт, Лукойл там не може да откри монопол.
Голяма част от интервенциите на Лукойл в действителност към този момент са трансферирани в Дубай, макар изказванията, че идват в Бургас. Но Третата рафинерия в Бургас остава най-ценната, поради политическата и даже банкова поддръжка на нейните интервенции у нас.
В какво се състои тази поддръжка?
Европейски Съюз наложи ембарго върху покупката на превозен по море съветски нефт, което влиза от 6 декември. България обаче извоюва дерогация за импорт на съветски нефт до края на 2024 г под претекст, че ще бъде застрашена активността на рафинерията, работните места и ще се сътвори втори потрес след прекъсването и на съветския газ, което ще даде нов мощен подтик на инфлацията.
Но дерогацията важи единствено за импорт, не и за експорт на артикули от съветски петрол за трети страни, вкл в Европейски Съюз. Ето тук идва “разсеяността ” на кабинета Радев, който в един хор твърди, че дерогацията важи и за износа и по този начин сякаш облекчавали напрежението на европейските пазари. Наложи се даже изказване още веднъж на Европейска комисия за обсега на дерогацията, което радевистите се вършат, че не са чули.
И по този начин идва мястото на “подаръка ” от 700 млн лева Преместваме си интервенциите със седалище Бургас – споделя Лукойл – което ще ви даде годишно 700 млн в бюджета – само че САМО в случай че продължи износът. Иначе няма по какъв начин. Т.е в случай че се заобиколят глобите на Европейски Съюз.
За да продължи износа, България би трябвало да влезе в спор с Европейската комисия. И това сигурно ще го забележим в идващите дни. Рафинерията умерено може да работи и с неруски нефт, само че тогава кой ще купува съветския и кой ще финансира войната на Путин?
Заблуда е, че ще плащаме цената на съветския нефт, а не цената на брент петрола по бензинстанциите. Ако изобщо нещо влезе в бюджета от тази разлика – то това ще е цената на продължение на нашия колониален статут. Затова Радев към този момент удължи и концесията на Лукойл за Росенец – с която едва ли ще ни одобряват скоро в Шенген.
А по какъв начин се заплащат 700 млн лева в бюджета? Те биха представлявали 10% от чистата облага от 7 млрд лв., която ще отиде в Русия.
Както в тази ситуация с Газпром, с опита за блокаж на интерконектора ( поради който се намеси Европейска комисия!), с съветското нуклеарно гориво, с съветските самолети, с опита да се блокира помощта за Украйна – Служебният кабинет на Радев работи – без пресилване – като изнесено задгранично посланичество на Коминтерна, пардон Путинтерна.
Явно това Радев е учил в американската военна академия, с която се гордее.
А ние с какво да се гордеем?
Текстовете са оповестени във фейсбук профилите на създателите им. Заглавието и подзаглавията са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ