Защо хървати и сърби доминират в Топ 5, а българските футболисти ги няма на картата
Вчера бе изтеглен жребият за елиминациите в Шампионската лига – най-силният клубен шампионат в света. Оказа се, че в 16-те тима, които се класираха за 1/8-финалите има седем хървати, четирима сърби и нито един българин.
Първите дивизии на трите страни са сходно слаби, само че изоставането на нашия футбол по отношение на този на съседите е явно и едно от най-ясните му проявления са играчите, които трите страни имат в петте най-силни европейски шампионати, оповестява Offnews.bg
Нека стартираме с хърватите. Половината от националния им тим ще играе в елиминациите на Шампионската лига. Там са Лука Модрич и Матео Ковачич (Реал Мадрид), Иван Ракитич (Барселона), Марио Манджукич и Марко Пяца (Ювентус), Деян Ловрен (Ливърпул) и Матей Митрович (Бешикташ). Разбира се и другата половина от националния им тим играе водеща роля в тимове от Топ 5. Хърватия има общо 30 играчи в тях - Серия А (16), Бундеслигата (5), Примера (5), Висшата лига (1) и Лига 1 (3). 10 от тях са водещи играчи в тимове, които са измежду първите пет в класиранията на своите страни.
Логично националният тим заема 17-о място в ранглистата на ФИФА и се е класирал на 8 от последните 10 международни и европейски шампионати, в това число и за това в Русия следващата година.Сръбските медии също бяха в еуфория, тъй като четирима техни национали ще играят на 1/8-финали в Шампионската лига. Неманя Матич (Манчестър Юнайтед), Александър Коларов (Рома), Душко Тошич (Бешикташ) и Марко Груич (Ливърпул) са измежду водещите фигури в репрезентацията, в която единствено вратарят и още един бранител не играят в състезание от Топ 5. Общо в най-силните шампионати има 37 сърби: Серия А (11), Бундеслигата (11), Примера (5), Висшата лига (5) и Лига 1 (2). От тях 9 играят във водещите пет тима в класирането към ноември 2017 година Това солидно наличие в Западна Европа дава позитивно отражение и на националния тим, който заема 37-о място в ранглистата на ФИФА и се е класирал на 4 от последните 10 международни и европейски шампионати, в това число и в Русия.
Българските медии са на вълна Лудогорец (останал единствено с един български титуляр), бъдещите мачове с Милан и Станимир Стоилов (вече напуснал тима си) в Лига Европа, тъй като Шампионската лига към момента е доста висока летва за нашите играчи. Единствените двама българи, които играят в шампионати от Топ 5 са Андрей Гълъбинов (Дженоа) и Александър Тонев (Кротоне). Първият е на 3, а другият на 2 точки от изпадащите в Серия А. Останалите български национали играят скромна роля в периферни приблизително и източноевропейски шампионати. Още Четвъртите в света демонстрираха, че за класиране и мощно показване на международно или европейско състезание са нужни най-малко 5-6 играчи, които да играят водеща роля в шампионат от Топ 5. Логично националният ни тим заема 43-а позиция в ранглистата на ФИФА и се е класирал единствено на едно от последните 10 огромни футболни шампионати – Евро 2004 в Португалия.
Нека обобщим. В шампионатите от Топ 5 играят 30 хървати, 37 сърби и 2 българи. От тях водеща роля във водещи клубове имат 11 хървати, 9 сърби и 0 българи. Дори изтерзаната от войни и рецесии Босна и Херцеговина е надалеч пред нас със 17 играчи в Топ 5, измежду които звезди като Джеко, Пянич и Колашинац. С най-вече играчи от Балканите са шампионатите на Италия (53), Германия (35) и Испания (24). В другите два шампионата те са много по-малко - Англия (14) и Франция (12). Хърватия и Сърбия изнасят мощни играчи, а съседите даже нчмат паспорти от Европейски Съюз. Ние пък имаме всички предпоставки да изнасяме, в това число и европейски персонални карти, само че към момента не можем да предложим европейски играчи от топ класа.
Причините за това положение могат да се разделят в няколко групи: политически, географски, ментални, инфраструктурни, просветителни и спортно-технически.
Основната политическа отговорност пада върху режима на комунистическия деспот Тодор Живков, който държеше обществото, в това число и най-хубавите спортисти и треньори в изолираност от Запада съвсем до края на властването си. Това изкуствено капсулиране естествено докара до занижаване на критериите за работа, развиване и триумф. Едва през 80-те беше разрешено на някои заслужили футболисти да поиграят за долари на Запад (по-често на Юг) в последните години от кариерата им. По предписание малко на брой от тях стигнаха до водещи европейски клубове. Много по-рано в оня интервал югославският деспот Йосип Броз Тито смъква изходните визи за стопански и политически емигранти. Така още през 60-те години на XX век стотици хиляди югославяни към този момент свободно пътуват, работят и натрупат пари, опит и познания на Запад – главно във Федерална Република Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Франция и Скандинавия. Сред тях са и стотици спортисти и треньори. Така по време на Драмата в Сплит (Югославия - България /3:2/, 21.12.1983 г.) най-хубавите играчи на Левски и ЦСКА не съумяват да се класират на Евро’84 и поради това, че до момента в който те са треперили около вкарването на няколко чифта контрабандни дънки на митницата, водачът на техните противници Сафет Сушич към този момент играе за ПСЖ и вилнее в нощните заведения на Париж.
Падането на Желязната завеса ускори тази наклонност в някогашна Югославия, само че и даде исторически късмет на идващото мощно българско потомство, огромна част от което излезе да играе на Запад в най-хубавите си години (25 – 27). Така тези играчи към този момент с изключение на футболно, бяха подготвени професионално и ментално да нападат международния футболен връх. Трябва да напомним че до 1989 година българският народен тим по футбол се бе класирал на пет мондиала, на които нямаше нито една победа и по този начин и не бе съумял да се класира на финали на европейско състезание.
Разбира се не би било почтено да струпваме всички наши днешни проблеми върху така и така задоволително провинилия се режим на правешкия деспот.
За страдание инерцията от големия триумф през 1994 година не бе употребена, нито от футболния съюз, нито клубовете, страната, общините или бизнеса за развиване на футбола у нас. Тази вълна не бе употребена и от десетките български играчи, които играха в огромни или по-малки западно и средноевропейски клубове. Те по този начин и не съумяха да изградят солидни позиции в тях, които да работят за бъдещето на българския футбол и не се върнаха в родината ни с кой знае какво ноухау за развиване на играта у нас. Малцината българи, които с изменчив триумф водят тимове в Германия или Швейцария, по ред аргументи не си и помислят да стартират в тях млади свои сънародници.
За разлика от българите, хърватите капитализираха по най-хубавия метод третото място от Мондиал’98. Само Oбщина Загреб построява за своя сметка 20 огромни футболни терена с изкуствена трева и осветяване, които до ден сегашен се употребяват от футболните школи в столицата. Вълната от този успех и поредност от положителни решения на тамошните управляващи трансфораха футбола в главен спорт за хиляди деца и юноши в цялата страна, разпознаваема в целия свят национална марка, която справедливо има личен бутик на основния загребски площад.
Изградената през годините мрежа от контакти на Запад от стотици някогашни играчи, които са траяли кариерата си като клубни треньори, мениджъри или футболни сътрудници оказва помощ за непрекъснатата обмяна на информация, за организирането на стотици интернационалните мачове сред детско-юношески и мъжки тимове от някогашна Югославия и страните от Централна и Западна Европа. Така комбинацията сред географското състояние и отворената ментална конфигурация към света оказва помощ на децата от Хърватия, Сърбия, Босна и т.н доста по-рано да преодолеят своите балкански комплекси и да натрупат скъп интернационален опит.
Това дава отражение и в построяването на треньорите, които много по-рано са разбрали, че за образуването на топ състезател са нужни гений и доста работа, както и положително отношение, почитание и отдаденост към всички деца в тима, около които ще развие водещият футболист на набора или клуба. Тамошните треньори в доста по-голяма степен ползват методика на работа, в която ясно са дефинирани задачите в подготвителния развой по възрасти и съставни елементи, с акцент върху многостранното двигателно развиване, техниката, тактиката и физическата подготовка в четирите основни стадия от детско-юношеското футболно образование. Освен това в тези страни селекцията е подчинена най-вече на футболните заложби, умения и знания, а не на физическото предимство в дадена детска възраст.
Ясно им е, че с повече едри момчета и акселерати в тимовете си ще печелят повече детски шампионати и шампионати, само че и че по този начин внезапно понижават възможностите за професионална кариера, тъй като тези по-рано съзрели момчета имат голямо преимущество против хронологични връстници, които са с 1 или 2 години обратно в биологичното и менталното си развиване. Логично слабата опозиция не им разрешава да се развиват с темповете, нужни за тази основна възраст. При построяването на топ състезател би трябвало самообладание и поддръжка към дребничките деца с футболен гений, чието тийнейджърско порастване закъснява и съответно развиване на акселератите, които предпочитано би трябвало да играят с по-големи тимове, до момента в който биологическата възраст на всички се изравни към 17-ата им година.Тук би трябвало да се спомене остарялото разбиране за водещата роля на спортните интернати, които към този момент са отречени в развития свят, тъй като от тях не излизат топ играчи. Големите играчи по предписание идват от фамилната среда. Главната причина е, че едно надарено дете, което би трябвало да напусне фамилията си, родния си град и клуб, с цел да отиде в школата на някой от грандовете на 12-13 години губи доста повече, в сравнение с получава на и отвън терена в огромния град. В Хърватия и Сърбия децата, които идват от дребни градове и села в столичните клубове се настаняват в приемни фамилии на свои съотборници или в наети къщи, в които за тях се грижат треньори и възпитатели. Така тези момчета порастват, учат и упражняват в доста по-малко стресова среда и във всеки един ден има възрастни, които да се грижат за тях, с които да споделят триумфи и да вземат решение проблемите си, да ги поддържат, управляват и поучават. Овен това тези юноши се оправят по-успешно с учението, както и с ежедневни задания като почистване и готвене.
Това им оказва помощ по-добре да се оправят в живота и по-лесно да се приспособяват в западните клубове при трансфер. Не е инцидентно, че тримата последни български играчи от европейска големина - Бербатов и двамата Петрови, до 18-ата си година са живеели със фамилиите си, учили са и са играели в родните си градове и клубове. В последните години се нагледахме на поредност от провали на надарени български играчи, които не съумяха да се закачат за западните клубове, които ги бяха харесали, тъй като не бяха подготвени да научат езика, да работят в допълнение за развиване на самостоятелните си пропуски в подготовката и да се приспособяват към метода на живот в тези страни.
По отношение на логиката на психиката би трябвало да се подчертае, че в доста наши дребни и огромни клубове от години битува неприятно, неуважително и постоянно обидно отношение на ръководители и треьори към играчите, което смачква самочувствието на едни, отблъсква други и постоянно е причина за неуспеха на доста гении, които по този начин и не развиват капацитета си. Вина за общия срив имат и доста родители, които основават нереално парникова атмосфера към децата си - това прекалено глезене, в композиция с големите упоритости водят до психически рецесии и доброволни отводи от старания за решение даже на най-незначителни проблеми. Разбира се, че с такава " подготовка " преследването на сериозна професионална кариера е обречено.
Треньорите в Хърватия и Сърбия като цяло са строги, само че явно готови, отдадени и доброжелателни в отношението си към всички деца в тимовете - и към топ гениите, и към останалите. С тази непрекъсната поддръжка децата привикват да си оказват помощ и да се оправят с провокациите на играта, без да се мръщят на треньорските рецензии, здравите единоборства, дъжда, калта, съдийските неточности или скромните съблекални. Казано с други думи, тези момчета са много по-добре готови да се борят на и изън терена за реализиране на фантазиите си и то, спазвайки писаните и неписани правила на играта.
Така вместо да се хвалят с тенекиени купи от детски шампионати и шампионати, клубове като хърватския Задар и сръбските Войводина (Нови Сад) и Раднички (Крагуевац) с горделивост демонстрират фотосите на своите юноши правещи международна кариера. Разбира се, клубове като Динамо (Загреб) са трансформирали построяването и продажбата на футболисти в главен бизнес, вкарал в касата на „ Максимир ” над 100 млн. евро за играчи като Модрич, Пяца, Ковачич, Манджукич, Ловрен, Рог и така нататък Другите три ексюго гранда - Цървена звезда, Партизан и Хайдук всяка година подкрепят връзването на бюджетите си с прехвърляния за 2-3 млн. евро., а когато ориста, представянето в евротурнирите и пазарът им се ухилен могат да продават и за много повече. Тази есен Хайдук счупи върха си с Никола - брата на скачачката Бланка Влашич, който отиде в Евертън за 10 млн. евро. Преди две години Цървена звезда продаде юношата си Марко Груич на Ливърпул за 7 млн. евро, а малко преди този момент Партизан взе 5 млн. евро от Бенфика за зациклилия сега Лазар Маркович.
От всичко казано дотук не следва, че футболът в Хърватия и Сърбия е цъфнал и вързал, а единствено че с близки обществени, демографски и стопански индикатори и макар многото сходни проблеми те създават топ играчи в пъти повече от нас. А това дава позитивно отражение на представянето на националните им тимове, популяризирането на играта в двете страни и въпреки всичко вкарва в част от клубовете им свежи пари, изкарани от футбол. Първенствата и на трите страни са надалеч от стандартите на Топ 5, а грандовете им имат нездравословна взаимозависимост от политическата обстановка и проблеми с някои от ултрасгупировките си, в които има висока централизация на хулигани, националисти, а постоянно и на разнообразни престъпни видове.
Въпреки това актуалните статистически игрови индикатори на сръбското и изключително на хърватското състезание са малко по-добри от тези в нашата Първа лига. Съседите вършат повече офанзивни подавания на мач, работят с топката с по-малко докосвания, преодоляват повече бранители с пас на мач и по-често отиграват топката в посока, друга от тази, от която са я получили. Макар и с малко, техният футбол е по-бърз, техничен, настъпателен, комбинативен и непредсказуем от нашия.
По предписание терените и в трите първи дивизии са неприятни, а стадионите остарели и с рехава посещаемост, само че за сметка на това децата и юношите в Хърватия и Сърбия имат много по-голям достъп до качествени занимания с футбол. Дори и да е не при кой знае какъв брой по-добри условия, то постоянно е при по-голяма конкуренция от клубове. Дори и в дребни общински градчета, а има и доста повече треньори, осъзнали и прилагащи основните правила на образование. След това идват мачовете с тимове от Унгария, Австрия, Швейцария, Чехия, Италия, Германия и така нататък, в които треньорите, децата и тимовете им се срещат със съществени интернационалните съперници. Накрая остава правилното налагане на най-големите гении в мъжкия футбол, изявите в евротурнирите и/или с националните тимове и прехвърлянето в подобаващ за развиването на съответния състезател клуб.
В същото време у нас има несъответстващи общинари, футболни шефове и треньори, които вършат всичко по-силите си, с цел да съсипят взрива на детския футбол и да сплотяват или задушават нови и добре работещи дребни и огромни клубове, тъй като тази засилваща се конкуренция заплашва рахата им в блатото на имитацията и безвремието. Понякога това се прави от нормална за тези ширини злоба, различен път от криворазбрана ненавист, само че най-често от досадна нелепост, тъй като единствено множеството мощни мачове през годините в детско-юношеския футбол могат да изградят готови играчи от европейска големина. Такива, каквито България не е създавала от десетилетия…
Често трамплин към шампионатите от Топ 5 за играчите от Хърватия и Сърбия са един-два сполучливи сезона в мощни тимове от шампионатите на Швейцария, Белгия, Русия, Чехия и Полша. Оказва се, че сходни тимове са таванът в кариерата на множеството от най-хубавите български играчи сега.Изводите могат да се групират в три основни посоки. (1) Хърватия и Сърбия имат доста по-сериозна мрежа от работещи футболни контакти с някогашни и сегашни играчи, треньори и мениджъри в Централна и Западна Европа, която обезпечава значим продан на информация и методика, на тимове и играчи, а по-късно и доста повече благоприятни условия за прехвърляния. (2) Така се обезпечава вярно целеполагане в селекционния и подготвителния развой, както и по-голяма угриженост за развиването на всяко дете. Повечето клубове в Хърватия и Сърбия са на очевидно по-високо равнище на работа в теорията и практиката по отношение на болшинството от българските школи. (3) Хърватия и Сърбия имат доста повече клубове в огромните и дребни градове, както и в огромните села, в които упражняват доста повече деца и юноши, в сравнение с в България. В момента нашият футбол наваксва с максимален триумф изоставането си точно в региона на масовостта, което е наложителна причина за атакуване и на другите две цели.
Съумеят ли повече български клубове в обозримо бъдеще да вдигнат равнището си на работа и да бъдат подготвени за гениите, които упражняват при тях, то и построяването на топ играчи няма да закъснее. Важно е обаче, клубовете, които ще ги постановат в мъжкия футбол, да минат на по-високо организационно равнище и да търсят доходи най-вече от футбол (трансфери, билети, евротурнири, продажба на фенски продукти, тв права, спонсори и рекламодатели), с цел да са стимулирани да развиват младите си гении, а не да разчитат на токсичните пачки от антифутбол (политически зависимости, финансови схеми и манипулиране на мачове).
Ако десетина наши играчи се наложат в шампионати от Топ 5, към този момент ще имаме съображение да чакаме и класиране за огромно състезание на националния тим, а с това и ново, уповавам се, по-дълготрайно, сполучливо и стабилно възобновление на българския футбол.
Първите дивизии на трите страни са сходно слаби, само че изоставането на нашия футбол по отношение на този на съседите е явно и едно от най-ясните му проявления са играчите, които трите страни имат в петте най-силни европейски шампионати, оповестява Offnews.bg
Нека стартираме с хърватите. Половината от националния им тим ще играе в елиминациите на Шампионската лига. Там са Лука Модрич и Матео Ковачич (Реал Мадрид), Иван Ракитич (Барселона), Марио Манджукич и Марко Пяца (Ювентус), Деян Ловрен (Ливърпул) и Матей Митрович (Бешикташ). Разбира се и другата половина от националния им тим играе водеща роля в тимове от Топ 5. Хърватия има общо 30 играчи в тях - Серия А (16), Бундеслигата (5), Примера (5), Висшата лига (1) и Лига 1 (3). 10 от тях са водещи играчи в тимове, които са измежду първите пет в класиранията на своите страни.
Логично националният тим заема 17-о място в ранглистата на ФИФА и се е класирал на 8 от последните 10 международни и европейски шампионати, в това число и за това в Русия следващата година.Сръбските медии също бяха в еуфория, тъй като четирима техни национали ще играят на 1/8-финали в Шампионската лига. Неманя Матич (Манчестър Юнайтед), Александър Коларов (Рома), Душко Тошич (Бешикташ) и Марко Груич (Ливърпул) са измежду водещите фигури в репрезентацията, в която единствено вратарят и още един бранител не играят в състезание от Топ 5. Общо в най-силните шампионати има 37 сърби: Серия А (11), Бундеслигата (11), Примера (5), Висшата лига (5) и Лига 1 (2). От тях 9 играят във водещите пет тима в класирането към ноември 2017 година Това солидно наличие в Западна Европа дава позитивно отражение и на националния тим, който заема 37-о място в ранглистата на ФИФА и се е класирал на 4 от последните 10 международни и европейски шампионати, в това число и в Русия.
Българските медии са на вълна Лудогорец (останал единствено с един български титуляр), бъдещите мачове с Милан и Станимир Стоилов (вече напуснал тима си) в Лига Европа, тъй като Шампионската лига към момента е доста висока летва за нашите играчи. Единствените двама българи, които играят в шампионати от Топ 5 са Андрей Гълъбинов (Дженоа) и Александър Тонев (Кротоне). Първият е на 3, а другият на 2 точки от изпадащите в Серия А. Останалите български национали играят скромна роля в периферни приблизително и източноевропейски шампионати. Още Четвъртите в света демонстрираха, че за класиране и мощно показване на международно или европейско състезание са нужни най-малко 5-6 играчи, които да играят водеща роля в шампионат от Топ 5. Логично националният ни тим заема 43-а позиция в ранглистата на ФИФА и се е класирал единствено на едно от последните 10 огромни футболни шампионати – Евро 2004 в Португалия.
Нека обобщим. В шампионатите от Топ 5 играят 30 хървати, 37 сърби и 2 българи. От тях водеща роля във водещи клубове имат 11 хървати, 9 сърби и 0 българи. Дори изтерзаната от войни и рецесии Босна и Херцеговина е надалеч пред нас със 17 играчи в Топ 5, измежду които звезди като Джеко, Пянич и Колашинац. С най-вече играчи от Балканите са шампионатите на Италия (53), Германия (35) и Испания (24). В другите два шампионата те са много по-малко - Англия (14) и Франция (12). Хърватия и Сърбия изнасят мощни играчи, а съседите даже нчмат паспорти от Европейски Съюз. Ние пък имаме всички предпоставки да изнасяме, в това число и европейски персонални карти, само че към момента не можем да предложим европейски играчи от топ класа.
Причините за това положение могат да се разделят в няколко групи: политически, географски, ментални, инфраструктурни, просветителни и спортно-технически.
Основната политическа отговорност пада върху режима на комунистическия деспот Тодор Живков, който държеше обществото, в това число и най-хубавите спортисти и треньори в изолираност от Запада съвсем до края на властването си. Това изкуствено капсулиране естествено докара до занижаване на критериите за работа, развиване и триумф. Едва през 80-те беше разрешено на някои заслужили футболисти да поиграят за долари на Запад (по-често на Юг) в последните години от кариерата им. По предписание малко на брой от тях стигнаха до водещи европейски клубове. Много по-рано в оня интервал югославският деспот Йосип Броз Тито смъква изходните визи за стопански и политически емигранти. Така още през 60-те години на XX век стотици хиляди югославяни към този момент свободно пътуват, работят и натрупат пари, опит и познания на Запад – главно във Федерална Република Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Франция и Скандинавия. Сред тях са и стотици спортисти и треньори. Така по време на Драмата в Сплит (Югославия - България /3:2/, 21.12.1983 г.) най-хубавите играчи на Левски и ЦСКА не съумяват да се класират на Евро’84 и поради това, че до момента в който те са треперили около вкарването на няколко чифта контрабандни дънки на митницата, водачът на техните противници Сафет Сушич към този момент играе за ПСЖ и вилнее в нощните заведения на Париж.
Падането на Желязната завеса ускори тази наклонност в някогашна Югославия, само че и даде исторически късмет на идващото мощно българско потомство, огромна част от което излезе да играе на Запад в най-хубавите си години (25 – 27). Така тези играчи към този момент с изключение на футболно, бяха подготвени професионално и ментално да нападат международния футболен връх. Трябва да напомним че до 1989 година българският народен тим по футбол се бе класирал на пет мондиала, на които нямаше нито една победа и по този начин и не бе съумял да се класира на финали на европейско състезание.
Разбира се не би било почтено да струпваме всички наши днешни проблеми върху така и така задоволително провинилия се режим на правешкия деспот.
За страдание инерцията от големия триумф през 1994 година не бе употребена, нито от футболния съюз, нито клубовете, страната, общините или бизнеса за развиване на футбола у нас. Тази вълна не бе употребена и от десетките български играчи, които играха в огромни или по-малки западно и средноевропейски клубове. Те по този начин и не съумяха да изградят солидни позиции в тях, които да работят за бъдещето на българския футбол и не се върнаха в родината ни с кой знае какво ноухау за развиване на играта у нас. Малцината българи, които с изменчив триумф водят тимове в Германия или Швейцария, по ред аргументи не си и помислят да стартират в тях млади свои сънародници.
За разлика от българите, хърватите капитализираха по най-хубавия метод третото място от Мондиал’98. Само Oбщина Загреб построява за своя сметка 20 огромни футболни терена с изкуствена трева и осветяване, които до ден сегашен се употребяват от футболните школи в столицата. Вълната от този успех и поредност от положителни решения на тамошните управляващи трансфораха футбола в главен спорт за хиляди деца и юноши в цялата страна, разпознаваема в целия свят национална марка, която справедливо има личен бутик на основния загребски площад.
Изградената през годините мрежа от контакти на Запад от стотици някогашни играчи, които са траяли кариерата си като клубни треньори, мениджъри или футболни сътрудници оказва помощ за непрекъснатата обмяна на информация, за организирането на стотици интернационалните мачове сред детско-юношески и мъжки тимове от някогашна Югославия и страните от Централна и Западна Европа. Така комбинацията сред географското състояние и отворената ментална конфигурация към света оказва помощ на децата от Хърватия, Сърбия, Босна и т.н доста по-рано да преодолеят своите балкански комплекси и да натрупат скъп интернационален опит.
Това дава отражение и в построяването на треньорите, които много по-рано са разбрали, че за образуването на топ състезател са нужни гений и доста работа, както и положително отношение, почитание и отдаденост към всички деца в тима, около които ще развие водещият футболист на набора или клуба. Тамошните треньори в доста по-голяма степен ползват методика на работа, в която ясно са дефинирани задачите в подготвителния развой по възрасти и съставни елементи, с акцент върху многостранното двигателно развиване, техниката, тактиката и физическата подготовка в четирите основни стадия от детско-юношеското футболно образование. Освен това в тези страни селекцията е подчинена най-вече на футболните заложби, умения и знания, а не на физическото предимство в дадена детска възраст.
Ясно им е, че с повече едри момчета и акселерати в тимовете си ще печелят повече детски шампионати и шампионати, само че и че по този начин внезапно понижават възможностите за професионална кариера, тъй като тези по-рано съзрели момчета имат голямо преимущество против хронологични връстници, които са с 1 или 2 години обратно в биологичното и менталното си развиване. Логично слабата опозиция не им разрешава да се развиват с темповете, нужни за тази основна възраст. При построяването на топ състезател би трябвало самообладание и поддръжка към дребничките деца с футболен гений, чието тийнейджърско порастване закъснява и съответно развиване на акселератите, които предпочитано би трябвало да играят с по-големи тимове, до момента в който биологическата възраст на всички се изравни към 17-ата им година.Тук би трябвало да се спомене остарялото разбиране за водещата роля на спортните интернати, които към този момент са отречени в развития свят, тъй като от тях не излизат топ играчи. Големите играчи по предписание идват от фамилната среда. Главната причина е, че едно надарено дете, което би трябвало да напусне фамилията си, родния си град и клуб, с цел да отиде в школата на някой от грандовете на 12-13 години губи доста повече, в сравнение с получава на и отвън терена в огромния град. В Хърватия и Сърбия децата, които идват от дребни градове и села в столичните клубове се настаняват в приемни фамилии на свои съотборници или в наети къщи, в които за тях се грижат треньори и възпитатели. Така тези момчета порастват, учат и упражняват в доста по-малко стресова среда и във всеки един ден има възрастни, които да се грижат за тях, с които да споделят триумфи и да вземат решение проблемите си, да ги поддържат, управляват и поучават. Овен това тези юноши се оправят по-успешно с учението, както и с ежедневни задания като почистване и готвене.
Това им оказва помощ по-добре да се оправят в живота и по-лесно да се приспособяват в западните клубове при трансфер. Не е инцидентно, че тримата последни български играчи от европейска големина - Бербатов и двамата Петрови, до 18-ата си година са живеели със фамилиите си, учили са и са играели в родните си градове и клубове. В последните години се нагледахме на поредност от провали на надарени български играчи, които не съумяха да се закачат за западните клубове, които ги бяха харесали, тъй като не бяха подготвени да научат езика, да работят в допълнение за развиване на самостоятелните си пропуски в подготовката и да се приспособяват към метода на живот в тези страни.
По отношение на логиката на психиката би трябвало да се подчертае, че в доста наши дребни и огромни клубове от години битува неприятно, неуважително и постоянно обидно отношение на ръководители и треьори към играчите, което смачква самочувствието на едни, отблъсква други и постоянно е причина за неуспеха на доста гении, които по този начин и не развиват капацитета си. Вина за общия срив имат и доста родители, които основават нереално парникова атмосфера към децата си - това прекалено глезене, в композиция с големите упоритости водят до психически рецесии и доброволни отводи от старания за решение даже на най-незначителни проблеми. Разбира се, че с такава " подготовка " преследването на сериозна професионална кариера е обречено.
Треньорите в Хърватия и Сърбия като цяло са строги, само че явно готови, отдадени и доброжелателни в отношението си към всички деца в тимовете - и към топ гениите, и към останалите. С тази непрекъсната поддръжка децата привикват да си оказват помощ и да се оправят с провокациите на играта, без да се мръщят на треньорските рецензии, здравите единоборства, дъжда, калта, съдийските неточности или скромните съблекални. Казано с други думи, тези момчета са много по-добре готови да се борят на и изън терена за реализиране на фантазиите си и то, спазвайки писаните и неписани правила на играта.
Така вместо да се хвалят с тенекиени купи от детски шампионати и шампионати, клубове като хърватския Задар и сръбските Войводина (Нови Сад) и Раднички (Крагуевац) с горделивост демонстрират фотосите на своите юноши правещи международна кариера. Разбира се, клубове като Динамо (Загреб) са трансформирали построяването и продажбата на футболисти в главен бизнес, вкарал в касата на „ Максимир ” над 100 млн. евро за играчи като Модрич, Пяца, Ковачич, Манджукич, Ловрен, Рог и така нататък Другите три ексюго гранда - Цървена звезда, Партизан и Хайдук всяка година подкрепят връзването на бюджетите си с прехвърляния за 2-3 млн. евро., а когато ориста, представянето в евротурнирите и пазарът им се ухилен могат да продават и за много повече. Тази есен Хайдук счупи върха си с Никола - брата на скачачката Бланка Влашич, който отиде в Евертън за 10 млн. евро. Преди две години Цървена звезда продаде юношата си Марко Груич на Ливърпул за 7 млн. евро, а малко преди този момент Партизан взе 5 млн. евро от Бенфика за зациклилия сега Лазар Маркович.
От всичко казано дотук не следва, че футболът в Хърватия и Сърбия е цъфнал и вързал, а единствено че с близки обществени, демографски и стопански индикатори и макар многото сходни проблеми те създават топ играчи в пъти повече от нас. А това дава позитивно отражение на представянето на националните им тимове, популяризирането на играта в двете страни и въпреки всичко вкарва в част от клубовете им свежи пари, изкарани от футбол. Първенствата и на трите страни са надалеч от стандартите на Топ 5, а грандовете им имат нездравословна взаимозависимост от политическата обстановка и проблеми с някои от ултрасгупировките си, в които има висока централизация на хулигани, националисти, а постоянно и на разнообразни престъпни видове.
Въпреки това актуалните статистически игрови индикатори на сръбското и изключително на хърватското състезание са малко по-добри от тези в нашата Първа лига. Съседите вършат повече офанзивни подавания на мач, работят с топката с по-малко докосвания, преодоляват повече бранители с пас на мач и по-често отиграват топката в посока, друга от тази, от която са я получили. Макар и с малко, техният футбол е по-бърз, техничен, настъпателен, комбинативен и непредсказуем от нашия.
По предписание терените и в трите първи дивизии са неприятни, а стадионите остарели и с рехава посещаемост, само че за сметка на това децата и юношите в Хърватия и Сърбия имат много по-голям достъп до качествени занимания с футбол. Дори и да е не при кой знае какъв брой по-добри условия, то постоянно е при по-голяма конкуренция от клубове. Дори и в дребни общински градчета, а има и доста повече треньори, осъзнали и прилагащи основните правила на образование. След това идват мачовете с тимове от Унгария, Австрия, Швейцария, Чехия, Италия, Германия и така нататък, в които треньорите, децата и тимовете им се срещат със съществени интернационалните съперници. Накрая остава правилното налагане на най-големите гении в мъжкия футбол, изявите в евротурнирите и/или с националните тимове и прехвърлянето в подобаващ за развиването на съответния състезател клуб.
В същото време у нас има несъответстващи общинари, футболни шефове и треньори, които вършат всичко по-силите си, с цел да съсипят взрива на детския футбол и да сплотяват или задушават нови и добре работещи дребни и огромни клубове, тъй като тази засилваща се конкуренция заплашва рахата им в блатото на имитацията и безвремието. Понякога това се прави от нормална за тези ширини злоба, различен път от криворазбрана ненавист, само че най-често от досадна нелепост, тъй като единствено множеството мощни мачове през годините в детско-юношеския футбол могат да изградят готови играчи от европейска големина. Такива, каквито България не е създавала от десетилетия…
Често трамплин към шампионатите от Топ 5 за играчите от Хърватия и Сърбия са един-два сполучливи сезона в мощни тимове от шампионатите на Швейцария, Белгия, Русия, Чехия и Полша. Оказва се, че сходни тимове са таванът в кариерата на множеството от най-хубавите български играчи сега.Изводите могат да се групират в три основни посоки. (1) Хърватия и Сърбия имат доста по-сериозна мрежа от работещи футболни контакти с някогашни и сегашни играчи, треньори и мениджъри в Централна и Западна Европа, която обезпечава значим продан на информация и методика, на тимове и играчи, а по-късно и доста повече благоприятни условия за прехвърляния. (2) Така се обезпечава вярно целеполагане в селекционния и подготвителния развой, както и по-голяма угриженост за развиването на всяко дете. Повечето клубове в Хърватия и Сърбия са на очевидно по-високо равнище на работа в теорията и практиката по отношение на болшинството от българските школи. (3) Хърватия и Сърбия имат доста повече клубове в огромните и дребни градове, както и в огромните села, в които упражняват доста повече деца и юноши, в сравнение с в България. В момента нашият футбол наваксва с максимален триумф изоставането си точно в региона на масовостта, което е наложителна причина за атакуване и на другите две цели.
Съумеят ли повече български клубове в обозримо бъдеще да вдигнат равнището си на работа и да бъдат подготвени за гениите, които упражняват при тях, то и построяването на топ играчи няма да закъснее. Важно е обаче, клубовете, които ще ги постановат в мъжкия футбол, да минат на по-високо организационно равнище и да търсят доходи най-вече от футбол (трансфери, билети, евротурнири, продажба на фенски продукти, тв права, спонсори и рекламодатели), с цел да са стимулирани да развиват младите си гении, а не да разчитат на токсичните пачки от антифутбол (политически зависимости, финансови схеми и манипулиране на мачове).
Ако десетина наши играчи се наложат в шампионати от Топ 5, към този момент ще имаме съображение да чакаме и класиране за огромно състезание на националния тим, а с това и ново, уповавам се, по-дълготрайно, сполучливо и стабилно възобновление на българския футбол.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ