Американците до края на войната не успели да си защитят надеждно авиобазите си във Виетнам
Вчера, 25 февруари, БЛИЦ разгласява информация, че в авиобазата Хмеймим руснаците издигнали бетонна ограда тъдява и вътрешни преградни стени от „ хеско ” (hesco) – мрежести кубове с трошен камък. Беше маркирано, че тази процедура датира от американското присъединяване във Виетнамската война. Сега предлагаме материал на тази тематика с експлицитното конкретизиране, че защитните ограничения не са панацея и могат единствено да понижат вредите. Това напълно се отнася и за авиобазата Хмеймим с основаните Су-57.
Опитът от Виетнам посочил, че никакви ограничения не защищават от нахлуване от страна на интелигентен и съдбоносен съперник да нападне ненадейно авиобазата, макар построените „ санитарни зони”, патрулирането из тях и създаване на капонири и укрития (пасивни защитни уреди в необятния смисъл на думата).
Според американски публични данни, единствено въоръжените сили на Съединени американски щати от 1962 до 1973 година изгубили във Виетнам на земята от минохвъргачен, артилерийски и ракетен обстрел 393 самолета и вертолета, а 1185 са развалени. Само през 1968 година са окончателно изгубени или развалени към 500 самолета и вертолета, като загубите са понесени макар взетите ограничения по отбрана на авиобазите.
За целия интервал на войната във Виетнам американските предни бази са атакувани 475 пъти (само Дананг е подложен на 95 атаки). По тях са използвани 6163 броя мини, артилерийски и ракетни муниции. Често даже лимитирани набези и обстрели при добра подготовка, задоволителна подготовка на изпълнителите и, несъмнено, при някаква доза шанс могат да доведат до тежки загуби за американците.
Според статистиката при 93% от обстрелите по авиобазите са изстрелвани по-малко от 40 мини или снаряди. Аритметиката демонстрира, че при използвани 6163 боеприпаса и изумени 1578 летателни апарата съотношението е 4:1. Определено резултатите оправдават вложенията.
Например в нощта против 1 ноември 1964 година бунтовниците от Виетконг (НФОЮВ) обстреляли с 6 броя 82-мм минохвъргачки американската авиобаза Биенхоа край Сайгон. За към 29 мин. са пуснати към 65 мини от отдалеченост 1,4 км отвън базата. В резултат изгорели 5 бомбардировача В-57В Canberra и са развалени 15 бомбардировача от този вид, унищожени 3 витлови щурмови А-1Н Skyraider и четири вертолета. Бомбардировачите В-57В стояли на открита площадка „ крило до крило”. Убити са 4 четирима американци и са ранени 74.
В нощта на 7 февруари 1965 година отряд на Виетконг наброяващ към 300 души нападнал американската база Кемп Холовей край Плейку. Докато 4-те миниохвъргачти 82-мм обстрелвали летището за похищение на вниманието единствено с към 70 мини, въстаници-диверсанти преодолели загражденията и проникнали на територията въз основата. За дребното време те унищожили един американски аероплан и 5 вертолета Bell UH-1B, повреждайки още 20 вертолета (от тях 3 след това са бракувани).
Уникална е злополуката в Биенхоа на 16 май 1965 година заради концентриране самолетите на открити стоянки и то с подкачено въоръжение. Тогава квалифициран за политане В-57В Canberra горящ от възпламенен барутен запалител на мотор. Пожарът и взривеният аероплан довел до експлозия квалифицираните за окачване на другите самолети 500-фунтови (227 кг) бомби и възпламенени 50 хиляди галона (227 000 литра) авиационно гориво. Това довело до унищожаването на 10 бомбардировача В-57В, на 15 щурмовици А-1Е Skyraider и един флотски изтребител F-8U Crusader, още 30 А-1 са развалени, починали 26 души и са ранени над 100.
Катастрофалното нахлуване над Биенхоа принудило Пентагона при започване на 1965 година да стартира да построява капонири за отбрана и разсредоточаване на авиационната техника. Строителството е подхванато в всеобщи мащаби.
Към 30 юни 1967 година в 10 авиобази се издигнати 506 единични и групови капонира, а към 1969 година техният брой доближава 1000. Стандарт станали стени с височина 12 фута (3,7 м) и дебелина 1,5 фута (46 см), направени от стоманено покритие с бетонен заряд. Със защитни стени са заобиколени казармите и друга инфраструктура в авиобазата – единствено в авиобазата Дананг общата дължина на стените е над 12 километра. Всички хранилища за муниции са скрити подземен.
Вече беше маркирано, че капонирите и разсредоточаването обезпечават единствено понижаване на вредите по авиационната техника от обстрелите, по тази причина през 1968 година американските Военновъздушни сили стартират осъществяване на програмата Concrete Sky за строителство на предпазени укрития за тактическата авиация. Железобетонните укрития са разчетени на отбрана от директно попадение на снаряди 122 мм. От октомври 1968 година до януари 1970 година са издигнати 373 укрития.
Редакция БЛИЦ (по изявления в непознати медии)
Опитът от Виетнам посочил, че никакви ограничения не защищават от нахлуване от страна на интелигентен и съдбоносен съперник да нападне ненадейно авиобазата, макар построените „ санитарни зони”, патрулирането из тях и създаване на капонири и укрития (пасивни защитни уреди в необятния смисъл на думата).
Според американски публични данни, единствено въоръжените сили на Съединени американски щати от 1962 до 1973 година изгубили във Виетнам на земята от минохвъргачен, артилерийски и ракетен обстрел 393 самолета и вертолета, а 1185 са развалени. Само през 1968 година са окончателно изгубени или развалени към 500 самолета и вертолета, като загубите са понесени макар взетите ограничения по отбрана на авиобазите.
За целия интервал на войната във Виетнам американските предни бази са атакувани 475 пъти (само Дананг е подложен на 95 атаки). По тях са използвани 6163 броя мини, артилерийски и ракетни муниции. Често даже лимитирани набези и обстрели при добра подготовка, задоволителна подготовка на изпълнителите и, несъмнено, при някаква доза шанс могат да доведат до тежки загуби за американците.
Според статистиката при 93% от обстрелите по авиобазите са изстрелвани по-малко от 40 мини или снаряди. Аритметиката демонстрира, че при използвани 6163 боеприпаса и изумени 1578 летателни апарата съотношението е 4:1. Определено резултатите оправдават вложенията.
Например в нощта против 1 ноември 1964 година бунтовниците от Виетконг (НФОЮВ) обстреляли с 6 броя 82-мм минохвъргачки американската авиобаза Биенхоа край Сайгон. За към 29 мин. са пуснати към 65 мини от отдалеченост 1,4 км отвън базата. В резултат изгорели 5 бомбардировача В-57В Canberra и са развалени 15 бомбардировача от този вид, унищожени 3 витлови щурмови А-1Н Skyraider и четири вертолета. Бомбардировачите В-57В стояли на открита площадка „ крило до крило”. Убити са 4 четирима американци и са ранени 74.
В нощта на 7 февруари 1965 година отряд на Виетконг наброяващ към 300 души нападнал американската база Кемп Холовей край Плейку. Докато 4-те миниохвъргачти 82-мм обстрелвали летището за похищение на вниманието единствено с към 70 мини, въстаници-диверсанти преодолели загражденията и проникнали на територията въз основата. За дребното време те унищожили един американски аероплан и 5 вертолета Bell UH-1B, повреждайки още 20 вертолета (от тях 3 след това са бракувани).
Уникална е злополуката в Биенхоа на 16 май 1965 година заради концентриране самолетите на открити стоянки и то с подкачено въоръжение. Тогава квалифициран за политане В-57В Canberra горящ от възпламенен барутен запалител на мотор. Пожарът и взривеният аероплан довел до експлозия квалифицираните за окачване на другите самолети 500-фунтови (227 кг) бомби и възпламенени 50 хиляди галона (227 000 литра) авиационно гориво. Това довело до унищожаването на 10 бомбардировача В-57В, на 15 щурмовици А-1Е Skyraider и един флотски изтребител F-8U Crusader, още 30 А-1 са развалени, починали 26 души и са ранени над 100.
Катастрофалното нахлуване над Биенхоа принудило Пентагона при започване на 1965 година да стартира да построява капонири за отбрана и разсредоточаване на авиационната техника. Строителството е подхванато в всеобщи мащаби.
Към 30 юни 1967 година в 10 авиобази се издигнати 506 единични и групови капонира, а към 1969 година техният брой доближава 1000. Стандарт станали стени с височина 12 фута (3,7 м) и дебелина 1,5 фута (46 см), направени от стоманено покритие с бетонен заряд. Със защитни стени са заобиколени казармите и друга инфраструктура в авиобазата – единствено в авиобазата Дананг общата дължина на стените е над 12 километра. Всички хранилища за муниции са скрити подземен.
Вече беше маркирано, че капонирите и разсредоточаването обезпечават единствено понижаване на вредите по авиационната техника от обстрелите, по тази причина през 1968 година американските Военновъздушни сили стартират осъществяване на програмата Concrete Sky за строителство на предпазени укрития за тактическата авиация. Железобетонните укрития са разчетени на отбрана от директно попадение на снаряди 122 мм. От октомври 1968 година до януари 1970 година са издигнати 373 укрития.
Редакция БЛИЦ (по изявления в непознати медии)
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ