Обречена ли е Европа срещу правния империализъм на САЩ?
Възстановявайки глобите против Иран, Доналд Тръмп основава нова опасност: тази на юридическото владичество на Съединени американски щати над света. Това написа в материал за френския ежедневник Le Figaro Дамиен Мартинез, общоприет секретар на Центъра за разбор на тероризма и основател на компанията Facepoint, профилирана в региона на комплайънса.
Живеем в изключително време, когато оръжията, които са били изобретени, с цел да се провокират взаимно, непрестанно се възобновяват и трансформират природата си, стигайки до парадокса да възприемат външните белези на добродетелта, правото и справедливостта. Отвъд кинетичните войни, които светът постоянно е познавал, има нови способи на спор с невиждани и непредвидени последствия. Познаваме войната. Познаваме правото и даже правото на войната. Сега би трябвало да прибавим и правовата война: напреднала форма на спор, чийто генезис започваме да разбираме и по-добре да възприемаме залозите в международен мащаб, изключително в Европа. Финансовата студена война към глобите на Иран демонстрира какъв брой уязвима Европа е във връзка с юридическата война.
Откакто Тръмп пристигна на власт, Европа усеща, че върху нея тегне нова форма на опасност, по едно и също време директна и непредсказуема. По-усъвършенствана от икономическата война, по-прикрита от осведомителната война, става въпрос за война чрез правото, наречена Lawfare. Концепцията за Lawfare, останала релативно поверителна до този миг и произлизаща от американската военна теория, съставлява асиметрична форма на война, която се показва в потреблението на правната система против врага, с цел да му аргументи вреди, да го делегитимира и да го сплаши посредством насила.
Официално дефинирана малко след офанзивите от 11 септември в Съединени американски щати като опция на военните дейности, юридическата война бе теоретизирана от полковник Чарлз Дънлап от Съединени американски щати. По-късните разработките ще бъдат завършени от няколко американски откриватели, близки до неоконсервативното мислене, в това число проф. Орд Китри, откривател в Университета в Аризона, който ще разгласява указател по тематиката.
От 2000-та година насам в интернационален подтекст, който съчетава глобализацията на стопанската система, неистовата битка против тероризма и извънтериториалността на американското право, доктрината за Lawfare ще откри доста съответни приложения и жертви, най-вече в Европа.
От началото на 90-те години на предишния век от Съединените щати потегля едно генерално придвижване, което се състои в това да се постановат на страните и корпорациите набор от разнородни стандарти за консенсусни и общественополезни тематики: битката против тероризма, против разпространяването на нуклеарни оръжия, против прането на пари, корупцията или укриването на налози. За нашите велики западни демокрации, всяка една от тези консенсусни тематики е разбираема и подхожда на полезностите на публичния морал. Една огромна част от тези стандарти, наречени сходство (или съгласуване), се одобряват от европейските страни, а по-късно от техните стопански оператори, които подемат за своя сметка тези англосаксонски въодушевени стандарти. В продължение на няколко години десетки хиляди " къмплайънс офисър " са наети на работа от банки и компании в Европа, с цел да наложат тези нови стандарти.
Придържането към тази нова форма на регулация обаче провокира съвсем непосредствена накърнимост у тези, които се причисляват към нея, заради две съществени аргументи. От една страна, извънредно мощното извънтериториално американско измерение, което тези стандарти имат; а въпреки това, извънредно мощната административна машина в Съединените щати за санкциониране на нарушаванията на тези стандарти, в това число и в чужбина. В началото на 2000-те години тази рискова логичност на Lawfare ще изправи пред огромни компликации водещите европейски стопански бижута, било то индустриални групи, уличени в корупция (Siemens, Alstom) или огромни банки, на фона на ембаргото и интернационалните наказания. Основната цел на Lawfare е да изведе отвън Европа борби, които не се подчиняват безусловно на европейската политическа стратегия.
Ако подходим към тематиката за правовата война от гледната точка на юридическо оръжие, тогава би трябвало да си зададем въпроса за наличните сили. В миг, когато нашите американски другари вземат европейски компании за заложници в циничната игра на икономическа студена война и слагат Европа в състояние на послушание и правно изтощение, поражда нуждата от отбрана, изключително по въпроса за глобите и ембаргото. Насилственото налагане на цяла система от закони на някой различен разкрива юридически империализъм.
Европа, водещата международна стопанска система, би трябвало да се стреми да построи лична юридическа мощ и да дефинира очертанията на доктрината си за правото. Предвид неотдавнашните събития във връзка с иранските наказания, Европейският съюз би трябвало да сътвори мощен орган във връзка с финансови наказания в мащаб, най-малкото равностоен на страховитата американска работа за надзор на задграничните активи (OFAC).
Lawfare носи със себе си едностранна или даже манихейска идея за това какво е вярно или неверно, заслужено или незаслужено, етично или корумпирано, съвместимо или несъобразено, какъвто е казусът с Иран. Вятърът на Lawfare, който духа над Европа, е мощен и огъва, или най-малкото разклаща под тежестта си нашето континентално право, към момента настойническо и със постоянни корени. Нашите остарели разбирания за правото от време на време биват отнесени от идеологически вихрушки, за които не сме готови. Вятърът на Juriscombat (другото име на Lawfare) удари от запад, само че в действителност идва от Изтока, от Азия. Китай предлага богат набор от хитрости и идеологическа изисканост, с цел да утвърди концепцията си за света и правния си модел. Европа е в центъра на разнопосочни ветрове. Тя ще би трябвало да построи своя лична теория и собствен личен боеприпас за юридическа война.
Le Figaro
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Живеем в изключително време, когато оръжията, които са били изобретени, с цел да се провокират взаимно, непрестанно се възобновяват и трансформират природата си, стигайки до парадокса да възприемат външните белези на добродетелта, правото и справедливостта. Отвъд кинетичните войни, които светът постоянно е познавал, има нови способи на спор с невиждани и непредвидени последствия. Познаваме войната. Познаваме правото и даже правото на войната. Сега би трябвало да прибавим и правовата война: напреднала форма на спор, чийто генезис започваме да разбираме и по-добре да възприемаме залозите в международен мащаб, изключително в Европа. Финансовата студена война към глобите на Иран демонстрира какъв брой уязвима Европа е във връзка с юридическата война.
Откакто Тръмп пристигна на власт, Европа усеща, че върху нея тегне нова форма на опасност, по едно и също време директна и непредсказуема. По-усъвършенствана от икономическата война, по-прикрита от осведомителната война, става въпрос за война чрез правото, наречена Lawfare. Концепцията за Lawfare, останала релативно поверителна до този миг и произлизаща от американската военна теория, съставлява асиметрична форма на война, която се показва в потреблението на правната система против врага, с цел да му аргументи вреди, да го делегитимира и да го сплаши посредством насила.
Официално дефинирана малко след офанзивите от 11 септември в Съединени американски щати като опция на военните дейности, юридическата война бе теоретизирана от полковник Чарлз Дънлап от Съединени американски щати. По-късните разработките ще бъдат завършени от няколко американски откриватели, близки до неоконсервативното мислене, в това число проф. Орд Китри, откривател в Университета в Аризона, който ще разгласява указател по тематиката.
От 2000-та година насам в интернационален подтекст, който съчетава глобализацията на стопанската система, неистовата битка против тероризма и извънтериториалността на американското право, доктрината за Lawfare ще откри доста съответни приложения и жертви, най-вече в Европа.
От началото на 90-те години на предишния век от Съединените щати потегля едно генерално придвижване, което се състои в това да се постановат на страните и корпорациите набор от разнородни стандарти за консенсусни и общественополезни тематики: битката против тероризма, против разпространяването на нуклеарни оръжия, против прането на пари, корупцията или укриването на налози. За нашите велики западни демокрации, всяка една от тези консенсусни тематики е разбираема и подхожда на полезностите на публичния морал. Една огромна част от тези стандарти, наречени сходство (или съгласуване), се одобряват от европейските страни, а по-късно от техните стопански оператори, които подемат за своя сметка тези англосаксонски въодушевени стандарти. В продължение на няколко години десетки хиляди " къмплайънс офисър " са наети на работа от банки и компании в Европа, с цел да наложат тези нови стандарти.
Придържането към тази нова форма на регулация обаче провокира съвсем непосредствена накърнимост у тези, които се причисляват към нея, заради две съществени аргументи. От една страна, извънредно мощното извънтериториално американско измерение, което тези стандарти имат; а въпреки това, извънредно мощната административна машина в Съединените щати за санкциониране на нарушаванията на тези стандарти, в това число и в чужбина. В началото на 2000-те години тази рискова логичност на Lawfare ще изправи пред огромни компликации водещите европейски стопански бижута, било то индустриални групи, уличени в корупция (Siemens, Alstom) или огромни банки, на фона на ембаргото и интернационалните наказания. Основната цел на Lawfare е да изведе отвън Европа борби, които не се подчиняват безусловно на европейската политическа стратегия.
Ако подходим към тематиката за правовата война от гледната точка на юридическо оръжие, тогава би трябвало да си зададем въпроса за наличните сили. В миг, когато нашите американски другари вземат европейски компании за заложници в циничната игра на икономическа студена война и слагат Европа в състояние на послушание и правно изтощение, поражда нуждата от отбрана, изключително по въпроса за глобите и ембаргото. Насилственото налагане на цяла система от закони на някой различен разкрива юридически империализъм.
Европа, водещата международна стопанска система, би трябвало да се стреми да построи лична юридическа мощ и да дефинира очертанията на доктрината си за правото. Предвид неотдавнашните събития във връзка с иранските наказания, Европейският съюз би трябвало да сътвори мощен орган във връзка с финансови наказания в мащаб, най-малкото равностоен на страховитата американска работа за надзор на задграничните активи (OFAC).
Lawfare носи със себе си едностранна или даже манихейска идея за това какво е вярно или неверно, заслужено или незаслужено, етично или корумпирано, съвместимо или несъобразено, какъвто е казусът с Иран. Вятърът на Lawfare, който духа над Европа, е мощен и огъва, или най-малкото разклаща под тежестта си нашето континентално право, към момента настойническо и със постоянни корени. Нашите остарели разбирания за правото от време на време биват отнесени от идеологически вихрушки, за които не сме готови. Вятърът на Juriscombat (другото име на Lawfare) удари от запад, само че в действителност идва от Изтока, от Азия. Китай предлага богат набор от хитрости и идеологическа изисканост, с цел да утвърди концепцията си за света и правния си модел. Европа е в центъра на разнопосочни ветрове. Тя ще би трябвало да построи своя лична теория и собствен личен боеприпас за юридическа война.
Le Figaro
Превод: Петя Михайлова, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ