Еленският род Кършовски е пример на българското родолюбие
Възрожденска Елена роди и възпита няколко семейства просветители и революционери като Брадите, Момчилови, Михайловски, Робовски, Кършовски, Радивоеви, Разсуканови и Горбанови, които й завоюваха неувяхваща популярност! По-конкретно семейството Кършовски има своето място в националната ни история и тя може да се съпостави с семейството Обретенови в Русе! В чест и с поклонение пред светлите каузи и героичния път на братята революционери Кършовски в Елена през 1981 година е открит монумент, основан от скулптора Михаил Шапкаров. Къщата, в която са се родили и живели петимата родолюбиви и свободолюбиви братя Кършовски - Йордан, Сава, Кръстю и Антон, и двете сестри Андоничка и Мария е оповестена за монумент на културата. А улицата, започваща от къщата и водеща към Еленската даскалоливница, също носи името “Кършовска ”.
След рухването на Търново под османско робство всички боляри са избягали от града, с цел да се спасят от клането на поробителя. Боляринът Кършо, а по-късно челник с чета срещу завоевателя се заселва в околност покрай Елена и образува това поселище, което през днешния ден носи името махала Кършовска.
Кършо челник дава началото на един от най-знатните
и известни родове освен в Елена, само че и в Търновско и Сливенско.
Кършо челник умира с част от четата си в борба с поробителите в Сливенския балкан, само че по знамение в фамилията с майка си оцелява синът му Стойно.
Синът на Стойно - Иван Кършов, наследил от татко и дядо болярската си кръв и свободолюбивия български дух, продължава битката за независимост. Иван Кършов е преподавател и дружно с тогавашния духовник поп Дойно Граматик вършат дубликат на Паисиевата “История славянобългарска” през 1784 година и я дават за проучване на по-младите в църквата и килийното учебно заведение. През 1800 година той и още двама видни представители на Елена се подвигат и отиват в Цариград и с прошение издействат да построят цитадела (кале) за града за отбрана от набезите и злодеянията на кърджалиите. Иван Кършов е взел участие в двете завери (опити за въстания) през 1821 година и 1835 година Първата се споделя още Гръцката, като опит за общи старания на гърци и българи срещу турците, а втората е известна като Велчовата завера в Търново. Само няколко думи за втората. В нейната подготовка се включват заможни търговци, учители и монаси от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Силистра. Начело е Велчо Атанасов, по прякор Джамджията, богат строител (дюлгер) от Търново, завърнал се неотдавна от чужбина. В описите бунтовниците се записват като дюлгери, шият се униформи и знаме, купуват оръжие, а боен лидер е капитан Георги Мамарчев, служил в съветската войска. Поради изменничество Велчовата завера е разкрита, множеството от въстаниците са обкръжени и избити в Плаковския манастир до с. Плаково сред Търново и Елена. Главните бунтовници са измъчвани грубо, само че никого не издават, като съумяват да изгорят описите с имената им. В Търново в памет на починалите бунтовници има повдигнат монумент. Главният крах на това въстание е несъответствуващият миг на интервал на доближаване на връзките на Турция с Русия. Васил Левски постоянно посещавал Елена и по-точно дома на рода Кършовски през 1867 - 1870 година
Синът на Иван Кършов Христо (1810 - 1858 г.) е ръкоположен за духовник
в Елена през 1842 година и е женен за Йорданка, щерка на килийния преподавател Кънчо Славов и Донка Михайлова, най-голямата сестра на Иларион Макариополски.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) Георги С. Раковски също няколко пъти посещава дома на поп Христо Кършовски в Елена. В кръвта на целия жанр е мощно вкоренено възприятието за любов към жанр, татковина и независимост. Иван П. Кършовски е български националреволюционер, литератор, държавник и публицист.
В това семейство се раждат и възпитават петимата братя революционери - Иван, Йордан, Сава, Кръстю и Антон и сестра им Андоничка.
Трудно и невероятно е да се опишат за потомците всички техни революционни каузи и книжовни заслуги, само че прегледани и много сбито, те дават визия за тези почтени българи, станали пословични за борческия Еленски и Търновски край.
Първородният наследник на Христо Кършовски Иван, роден на 12 август 1839 година, учи в фамозната Еленска даскалоливница,
която назовават “съсредоточие на науката”, а основният преподавател Никола Михайловски е първият академик българин. След довеждане докрай на класното учебно заведение Иван Попхристов Кършовски постъпва като преподавател в родния си град. Иван Кършовски е изтъкнат литератор, преподавател и бунтовник. Участва във въстанието на Капитан дядо Никола Филиповски от 1856 година във Великотърновско, Габровско, Лясковец, Трявна. Зарадвано от експлоадирането на Кримската война, популацията провежда чета от 140 души с проект да завладяват търновския конак и да се въоръжат с оръжието в него, само че след неуспеха му четата потегля към Габрово и там е разрушена от османската армия. Четниците се насочат към Шипка, а войводата е погубен на 3 август.
През 1862 година Иван се записва в Първата българска легия на Раковски, където е ранен при бомбардирането на Белград и остава там до 1864 година След това учителства в Добруджа и се занимава с революционна активност. Познава се с Г. Раковски от 1853 година, когато основоположникът на националноосвободителната идеология минава през родния му град и отива при Стоян Калбура в с. Йовковци, а с В. Левски се сближава по време на Първата българска легия. След това емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети за България. През 1867 година Иван Кършовски е основен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец.
Иван П. Кършовски в униформата на Втората българска легия в Белград, наследник на Стойно и внук на болярина и войводата Кършо
Тримата са запечатали този миг с обща фотография в Букурещ преди тръгването на тяхната чета. Включва се и във Втората българска легия в Белград 1868 година, отново дружно с Дякона, били уверени, че откакто оказват помощ на Сърбия да се освободи, и тя ще ни отвърне с помощта си. От историята знаем, че това не се случва. Иван Кършовски написа в дневника си за двете легии. “Раковски без да губи време (в)турна се на работа и почна да работи мъжки! На неговия апел се отзоваха отвред българи - родолюбци и богаташи. Дойдоха отвсякъде български младежи - разпалени момци, с които образуваха “Българска чета”. Нищо не се жалеше за общото национално дело, с цел да може да се приготви потребното за едно съществено въстание”.
След къс престой в Одеса се открива в Румъния, учителства, възприема новите хрумвания на Левски за основаване на обща загадка организация, а не за четническата битка и става основател на Първия български революционен централен комитет (БРЦК) от 1869 година, учреден в Букурещ от Л. Каравелов и В. Левски. Той е непосредствен сподвижник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски в обиколките му из страната и написа за това на П. Хитов в Букурещ. Точно на него (на И. Кършовски) В. Левски през 1871 година е написал популярните думи:
За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно (заедно) да вървим, в случай че ще бъдем хора!
Автори на документа “Закон за Българското национално въстание, по който ще се ръководи Българската национална войска” в 1867 година, обсъждан на 28 май на връх Българка с тясна група доверени хора - съзаклятници, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски! Той е редактирал и издавал в Румъния вестниците “Вултурул” ( “Орел”) и “Индепенденца национала” ( “Национална независимост”) - 1876-1877 година Учителският и литературен път на Иван Кършовски минава през Гюргево, Плоещ, Елхово, Добрич, с. Черна, Хърсово. В Добрич възрожденският преподавател открива взаимно учебно заведение и провежда честване деня на светите братя Кирил и Методий на 11 май и произнася тържествено слово. Подобно на И. Макариополски, той прогласява независимостта на българската черква, като не взема благословията на гръцкия епископ. Обиден, владиката напуща църквата. За тази постъпка Кършовски е упрекнат за владикопъдец и лежи 9 месеца в пандиза. По-късно основава читалище “Съединение” в Гюргево и неделно българско учебно заведение към него.
Иван Кършовски постоянно си кореспондирал с Христо Ботев и пращал стихотворения за издание в Ботевите вестници. Той е трети подред еленчанин, който след И. Момчилов и С. Робовски написва химн за Кирило-Методиевото дело. Той е един от първите, които в края на по-миналия век слагат въпроса пред Народно събрание за създаване на монумент на починалите съветски воини и български опълченци на Шипка!
След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война. Член е на Либералната партия, депутат в 1-вото и 2-рото Народно заседание. Скоро обаче, както доста други поборници, е отчаян от произвола и нарушаванията в страната на новите управници и следствията за него са съд и затвор, макар огромните му заслуги в революционната битка и към Българското книжовно сдружение!
Търсейки отговор на аргументите, той написа в дневника си: “За да не им мътиш водата, да не им пречиш в проектите, да не им придирваш сметките, с цел да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им разрешава да търпят край себе си ония, които не желаят нищо за себе си. От такива се боят като от чума”. Иван Кършовски остава правилен на заветите на Левски и поставя грижи за издигането на монумент на Апостола. В архива му е открит чертеж на квартал Подуяне с обозначеното място за паметника. В деня на откриването му е паралелно със Стоян Ст. Заимов - деятел от Априлското въстание и изтъкнат държавник - на 22 октомври 1885 година извършва своя ода в чест на откриването и освещаването на паметника! От 1881 година Иван Кършовски е със фамилията си в София, където е юрист и се занимава и с журналистическа активност. Още по време на емиграцията си във Влашко се дами за румънката Мандика Димитреску, от която има шест деца - Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Той е извънредно ерудиран и същински полиглот, владеел 7 непознати езика -немски, френски, сръбски, съветски, гръцки и турски, с помощта на които чете и употребява разностранна непозната литература и прави преводи. Редактор е на в. “Струма” - 1889 година, “Вардар”, “Юнак” дружно с Ив. Бобевски, сътрудничи на българския и румънския периодически щемпел. Оставя скъпо благосъстояние от мемоари, биографии и мемоари. Умира на 1 март 1914 година в София.
Йордан Попхристов Кършовски е вторият наследник на фамилията
Той е роден в Елена през 1846 година Ботев въстаник, хванат от турците при Лютиброд и освободен от пандиза след даването на прошка. Написал е най-ранната история на Ботйовата тайфа (чета) “Пътуването през Дунава с парахода “Радецки” под предводителството на Хр.Бот/й/ов на 16 май 1876 година, както и нейното организиране”.
Христо Иванов-Големия (Ловчанлията), книговезецът Сава Попхристов Кършовски (вдясно)
Спомените са написани единствено няколко месеца след разбиването на четата във Врачанския балкан и са най-автентични! Публикувани са във вестник “Вардар”, издаван от брат му Иван. Тези мемоари са извънредно скъпи за проучване на бойния път, сраженията и настроенията на четниците в дружината. Той е разгласил разкази на доста от Ботевите четници.
Йордан Кършовски бил наказан в София, само че освободен под обезпечение и застъпничеството на богати и патриотични българи. Като поборник получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и умрял относително млад през 1888 година в резултат на раните си от боевете в Сръбско-българската война.
Сава Попхристов Кършовски е третият наследник на бележитото възрожденско семейство
Роден е на 14.02.1847 година, умрял на 68 година Получава първичното си обучение в Елена, само че убийството на поп Христо, неговият татко, през 1858 година от поробителя трансформира проектите му за образованието му, както и на неговите по-малки братя и сестра им. През 1860 година майка му го изпраща в Плаковския манастир “Св. Илия”, с цел да учи и да се приготви за нравствен ранг. Но това не му подхожда и той отива в Търново, където приключва образованието си и след това отива във Варна, а по-късно отпътува при брат си Иван, който учителства тези години в Браила и Гюргево. След това отпътува за Цариград, само че заради липса на средства още веднъж се връща в Търново и се свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов - Големия и Джорджо Момчев - всички дейци и дейни участници в тайните революционни комитети.
Макар и към момента младеж, е видян от турските управляващи, попада под тяхно наблюдаване, тъй като смятат, “че и неговият косъм не е чист”. За тях е било ясно, че и той ще поеме пътя на битката и с цел да се избави, Сава е заставен да напусне Елена и да избяга във Влашко. Естествено, тук са неговите по-големи братя и той попада в средата на революционната емиграция, без съмнение се включва в битката срещу турското господство. Особено мощно въздействие за оформянето на неговите възгледи за битката оказал Васил Левски, с който го срещат през септември 1869 година в Гюргево, посредством близостта на своите по-големи братя с Апостола. Левски ги срещнал на Калугерене, спирка на трена за Букурещ, качен на червен ат (кон). След завръщането си в Елена Сава Кършовски не стопира да работи за святото дело и при второто посещаване на Левски и Ангел Кънчев е определен за ръководител на локалния революционен комитет, учреден през 1871 година, другите участници в рисковото дело идват като търговци, яхнали хубави коне, и нощуват в хана на Лазар Стойчев. На идващия ден в дома на Кършовци Апостола се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски, а следобяд привикват заседание, на което основават Еленския революционен комитет. В непокътнатата в архива записка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали първите средства за националното дело. Най-голяма вноска от 100 турски лири дал чорбаджията хаджи Михал, брат на създателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, за който персонално Левски имал сведение, че е давал пари и за активността на БРЦК. Събраната сума е изпратена “немедлено” в Румъния.
След Освободителната Руско-турска война Сава Кършовски учителства в Черна и в Хърсово. Приятел на Стефан Стамболов и негов почитател. До края на живота си управлява градското и околийско бюро на Национално-либералната партия. Занимава се също с журналистическа и публицистична активност във възрожденските вестници и списания “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, взе участие в писането на Търновската конституция. Автор е на първата книга за “Васил Левски и А. Кънчев в Елена” през1880 година Но заради дребния тираж тя се преиздава още веднъж от акад. Ал. Тодоров - Балан под ново заглавие - “Апостолите на свободата в Елена”, като Любомир Дойчев е издателят на книгата. След Освобождението работи и като юрист до 26 март 1913 година, когато приключва виталният му път.
Другият брат - Кръстьо Попхристов Кършовски, роден през 1841 година, е участник в четата на Панайот Хитов
дружно с брат си Иван. Също е деятелен бунтовник и с желание да се включи в четата на Ботев, само че закъснява заради компликации в снабдяването с оръжие, каквото било условието на Войводата. Имал огромно предпочитание да не бъде “по-назад в битката от братята си!”.
Най-малкият брат - Антон Попхристов Кършовски, заради младата си възраст не е взел участие в революционното придвижване, само че се записва във военното учебно заведение в Румъния, с цел да бъде по-полезен за свободата на България, като взе участие в борбите за нейното одобряване като страна.
Сестрата Андоничка Кършовска по татко, е женена за Васил Иванов Узунов от с. Беброво, книгопродавец, самоличността на който В. Левски употребява за прекосяването си през Русе на 27 август 1869 година Нейният брачен партньор има огромна физическа аналогия с Апостола, заради което бил задържан вместо Левски през 1870 година и го разкарвали по пандизите на Видин и Русчук няколко месеца, до момента в който се уверят, че той не е рисковият уредник на тайните комитети дякон Левски!
Всичко това е разказано в книгата на Сава Кършовски. Явно турската полиция е попаднала на писмата до П. Хитов и е схванала, че Левски пътува с документи под името Васил Иванов. През 1871 година Левски и А. Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, с цел да благодарят за тескерето на брачна половинка й и да се извинят на мъжа й за породените му неприятности и ареста му от турските управляващи. Изпратен във Видин, а по-късно в Русе, той бил освободен персонално от Митхад паша, откакто получил уверения от Търново и Елена от Стоил Попов и Иван Чорапчиев (видни богати българи), които дали гаранция, че Васил Иванов Узунов не е комита!
Така приключва бележитата сага за рода Кършовски, който заслужава повече популярност поради пословичната си лоялност към битката за независимост на отечеството. Изводът - че това държание и любов към жанр и народ се възпитава и образува както от родителите, по този начин и от мощните персони, заклели се пред олтара на родината да му служат с всичко, даже и с живота си!
Кристалина Георгиева Наследниците на славния жанр са многочислени През юни 2016 година за шести път се събраха от цяла България наследниците на този прочут жанр, който през днешния ден наброява над 1500 души. Сред тях за следващ път беше и Кристалина Георгиева, която е праправнучка на Иван П. Кършовски и брачната половинка му Мандика Димитреску.
В фамилията на сина на Иван Кършовски се раждат 6 деца - Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката щерка Анка се дами за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван (кръстен на дядо си) е бащата на Кристалина Георгиева, а вуйна й Екатерина е майка на композитора Стефан Драгостинов, дълготраен диригент и началник на ансамбъла “Филип Кутев”.
Панайот Кършовски е наследник на Сава Кършовски. Бележит историограф на Елена, редактор във в. “Еленска защита” от 1926 до 1941 година Списвал и редактирал и сп. “Българка” от 1898 до 1904 година Погребан в двора на църквата “Успение Богородично”.
Преслав Борисов Кършовски е български художник, живописец и график. Роден през 1905 година, умрял на 25 февруари 2003 година
Страшимир и Анна Кършовски са праправнуци на Иван П. Кършовски и живеят в България като дейни наши сънародници!
Доц. доктор Емил ПАПАЗОВ, София
/вестник " Над 55 " /
След рухването на Търново под османско робство всички боляри са избягали от града, с цел да се спасят от клането на поробителя. Боляринът Кършо, а по-късно челник с чета срещу завоевателя се заселва в околност покрай Елена и образува това поселище, което през днешния ден носи името махала Кършовска.
Кършо челник дава началото на един от най-знатните
и известни родове освен в Елена, само че и в Търновско и Сливенско.
Кършо челник умира с част от четата си в борба с поробителите в Сливенския балкан, само че по знамение в фамилията с майка си оцелява синът му Стойно.
Синът на Стойно - Иван Кършов, наследил от татко и дядо болярската си кръв и свободолюбивия български дух, продължава битката за независимост. Иван Кършов е преподавател и дружно с тогавашния духовник поп Дойно Граматик вършат дубликат на Паисиевата “История славянобългарска” през 1784 година и я дават за проучване на по-младите в църквата и килийното учебно заведение. През 1800 година той и още двама видни представители на Елена се подвигат и отиват в Цариград и с прошение издействат да построят цитадела (кале) за града за отбрана от набезите и злодеянията на кърджалиите. Иван Кършов е взел участие в двете завери (опити за въстания) през 1821 година и 1835 година Първата се споделя още Гръцката, като опит за общи старания на гърци и българи срещу турците, а втората е известна като Велчовата завера в Търново. Само няколко думи за втората. В нейната подготовка се включват заможни търговци, учители и монаси от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Силистра. Начело е Велчо Атанасов, по прякор Джамджията, богат строител (дюлгер) от Търново, завърнал се неотдавна от чужбина. В описите бунтовниците се записват като дюлгери, шият се униформи и знаме, купуват оръжие, а боен лидер е капитан Георги Мамарчев, служил в съветската войска. Поради изменничество Велчовата завера е разкрита, множеството от въстаниците са обкръжени и избити в Плаковския манастир до с. Плаково сред Търново и Елена. Главните бунтовници са измъчвани грубо, само че никого не издават, като съумяват да изгорят описите с имената им. В Търново в памет на починалите бунтовници има повдигнат монумент. Главният крах на това въстание е несъответствуващият миг на интервал на доближаване на връзките на Турция с Русия. Васил Левски постоянно посещавал Елена и по-точно дома на рода Кършовски през 1867 - 1870 година
Синът на Иван Кършов Христо (1810 - 1858 г.) е ръкоположен за духовник
в Елена през 1842 година и е женен за Йорданка, щерка на килийния преподавател Кънчо Славов и Донка Михайлова, най-голямата сестра на Иларион Макариополски.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) Георги С. Раковски също няколко пъти посещава дома на поп Христо Кършовски в Елена. В кръвта на целия жанр е мощно вкоренено възприятието за любов към жанр, татковина и независимост. Иван П. Кършовски е български националреволюционер, литератор, държавник и публицист.
В това семейство се раждат и възпитават петимата братя революционери - Иван, Йордан, Сава, Кръстю и Антон и сестра им Андоничка.
Трудно и невероятно е да се опишат за потомците всички техни революционни каузи и книжовни заслуги, само че прегледани и много сбито, те дават визия за тези почтени българи, станали пословични за борческия Еленски и Търновски край.
Първородният наследник на Христо Кършовски Иван, роден на 12 август 1839 година, учи в фамозната Еленска даскалоливница,
която назовават “съсредоточие на науката”, а основният преподавател Никола Михайловски е първият академик българин. След довеждане докрай на класното учебно заведение Иван Попхристов Кършовски постъпва като преподавател в родния си град. Иван Кършовски е изтъкнат литератор, преподавател и бунтовник. Участва във въстанието на Капитан дядо Никола Филиповски от 1856 година във Великотърновско, Габровско, Лясковец, Трявна. Зарадвано от експлоадирането на Кримската война, популацията провежда чета от 140 души с проект да завладяват търновския конак и да се въоръжат с оръжието в него, само че след неуспеха му четата потегля към Габрово и там е разрушена от османската армия. Четниците се насочат към Шипка, а войводата е погубен на 3 август.
През 1862 година Иван се записва в Първата българска легия на Раковски, където е ранен при бомбардирането на Белград и остава там до 1864 година След това учителства в Добруджа и се занимава с революционна активност. Познава се с Г. Раковски от 1853 година, когато основоположникът на националноосвободителната идеология минава през родния му град и отива при Стоян Калбура в с. Йовковци, а с В. Левски се сближава по време на Първата българска легия. След това емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети за България. През 1867 година Иван Кършовски е основен писар и води дневника на четата на Панайот Хитов, където Левски е знаменосец.
Иван П. Кършовски в униформата на Втората българска легия в Белград, наследник на Стойно и внук на болярина и войводата Кършо
Тримата са запечатали този миг с обща фотография в Букурещ преди тръгването на тяхната чета. Включва се и във Втората българска легия в Белград 1868 година, отново дружно с Дякона, били уверени, че откакто оказват помощ на Сърбия да се освободи, и тя ще ни отвърне с помощта си. От историята знаем, че това не се случва. Иван Кършовски написа в дневника си за двете легии. “Раковски без да губи време (в)турна се на работа и почна да работи мъжки! На неговия апел се отзоваха отвред българи - родолюбци и богаташи. Дойдоха отвсякъде български младежи - разпалени момци, с които образуваха “Българска чета”. Нищо не се жалеше за общото национално дело, с цел да може да се приготви потребното за едно съществено въстание”.
След къс престой в Одеса се открива в Румъния, учителства, възприема новите хрумвания на Левски за основаване на обща загадка организация, а не за четническата битка и става основател на Първия български революционен централен комитет (БРЦК) от 1869 година, учреден в Букурещ от Л. Каравелов и В. Левски. Той е непосредствен сподвижник на Левски и работи под псевдонима Узун Моратооглу. Запознат с маршрута на Левски в обиколките му из страната и написа за това на П. Хитов в Букурещ. Точно на него (на И. Кършовски) В. Левски през 1871 година е написал популярните думи:
За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно (заедно) да вървим, в случай че ще бъдем хора!
Автори на документа “Закон за Българското национално въстание, по който ще се ръководи Българската национална войска” в 1867 година, обсъждан на 28 май на връх Българка с тясна група доверени хора - съзаклятници, са войводата Панайот Хитов, Левски и Иван Кършовски! Той е редактирал и издавал в Румъния вестниците “Вултурул” ( “Орел”) и “Индепенденца национала” ( “Национална независимост”) - 1876-1877 година Учителският и литературен път на Иван Кършовски минава през Гюргево, Плоещ, Елхово, Добрич, с. Черна, Хърсово. В Добрич възрожденският преподавател открива взаимно учебно заведение и провежда честване деня на светите братя Кирил и Методий на 11 май и произнася тържествено слово. Подобно на И. Макариополски, той прогласява независимостта на българската черква, като не взема благословията на гръцкия епископ. Обиден, владиката напуща църквата. За тази постъпка Кършовски е упрекнат за владикопъдец и лежи 9 месеца в пандиза. По-късно основава читалище “Съединение” в Гюргево и неделно българско учебно заведение към него.
Иван Кършовски постоянно си кореспондирал с Христо Ботев и пращал стихотворения за издание в Ботевите вестници. Той е трети подред еленчанин, който след И. Момчилов и С. Робовски написва химн за Кирило-Методиевото дело. Той е един от първите, които в края на по-миналия век слагат въпроса пред Народно събрание за създаване на монумент на починалите съветски воини и български опълченци на Шипка!
След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война. Член е на Либералната партия, депутат в 1-вото и 2-рото Народно заседание. Скоро обаче, както доста други поборници, е отчаян от произвола и нарушаванията в страната на новите управници и следствията за него са съд и затвор, макар огромните му заслуги в революционната битка и към Българското книжовно сдружение!
Търсейки отговор на аргументите, той написа в дневника си: “За да не им мътиш водата, да не им пречиш в проектите, да не им придирваш сметките, с цел да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им разрешава да търпят край себе си ония, които не желаят нищо за себе си. От такива се боят като от чума”. Иван Кършовски остава правилен на заветите на Левски и поставя грижи за издигането на монумент на Апостола. В архива му е открит чертеж на квартал Подуяне с обозначеното място за паметника. В деня на откриването му е паралелно със Стоян Ст. Заимов - деятел от Априлското въстание и изтъкнат държавник - на 22 октомври 1885 година извършва своя ода в чест на откриването и освещаването на паметника! От 1881 година Иван Кършовски е със фамилията си в София, където е юрист и се занимава и с журналистическа активност. Още по време на емиграцията си във Влашко се дами за румънката Мандика Димитреску, от която има шест деца - Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Той е извънредно ерудиран и същински полиглот, владеел 7 непознати езика -немски, френски, сръбски, съветски, гръцки и турски, с помощта на които чете и употребява разностранна непозната литература и прави преводи. Редактор е на в. “Струма” - 1889 година, “Вардар”, “Юнак” дружно с Ив. Бобевски, сътрудничи на българския и румънския периодически щемпел. Оставя скъпо благосъстояние от мемоари, биографии и мемоари. Умира на 1 март 1914 година в София.
Йордан Попхристов Кършовски е вторият наследник на фамилията
Той е роден в Елена през 1846 година Ботев въстаник, хванат от турците при Лютиброд и освободен от пандиза след даването на прошка. Написал е най-ранната история на Ботйовата тайфа (чета) “Пътуването през Дунава с парахода “Радецки” под предводителството на Хр.Бот/й/ов на 16 май 1876 година, както и нейното организиране”.
Христо Иванов-Големия (Ловчанлията), книговезецът Сава Попхристов Кършовски (вдясно)
Спомените са написани единствено няколко месеца след разбиването на четата във Врачанския балкан и са най-автентични! Публикувани са във вестник “Вардар”, издаван от брат му Иван. Тези мемоари са извънредно скъпи за проучване на бойния път, сраженията и настроенията на четниците в дружината. Той е разгласил разкази на доста от Ботевите четници.
Йордан Кършовски бил наказан в София, само че освободен под обезпечение и застъпничеството на богати и патриотични българи. Като поборник получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и умрял относително млад през 1888 година в резултат на раните си от боевете в Сръбско-българската война.
Сава Попхристов Кършовски е третият наследник на бележитото възрожденско семейство
Роден е на 14.02.1847 година, умрял на 68 година Получава първичното си обучение в Елена, само че убийството на поп Христо, неговият татко, през 1858 година от поробителя трансформира проектите му за образованието му, както и на неговите по-малки братя и сестра им. През 1860 година майка му го изпраща в Плаковския манастир “Св. Илия”, с цел да учи и да се приготви за нравствен ранг. Но това не му подхожда и той отива в Търново, където приключва образованието си и след това отива във Варна, а по-късно отпътува при брат си Иван, който учителства тези години в Браила и Гюргево. След това отпътува за Цариград, само че заради липса на средства още веднъж се връща в Търново и се свързва със Стефан Стамболов, Христо Иванов - Големия и Джорджо Момчев - всички дейци и дейни участници в тайните революционни комитети.
Макар и към момента младеж, е видян от турските управляващи, попада под тяхно наблюдаване, тъй като смятат, “че и неговият косъм не е чист”. За тях е било ясно, че и той ще поеме пътя на битката и с цел да се избави, Сава е заставен да напусне Елена и да избяга във Влашко. Естествено, тук са неговите по-големи братя и той попада в средата на революционната емиграция, без съмнение се включва в битката срещу турското господство. Особено мощно въздействие за оформянето на неговите възгледи за битката оказал Васил Левски, с който го срещат през септември 1869 година в Гюргево, посредством близостта на своите по-големи братя с Апостола. Левски ги срещнал на Калугерене, спирка на трена за Букурещ, качен на червен ат (кон). След завръщането си в Елена Сава Кършовски не стопира да работи за святото дело и при второто посещаване на Левски и Ангел Кънчев е определен за ръководител на локалния революционен комитет, учреден през 1871 година, другите участници в рисковото дело идват като търговци, яхнали хубави коне, и нощуват в хана на Лазар Стойчев. На идващия ден в дома на Кършовци Апостола се среща с познатия му от Румъния Сава Кършовски, а следобяд привикват заседание, на което основават Еленския революционен комитет. В непокътнатата в архива записка от Стоян Робовски са написани имената на членовете на комитета, дали първите средства за националното дело. Най-голяма вноска от 100 турски лири дал чорбаджията хаджи Михал, брат на създателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов, за който персонално Левски имал сведение, че е давал пари и за активността на БРЦК. Събраната сума е изпратена “немедлено” в Румъния.
След Освободителната Руско-турска война Сава Кършовски учителства в Черна и в Хърсово. Приятел на Стефан Стамболов и негов почитател. До края на живота си управлява градското и околийско бюро на Национално-либералната партия. Занимава се също с журналистическа и публицистична активност във възрожденските вестници и списания “Зорница”, “Право”, “Свобода”, “Славянин”, взе участие в писането на Търновската конституция. Автор е на първата книга за “Васил Левски и А. Кънчев в Елена” през1880 година Но заради дребния тираж тя се преиздава още веднъж от акад. Ал. Тодоров - Балан под ново заглавие - “Апостолите на свободата в Елена”, като Любомир Дойчев е издателят на книгата. След Освобождението работи и като юрист до 26 март 1913 година, когато приключва виталният му път.
Другият брат - Кръстьо Попхристов Кършовски, роден през 1841 година, е участник в четата на Панайот Хитов
дружно с брат си Иван. Също е деятелен бунтовник и с желание да се включи в четата на Ботев, само че закъснява заради компликации в снабдяването с оръжие, каквото било условието на Войводата. Имал огромно предпочитание да не бъде “по-назад в битката от братята си!”.
Най-малкият брат - Антон Попхристов Кършовски, заради младата си възраст не е взел участие в революционното придвижване, само че се записва във военното учебно заведение в Румъния, с цел да бъде по-полезен за свободата на България, като взе участие в борбите за нейното одобряване като страна.
Сестрата Андоничка Кършовска по татко, е женена за Васил Иванов Узунов от с. Беброво, книгопродавец, самоличността на който В. Левски употребява за прекосяването си през Русе на 27 август 1869 година Нейният брачен партньор има огромна физическа аналогия с Апостола, заради което бил задържан вместо Левски през 1870 година и го разкарвали по пандизите на Видин и Русчук няколко месеца, до момента в който се уверят, че той не е рисковият уредник на тайните комитети дякон Левски!
Всичко това е разказано в книгата на Сава Кършовски. Явно турската полиция е попаднала на писмата до П. Хитов и е схванала, че Левски пътува с документи под името Васил Иванов. През 1871 година Левски и А. Кънчев посещават Елена, където се срещат със Сава Кършовски и сестра му, с цел да благодарят за тескерето на брачна половинка й и да се извинят на мъжа й за породените му неприятности и ареста му от турските управляващи. Изпратен във Видин, а по-късно в Русе, той бил освободен персонално от Митхад паша, откакто получил уверения от Търново и Елена от Стоил Попов и Иван Чорапчиев (видни богати българи), които дали гаранция, че Васил Иванов Узунов не е комита!
Така приключва бележитата сага за рода Кършовски, който заслужава повече популярност поради пословичната си лоялност към битката за независимост на отечеството. Изводът - че това държание и любов към жанр и народ се възпитава и образува както от родителите, по този начин и от мощните персони, заклели се пред олтара на родината да му служат с всичко, даже и с живота си!
Кристалина Георгиева Наследниците на славния жанр са многочислени През юни 2016 година за шести път се събраха от цяла България наследниците на този прочут жанр, който през днешния ден наброява над 1500 души. Сред тях за следващ път беше и Кристалина Георгиева, която е праправнучка на Иван П. Кършовски и брачната половинка му Мандика Димитреску.
В фамилията на сина на Иван Кършовски се раждат 6 деца - Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката щерка Анка се дами за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван (кръстен на дядо си) е бащата на Кристалина Георгиева, а вуйна й Екатерина е майка на композитора Стефан Драгостинов, дълготраен диригент и началник на ансамбъла “Филип Кутев”.
Панайот Кършовски е наследник на Сава Кършовски. Бележит историограф на Елена, редактор във в. “Еленска защита” от 1926 до 1941 година Списвал и редактирал и сп. “Българка” от 1898 до 1904 година Погребан в двора на църквата “Успение Богородично”.
Преслав Борисов Кършовски е български художник, живописец и график. Роден през 1905 година, умрял на 25 февруари 2003 година
Страшимир и Анна Кършовски са праправнуци на Иван П. Кършовски и живеят в България като дейни наши сънародници!
Доц. доктор Емил ПАПАЗОВ, София
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ