Възродителният процес е една от репресиите на тоталитарната държава, която

Възродителният развой е една от репресиите на тоталитарната страна, която е относително добре позната и постоянно е политически експлоатирана през последните повече от 30 години народна власт. Вероятно по тази причина и за него сме получили единствено един въпрос по плана " 100 въпроса за тоталитарната страна ". Задава го Никола Димитров от София и той гласи: „ Каква в действителност е била повода за промяната на имената турците по времето на социализма в България и какво са наричали с понятието „ Голямата екскурзия “? “

Т.нар. Възродителен развой е опит на Българската комунистическа партия (БКП) да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население в страната - турци, помаци, татари и роми.

Това е наименованието, с което е прочут в обществото процесът на систематични репресии против тези обществени групи и етноси. Възродителният развой стартира при започване на 70-те и продължава до края на 80-те години на XX век.

Това е срамна политика за българския народ, прочут със своята приемливост. Освен това тя е и глупава, тъй като изначално е обречена на неуспех и дава резултати тъкмо противоположни на предстоящите. Вместо да бъдат приобщени и интегрирани в обществото българските мюсюлмани са капсулирани. И значително остават такива и до през днешния ден.

Мерките за реализиране на тази политика се състоят в насилствената промяна на арабско-турските имена на мюсюлманите с български, ограничавания в потреблението на родния език от представителите на тези групи, принудително ограничение на техните обичайни традиции и ритуали, и изповядването на тяхната вяра.

Политиката на насилствена асимилация претърпява цялостен неуспех, което подтиква режима през 1989 година ненадейно да промени курса и да пристъпи към етническо пречистване, най-масовото в Европа след изселванията на германци от Централна Европа в края на 40-те години. То става известно като „ Голямата екскурзия ”.
Интеграция на мюсюлманите
Възродителният развой прекъсва протичащия преди него развой на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и опълчването им на болшинството.

" Ние си бяхме подготвени българи, те зорлем ни направиха турци ", изясняват доста от потърпевшите от процеса.

Историческата истина е, че балканските съседи на България и изключително Югославия, Турция и Гърция, от дълго време имат поредна и брутална политика към останалите на териториите им след разпада на Османската империя непознати народностни групи, като ги депортират, разменят, прогонват и унищожават едновременно или реализират това след десетилетия репресии и ограничавания. Такива са орисите на турското малцинство в Беломорска Тракия, на гръцкото в Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското в Турция, на албанското и влашкото в Гърция, на българското болшинство в Беломорието в Егейска и Вардарска Македония и Одринска Тракия.

България до 1944 година, въпреки да не е безусловно непозната на тези балкански политики, се интересува повече от сънародниците си в Беломорието и Македония, в сравнение с от единството на нацията вътре в страната.

Причините за това са справедливи. От припокриващите се национални землища на Балканите българското в най-голяма степен е включено в прилежащи страни.

След 1944 година политиката на Българска комунистическа партия към българските мюсюлмани варира от брутални репресии, насилствена асимилация и параноична недоверчивост до толериране: даване на привилегии, интензивно основаване на тюркоезична интелигенция и управнически фрагменти, специфични квоти в учебните заведения и партийно-държавния уред, издаване на всеобща периодика на турски, обособяване на огромна част от държавния бюджет за благоустрояване, развиване и индустриализация, вложения в така наречен смесени региони, високи детски надбавки и други обществени привилегии на многодетните мюсюлмански фамилии.

Въпреки това из обществото постоянно се появяват клюки за това, че турците могат да изискат автономност, допустима заплаха от повторение на Кипърския вид, растяща турска агитация, разгръщане на ислямски фундаментализъм. Набляга се и на обстоятелството, че раждаемостта при българите спада, до момента в който при турците и ромите се усилва.
Турците са българи
Самият Възродителен развой съставлява лишаване от страна на страната на съществени персонални човешки права като правото на самоопределяне и свободата на вероизповеданието. Понятието " Възродителен развой " е наложено от партийната върхушка в Българска комунистическа партия.  То се корени в формалната теория, че всички български турци са принудително ислямизирани по време на Османската империя и „ във вените им тече българска кръв “. И двете изказвания са доста съмнителни от историческа позиция. Но даже да са правилни това не оправдава сходно принуждение.

Конкретните ограничения, с изключение на насилствената промяна на имената, включват и забрани и ограничавания, засягащи съществени права. Забранява се използването на турски език. Ограничава се още по-драстично практикуването на исляма и визитата на джамии.
Възпоменание в памет на жертвите на Възродителния развой в наши дни.

Има данни, че събития, сходни на Възродителния развой има и преди 1944 година, най-много по отношение на българите мохамедани или така наречен помаци.

Кампанията за преименуване на помаците при започване на 70-те години обгръща и турци в смесените села, а в края на 1975 година са преименувани и чисто турските села в Смолянски окръг. От 1976 година е наложително децата в смесени бракове да получават български имена, а от началото на 80-те години на преименуване са подложени и родителите в такива бракове. През този интервал постоянно се оказва напън за преименуване по разнообразни административни мотиви – служебни покачвания, позволения за градеж, опция за покупка на жилище, пренасяне на работа в различен регион.
Кулминацията
Възродителният развой доближава своята кулминационна точка в края на 1984 и началото на 1985 година

Натискът за преименуване на българските турци започва при започване на 80-те години на ХХ век, когато то става условие за назначение на избрани длъжности или осъществяване на административни услуги. От пролетта на 1982-ра до края на 1984-та са преименувани 50 хиляди души, измежду които и някои роми и помаци, които са били необхванати във време на предходните акции.

Решението за преименуването е взето от Тодор Живков и управлението на Българска комунистическа партия още напролет на 1984 година

За акцията се приготвя цялата репресивната държавна машина на комунистическия режим.

На 30 август 1984 година „ протурски “ терористи правят офанзиви. Взривени са бомби в жп гара Пловдив и на аерогара Варна, като и на двете гари в този ден е било планувано посещаване на Тодор Живков. Загива жена, а 44 души са ранени. Общо осъществените атентати са няколко, следствието на Държавна сигурност (ДС) открива трима виновници, които са наказани на гибел и разстреляни. Установено е публично, че и тримата са били сътрудници на Държавна сигурност, което води до съмнението, че атентатите в действителност са осъществени от самата Държавна сигурност, за държавната власт да обоснове репресиите си.

През ноември 1984 година слуховете за принудително преименуване се разрастват и турците на някои места в Кърджалийски окръг бягат от селата си, пробвайки се да се укрият в горите или в други елементи на страната. В края на ноември е извършено съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия с присъединяване на окръжните секретари на партията, на което са им предадени инструкции на Политбюро за осъществяване от декември до февруари на акция за промяна на имената. Кампанията за всеобщо преименуване протича редом с всеобща промяна на персоналните документи в цялата страна по отношение на въвеждането на обединен цивилен номер.

Ескалацията стартира на 24 декември 1984 година и продължава до февруари 1985 година В нея са ангажирани всички структури на администрацията, репресивния уред и казионните организации на тоталитарния режим, като единствено за 2 месеца са преименувани над 800 хиляди души.

Първоначално акцията за преименуване обгръща Южна България, а решението тя да обхване и Северна България е взето на заседание, извършено на 18 януари 1985 година. На него бъдещият министър-председател Георги Атанасов за пръв път употребява наименованието „ Възродителен развой “.

На 11 февруари вътрешният министър Димитър Стоянов регистрира края на най-активната акция, в която са преименувани 822 588 индивида. Според малко по-късна информация, броят на преименуваните през 1984 – 1985 година е 1 млн. 306 хиляди души.

През март Георги Атанасов афишира тържествено, че всички жители на страната към този момент „ имат имена в сходство със своя български фамилен корен “.
Съпротивата
Още в самото му начало насилственото преименуване провокира съпротивата на турското население, която тук-там прераства в открити обществени демонстрации и протести.

На 24 декември 1984 година, който за комунистическа България е елементарен работен ден, в най-южната част на Кърджалийска област, в граничната община Бенковски локалните управляващи стартират да събират паспортите на популацията, да записват новите им имена в регистрите и да създават нови документи за идентичност. В идващите два дни хората потеглят непринудено към Съвета, както назовават тогава кметството, с цел да си изискат старите паспорти с техните си имена – каквито са дадени от родителите им. Събират се от къща на къща и вървят. Милицията е готова и построява пропускателни пунктове на няколко места. На един от тези пунктове край село Могиляне следващата група селяни е пресрещната с оръжия. Загиват 17-месечната Тюркян и още двама възрастни.
Възпоменателен надпис на чешмата построена в памет на Тюркян.

На 25 и 26 декември 1984 година има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, вследствие на които има и убити от популацията. Има митинги и на доста други места в Източните Родопи, за чието потушаване е образуван специфичен спешен щаб.

В деяние са приведени Българската Народна войска и силите на Министерство на вътрешните работи. В интервала 17 – 19 януари 1985 година са протестите в Ябланово край град Котел, потушени с намесата на танкови войски на Трета Армия.

След 1985 година съпротивата добива проведени и незаконни форми. На 9 март 1985 година на гара Буново турски терористи взривяват бомба във вагона за майки с деца от бързия трен София-Бургас, при което умират 4 дами и трима малолетни, тежко ранени са 9 души (двама от които непълнолетни).

Атентатът е употребен от режима като опрощение за всеобщите репресии против турското население през идващите години. Във Варна през 1985 година е формирана организацията „ Турско националноосвободително придвижване в България “.

В края на 80-те години на ХХ век измежду ръководещите в България нарастват терзанията от неуспех на акцията. Наблюдава се сближение и сливане на турската езикова общественост и опълчване на дейностите, инициирани от страна на държавния диктаторски режим в България, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. Докато някои партийни функционери оферират намаляване на ограниченията, водещата линия, поддържана най-активно от Тодор Живков, е за тяхното задълбочаване, като се преглеждат благоприятни условия за разселване на турски фамилии в други елементи на страната и изпращане на децата им в интернати.

Втора отчетлива вълна от съпротивителни дейности се развива в интервала 1988 – 1989 година. Тя изиграва забележителна роля за оформянето навън гражданско опълчване на комунистическия режим в последните му години. Повечето от формиращите се в подтекста на Перестройката дисидентски групи – Независимо сдружение за отбрана правата на индивида, Независим синдикат „ Подкрепа “, „ Комитет 273 “, Клуб за поддръжка на гласността и преустройството, „ Екогласност “ – се афишират против Възродителния развой.

През втората половина на 1988 година несъгласни с Възродителния развой турци и помаци се причисляват към Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида. Учредяват се и доста правозащитни организации на турци.

Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават публичност главно посредством изказвания в западноевропейските радиостанции " Свободна Европа ", " Дойче веле " и " Би Би Си ".

Тези сдружения са в основата на „ Майските събития “ от 19 май 1989 до 27 май 1989 година, разразили се основно в Североизточна България, които се показват в походи, гладни стачки, демонстрации, манифестации, и които са един тип кулминационна точка на битката на турското население в България за народна власт и човешки права. Целта е да се притегли вниманието на международната общност.

Тези събития и до момента се означават тържествено от Движение за права и свободи.
" Голямата екскурзия "
Непосредствено след Майските събития няколкостотин дейни участници в митингите и други считани за неблагонадеждни турци, основно представители на интелигенцията, са експулсирани в Югославия, Унгария и Австрия.

На 29 май 1989 Тодор Живков произнася дълга тирада по малкия екран, в която приканва югоизточната съседка Турция да отвори границата си, с цел да могат искащите български турци да изоставен България, а на 3 юни 1989-та турското държавно управление приема предлагането на Тодор Живков. Така стартира. " Голямата екскурзия ".
Заминаването на българските турци.

Властите виждат изселването като единствен излаз от основаната обстановка. Тодор Живков, определяйки отварянето на границата като съществена причина за прекратяването на митингите, декларира:

" Ако в този момент ние не изведем 200 хиляди до 300 хиляди души от това население – то след 15 години България няма да я има ".

Началото на акцията за изселване провокира остри интернационалните реакции, които наред с ненадейно бързото ускорение на процеса, провокират суматоха измежду управлението на режима. Още на 16 юни Политбюро се отмята от досегашните си решения и се пробва безрезултатно да ограничи изселващите се.
Понякога изгонването от родината наподобява и по този начин...

В интервала юни 1989 – август 1989 изселването обгръща 360 хиляди души, като други 400 хиляди български турци са подали заявки за приемане на паспорти.
Българите - симпатизират, оказват помощ, само че не стачкуват
Трябва да се признае, че импровизирано доста българи симпатизират на турците и не утвърждават държавната политика по отношение на тях. В смесените региони доста турци, които напущат небрежно родната си страна, разчитат на свои другари българи да им оказват помощ за персонални каузи, които не съумяват да довършат. Страхът от тоталитарния режим обаче е прекомерно огромен и съвсем няма публично изявление на отрицание.

Има и доста българи, които утвърждават държавната политика. Някои от тях считат това за национализъм, други просто са заблудени от всеобщото пропагандно промиване на мозъци.

Турското държавно управление е импровизирано за приемането на своя територия на многохилядни бежанци в толкоз къси периоди и действително е изправено пред риска от стартирането на продоволствена жилищна рецесии на територия на страната. Затова към края на август тя затваря границата си с България.

В свои изказвания пред Политбюро на 25 октомври, дни преди отстраняването му от властта, Тодор Живков признава неуспеха на акцията, отбелязвайки, че цялостното етническо пречистване е невероятно, в това число поради неналичието на поддръжка от Съветския съюз, и преглежда като условен триумф, че през лятото не се е стигнало до остра политическа рецесия. Той загатва и риска антитурският шовинизъм да се разрасне и излезе отвън контрола на режима.
Връщането на имената
След 10 ноември 1989 година, когато Тодор Живков е свален от власт и България, въпреки и нерешително, потегля по пътя на демокрацията, в столицата и по площадите на мюсюлманските села в цяла България стартират митинги с претенции за връщане на имената. В резултат на това на 29 декември 1989 година в проведения ексклузивен пленум на Българската комунистическа партия нейния Централен комитет приема публично решение за връщане рождените имена за част от популацията в България.

Решението провокира митинги, проведени от националистически обединения, които обаче не не престават дълго. Много от жителите, взели участие в тези митинги, последователно осъзнават, че те са ненужни и безмислени. За тях това е една от първите стъпки към смяна на мисленето и излизането от оковите на комунистическата агитация.

По време на така наречен Възродителен развой над 1000 индивида са изпратени в затвори или в лагера " Белене ", десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи).

През 1991 година поради Възродителния развой са повдигнати обвинявания против тогавашни държавни ръководители и членове на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. До присъди не се стига.

През 2012 година в декларация, импортирана от тогавашната „ Синя коалиция ” Народното събрание осъжда опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани като „ форма на етническо пречистване, осъществено от тоталитарния режим ”.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.