Експерти: Работодателите ще трябва да разчитат все повече на по-възрастни работници
Възрастната работна мощ е голям запас за българския пазар на труда и е петролът на българската стопанска система. Тези тези бяха изказани на кръгла маса на тематика “За деен и пълностоен живот на възрастните хора в България”. Основни лектори по тематиката бяха доцент доктор Георги Бърдаров от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Иван Нейков – шеф на Балканския институт по труда и обществената политика. Форумът беше открит от заместник-социалния министър Султанка Петрова.
Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система. По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите.
Глобалните демографски проучвания на Организация на обединените нации демонстрират, че България е измежду десетте страни в света с най-голям дял на възрастното население, като в тази ранглиста страната ни е пета в света с над 25 % от популацията на възраст над 60 години. По проучванията на Организация на обединените нации преди нас са единствено японците, италианците, германците и шведите, сподели Иван Нейков.
“Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска производителност”, сподели Нейков. По думите му, от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Статистиката на случаите по време на работа демонстрира, че като цяло възрастните служащи по-рядко стават жертва на трудови злополуки спрямо младите си сътрудници. Когато обаче възрастният служащ е обиден от трудова акцидент, това води до по-тежки пострадвания, сподели Нейков.
Анализите сочат, че цялостното компенсиране на понижения функционален потенциал на служащия може да се реализира не толкоз с пари, а с положително ръководство, разяснява Нейков във връзка тезите, че евентуално адаптирането на работните места ще изисква доста вложения.
В Германия още преди 30 години се обърнаха към висококвалифицираните специалисти-пенсионери от съвсем всички специалности, като им беше препоръчана стратегия към Министерството на стопанската система, в която десетки хиляди пенсионери започнаха да работят като консултанти в над 120 страни в целия свят. Работят с поддръжката на Германия и предават опит на компании, декларирали нужда от консултациите. Няма спънка тази стратегия да бъде въведена в България.
Според проучванията на Евростат през 2060 година съотношението сред хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а наклонността е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души,които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното броене в 2011 година – 100 души се заместват от 68 индивида.
За демографските трендове и застаряване на популацията в Европа и България приказва и Георги Бърдаров от СУ “Св. Климент Охридски”. Той уточни, че сравнителна таблица на междинната дълготрайност на живота при започване на 20 век и при започване на 21 век демонстрира, че тя е повишена 2,5 пъти като в страни като Испания от 34,3 години, през днешния ден към този момент гони 84 години. Той предвижда, че ще има страни, в които междинната дълготрайност на живота ще доближи 90 години, а в страни като Италия, Гърция и Малта за младежи към този момент се възприемат хората до 50-годишна възраст.
Днес 8,5 % от международното население е на 65 и повече години, а към средата на века 17 % от международното население ще е над 65 години, сподели Бърдаров. Според него на пазара на труда има скрити трудови запаси, като това са ромите и възрастните хора. При ромите е проблем обаче неналичието на обучение, до момента в който хората в пенсионна и предпенсионна възраст могат да предадат опит и по този начин да се възвърне нарушената последователност сред поколенията, сподели Георги Бърдаров.
Заместник-социалният министър Султанка Петрова също приказва за трендовете на застаряване на популацията и дефинира възрастните хора не като задължение, а като вероятност, която би трябвало по най-хубавия метод да се употребява. Петрова заяви, че се водят диалози с Агенцията по заетостта да бъдат подкрепени хората от третата възраст с стратегии за наемане на работа.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева уточни, че в България към момента освен в фамилията, само че и в обществото битуват настройките, че възрастните хора би трябвало да си стоят у дома и да гледат внуците. По думите й в дребните обитаеми места с помощта на пенсиите на възрастните хора се устоят младите, които не могат да се интегрират на пазара на труда. Такева счита, че вместо да се приказва за удължение на трудовия живот на възрастните хора, в медиите непрестанно се демонстрират случаи на работещи възрастни, които се показват като заели мястото на млад служащ.
Според специалистите работодателите ще би трябвало да разчитат от ден на ден на по-възрастни служащи и това може да е от изгода за развиването на стопанската система. По-възрастните служащи са по-посветени на работата си, отсъстват по-рядко и се задържат по-дълго време на една и съща служба, са част от изводите на полемиката. Плюсовете от уменията им надвишават евентуалните проблеми, като възходящи здравословни проблеми с възрастта, считат още специалистите.
Глобалните демографски проучвания на Организация на обединените нации демонстрират, че България е измежду десетте страни в света с най-голям дял на възрастното население, като в тази ранглиста страната ни е пета в света с над 25 % от популацията на възраст над 60 години. По проучванията на Организация на обединените нации преди нас са единствено японците, италианците, германците и шведите, сподели Иван Нейков.
“Изследванията на Балканския институт по труда и обществената политика демонстрират, че е погрешна тезата, че обвързваното с възрастта понижаване на физическия потенциал води до автоматизирано утежняване на трудовото осъществяване и понижаване на продуктивността на възрастните служащи. Липсват каквито и да е безапелационни данни, че възрастните служащи се отличават с по-ниска производителност”, сподели Нейков. По думите му, от ден на ден данни свидетелстват, че трудовият опит е по-надежден индикатор за продуктивността от възрастта на служащите.
Статистиката на случаите по време на работа демонстрира, че като цяло възрастните служащи по-рядко стават жертва на трудови злополуки спрямо младите си сътрудници. Когато обаче възрастният служащ е обиден от трудова акцидент, това води до по-тежки пострадвания, сподели Нейков.
Анализите сочат, че цялостното компенсиране на понижения функционален потенциал на служащия може да се реализира не толкоз с пари, а с положително ръководство, разяснява Нейков във връзка тезите, че евентуално адаптирането на работните места ще изисква доста вложения.
В Германия още преди 30 години се обърнаха към висококвалифицираните специалисти-пенсионери от съвсем всички специалности, като им беше препоръчана стратегия към Министерството на стопанската система, в която десетки хиляди пенсионери започнаха да работят като консултанти в над 120 страни в целия свят. Работят с поддръжката на Германия и предават опит на компании, декларирали нужда от консултациите. Няма спънка тази стратегия да бъде въведена в България.
Според проучванията на Евростат през 2060 година съотношението сред хората в трудоспособна възраст и хората в следтрудоспособна възраст ще бъде двама души в трудоспособна възраст на един човек след 65 години. Сега съотношението е четири към един, а наклонността е да стане два към един. При преброяването през 2001 година 100 души,които излизаха от пазара на труда, се заместваха от 127, а при последното броене в 2011 година – 100 души се заместват от 68 индивида.
За демографските трендове и застаряване на популацията в Европа и България приказва и Георги Бърдаров от СУ “Св. Климент Охридски”. Той уточни, че сравнителна таблица на междинната дълготрайност на живота при започване на 20 век и при започване на 21 век демонстрира, че тя е повишена 2,5 пъти като в страни като Испания от 34,3 години, през днешния ден към този момент гони 84 години. Той предвижда, че ще има страни, в които междинната дълготрайност на живота ще доближи 90 години, а в страни като Италия, Гърция и Малта за младежи към този момент се възприемат хората до 50-годишна възраст.
Днес 8,5 % от международното население е на 65 и повече години, а към средата на века 17 % от международното население ще е над 65 години, сподели Бърдаров. Според него на пазара на труда има скрити трудови запаси, като това са ромите и възрастните хора. При ромите е проблем обаче неналичието на обучение, до момента в който хората в пенсионна и предпенсионна възраст могат да предадат опит и по този начин да се възвърне нарушената последователност сред поколенията, сподели Георги Бърдаров.
Заместник-социалният министър Султанка Петрова също приказва за трендовете на застаряване на популацията и дефинира възрастните хора не като задължение, а като вероятност, която би трябвало по най-хубавия метод да се употребява. Петрова заяви, че се водят диалози с Агенцията по заетостта да бъдат подкрепени хората от третата възраст с стратегии за наемане на работа.
Председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева уточни, че в България към момента освен в фамилията, само че и в обществото битуват настройките, че възрастните хора би трябвало да си стоят у дома и да гледат внуците. По думите й в дребните обитаеми места с помощта на пенсиите на възрастните хора се устоят младите, които не могат да се интегрират на пазара на труда. Такева счита, че вместо да се приказва за удължение на трудовия живот на възрастните хора, в медиите непрестанно се демонстрират случаи на работещи възрастни, които се показват като заели мястото на млад служащ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ