Възраждането на Европейския съюз ще бъде основната цел на четвъртото

Възраждането на Европейския съюз ще бъде главната цел на четвъртото държавно управление на канцлерката Ангела Меркел.

За целите на новата ръководеща коалиция сред консерваторите и социалдемократите може да се съди по подписаното от тях съдружно съглашение.

То е самобитен дневен ред, за който са се договорили трите партии, участващи в четвъртото държавно управление под водачеството на Ангела Меркел. Всяка от тях има своите цели по отношение на това, какво би трябвало да се направи на първо време и какви политически сфери изискват нараснало внимание. Целите не постоянно съответстват, по тази причина съдружното съглашение съставлява плод на компромис, в името на който трябваше да бъдат пожертвани част от предизборните обещания, дадени и от консерваторите, и от социалдемократите.

[b]Нови напредък за Европейския съюз[/b]

Ако вземем поради по какъв начин са подредени дилемите в държавната стратегия, то основната тематика за Германия през идващите години ще бъде Европейския съюз. В първата глава на съдружното съглашение „ Нов напредък за Европа “ се приказва за уникалността на европейския интеграционен план, за провокациите, стоящи пред Европейски Съюз, свързани с миграционната рецесия и решението на Англия да излезе от съюза, за нуждата от промени.

Участниците в немската държавна коалиция поддържат концепцията за реформиране на бюджета на Европейски Съюз, с цел да можем отсега нататък оперативно да реагираме на финансовите опасности, да разполагаме със специфични средства за икономическа стабилизация и, както е казано в текста, за „ обществена конвергенция, а също по този начин подпомагане на структурните промени в еврозоната “.

Предишният Европейски стабилизационен механизъм /ESM/ се предлага да бъде видоизменен в Европейски валутен фонд /ЕВФ/. Това не е просто счита на наименованията. Германският Бундестаг можеше да наложи несъгласие върху решението на ESM да отпусне финансова помощ на една или друга страна. ЕВФ ще може да отпуска заеми без сходна глоба.

Но най-важната констатация, записана в първата глава на съдружното съглашение, гласи следното: „ Готови сме за по-големи вноски на Германия в бюджета на Европейски Съюз “. Това значи, че след излизането на Англия от Европейски Съюз, Берлин няма да редуцира своите разноски.

Това не е алтруизъм на немското държавно управление. В Берлин считат, че единствено сплотеният и мощен Евросъюз има късмет да оцелее в днешния свят и да обезпечи спазването на ползите на членуващите в него страни. „ Новите акценти на Съединени американски щати, усилването на Китай и политиката на Русия ясно демонстрират: Европейски Съюз би трябвало в по-голяма степен, в сравнение с преди, да поеме ориста си в личните си ръце “, е записано в съдружното съглашение.

[b]За Русия и глобите на ЕС[/b]

За Русия става дума още един път в четвърта подточка в 12-та глава. В текста се установи, че „ съветската политика, в това число обстановката с човешките права, съставлява забележителен декаданс “. Тук същ се приказва за това, че „ Русия е включила Крим и се меси в Източна Украйна, нарушавайки интернационалното право и европейския ред “.

Германия дружно с Франция имат намерение и отсега нататък „ интензивно “ да спомагат за намирането на решение на спора в Украйна и реализирането на минските съглашения. Те считат за извънредно значимо спазването на примирието, изтеглянето на тежките оръжия и въоръжените формирования от зоната на спора. Тези ограничения би трябвало да бъдат подкрепени от задачата „ сини каски “ на Организация на обединените нации.

Особено огромни очаквания на такава задача разпореждат социалдемократите. На съдружните договаряния с консерваторите те даже оферират да се включи в заключителния документ пункт за частичната анулация на глобите на Европейски Съюз в отговор на реализирането на концепцията със „ сините каски “.

Това предложение обаче не беше признато. „ При осъществяването на минските съглашение ние сме подготвени да отменим глобите и ще водим за това разговор с нашите европейски сътрудници “, се показва в съдружното съглашение.

Фразата "Bei Umsetzung der Minsker Vereinbarungen sind wir zu einem Abbau der Sanktionen bereit" позволява разнообразни интерпретации. Под „ осъществяване на минските съглашения “ не е наложително да се схваща довеждане докрай на процеса, а „ анулацията на глобите “ може да бъде поетапна.

[b]За децата, пенсионерите и мигрантите[/b]

Впрочем, всичко това са нюанси за познавачите измежду преводачите и дипломатите. Редовите немци се интересуват от надалеч по-прозаични ограничения вътре в страната, които има намерение да предприеме четвъртото държавно управление на Меркел.

То пое уговорката да увеличи с 25 евро месечната помощ за деца, която сега е 194 евро за първите две деца, 200 – за трето, и по 225 евро за четвърто и нагоре. На няколко стадия ще се анулира по този начин наречената „ надбавка за взаимност “ към налог приход, което към 2021 година ще донесе на немските данъкоплатци спестовност от 10 милиарда евро.

Пенсионерите в Германия могат да бъдат уверени, че минимум до 2025 година техните пенсии няма да паднат под 48% от предходните им заплати, а работещите няма да вкарват в пенсионните фондове над 20% от своите приходи. От идната година работодателите и чиновниците още веднъж ще заплащат по-равно в болничните каси, което ще увеличи паричната тежест върху бизнесмените.

Отчитайки забележителното повишение на наемите за жилища в огромните немски градове, новото държавно управление дава обещание да помогне на фамилиите да строят или купуват готово лично жилище. През първите 10 години за такива цели те ще получават по 1200 евро годишно за всяко дете, в случай че общият годишен приход на фамилиите не надвишава 75 000 евро плюс по 15 000 евро на дете.

Мнозина в Германия, която още не се е справила с последствията от миграционната рецесия /2015-2016 г./, са зарадвани от записаната в съдружния контракт цел за опцията да не се позволява над 180-220 хиляди души годишно. Отделно от това няма да бъдат допускани повече от 1000 родственици по програмата за събиране на разграничени фамилии. /ДВ