145 години от обесването на Васил Левски! Поклон пред делото на Апостола
> Възпоменателните церемонии обаче у нас се провеждат ден по-късно - на 19 февруари. Смъртната присъда за Левски е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година
Левски е псевдонимът на Васил Иванов Кунчев, бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет.
Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Той пътува по страната и основава секрети районни комитети, които да приготвят националния протест.
На 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата Васил Левски. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
Всичко стартира на 22 септември 1872 година когато Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година бива хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски има постоянно тескере за пътешестване, обещано му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, само че го гълта, с цел да го скрие от турците.
Предполага се, че повода за неговото залавяне е изменничество от съидейник. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров разгласява просторен труд, в който показва доказателства, че точно поп Кръстю става клеветник на турските управляващи и дава сведения за местоположението на Левски.
Според други изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. При Къкрина отиват едвам няколко заптиета, а при положение, че са знаели кого залавят, сходна малобройност не би била разумна. Също по този начин се потвърди, че поп Кръстю не е имал точна информация за проектите на Левски.
Левски, който е охраняван единствено от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал на вятъра до последно, че ще бъде освободен от съидейници.
Впоследствие е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола построява отбраната си на основите на правата на християните съгласно Хатихумаюна, с цел да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович.
В инструкциите към съдиите е записано да се санкционират строго единствено ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година
Процесът приключва, а комисията е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са доказани от султана по целенасоченост. За да не се навреди на турската дипломация, не са осъществявани по-мащабни следствия и гонения.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов. В изповедта си споделя: "Каквото съм правил, в изгода народу е " и помолил амнистия от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.
Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София ", с цел да не видят турците, че рева, и си потеглих ".
Левски е псевдонимът на Васил Иванов Кунчев, бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война. Основател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет.
Известен е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Той пътува по страната и основава секрети районни комитети, които да приготвят националния протест.
На 18 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година в покрайнините на София е изпълнена смъртната присъда на Апостола на свободата Васил Левски. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е повдигнат негов монумент.
Всичко стартира на 22 септември 1872 година когато Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че отхвърля да го извърши и взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година бива хванат от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски има постоянно тескере за пътешестване, обещано му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, само че го гълта, с цел да го скрие от турците.
Предполага се, че повода за неговото залавяне е изменничество от съидейник. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров разгласява просторен труд, в който показва доказателства, че точно поп Кръстю става клеветник на турските управляващи и дава сведения за местоположението на Левски.
Според други изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. При Къкрина отиват едвам няколко заптиета, а при положение, че са знаели кого залавят, сходна малобройност не би била разумна. Също по този начин се потвърди, че поп Кръстю не е имал точна информация за проектите на Левски.
Левски, който е охраняван единствено от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал на вятъра до последно, че ще бъде освободен от съидейници.
Впоследствие е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола построява отбраната си на основите на правата на християните съгласно Хатихумаюна, с цел да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович.
В инструкциите към съдиите е записано да се санкционират строго единствено ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година
Процесът приключва, а комисията е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са доказани от султана по целенасоченост. За да не се навреди на турската дипломация, не са осъществявани по-мащабни следствия и гонения.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов. В изповедта си споделя: "Каквото съм правил, в изгода народу е " и помолил амнистия от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българския народ.
Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София ", с цел да не видят турците, че рева, и си потеглих ".
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ