Отвратително! Лелка от занималня в София остави бебе да колабира на слънцето
Възпитателка в детска занималня е оставила малко момиченце два часа в най-голямата горещина. За отвратителния случай на безнаказаност споделя майка на друго дете, станала очевидец на цялата драма.
Ето и нейния роман, поместен в една от групите във Facebook:
Искам да Ви опиша една история от преди 2 дни. Действието се развива на Витоша. Времето -15:20-15:30ч. Слънчево, отвън прохладните сенчести места,на слънце... нещата са съществени! Намираме се на поляната до хижа "Момина канара ". Стоим с моето дете (5г.) на сянка, играем си и внезапно той споделя: "мамо,може ли да отида за 5 мин. на люлката? " ( която е на слънце). С огромно неодобрение се съгласявам, само че с ангажимента за 5 мин.!!!! Там, в най - огромният зной, на люлката седеше малко момиченце.
Моето дете отиде до люлката и напълно леко люшна детето от ляво, след това от дясно и по-късно потегли към мен. Дойде с думите "мамо, това малко момиченце спи и се клатушка на люлката и е цялото алено и в рани ".
Докато се надигна от разпънатото одеало и огледам обстановката (а тя по никакъв начин не беше розова. Детето клюмаше ту наляво, ту надясно с главичка и приплакваше), моето дете към този момент беше вдигнало тревога и измежду близките възрастни, питайки всички дали са родители на това детенце. Лека бавно се събрахме 3-4 възрастни, всеки от които е видял детето да стои на люлката, в жегата в продължение на "поне 2ч. " - по думите на всички. Да обясня: огромна поляна на Витоша, в центъра на която на напълно намерено има люлка, на която стои съвсем 2 година момиченце СЪВСЕМ САМО!!!! 2ЧАСА!!!
Преместихме към този момент клюмащото съвсем колабирало момиченце на сянка и се заоглеждахме за родителите. Никой не се появяваше от на никое място. Детенцето се разплака съвземайки се, безпределно уплашено и измежду напълно непознати. Цялата беше кърваво алена (изгоряла) и с плюски по вратлето.
Гушнах я,за да я успокоя, покрих забележимите елементи от тялото и с полупрозрачен тъничък шал и започнах да обикалям поред всички хора, търсейки родителите на детето. След към 10-тина мин. зад мен (на известно растояние) чух най-сетне така чаканата реакция: "Госпожо, къде си мислите че отивате с това дете? " Обърнах се и видях русолява жена на междинна възраст. Попитах "тя с Вас ли е? " И получих позитивен отговор. Попитах - "а...знаете ли, че тя повече от 2 часа стои сама, в най-големият зной, че е изгоряла (до рани) и клюма, клюма на люлката? "
- "Да,зная. Тя си е подобен дебелоглав и там си остана. А вие за какво я държите? Пуснете я,какво я носите? ".
Пуснах дребната и въпросната дама я повика по име. Момиченцето обаче се обърна към мен и се вкопчи в краката ми. Тя отново се опита да я извика,но детето не помръдна и стоеше вкопчено гушкайки краката ми. Хванах ръчичките и и споделих - "няма ужасно,миличка. Дай ми ръчички и ще отидем дружно ". Детето незабавно ми подаде ръчичка и потегли към дамата.
На наново повдигнати от мен въпрос, по какъв начин е допустимо да я оставят напълно сама в този зной получих още веднъж същият отговор - че детето е дебелоглав и не съумели да го реалокират на сянка. Въпросната дама не беше сама - имаше и един господин с нея-вероятно водач. В последна сметка разбрахме,че става дума за частна занималня. Останалите деца бяха на възраст от 4-5г.-11г (да речем) - т.е. момиченцето беше най дребното от всички и самоуверено мога да кажа ЗАРЯЗАНО на слънце.
Отидох до багажа си и и взех слънцезащитата на сина ми,за да предложа да намажат детето (макар и след дъжд качулка). Отидохме с една от другите дами, които пренесохме момиченцето на сянка, с цел да проучим обстановката. Предлагайки слънцезащитата на....хм.... виновната жена от занималнята използвах да разпитам, признавам си под претекст, че се чудя какво да върша с детето си в летните дни. И дамата ми описа,че са от занималня в центъра, покрай Докторската градина и най-малко 2 пъти в седмицата извеждат децата на въздух (за което - възторженостти! Наистина прелестно звучи да оставиш детето на занималня и те да са на Витоша. По-хубаво от това - здраве му кажи. ) Е да, но НЕ! Не и когато допускате "още няма 2 " годишното Ви поверено дете да колабира на слънце, на измежду планината и един 5 година юноша да сигнализира и бих споделила СПАСИ повереното Ви дете/деца.
После предложих и фенистил гел на отговорник от занималнята, която твърдеше,че раните по врата (плюски) са от охапване от комар. И фенистила и слънце отбраната ми бяха отказани. Междувременно детето (инатливото, 2-годишно дете) бе намазано с лосион за възрастни...
И като умозаключение:
Благодаря на моя дребен наследник,че е приел всичко,на което го изучавам - да оказва помощ на всеки в неволя и в случай че не може самичък да се оправи,да сигнализира другите към себе си и да потърси помощ от възрастни. На дребното момиченце - скорошно възстановявате (вярвам,че с помощта на реакцията ни приказваме за дребния дявол). А към всички нас, майките, баби, татковци и дядовци... лели,ч ичовци... дано бъдем по-внимателни на кого доверяваме най-скъпото си - децата ни. Защото това, което видях и в страничката на въпросната занималня... звучи и наподобява в действителност отлично (група радостни деца, с автентично изглеждащи занимателни занимания, излети в природата, разглеждане на музеи... Наистина отлично!). Като изключим случката с въпросното мъниче!!!
Ето и нейния роман, поместен в една от групите във Facebook:
Искам да Ви опиша една история от преди 2 дни. Действието се развива на Витоша. Времето -15:20-15:30ч. Слънчево, отвън прохладните сенчести места,на слънце... нещата са съществени! Намираме се на поляната до хижа "Момина канара ". Стоим с моето дете (5г.) на сянка, играем си и внезапно той споделя: "мамо,може ли да отида за 5 мин. на люлката? " ( която е на слънце). С огромно неодобрение се съгласявам, само че с ангажимента за 5 мин.!!!! Там, в най - огромният зной, на люлката седеше малко момиченце.
Моето дете отиде до люлката и напълно леко люшна детето от ляво, след това от дясно и по-късно потегли към мен. Дойде с думите "мамо, това малко момиченце спи и се клатушка на люлката и е цялото алено и в рани ".
Докато се надигна от разпънатото одеало и огледам обстановката (а тя по никакъв начин не беше розова. Детето клюмаше ту наляво, ту надясно с главичка и приплакваше), моето дете към този момент беше вдигнало тревога и измежду близките възрастни, питайки всички дали са родители на това детенце. Лека бавно се събрахме 3-4 възрастни, всеки от които е видял детето да стои на люлката, в жегата в продължение на "поне 2ч. " - по думите на всички. Да обясня: огромна поляна на Витоша, в центъра на която на напълно намерено има люлка, на която стои съвсем 2 година момиченце СЪВСЕМ САМО!!!! 2ЧАСА!!!
Преместихме към този момент клюмащото съвсем колабирало момиченце на сянка и се заоглеждахме за родителите. Никой не се появяваше от на никое място. Детенцето се разплака съвземайки се, безпределно уплашено и измежду напълно непознати. Цялата беше кърваво алена (изгоряла) и с плюски по вратлето.
Гушнах я,за да я успокоя, покрих забележимите елементи от тялото и с полупрозрачен тъничък шал и започнах да обикалям поред всички хора, търсейки родителите на детето. След към 10-тина мин. зад мен (на известно растояние) чух най-сетне така чаканата реакция: "Госпожо, къде си мислите че отивате с това дете? " Обърнах се и видях русолява жена на междинна възраст. Попитах "тя с Вас ли е? " И получих позитивен отговор. Попитах - "а...знаете ли, че тя повече от 2 часа стои сама, в най-големият зной, че е изгоряла (до рани) и клюма, клюма на люлката? "
- "Да,зная. Тя си е подобен дебелоглав и там си остана. А вие за какво я държите? Пуснете я,какво я носите? ".
Пуснах дребната и въпросната дама я повика по име. Момиченцето обаче се обърна към мен и се вкопчи в краката ми. Тя отново се опита да я извика,но детето не помръдна и стоеше вкопчено гушкайки краката ми. Хванах ръчичките и и споделих - "няма ужасно,миличка. Дай ми ръчички и ще отидем дружно ". Детето незабавно ми подаде ръчичка и потегли към дамата.
На наново повдигнати от мен въпрос, по какъв начин е допустимо да я оставят напълно сама в този зной получих още веднъж същият отговор - че детето е дебелоглав и не съумели да го реалокират на сянка. Въпросната дама не беше сама - имаше и един господин с нея-вероятно водач. В последна сметка разбрахме,че става дума за частна занималня. Останалите деца бяха на възраст от 4-5г.-11г (да речем) - т.е. момиченцето беше най дребното от всички и самоуверено мога да кажа ЗАРЯЗАНО на слънце.
Отидох до багажа си и и взех слънцезащитата на сина ми,за да предложа да намажат детето (макар и след дъжд качулка). Отидохме с една от другите дами, които пренесохме момиченцето на сянка, с цел да проучим обстановката. Предлагайки слънцезащитата на....хм.... виновната жена от занималнята използвах да разпитам, признавам си под претекст, че се чудя какво да върша с детето си в летните дни. И дамата ми описа,че са от занималня в центъра, покрай Докторската градина и най-малко 2 пъти в седмицата извеждат децата на въздух (за което - възторженостти! Наистина прелестно звучи да оставиш детето на занималня и те да са на Витоша. По-хубаво от това - здраве му кажи. ) Е да, но НЕ! Не и когато допускате "още няма 2 " годишното Ви поверено дете да колабира на слънце, на измежду планината и един 5 година юноша да сигнализира и бих споделила СПАСИ повереното Ви дете/деца.
После предложих и фенистил гел на отговорник от занималнята, която твърдеше,че раните по врата (плюски) са от охапване от комар. И фенистила и слънце отбраната ми бяха отказани. Междувременно детето (инатливото, 2-годишно дете) бе намазано с лосион за възрастни...
И като умозаключение:
Благодаря на моя дребен наследник,че е приел всичко,на което го изучавам - да оказва помощ на всеки в неволя и в случай че не може самичък да се оправи,да сигнализира другите към себе си и да потърси помощ от възрастни. На дребното момиченце - скорошно възстановявате (вярвам,че с помощта на реакцията ни приказваме за дребния дявол). А към всички нас, майките, баби, татковци и дядовци... лели,ч ичовци... дано бъдем по-внимателни на кого доверяваме най-скъпото си - децата ни. Защото това, което видях и в страничката на въпросната занималня... звучи и наподобява в действителност отлично (група радостни деца, с автентично изглеждащи занимателни занимания, излети в природата, разглеждане на музеи... Наистина отлично!). Като изключим случката с въпросното мъниче!!!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ