Караниколов покани Китай в София тех парк
Възможността високотехнологични китайски компании да вземат участие в първия научно-технологичен парк в България - " София Тех Парк ", разискаха на среща министърът на стопанската система Емил Караниколов и Н. Пр. Джан Хайджоу, дипломат на Китай в България, оповестиха от министерството на стопанската система.
" Търсим интернационалните сътрудници за присъединяване в плана. Той дава положителни условия за китайски компании и институти, обмислящи разширение на техните научно-изследователски и развойни центрове в Европа ", съобщи на срещата министър Караниколов.
Според икономическия министър вероятните области за съдействие са в създаване на лични или взаимни лаборатории за научни проучвания и нововъведения, съдействие с водещи български научни институции, както и демонстрационни площи за китайски високотехнологични компании.
Китайският дипломат в София Н. Пр. Джан Хайджоу подчертава за връзката сред научните резултати и бизнеса. " В момента подтикваме софтуерните паркове в Китай да търсят опция за изпращане на инкубатори в България. Заедно с инкубаторите ще пристигна и пазарното търсене, както и средства, които ще оказват помощ за преобразяване на научните резултати в промишленост ", уточни Н. Пр. Джан Хайджоу.
На срещата бяха разисквани още и разновидностите за усилване на икономическото и външнотърговското съдействие. Започнати са общо 28 процедури за регламентиране вноса в Китай на български аграрни и хранителни артикули, от които са финализирани три. Очаква се скоро да се завърши и процедурата за мляко и млечни артикули.
За интервала 2006-2016 година износът ни за Китай нараства над 6 пъти - от 78 млн. щ.д. през 2006 година до близо 480 млн. щ.д. през 2016 година Вносът от Китай също нараства, само че с надалеч по-умерени темпове (през 2006 година е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 година е почти 1 милиарда и 79 млн. щ.д.). Китай заема второ място, след Турция, измежду експортните ни дестинации отвън Европейски Съюз.
Сходна наклонност се следи и през 2016 година, когато стокообменът с Китай възлиза на 1629.1 млн. щ.д.
Българският експорт за Китай е в размер на 479.7 млн. щ.д. (-19.6%), а вносът от Китай се равнява на 1149.4 (+6.5%).
През първите три месеца на 2017 година двустранният стокообмен се равнява на 462.1 млн.щ.д. (ръст от 9.22% по отношение на същия интервал на 2016 г.). От тях български експорт на стойност 175.1 млн. щ.д. (увеличение от 28.2%) и импорт на стойност 287 млн. щ.д. (+0.2%).
Китайската страна интензивно изследва методите за усилване на съдействието с България, зави Н. Пр. Джан Хайджоу. " Износът към Китай би трябвало да се усили и би трябвало да създадем баланс в търговията сред двете страни. Според нас земеделието има необятна сфера на обсег и включително влиза търговията, производството на артикули, откриването на нови пазари и нови технологии за преправка на храни.
Китайската страна придава голямо значение на българските селскостопански артикули ", разясни Н. Пр. Джан Хайджоу. Той добави, че в случай че двете страни желаят да покачат стокообмена, би трябвало да работят в посока разпространение на българките артикули в Китай и разширение на каналите за търговия.
" Търсим интернационалните сътрудници за присъединяване в плана. Той дава положителни условия за китайски компании и институти, обмислящи разширение на техните научно-изследователски и развойни центрове в Европа ", съобщи на срещата министър Караниколов.
Според икономическия министър вероятните области за съдействие са в създаване на лични или взаимни лаборатории за научни проучвания и нововъведения, съдействие с водещи български научни институции, както и демонстрационни площи за китайски високотехнологични компании.
Китайският дипломат в София Н. Пр. Джан Хайджоу подчертава за връзката сред научните резултати и бизнеса. " В момента подтикваме софтуерните паркове в Китай да търсят опция за изпращане на инкубатори в България. Заедно с инкубаторите ще пристигна и пазарното търсене, както и средства, които ще оказват помощ за преобразяване на научните резултати в промишленост ", уточни Н. Пр. Джан Хайджоу.
На срещата бяха разисквани още и разновидностите за усилване на икономическото и външнотърговското съдействие. Започнати са общо 28 процедури за регламентиране вноса в Китай на български аграрни и хранителни артикули, от които са финализирани три. Очаква се скоро да се завърши и процедурата за мляко и млечни артикули.
За интервала 2006-2016 година износът ни за Китай нараства над 6 пъти - от 78 млн. щ.д. през 2006 година до близо 480 млн. щ.д. през 2016 година Вносът от Китай също нараства, само че с надалеч по-умерени темпове (през 2006 година е в размер на 961 млн. щ.д., а през 2015 година е почти 1 милиарда и 79 млн. щ.д.). Китай заема второ място, след Турция, измежду експортните ни дестинации отвън Европейски Съюз.
Сходна наклонност се следи и през 2016 година, когато стокообменът с Китай възлиза на 1629.1 млн. щ.д.
Българският експорт за Китай е в размер на 479.7 млн. щ.д. (-19.6%), а вносът от Китай се равнява на 1149.4 (+6.5%).
През първите три месеца на 2017 година двустранният стокообмен се равнява на 462.1 млн.щ.д. (ръст от 9.22% по отношение на същия интервал на 2016 г.). От тях български експорт на стойност 175.1 млн. щ.д. (увеличение от 28.2%) и импорт на стойност 287 млн. щ.д. (+0.2%).
Китайската страна интензивно изследва методите за усилване на съдействието с България, зави Н. Пр. Джан Хайджоу. " Износът към Китай би трябвало да се усили и би трябвало да създадем баланс в търговията сред двете страни. Според нас земеделието има необятна сфера на обсег и включително влиза търговията, производството на артикули, откриването на нови пазари и нови технологии за преправка на храни.
Китайската страна придава голямо значение на българските селскостопански артикули ", разясни Н. Пр. Джан Хайджоу. Той добави, че в случай че двете страни желаят да покачат стокообмена, би трябвало да работят в посока разпространение на българките артикули в Китай и разширение на каналите за търговия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ