Изборите - най-добрият инструмент на режима на Путин?
Възможно ли е директната народна власт да бъде вълшебната противоотрова против умората от народна власт, през която прекосяваме? Последните събития в Русия и на други места демонстрират, че изборите могат парадоксално да съставляват най-хубавия съдружник на властническата власт. Това също значи, че демокрацията в никакъв случай не може да бъде сведена само до избори, даже когато последните са " свободни ". Това разяснява в разбор за френския вестник La Tribune Марион Бурбон от университета " Бордо Монтен ".
Руската политическа система, която всеобщо прибягва до гласоподаване (местни, парламентарни, президентски избори и седмични допитвания по искане на Кремъл), ни дава примерна илюстрация за вероятното инструментализиране на изборите от властта. Скорошен текст на съветския мъдрец Грег Юдин по този мотив предлага режима на Путин да бъде подреден до тези режими, потопени в " положения на непрекъснат плебисцит ", теоретизирани от американския икономист Джоузеф Шумпетер, в традицията на немския мъдрец Карл Шмит.
В тези режими изборите съставляват един от привилегированите принадлежности на тъканта на властническата власт на фона на деполитизацията на общественото пространство. Те варират от реакционни промени, ориентирани към непрекъснато стягане на идеологическата основа на пропагандата от ранна възраст (преразглеждане на просветителните стратегии от детската градина до университета, усилване на военното обучение) до империалистическа политика на експанзия, представяна като " отбранителна ", извънредно ефикасна, когато става въпрос за поддържане на фантазията за национално единение.
Вътрешният спор в границите на политическото тяло се оказва планиран на открито, върху " врага ": " нацистка " Украйна, повече или по-малко разпозната с " антируския " Запад, а в този момент и със Сатаната. Като лишава жителите от пространство за либерален спор, като отстрани всяка действителна политическа конкуренция, режимът на Путин конституира избора на плебисцита като единствената допустима " алтернатива ", целяща да възвърне всемогъществото на диктатора. Следователно хората, призовани да гласоподават, в никакъв случай не са нищо друго с изключение на въображаемата структура, която автократът построява и оформя, сходно на своята еманация.
Изборите не са същността на демокрацията
Нашите демокрации, колкото и демократични да са, не са ваксинирани против властнически риск. Не можем да считаме, че последният се лимитира до Русия на Путин, Унгария на Орбан или Италия на Мелони.
Деполитизацията на хората не е прерогатив на недемократичните режими, даже и да приема разнообразни форми в една народна власт. Това значи, че гласуването единствено по себе си в никакъв случай не съставлява същността на демокрацията.
То може също по този начин да докара властнически персони и стратегии на власт, както историята и последните изборни резултати ни демонстрираха задоволително. Още през 2020 година изследване на Cevipof уточни, че 41% от запитаните се придържат към концепцията, че " в демокрацията нищо не напредва, че би било по-добре да има по-малко народна власт, само че повече успеваемост ".
В рамките на Петата република този усет към вожда продължава и си остава доста ефикасна фикция. Следователно вярването и изказванието, че умножаването на директните гласове може да ни разреши да сложим завършек на демократичната рецесия, е неточност, тъй като това се равнява на идентифициране на демокрацията и гласуването. Тогава би било задоволително постоянно да се оферират еднократни гласувания под формата на референдуми за възкръсване на демократичния живот, което наподобява поддържа общата процедура на допитване, което прекомерно постоянно съставлява алфата и омегата на политическия разбор. Ограничението на този разбор е, че той позволява, че казусът с политическия ангажимент е разгадаем в границите на изборното предложение или предлагането за референдум.
Да произведеш общото
Руският случай ни припомня за един значителен урок, който към този момент беше в основата на гръцката проблематизация на свободата и емфатичен от философа Корнелиус Касториадис. В своя разбор на погребалната тирада на Перикъл от Тукидид той напомня, че същността на демократичния факт може да се крие единствено в една ефикасна процедура на групово разискване, тази на търпеливо проучване, при което се разисква и създава общото, и без която гласуването може да съставлява единствено празна обвивка.
Това също значи, че заплахата, която непреклонно тревожи всяка народна власт (тъй като заплашва всеки субект), са пасивността и неангажираността. В това отношение не е несъмнено, че решението на демократичната рецесия би трябвало да се откри в прибягването до референдум или даже в разширението на изборната " оферта ", в която жителите би трябвало да се усещат по-добре, тъй като биха били " по-добре показани " " от политически фрагменти, които наподобяват на тях.
Може би би трябвало също по този начин да преосмислим въпрос за представителството: политическото мнение. Но политическото мнение би трябвало да бъде конструирано, то е завършено от тази дълга работа, която Хана Аренд назова основаване на свят на " универсална взаимозависимост ", на който климатичната рецесия дава спомагателни доказателства и ново значение, този свят, в който " мога да съставлявам някой различен ".
Условията, при които хората могат да се утвърдят като власт
Следователно рефлексията върху демократичните институции наподобява не може да мине без връщане към изискванията, при които - дано се върнем към етимологията - хората, demos, могат да се утвърдят като власт, kratos, която постоянно е търпелива и изискваща строителство, надалеч от ласканото от популистите мислено всевластие.
Несъмнено също надалеч от това, което гражданските конвенции - като се изключи Гражданската спогодба за климата, която беше образцов опит, само че чиито оферти не бяха непокътнати - ни дават да забележим, тази сбирка от спонтанни отзиви, отстранени от всяка процедура на групово разискване, т.е. в този сериозен миг на продан на причини, където опитът, уменията и знанията на участниците се сблъскват (далеч от управническите процедури на консултантските организации, на които прекомерно постоянно поверяваме организацията на дебата, с умишленото предпочитание занапред нататък да се изключи всеки " специалист " от комплицираните тематики, които ще бъдат обсъждани).
От тази позиция демокрацията в никакъв случай не е единствено юридически режим, само че, както показва Касториадис, развой и динамичност, дефинирани от етос, метод на битие, станал вероятен от сериозния дух, който би трябвало да остане крайната цел на образованието: дано помним, че демокрацията и философията се раждат и живеят дружно.
Затова точно там, а не другаде се разиграва способността за равноправност на субектите, тяхното политизиране, без което демокрацията, това " групово мислено институиране ", това ловко разбъркване на " схващане " и " въображение ", си остава фантазия.
Руската политическа система, която всеобщо прибягва до гласоподаване (местни, парламентарни, президентски избори и седмични допитвания по искане на Кремъл), ни дава примерна илюстрация за вероятното инструментализиране на изборите от властта. Скорошен текст на съветския мъдрец Грег Юдин по този мотив предлага режима на Путин да бъде подреден до тези режими, потопени в " положения на непрекъснат плебисцит ", теоретизирани от американския икономист Джоузеф Шумпетер, в традицията на немския мъдрец Карл Шмит.
В тези режими изборите съставляват един от привилегированите принадлежности на тъканта на властническата власт на фона на деполитизацията на общественото пространство. Те варират от реакционни промени, ориентирани към непрекъснато стягане на идеологическата основа на пропагандата от ранна възраст (преразглеждане на просветителните стратегии от детската градина до университета, усилване на военното обучение) до империалистическа политика на експанзия, представяна като " отбранителна ", извънредно ефикасна, когато става въпрос за поддържане на фантазията за национално единение.
Вътрешният спор в границите на политическото тяло се оказва планиран на открито, върху " врага ": " нацистка " Украйна, повече или по-малко разпозната с " антируския " Запад, а в този момент и със Сатаната. Като лишава жителите от пространство за либерален спор, като отстрани всяка действителна политическа конкуренция, режимът на Путин конституира избора на плебисцита като единствената допустима " алтернатива ", целяща да възвърне всемогъществото на диктатора. Следователно хората, призовани да гласоподават, в никакъв случай не са нищо друго с изключение на въображаемата структура, която автократът построява и оформя, сходно на своята еманация.
Изборите не са същността на демокрацията
Нашите демокрации, колкото и демократични да са, не са ваксинирани против властнически риск. Не можем да считаме, че последният се лимитира до Русия на Путин, Унгария на Орбан или Италия на Мелони.
Деполитизацията на хората не е прерогатив на недемократичните режими, даже и да приема разнообразни форми в една народна власт. Това значи, че гласуването единствено по себе си в никакъв случай не съставлява същността на демокрацията.
То може също по този начин да докара властнически персони и стратегии на власт, както историята и последните изборни резултати ни демонстрираха задоволително. Още през 2020 година изследване на Cevipof уточни, че 41% от запитаните се придържат към концепцията, че " в демокрацията нищо не напредва, че би било по-добре да има по-малко народна власт, само че повече успеваемост ".
В рамките на Петата република този усет към вожда продължава и си остава доста ефикасна фикция. Следователно вярването и изказванието, че умножаването на директните гласове може да ни разреши да сложим завършек на демократичната рецесия, е неточност, тъй като това се равнява на идентифициране на демокрацията и гласуването. Тогава би било задоволително постоянно да се оферират еднократни гласувания под формата на референдуми за възкръсване на демократичния живот, което наподобява поддържа общата процедура на допитване, което прекомерно постоянно съставлява алфата и омегата на политическия разбор. Ограничението на този разбор е, че той позволява, че казусът с политическия ангажимент е разгадаем в границите на изборното предложение или предлагането за референдум.
Да произведеш общото
Руският случай ни припомня за един значителен урок, който към този момент беше в основата на гръцката проблематизация на свободата и емфатичен от философа Корнелиус Касториадис. В своя разбор на погребалната тирада на Перикъл от Тукидид той напомня, че същността на демократичния факт може да се крие единствено в една ефикасна процедура на групово разискване, тази на търпеливо проучване, при което се разисква и създава общото, и без която гласуването може да съставлява единствено празна обвивка.
Това също значи, че заплахата, която непреклонно тревожи всяка народна власт (тъй като заплашва всеки субект), са пасивността и неангажираността. В това отношение не е несъмнено, че решението на демократичната рецесия би трябвало да се откри в прибягването до референдум или даже в разширението на изборната " оферта ", в която жителите би трябвало да се усещат по-добре, тъй като биха били " по-добре показани " " от политически фрагменти, които наподобяват на тях.
Може би би трябвало също по този начин да преосмислим въпрос за представителството: политическото мнение. Но политическото мнение би трябвало да бъде конструирано, то е завършено от тази дълга работа, която Хана Аренд назова основаване на свят на " универсална взаимозависимост ", на който климатичната рецесия дава спомагателни доказателства и ново значение, този свят, в който " мога да съставлявам някой различен ".
Условията, при които хората могат да се утвърдят като власт
Следователно рефлексията върху демократичните институции наподобява не може да мине без връщане към изискванията, при които - дано се върнем към етимологията - хората, demos, могат да се утвърдят като власт, kratos, която постоянно е търпелива и изискваща строителство, надалеч от ласканото от популистите мислено всевластие.
Несъмнено също надалеч от това, което гражданските конвенции - като се изключи Гражданската спогодба за климата, която беше образцов опит, само че чиито оферти не бяха непокътнати - ни дават да забележим, тази сбирка от спонтанни отзиви, отстранени от всяка процедура на групово разискване, т.е. в този сериозен миг на продан на причини, където опитът, уменията и знанията на участниците се сблъскват (далеч от управническите процедури на консултантските организации, на които прекомерно постоянно поверяваме организацията на дебата, с умишленото предпочитание занапред нататък да се изключи всеки " специалист " от комплицираните тематики, които ще бъдат обсъждани).
От тази позиция демокрацията в никакъв случай не е единствено юридически режим, само че, както показва Касториадис, развой и динамичност, дефинирани от етос, метод на битие, станал вероятен от сериозния дух, който би трябвало да остане крайната цел на образованието: дано помним, че демокрацията и философията се раждат и живеят дружно.
Затова точно там, а не другаде се разиграва способността за равноправност на субектите, тяхното политизиране, без което демокрацията, това " групово мислено институиране ", това ловко разбъркване на " схващане " и " въображение ", си остава фантазия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ