Възможно ли е качествено електронно образование и ще даде ли

Възможно ли е качествено електронно обучение и ще даде ли в действителност COVID-19 подтик на промени в българската култура, или ще се окаже единствено мотив за следващ диалог с отворен край.

Този въпрос, както и какви са съответните провокации и благоприятни условия пред просветителната система, страната и бизнеса, ще обсъдят участниците на Конференцията „ Образование от А до #. Иновативното учебно заведение “ на 17 юли от 10:00 ч., проведена от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва онлайн в страниците на медиите във Фейсбук. 

Междувременно разговаря по някои от тези въпроси с Иван Господинов, който измежду създателите на съдружие „ Образование без раници “ и е взел участие в стъпването на Khan Academy в България през 2012 година За интервала 2014-16 година е бил преподавател на „ Заедно в час “. Има магистърска степен по просветителни науки в Единбургския университет, а в този момент написа докторантура в същата област.

– Г-н Господинов, какво би трябвало да бъде мястото на технологиите в образованието и от какви съответно технологии имат потребност актуалните деца в клас?

- Мястото на технологиите в образованието би трябвало да е в интерес на учителя. В положителния случай той е чудесно осведомен с предмета си и не просто пуска клипчета и препраща материали онлайн, а употребява данни и принадлежности за противоположна връзка и предава пристрастеността си и на децата. Има технологии, които се концентрират само върху ученика, само че това постоянно понижава качеството на преподаването. 

Иска ми се в бъдеще да не се гледа на технологиите като на средство за елементарно независимо учене, тъй като те вкарват учащите се в информативен балон, предлагайки им просто забавни за тях материали. YouTube, Фейсбук и останалите платформи реагират на база на потребителското държание и връщат още сходни материали, завъртайки учениците в безкрайна серпантина към цялостно осведомително затъмнение по други тематики.

Образователните платформи би трябвало да имат холистични решения за образователния развой. В действителния свят не можеш да учиш единствено това, което ти е забавно, а в последните години технологиите ни карат да си мислим тъкмо това.

Ролята на учителя е извънредно значима, тъй като той би трябвало да може да огледа от по-обща вероятност и да реши дали тематиките, които впечатляват детето през днешния ден, ще са му задоволителни да се осъществя в личните си ползи.

Да речем, че един възпитаник е разпален по програмирането, само че математиката не му е занимателна – той обаче би трябвало да знае, че след някоя друга година тя ще му би трябвало. Технологиите би трябвало да стартират да уголемяват кръгозора на ползи на учениците, вместо да ги връщат в потока от впечатляващо ги и опростено наличие.

– Можете ли да дадете образци за принадлежности, които биха могли да ангажират учениците с тематики, чието проучване не би могло да им даде мигновено задоволство, само че е значимо, да вземем за пример за придобиването на базисни умения?

- Интересите на учениците би трябвало да са основата, на която да се стъпи в образователния развой, само че не трябва да се не помни, че ученето само съгласно ползите е субективно. Какво значи да знам нещо?

Да имам лични визии, само че и да се наемам с противоположните възгледи или изказвания, които не съответстват с разбиранията ми. Учениците получават доста информация от обществените медии и би трябвало да имат инстикт да търсят и различни източници, което е израз на медийната просветеност.

 – Как учебните заведения гледат на просветителните онлайн платформи? Има ли съмнение и подценяване, или в противен случай – от ден на ден ги поддържат и разчитат на тях? 

- Има огромно значение коя е платформата, тъй като те се разграничават по доста индикатори. Като цяло мисля, че учителите са отворени към преподаването с цифрови технологии, само че и са към момента сериозни към потреблението им поради подтекста, в който се ползват и заплахата от по-ниски резултати. Въпреки това отдалеченото преподаване се трансформира в част от трудовата характерност на учителя. 

В България има значително платформи спрямо други страни, даже и по-големи и богати, откакто още преди 7-8 години се стартира с дигитализацията на образованието и основаването на наличие на български език в платформи като TED Talks и Khan Academy. Подобни начинания няма в Гърция, Северна Македония, Сърбия и Румъния. 

Ако всички деца в едно сегрегирано учебно заведение получат таблети, това ще им даде достъп до разнообразни просветителни платформи, само че потреблението им няма да е на равнището в елитните гимназии. Проблемите на учениците са разнообразни и те не могат току-тъй да се решат посредством стоене пред екраните. Справянето с компликации в писането и четенето изисква повече самостоятелна работа, до момента в който възпитаници от по-добри учебни заведения по-лесно се възползват от добавената стойност на технологиите.

Технологиите не са ефикасни, когато не се ползват както би трябвало или не се комбинират вярно. Например Khan Academy употребява стъпаловиден принцип, помагайки на учениците да стартират от най-елементарното и да продължат да учат с поддръжката на преподавател, който следи за напредъка.

В композиция с Гугъл Classroom или MS Teams, това може да се трансформира в доста акуратен метод на преподаване – въз основата на самостоятелна противоположна връзка, следене на напредъка и разбор на данни. 

– Интересът към ученето онлайн се забелязваше доста преди началото на пандемията. Кога българинът стартира да търси информация в интернет, а не в книгите и какво го предизвика?

- Не мисля, че това важи единствено за българина. Предполагам, че този развой е почнал с Фейсбук, където информацията се разпределя съгласно обществените контакти. На хората им е по-удобно да одобряват информация, като се доверяват на другите и колкото повече го вършат, толкоз по-малка става потребността им да четат огромен размер от текстове. Ако еколог показа материал в своята сфера, сме склонни да се доверим, че най-малкото той е отделил време да се запознае сериозно с него. 

По същия метод доста деца не виждат смисъл да прочетат цяла книга, в случай, че могат да видят обобщението й в интернет. А обичащите да четат се възползват от преимуществата на виртуалното пространство, като намират недостъпни допреди години книги, с помощта на улесненото търсене.

От една страна децата са привикнали с доста фрагментиран метод на показване на информация, което трансформира четенето в изкуствен развой за разлика от гледането на клип, само че въпреки това можем също да кажем, че книгите може би не са част от всекидневието на фамилиите им. В момента доста ясно си личи в класните стаи в кое семейство се чете. 

Искам да кажа, че не е наложително технологиите да са повлияли на хората при вземането на решение дали да четат по-малко книги. Вероятно неналичието на привички е оставила някои по-назад от други и те се придържат към наличието в интернет. 

– По какво се разграничават днешните възпитаници от предходните генерации? 

- Днешното потомство е израснало напълно в интернет и мисля, че това е разликата. За нас неналичието на мрежа не е нещо немислимо, тъй като ние още помним интервала преди нейното разкриване за разлика от по-младите. Те стават нервни или недоволни, тъй като губят нещо, което цялостен живот са имали за даденост. Проблемът в тази ситуация е, че не усещат по какъв начин интернет се трансформира през последните години. 

Преди той не събираше данни за потребителите и те взаимодействаха с него по друг метод. Ако ми трябваше информация, щях да стартира търсене по конгреси и този развой щеше да ми коства доста време.

Днес Фейсбук събира данни за онлайн държанието ни, които са директно свързани с това по какъв начин разбираме другите, по какъв начин учим, какви страсти изпитваме и какво ги предизвика. Информацията към този момент сама ни намира посредством логаритмите.

Проблемът е, че учениците доста елементарно се подвеждат по наличието в интернет, решавайки, че е истина просто тъй като е там, без да се замислят, че тази информация ги е припознала като таргет група и те би трябвало да се опитат да излязат от осведомителния балон, в който са попаднали. 

Днес учениците се хващат доста елементарно за теоретични и идеологически разбирания без да имат нужните знания и потенциал да осмислят материята. Много е елементарно за един подрастващ да прочете няколко публикации и да реши, че е болшевик, капиталист, анархист или каквото си пожелае, и когато си го науми, информацията ще стартира да го търси сама.

Интернет ни отдалечава от възгледи, които се разграничават от нашите и в следствие се отдалечаваме въобще от опцията да опознаем другите възгледи, камо ли да ги сравним и осмислим сериозно.

– Експертите назовават протичащото се сега цифрова гражданска война. Мислите ли, че насилствените нововъведения, които настъпиха в бранш обучение, ще доведат до трайни промени в бъдеще? Какви са рисковете от връщане към статуквото? 

- Мисля, че е рано да се приказва за цифрова гражданска война, тъй като даже в доста европейски страни като Германия, Англия и Испания цифровото образование беше сведено до домашно учебно заведение, т.е. при започване на седмицата получаваш имейл с материала за идващите 5 дни и когато намериш време учиш и пращаш домашните.

Това, че на всички им се наложи да употребяват технологиите, с цел да се организира някаква форма на отдалечено образование, не значи, че се е състояла цифрова гражданска война, само че можем да чакаме такава, в случай че технологиите стартират да оферират освен това, да вземем за пример спомагателни принадлежности за ръководство на наличие и разбор на резултатите от учителите.

Много от уменията, които учениците би трябвало да имат са невъзможни за регулиране от компютър. Дори и да кажем, че най-оптимистичното заричане на технологиите е да създадем всезнаещи роботи, които да образоват учениците, един възпитаник в никакъв случай няма да може да има робот за образец за подражателство.

В Khan Academy да вземем за пример можем да усвоим математиката и точните науки, само че по философия един тест с избираеми отговори няма да даде задоволително информация за равнището на ученика и учителят би трябвало да се намеси.. Както даже и да се организираме полемики онлайн, те няма по какъв начин да са сравними с присъствени полемики. 

Не единствено България, ами целият свят не е подготвен за цифрово обучение и не става въпрос единствено за уменията на учителите, само че и на учениците. Правим неточност, като си мислим, че поколението, което е израснало с технологиите, се оправя добре с тях.

Всъщност те ги употребяват най-вече за забавление и им липсват работни привички. За страдание, през днешния ден те виждат в протичащото се най-много опция за по-лесно преписване. За да не бъдат средство за отблъскване на номера, цифровите принадлежности би трябвало да обръщат повече внимание на потребностите на учителите. 

Образователните технологии би трябвало да показват една подкрепяща среда за учениците, в границите на която преписването е обезсмислено. Подобна среда има в Khan Academy, тъй като платформата насочва учениците и им оказва помощ, до момента в който не усвоят изцяло обещано умеене. В последна сметка сами би трябвало да си разширят знанията. Опитите за преписване лишават повече време от самото справяне с материала и стават нерационални за учениците. На този принцип работят и положителните просветителни системи като финландската. 

– Имаше ли растеж в потреблението на платформата на Khan Academy по време на обществената изолираност? Бихте ли споделили данни за България и други страни? 

- За последните 4 месеца в България сесиите се усилиха с 356%, по отношение на същия интервал на предходната година, а новите консуматори се повишиха с 215%. Продължаваме да следим възходящ интерес на потреблението. Очакваме другата година този напредък да се окаже резистентен и учителите, които са я употребявали през пандемията да продължат да ѝ се доверяват и в бъдеще. 

– А какво наличие (тематично) притегли максимален интерес – още веднъж в България и образец от други страни? 

- В Khan Academy липсват материали по български език и литература, българска история и българска география, поради това ползите при нас са най-много в региона на математиката и програмирането.

Потребителите прекарват от ден на ден време в проучване на материали за точните науки, само че в региона на математиката оставаме най-силни, поради положителния програмен продукт, който използваме за генериране и инспекция на задания. 

– С какво се отличават учителите в онлайн платформите от тези в стандартните просветителни институции?

- В просветителната сфера не се прави доста разлика сред онлайн и офлайн преподавател. По принцип преподавател от онлайн платформа е доста необятно разбиране, тъй като в YouTube има доста такива, които не са наложително учители в учебно заведение.

В България обаче няма такива учители. Като цяло обаче най-голямата разлика е, че преподаващите в учебните заведения са обвързани с образователната стратегия, до момента в който тези в интернет сами избират тематиките и наличието, което да предложат. Това им разрешава да мислят за новаторски подходи, до момента в който учителят в клас внимава за доста неща и не оставя учениците да се оправят сами с тях. 

В идните 3-4 години в България ще се основава доста ново гратис цифрово наличие и ще се качва в платформата на Министерството на образованието от учители, като ще им се заплаща за тази активност. 

– Видео уроците разрешават безграничен достъп до наличие. Мислите ли, че те ще сложат завършек на присъствените занятия – може ли класната стая да изчезне като обществен феномен в някакъв миг? 

- Не си представям такова бъдеще, тъй като доста от нещата, които учениците би трябвало да усвоят, не са въпрос на достъп до наличие в интернет, а по-скоро опират до връзката с хора. Ученето е обвързвано със обществените ни умения и това, че виждаме по какъв начин реагират другите способства за качеството на процеса. В платформите това не е по този начин, даже бих споделил, че ученето там единствено по себе си е асоциално, тъй като получаваме информацията, само че не я дискутираме с никого. 

Има и други дефекти в отдалеченото обучение. Няма по какъв начин да се асистира на едно малко дете, което се учи да написа. В класната стая учениците могат да следят връстниците си, както и да се учат взаимно.

При отдалеченото образование учителят не може да наблюдава образователния развой по същия метод и му лишава повече време установяването на резултатите от часа. Това прави ученето по мъчно за възпитаници, които разчитат учителят да им е в директна и моментна поддръжка.

От друга страна, мисля, че предлагането до 20% от уроците да се организират отдалечено по избор на учебното заведение, е ужасно и ще докара до по-добри резултати, тъй като залага на независимото учене – нещо, което не е доста заложено в България. Ако в бъдеще се откри добър баланс, огромна част от пространствата в просветителните институции ще престанат да съществуват в настоящия си тип.

Представям си го по-скоро като работилници. Например по литература да няма кабинет, а библиотека, която в допълнение да въвлича децата в любовта към четенето. Учениците в бъдеще ще продължат да получават огромна част от информацията посредством интернет, само че класните стаи ще дават една среда за учене, която не може да размени посредством нито едно виртуално прекарване. В момента класните стаи не са чак толкоз забавни. 

– Каква ще е ролята на учителя в 21 век? И наблюдавате ли смяна в мисленето и настройките за специалността в България? 

- Все повече хора вземат решение да станат учители и го вършат с готовност. Днес специалността ни към този момент се възприема доста повече като задача за новите учители, в сравнение с преди 10-15 години. Учителите не просто желаят да предават знанията си, ами и виждат публичният проблем в българското обучение и имат упоритостта да вземат участие в разрешаването му.

Забелязвам, че за по-младите парите към този момент не са чак подобен отказващ фактор. От една страна, може би тъй като намират личностно задоволство в това, че способстват за развиването на обществото, а от друга, тъй като заплатите се покачиха. 

Ролята на преподавателя в 21 век не е изяснена напълно, само че мисля, че той би трябвало да опознава доста добре учениците и да бъде съвсем теоретичен специалист по предмета си. Грешка е да се мисли, че той не би трябвало да е толкоз във вътрешността в региона, която преподава. Ако приемем, че образованието се усъвършенства, то ние ще се нуждаем от ден на ден мощно готови по предмета си учители.

Те би трябвало да знаят повече от това, което написа в учебника, да схващат в детайли материята и да могат да отговорят във всеки един миг на учениците си, за какво нещо е значимо да се учи – да могат не просто нереално да го обяснят, а да го свържат с личността и живота на учениците. За това се изисква доста необятно и настоящо знание. 

Сега фокусът на света е към цифровите умения, само че след даден интервал те ще станат незадоволителни и ще се обърнем към главната научна и сериозна просветеност. Очевидно медийната просветеност не е задоволителна, с цел да компенсира научната неначетеност на информиращите се само от интернет. Учителите на 21-век ще преживеят няколко смени на парадигмата на обучение и моето предусещане е, че даже след 10 години понятия като медийната просветеност и прочувствената просветеност ще се не помнят и просто ще се влеят в по-общи разбирания за сериозно и научно мислене.

 Там им е мястото в последна сметка – сега ние се опитваме да учим на парче неща, които са нужни за сполучливата реализация на пазара на труда, само че, в случай че задачата на образованието е построяването на интелигентни и свободни човеци, на тези умения би трябвало да се гледа по-холистично.

– Каква е визията за бъдещето на образованието съгласно съдружие „ Образование без раници “? Колко и какво ви дели от реализирането ѝ?

- Ние желаеме всяко едно учебно заведение да е способно да се трансформира непрекъснато, като това включва и частична цифровизация. На първо време предоставяме среда, която може да се употребява за онлайн образование и оказва помощ на учителите да споделят наличие с учениците си, с помощта на принадлежности, които им разрешават да имат цялостен взор върху усвоените познания. 

Помагаме на учители да употребяват Khan Academy в композиция с десетки с други безвъзмездни принадлежности, както и тези на Гугъл и Microsoft. Работим с цел да открием къде са изгодите на умните машини и къде те са непотребни. Малко по-малко се трансформираме в организация, която подкрепя цели учебни заведения, а и от ден на ден имаме мотив да споделяме хрумвания с МОН в тази посока.

В бъдеще желаеме и други просветителни платформи като Duolingo и The school of life да стъпят в България.  Искаме да дадем своя принос в построяването на модел на цифрово образование, който да е създаден за България, а не да е безгрижно импортиран извън.

Единственото, което не ни доближава е финансиране. В последните години цифровата образователна среда в България демонстрира от ден на ден учители, които задават трендове и основават локални положителни практики.

България е една от дребното европейски страни, в които отдалеченото образование бе нещо доста повече от модела за “домашно образование ” и това сигурно ни даде спомагателна преднина. С това желая да кажа, че още за идната образователна година има български учители, които могат напълно умерено да обучат немските или испанските си сътрудници.