ОИСР: Няма как да се разбере изнася ли България корупция в чужбина
Възможно ли е страната от Европейския съюз, от години считана от жителите си за най-корумпираната, да не изнася корупция в чужбина? Отговорът съгласно нов отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) е, че не се знае какво е ситуацията.
А не е известно, тъй като българските управляващи на практика нямат разследвани случаи за българи, подкупващи в друга страна. Същото важи и за прекосяването на пари за подкупи в чужбина през български компании. Както и за прекратяването на присъединяване в български публични поръчки на непознати жители, наказани за измами и корупция в друга страна. Не съществува ефикасна правна рамка за търсене отговорност на жители за корупционни дейности - или свързани с това нарушавания - отвън България.
При неявяване на завършили случаи от този вид не може да се оцени и дали органите на реда си правят дейно работата и даже до каква степен потребни са образованията на магистрати по тази тематика, която България регистрира пред Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Макар да е предложено да се вкара преди 10 години, още няма съответна статистика за интернационалното съдействие на България с други страни.
Заключенията са от публикуван преди дни отчет за на Работната група за подкупите в интернационалните бизнес транзакции, отговаряща за използване на една от конвенциите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Тя е за битка с подкупването на задгранични публични лица при интернационалните бизнес транзакции и обвързваните с нея принадлежности и влезе в действие в България още предишния век - при започване на 1999 година
Става дума главно за ограничения - организационни и законодателни - засягащи случаи на български физически и юридически лица, както и за български компании, принадлежащи на уличени в корупционни дейности жители на други страни. Предишният отчет беше от 2011 година с последван през 2013 година от междинна инспекция, открила, че са напълно приложени 8 от 28 рекомендации (частично - други 8 и не са приложени 12)
Докладът от 14 октомври 2021 година е във връзка Четвърта фаза от прегледа на използването на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз против подкупите. Работата по него стартира през 2016 година, утвърден е на 14 октомври 2021 година от представителите на 44-те страни членки на организацията и е огласен на 22 октомври.
Още първото изречение в е категорично: " Засичането, преследването и засиленото внимание за задграничната корупция са неща, които остро липсват в България и обстановката би трябвало доста да се усъвършенства, в това число с обширни промени в законодателството ".
Сред изредените нови рекомендации има напълно съответни, като:
- незабавно предприемане на ограничения за повишение на вниманието към рисковете от задгранична корупция измежду всички съответстващи публични и частни заинтригувани страни
- гарантиране, че обвиняванията за задгранична корупция вярно се правят оценка от способени управляващи, подхващат се подобаващите инспекции и следствия и ориентиране вниманието на прокурорите към това какъв брой значимо е да работят против задгранични лица
- приемане на законодателство, осигуряващо ясна и цялостна отбрана против възмездие от чужденци на подаващите сигнали за хипотетична корупция.
© oecd.org
В началото на месеца на срещата на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз в Париж участваха трима български министри - на финансите Валери Велчев, на външните работи Светлан Стоев и вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов. Преди форума имаше спекулации, че на 6 страни, измежду които България, може да бъде препоръчан фиктивен развой за участие в организацията, само че тази концепция на генералния секретар Матиас Корман не получи поддръжка.
Обществени поръчки без антикорупционна уговорка
Един от систематичните проблеми, продължаващи към този момент десетилетие е, че в договорите за публични поръчки няма антикорупционна уговорка и не се ревизира дали задгранична компания-кандидат е известна с присъединяване в измами и корупция. Препоръката е била в началото отправена към Агенцията за публични поръчки, само че по-късно България обяснила на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, че този държавният орган, който контролира оповестяването и възлагането на публични поръчки, в действителност не дава отговор за възлагането на съответните поръчки. Поради това АОП не се интересува от вътрешния надзор или етичните правила във компаниите претенденти, нито прави съпоставяне с данните на интернационалните финансови институции. Така се оказва, че Световната банка е показала 5 български компании за правили неразрешена активност (измама и корупция).
В текста се регистрират и позитивни промени като възобновяване на текстове в Наказателния кодекс и нов закон за битка с прането на пари, напъните за обучаване на органите на реда, съдействието сред институциите, както и това на финансовото разузнаване с финансовия бранш. За някои от ограниченията има мнение, че може да не се окажат съразмерни и ефикасни - такава е глобата за водене на счетоводство, прикриващо корупция. Тук наказването стига до 10 000 лева при компаниите, само че създателите обръщат внимание, че това са едвам 5100 евро - сума, която надали е проблем за бизнеса, изключително този, който е подготвен да се включи в корупционна скица.
Посочени и случаи, като този, в който българската прокуратура знае, само че не подхваща нищо, за български жител, упрекнат за машинация и подкупване по отношение на банков заем в друга страна. Обяснението било, че нямало потребност да организират редом следствие, тъй като българинът се признал за отговорен и е наказан и закононарушението не било осъществено на българска територия. В различен случай става дума за съмнение за превозване на пари за рушвет през бълтарски " кухи " компании и молба за съдействие от друга страна към софийската прокуратура. Не са подхванати никакви предварителни инспекции или досъдебно произвеждане със същите претекстове.
" Водещите проверяващи (от групата на ОИСР) са съществено загрижени, че продължава отсъствието на арестувания, следствие и покачване на обвинявания по случаи с задгранична корупция в България , изключително по обвинявания, за които се оповестява обществено или за които групата е подала информация на българските управляващи ", написа в коментар на тази материя от създателите на докада. В допълнение се споделя, че схващат, че в България целите са битка с проведената престъпност и злоупотребите с еврофондове, само че се припомня, че тя има задължения и по интернационалните документи като конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Ролята на медиите и издевателството над " Икономедиа "
При визитата си в България през май представители на групата разискват и положението на свободата на медиите и ролята им на източник на данни за упоменатия тип корупция. На срещата става дума, че изявленията за корупция " бързо отшумяват ", тъй като " публичните управляващи не реагират на въпроси и запитвания от медиите ". Трудно се доближава до обществена информация поради нежелането на управляващите и слабото съдействие с тях, написа още в отчета.
Авторите цитират и случая със правосъдния тормоз против един от издателите на " Дневник " и " Капитал ". " Икономедиа " и Иво Прокопиев не са категорично посочени, само че се споделя, че " правосъдният тормоз против самостоятелни медии продължава да се ускорява. В часнност, през ма 2020 година " Репортери без граници " загатна делот осрещу издател по обвинявания за приватизационна машинация. Според RSF този развой наподобява е образец за " възходящ политическ инатиск против огромна самостоятелна медийна група " от " политически следени организации " в " отговор на журналистическ иразследвания, разкрили неприятни истини за случаи на корупция ".
По данни на Българска народна банка водещите страни за директни задгранични вложения от България през 2020 година са:
- Люксембург
- Обединените арабски емирства
- Чехия
- Молдова
- Северна Македония
- Лихтенщайн
Последната по-показателна за естествена работа на бизнеса бе 2019 година и тогава вложенията от България към други страни са били 332 млн. $ против 1.2 милиарда $, вложени непосредствено в България.
България би трябвало до една година да осведоми какво е направила за преследването в подтекста на конвенцията на юридически лица и отбрана на информатори. След две години в работната група на Организацията за икономическо сътрудничество и раз би трябвало да бъде импортиран български писмен отговор какво е свършено по всички рекомендации.
А не е известно, тъй като българските управляващи на практика нямат разследвани случаи за българи, подкупващи в друга страна. Същото важи и за прекосяването на пари за подкупи в чужбина през български компании. Както и за прекратяването на присъединяване в български публични поръчки на непознати жители, наказани за измами и корупция в друга страна. Не съществува ефикасна правна рамка за търсене отговорност на жители за корупционни дейности - или свързани с това нарушавания - отвън България.
При неявяване на завършили случаи от този вид не може да се оцени и дали органите на реда си правят дейно работата и даже до каква степен потребни са образованията на магистрати по тази тематика, която България регистрира пред Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Макар да е предложено да се вкара преди 10 години, още няма съответна статистика за интернационалното съдействие на България с други страни.
Заключенията са от публикуван преди дни отчет за на Работната група за подкупите в интернационалните бизнес транзакции, отговаряща за използване на една от конвенциите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Тя е за битка с подкупването на задгранични публични лица при интернационалните бизнес транзакции и обвързваните с нея принадлежности и влезе в действие в България още предишния век - при започване на 1999 година
Става дума главно за ограничения - организационни и законодателни - засягащи случаи на български физически и юридически лица, както и за български компании, принадлежащи на уличени в корупционни дейности жители на други страни. Предишният отчет беше от 2011 година с последван през 2013 година от междинна инспекция, открила, че са напълно приложени 8 от 28 рекомендации (частично - други 8 и не са приложени 12)
Докладът от 14 октомври 2021 година е във връзка Четвърта фаза от прегледа на използването на Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз против подкупите. Работата по него стартира през 2016 година, утвърден е на 14 октомври 2021 година от представителите на 44-те страни членки на организацията и е огласен на 22 октомври.
Още първото изречение в е категорично: " Засичането, преследването и засиленото внимание за задграничната корупция са неща, които остро липсват в България и обстановката би трябвало доста да се усъвършенства, в това число с обширни промени в законодателството ".
Сред изредените нови рекомендации има напълно съответни, като:
- незабавно предприемане на ограничения за повишение на вниманието към рисковете от задгранична корупция измежду всички съответстващи публични и частни заинтригувани страни
- гарантиране, че обвиняванията за задгранична корупция вярно се правят оценка от способени управляващи, подхващат се подобаващите инспекции и следствия и ориентиране вниманието на прокурорите към това какъв брой значимо е да работят против задгранични лица
- приемане на законодателство, осигуряващо ясна и цялостна отбрана против възмездие от чужденци на подаващите сигнали за хипотетична корупция.
© oecd.org
В началото на месеца на срещата на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз в Париж участваха трима български министри - на финансите Валери Велчев, на външните работи Светлан Стоев и вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов. Преди форума имаше спекулации, че на 6 страни, измежду които България, може да бъде препоръчан фиктивен развой за участие в организацията, само че тази концепция на генералния секретар Матиас Корман не получи поддръжка.
Обществени поръчки без антикорупционна уговорка
Един от систематичните проблеми, продължаващи към този момент десетилетие е, че в договорите за публични поръчки няма антикорупционна уговорка и не се ревизира дали задгранична компания-кандидат е известна с присъединяване в измами и корупция. Препоръката е била в началото отправена към Агенцията за публични поръчки, само че по-късно България обяснила на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, че този държавният орган, който контролира оповестяването и възлагането на публични поръчки, в действителност не дава отговор за възлагането на съответните поръчки. Поради това АОП не се интересува от вътрешния надзор или етичните правила във компаниите претенденти, нито прави съпоставяне с данните на интернационалните финансови институции. Така се оказва, че Световната банка е показала 5 български компании за правили неразрешена активност (измама и корупция).
В текста се регистрират и позитивни промени като възобновяване на текстове в Наказателния кодекс и нов закон за битка с прането на пари, напъните за обучаване на органите на реда, съдействието сред институциите, както и това на финансовото разузнаване с финансовия бранш. За някои от ограниченията има мнение, че може да не се окажат съразмерни и ефикасни - такава е глобата за водене на счетоводство, прикриващо корупция. Тук наказването стига до 10 000 лева при компаниите, само че създателите обръщат внимание, че това са едвам 5100 евро - сума, която надали е проблем за бизнеса, изключително този, който е подготвен да се включи в корупционна скица.
Посочени и случаи, като този, в който българската прокуратура знае, само че не подхваща нищо, за български жител, упрекнат за машинация и подкупване по отношение на банков заем в друга страна. Обяснението било, че нямало потребност да организират редом следствие, тъй като българинът се признал за отговорен и е наказан и закононарушението не било осъществено на българска територия. В различен случай става дума за съмнение за превозване на пари за рушвет през бълтарски " кухи " компании и молба за съдействие от друга страна към софийската прокуратура. Не са подхванати никакви предварителни инспекции или досъдебно произвеждане със същите претекстове.
" Водещите проверяващи (от групата на ОИСР) са съществено загрижени, че продължава отсъствието на арестувания, следствие и покачване на обвинявания по случаи с задгранична корупция в България , изключително по обвинявания, за които се оповестява обществено или за които групата е подала информация на българските управляващи ", написа в коментар на тази материя от създателите на докада. В допълнение се споделя, че схващат, че в България целите са битка с проведената престъпност и злоупотребите с еврофондове, само че се припомня, че тя има задължения и по интернационалните документи като конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Ролята на медиите и издевателството над " Икономедиа "
При визитата си в България през май представители на групата разискват и положението на свободата на медиите и ролята им на източник на данни за упоменатия тип корупция. На срещата става дума, че изявленията за корупция " бързо отшумяват ", тъй като " публичните управляващи не реагират на въпроси и запитвания от медиите ". Трудно се доближава до обществена информация поради нежелането на управляващите и слабото съдействие с тях, написа още в отчета.
Авторите цитират и случая със правосъдния тормоз против един от издателите на " Дневник " и " Капитал ". " Икономедиа " и Иво Прокопиев не са категорично посочени, само че се споделя, че " правосъдният тормоз против самостоятелни медии продължава да се ускорява. В часнност, през ма 2020 година " Репортери без граници " загатна делот осрещу издател по обвинявания за приватизационна машинация. Според RSF този развой наподобява е образец за " възходящ политическ инатиск против огромна самостоятелна медийна група " от " политически следени организации " в " отговор на журналистическ иразследвания, разкрили неприятни истини за случаи на корупция ".
По данни на Българска народна банка водещите страни за директни задгранични вложения от България през 2020 година са:
- Люксембург
- Обединените арабски емирства
- Чехия
- Молдова
- Северна Македония
- Лихтенщайн
Последната по-показателна за естествена работа на бизнеса бе 2019 година и тогава вложенията от България към други страни са били 332 млн. $ против 1.2 милиарда $, вложени непосредствено в България.
България би трябвало до една година да осведоми какво е направила за преследването в подтекста на конвенцията на юридически лица и отбрана на информатори. След две години в работната група на Организацията за икономическо сътрудничество и раз би трябвало да бъде импортиран български писмен отговор какво е свършено по всички рекомендации.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ