Възможно ли е човешката цивилизация да е достигнала точката, в

Възможно ли е човешката цивилизация да е достигнала точката, в която поставя завършек на развиването си? „ Средната възраст “ на човешкия жанр? „ Златните години “ на развиването са зад тила ни и вървим към закъснение на всичките си функционалности по пътя към неизбежното „ пенсиониране “ и… гибел?

Имаме всички следи това да е действителност. Както един човек в междинна възраст стартира да се държи… ексцентрично, по този начин и едно общество в междинна възраст стартира да се държи по същия метод.

Да стартираме от това: „ Вегетарианец пие по халба отлежала урина, с цел да се усеща прелестно “.

„ Първоначално 37-годишният вътрешен дизайнер изпитвал мощни болки в корема, които с нищо не могъл да изцери. Пробвал с вегетарианството през 2013-а, само че постигнал частични триумфи. Тогава попаднал на различна публикация, възхваляваща изгодата от консумирането на личната си урина “.

Хиляди години развиване на медицината, с цел да може Фейбиан Фаркюхарсън от Шефилд да си пие урината. Прекрасно.

Човек си мисли, че това към този момент е върхът (или дъното) на падението, нали? Но не. От позиция на простата логичност, Фейбиан има най-малко една точка в своя изгода – усетил е усъвършенстване. Хората от дълго време са споделили: „ Ако наподобява жалко, само че прави работа, значи не е жалко “. Разбира се, че Фейбиан може би си фантазира, че му оказва помощ, само че това е плацебо резултатът. Като теглим чертата – мистър Фейбиан се усеща по-добре. Можем с дни да спорим с него, че това, което прави, няма доста смисъл и, като цяло, има потребност и от друга профилирана помощ, само че мистър Фейбиан ще ни каже, че се усеща добре, а в края на деня въпреки всичко това е значимото. Освен, в случай че не сте жена му, която би трябвало да го целува.

Но има едно друго забавно събитие в света, което мъчно би могло да откри пояснение или опрощение.

Знаете ли какво е фриган? И аз не знаех. Това е човек, който се храни от кофите за отпадък, от боклуци, от изхвърлената от други храна. И до момента в който мозъкът ви ви подсеща, че тези хора са познати от дълго време и се назовават бездомни, клошари, обществено слаби и така нататък, то вие изпадате в огромна илюзия. Разликата сред двете групи е потребността. На едните се постанова да го вършат и избират да не го вършат, на другите не се постанова, а избират да го вършат.

Фриганите НЕ СА небогати. Те считат, че оказват помощ на света, като се хранят от кофите. Така те считат, че се борят с разхищението на храна. Каузата е чудесна, само че методът е неправилен.

Пак да повторим: фриганите НЕ СА небогати, на тях не се постанова да се хранят от кофите. Е, какво значение има тогава, че въпросната храна не се прахосва, когато тя храни хора с благоприятни условия, а бедните гладуващи си остават небогати гладуващи и изгодата за обществото е 0,0%?

Ще се опитвам да дам едно съмнение. Може и да бъркам, несъмнено. Но да опитвам въпреки всичко:

Има един вид хора, които оказват помощ по някакъв метод на нуждаещите се, единствено тъй като са им слаби нервите – не устоят на гледката или се усещат гузни. Което, в последна сметка, не е чак толкоз неприятно, тъй като това им положение на духа ги подтиква към положително – моторът не е значим, откакто крайната цел е добра.

Но подобен вид хора очевидно са предразположени и към глупости. Крайната цел на фриганите не съставлява помощ за никого. Егоистичен акт на самоизмиване на съвестта с резултат… ами единствено това – измиване на съвестта.

Да, веганите ги разбирам – етично отношение към животните. Ето, има смисъл зад решението им.

Разбирам и друго – по какъв начин хората толкоз епохи усъвършенстват производството на рафинирана захар и бяло брашно, с цел да се върнем през днешния ден към кафявата захар и ръжения самун, в миналото считани за бедняшка храна (а в този момент струваща повече от „ рафинираната “). Обяснението е просто: здравословно е.

Но…

Кое е по-добре за обществото: да подарявам храната, която другояче бих изхвърлил, или да се храня от кофите, в случай, че не ми се постанова? Разбира се, едно от тези две решения ще ми обезпечи по-лесен достъп и наличие в медиите и интерес към личността ми. Познайте кое от двете?

Когато един фриган се нахрани от кофата, той си „ икономисва “ извършването на покупки и храната, която е пропуснал да си купи, ще бъде изхвърлена от супермаркета, когато ѝ изтече срокът на валидност.

Кръговрат.

Фриганите в Русия, да вземем за пример, вършат благотворителни обеди и хранят хора, които се „ престрашат “ да опитат от храната им. Човек би решил, че ЕТО ТОВА е позитивното. Е, не напълно – измежду присъстващите не „ прелива “ от хора в потребност, а по-скоро има повече любопитни или търсачи на нови трендове. Нищо ново под слънцето.

Освен това… за какво би трябвало да храним нуждаещите се от кофите? Нещо, което те по този начин или другояче вършат и сами. Аз не бих се чувствал добре, не бих се чувствал като воин или избавител, в случай че нахраня бездомните от кофата.

Е, не е ли по-добре да се впрегне цялата тази сила в акции за понижаване на разхищението и насочването на тази храна към нуждаещите се ПРЕДИ да мине през кофите? Не обикаляйте кофите, а обикаляйте супермаркетите и ги агитирайте да подаряват храната. Тогава я давайте на бедните. Направете пунктове за оставяне на непотребна храна. Размърдайте си мозъците.

Защо актуалният човек страда от такава крещяща липса на логичност? Вървим ли към този момент към самоунищожаване? Предадохме ли се? Или това е единствено „ почистване “ на не до такава степен първокласен материал? Подготовка за идващ стадий?

Кой знае? Може пък в действителност човечеството да върви към „ пенсиониране “.