Комунистическото МВР - биещото, във всеки един смисъл, сърце на Партията
Възможно ли е било самата тоталитарна страна да просъществува без своето Министерство на вътрешните работи?
Да действа, да придобие уродливия тип, да проживее по този начин дълголетно и в последна сметка да стигне до „ висотите “, на които беше диктатурата, без мощта на апарата, единен зад трите букви Министерство на вътрешните работи?
„ Не. Категорично не е било допустимо! “
Еднозначният отговор е на проф. доктор. Веселин Вучков*.
Снимки Веселин Боришев
С преподавателя по углавен развой и някогашен министър беседваме за мощта на Министерство на вътрешните работи – биещото (както го назовавам аз по един остарял анекдот) сърце на партията. И че то не беше просто един - било то и доста значим, орган към страната: да може и с него, да може и без него... Не, то бе ДНК-то, канава и пиедестал на самата страна в тогавашния й тип.
Такива сили – Държавна сигурност, милицията, войските, които също влизат тогава в състава на Министерство на вътрешните работи, са доста характерен признак на ведомство, което обслужва една идеологическа режисура, споделя ни нашият събеседник.
Познавайки историята на Министерство на вътрешните работи, той особено отбелязва, че всичко след 9 септември 1944 година става напълно по руски пример:
„ Тук в България не е приложена никаква достоверна иновативност. Никаква локална импровизация!
Още повече, фактът, че губим ВСВ - не е било по никакъв начин мъчно на руските ръководители да наложат този режим “, отбелязва Вучков.
Мастодонтът до Десети ноември 1989 година
Той акцентира, че мнозина мислят, че през днешния ден Министерство на вътрешните работи е нещо огромно. Но в действителност до измененията през 1989 година и малко по-късно вътрешното ведомство е същински мастодонт. Най-малкото, тъй като с изключение на другите има и военнослужещи, които отбиват военна работа (за безумието на наложителната военна тегоба - четете скоро в поредицата " 100 въпроса за тоталитарната страна ", б.а.).
Каква беше структурата? Основното звено, нагърбило се със отбрана на комунистическата тирания, за което най-вече е говорено, е
Държавна сигурност.
Самата история на Държавна сигурност е много забавна, само че тя е иманентна конструкция на вътрешното министерство – независима, обособена със заместник-министър на вътрешните работи отпред. Вучков я назовава доста мощна конструкция, която компактно обслужва ръководещата комнистическа класа. И всико това следва компактно руския пример.
За към 3 години сред 1965 и 1968 година се прави опит и Държавна сигурност излиза от Министерство на вътрешните работи – става изцяло независим Комитет към Министерския съвет. Но даже и тогава се „ хванали за главата “ какви пакости може да извърши този безотговорен орган и единствено след 2-3 година я връщат още веднъж във вътрешното министерство, показва нашият събеседник, който е и създател само че доста изявления на историческа тема.
Народната милиция бе носещата структура в системата на Министерство на вътрешните работи. Това, с което всеки жител се среща всеки ден.
Към Министерство на вътрешните работи тогава бяха и Вътрешни войски - еквивалентът на днешната Жандармерия. Те обаче тогава се състоят от постоянни военнослужещи. Най-силните прояви на структурата са при обслужването на така наречен Възродителен развой. Професорът отбелязва, че в тази конструкция „ за жалост, не са се случили огромни промени след 1989 година “.
Гранични войски също са част от Министерство на вътрешните работи. Това е на процедура обособена войска, отбелязва юристът. За 10 г. между 1962 и 72-ра граничарите са били към МО, само че през целия останал интервал на тоталитарната страна са в Министерство на вътрешните работи.
Има, въпреки и безшумно и доста тайно, вътрешно опълчване - в случай че Държавна сигурност и военните в Министерство на вътрешните работи са били първа категория труд, то милицията не е. От позиция на тези най-лелеяни обществени придобивки - жилища, по-ранно пенсиониране, по-високи заплати, единствено „ тиловаците “ измежду елементарните ченгета са такива. Останалите от Народната милиция са второкласен труд.
Въоръжени, неуки и предани
Това, което се случва непоследствено след 9.IX.1944 година, не е нещо, което може да бъде наречено промяна, смяна или промяна. То е катурване с хастара на открито на самата властова конструкция на страната. Вучков го назовава евфемистично " доста бурно прекарване на държавните институции ".
Печалноизвестният първи комунистически вътрешен министър е Антон Югов. Който незабавно афишира сформирането на Народна милиция по руски модел.
Кадрите, които незабавно след 10 септември 1944 година пък назначава, са на първо място измежду комунисти и някогашни партизани.
Заповед 3123 на Антон Югов, с която се отстраняват условията за ценз за всички фрагменти - в това число и най-висшите, в новата Народна милиция. Факсимиле " Дойче веле ".
Известна е неговата заповед, с която със задна дата - от 9 септември 1944 година се отстраняват условията за учебен и длъжностен ценз, даже за шефа на Народната милиция.
Всъщност заповедта стъпва на една новоиздадена " Наредба-закон за назначение уволнение и класиране... " и прочие, която регламентира, че освен в МВР, а и локалните управляващи - в това число кмет на София, се назначават " по предложение на околийските комитети на Отечествен фронт ". И точка. Няма други условия.
Трябва да обърнем внимание, че незабавно на цялата тази " банка фрагменти " се раздават хиляди дула оръжия от Държавния боеприпас – специфична институция, която съществува до тогава. Получателите са на първо място някогашни партизани (или самообявили се за такива), както и политзатворници, излезли преди малко иззад решетките.
Мотото публично е - за отбрана против така наречен контрареволюция или контрапреврат, само че в действителност задачата е всяване на боязън измежду популацията, споделя юристът.
Питаме го: колко ли цеви отиват у какъв брой такива хора " от прът и въже "? Озлобени, до през вчерашния ден били в затвора или просто ненавиждащи локалния фабрикант, юрист, даскал...
Хиляди – допуска Вучков, само че отбелязва, че надали това е документирано с приемо-предавателни протоколи.
Още на 10 септември 1944 година с разпореждане Минситерският съвет признава Народната милиция за „ въоръжена мощ на националната власт “.
Дотогава не всичко в Отечествения фронт е завладяно от Българска работническа партия (комунисти) - както по това време се назовават слелите се незаконна Българска комунистическа партия и легална Работническа партия. Постепенно обаче след 9 септември кадрите на Българска работническа партия (к) завладяват изцяло позициите в Отечествен фронт.
Проф. Вучков ни дава образец, че още от 22 януари 1945 година никой към този момент не може да заема държавна работа – в това число в Министерство на вътрешните работи, без авансово утвърждение на комитетите на Отечествения фронт.
Достатъчно е нахлулите " на ура " в органите на Държавна сигурност и националната милиция нововъоръжени лица да са членове на Българска работническа партия (комунисти) и Работническия юношески съюз (РМС).
„ Някои от тях нямат даже 2-ри, 3-ти или 4-ти клас приключен “, споделя Вучков.
Прави допълнение, че това се отнася и за армията, само че тя има по-специфични цели, например да се гонят немските войски. А и има несравнимо по-малко отношение към репресиите вътре в страната на инакомислещи.
Съветски „ съветници “ на всички позиции
Юристът особено припомня феномена със руските съветници, които по това време са във всички ведомства, в това число в Министерство на вътрешните работи. Те, несъмнено, са доста повече от съветници.
„ Те имат съдбоносен принос, изключително когато се организират така наречен наказателни процеси. Те са управлявани преди всико от следствието към Държавна сигурност. Говорим за процесите против Никола Петков, Трайчо Костов, против остарели политици като Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, против протестантските свещеници, католическите свещеници...
Всичко това е направено под директното управление и диктата на руските съветници, които са били тук, на място. Те живеят в София, имат си кабинети в постройката на Министерство на вътрешните работи на ул. „ 6 септември “ и всеки ден получават доклад по какъв начин тече следствието против тези фигури.
Моделите са напълно пренесени от Съветския съюз. "
Естествено – отново от Москва идва и името „ милиция “, което поначало не значи държавен наказателен орган. Думата би трябвало да значи по-скоро жители, обединени от някакъв мотив - цивилна или от време на време и незаконна паравоенна организация. Преди време един създател описа как в учебното заведение им учителката ги учела, че „ милиция ” идва от глагола „ жаля ” - по този начин внушавали на хората, че някой се грижи за тях. Глупости: всъщност думата идва от латинското militia — наименование точно на войската на националното опълчение.
Проф. Веселин Вучков
Репресиите и правото на силата
Събеседникът ни дава образец с чисто новия Закон за националната милиция от 25 март 1948 година Тогава органите получават право да пращат в трудово възпитателни учебни заведения (ТВУ) – дефакто лагери за малолетни и малолетни. И също по този начин да пращат „ на ново местопребиваване “ лица " с фашистки и антинародни прояви ".
Това става без никакъв правосъден контрорл – със заповед на министъра на вътрешните работи. Това не е углавен развой, а административен акт - просто една заповед. Нарича се разселване.
" Дори едно наказателно произвеждане да се окаже безсилно да ви осъди, постоянно с този административен акт – заповед на министъра, може да бъдете заслен на другия завършек на страната ", споделя проф. Вучков.
Специално би трябвало да се подчертае, че следствието в своите похвати също копира компактно руския образец – и там физическите зверства са изключителни, изключително през 50-те години и изключително когато става дума за „ идеологически съперници “. Вучков назовава това " характерен образец за инквизиции, които са почерпени непосредствено от руските модели ".
Дълго си приказваме по какъв начин главната цел на „ правото “, както го схващат следователите тогава, е да изтръгнат признания. Старата концепция за самопризнанието като „ кралица на доказатествата “, в това число в наказателния развой, е развита в един фундаментален труд на акад. Анджей Вишински – общоприет прокурор на Съветския съюз дълго време през 30-те години. Неговата колосална „ Теория на доказателствата в руския углавен развой “ приключва с това, че когато става дума за политически дела срещу изменници на родината, против предатели, самопризнанието освен че не трябва да се подценява, то се трансформира в 100-процентово доказателство.
" В неговите фамозни процеси против някогашните съратници на Ленин всичко е подчинено на добиването на признание. От Съветския съюз, та и у нас - доста постоянно при идеологизирани процеси всичко е било ориентирано към набирането на признание ", споделя ни юристът и учител.
Въпросът ми е: цялата тази колосална власт, която на процедура не се управлява от никого другиго, с изключение на от самата себе си, до какви извращения и девиации може да докара в своето единоначалие (няма да ви споделям с коя власт от днешно време ми хрумват аналогии, бел. авт.). Безконтролната власт не развращава ли безотговорно?
„ Това е една доста затворена система. Младите хора даже мъчно могат да си го показват - изяснява проф. Вучков. -
Защото тя работи с голям агентурен уред – дано да се знае, че агентурен уред има освен по линия на Държавна сигурност, за който толкоз доста се е говорило. Агентите, секретните сътрудници и информаторите в най-широк смисъл – подобен доста мощен уред има и по линия на милицията.
Цялата система изисква да има доста повече сътрудници, доста повече надзор върху жителите. Като пресметнем, че има и значителен брой офицери и сержанти - по линия на милицията, оперативни, престъпни, следователи... Т.е. имаме голям брой чиновници и в същото време голям брой агентура.
Това е система, върху която няма никакъв надзор. Само вътрешноведомствен и той непосредствено опира до върха на пирамидата – министър, Държавен съвет и персонално първия началник! “
Едва ли има потребност от коментар - дали може съвсем всеки представител на някои от гореизредените „ да ти зачерни живота “ единствено с 2-3 доноса.
А има ли плюсове?
Изтъквам обстоятелството, че след 90-те полицията като че ли залитна в другата прекаленост - постоянно се споделя, че е „ глуха и сляпа “, заради липса на какъвто и да било агентурен уред за чисто престъпна информация. До степен, че не знае кой продава опиати в квартала – нищо че всички други знаят.
По думите на Веселин Вучков, методите за противопоставяне на обикновената криминална престъпност, която - отбелязва - е 2/3 от цялата престъпност, и по соцвреме, и в този момент са едни и същи.
Ами чувството за " ред "? Нали всички носталгици въздишат по какъв начин си оставяхме москвича отключен и дома без катанец? Което все по-умело и по-безобразно се употребява от новопосятите отровни бурени на реваншизма и реакционерството?
" Това е за сметка на свободите на хората, нека да не го забравяме – безапелационен е професорът.
Едно тоталитарно, затворено общество, несъмнено че може да потиска всякаква самодейност на хората – може да потиска и престъпността.
Но ясно диференцирано е, че в една правова дърава и в демократично общество винаги стои огромният въпрос: по какъв начин да се противодейства на престъпността – хем със средства, които я лимитират, само че въпреки това да не лимитират безогледно фундаментални човешки права. "
Истината е, че този баланс не е открит към момента освен в някогашния Източен блок, а е предизвикателство пред целия либерален свят.
Все отново юристът натъртва, че проформа физическото принуждение и побоищата, употребявани по този начин необятно от милицията, следствието, Държавна сигурност, не са намерили публично утвърждение и не са законово разрешени, камо ли заложени като стандарт в нито един нормативен акт.
Задавам му и един финален въпрос: когато преди време като хлапе ме викаха в Държавна сигурност, по тази причина че чувам западна музика, аз ли съм бил юридически невежа, че не съм си знаел правата? Можех ли нещо да напрая?
" Вие не сте имал права! - споделя със смях.
На въпроса ви от по-рано – дали в тези години Министерство на вътрешните работи си е надвишавало правата за реализиране на партийните цели, отговорът е елементарен – не. Не си ги е надвишавало.
Защото то е имало всички права и не е належащо да ги надвишава. “
Снимки Веселин Боришев
На финала проф. Вучков особено упорства посредством Клуб Z да предложи на младите, които желаят да са осведомени за това време, няколко книги. Нарича ги популярни записки и автобиографии:
" От Лайпцигския развой в сибирските лагери " наБлагой Попов - сподвижник на Георги Димитров около подпалването на Райхстага. Докато Димитров се фетишизира, за другите двама арестувани с него българи малко се знае. Попов по-късно попада в сибирските концлагри в продължение на повече от 10 години. " Може да се прочете по какъв начин се самопразправят с тези хора, които несъмнено, са били комунисти ", споделя Вучков. " Червеният гнет без маска " на Стефан Богданов. Автор е персонално ръководителят на Държавна сигурност директно след 9 септември – индоктриниран, руски шпионин, чиито брат Петър е един от съратниците на Никола Вапцаров и е разстрелян. Срещу Стефан Богданов след 7-8 г се обръща всичко, което той е правил като инквизитор по линия на Държавна сигурност. Между другото той, дружно с Лев Главинчев изравя гроба на цар Борис III от Рилския манастир. " Посмъртна изповед " на Денчо Знеполски. Той е сподвижник на Славчо Трънски от Трънския партизански отряд, където – " в случай че въобще е имало същинско партизанско придвижване, то е било там ". Но Знеполски също претърпява страшната трансформация - след години е задържан – следват дело, жестоки инквизиции, наказан е.Неотдавна издателството на Нов български университет издаде най-известния български правист по наказателно право до 1944 година проф. Никола Долапчиев. Той емигрира като дипломат в Лондон през 1947 година и умира в Америка. Неговата книга се споделя „ България - превръщането в руски спътник (1944-1953) “.
Вучков споделя, че даже единствено от тези книги младежите биха разбрали по какъв начин последователно властта се трансформира на руски релси – в това число във връзка с следствието, Държавна сигурост и МВР.
Съпротивата е безсмислена
Последният ми въпрос - имало ли е вид на опозиция от това, което през днешния ден бихме нарекли гражданско общество? Поне някакъв най-малък късмет?
„ Не, не. Властта е овладяна по подобен яростен метод - постепенно, на стадии - докъм средата или края на 50-те години, че съпротивителните сили, макар и да ги е имало, не са съществени.
Съветският диктат, укрепването на милицията, на Държавна сигурност, не разрешават разгръщането на по-сериозна съпротивителна мощ.
Не може да се каже, че е нямало - имало е тук-таме и дисидентски прояви, имало е и хора... Да вземем придвижването " Горяни " - от него тогавашната власт в действителност се е страхувала.
Но всичко това е вкарано по пандизите, всичко е обезоръжено, всевъзможни спорадични прояви са били глобени по един нечовечен метод.
За действителна опозиция с действителна вяра за смяна съгласно мен изобщо не може да се приказва в така наречен Народна Република България. Това ни отличава до някаква степен и от Унгария, и от Чехословакия, Полша и другите.
И една трагикомична преживелица за край
Фактът на полицейското - както бихме го нарекли през днешния ден - насилие бе толкоз общопризнат, прочут и неподлежащ на подозрение, че бе основал цялостен фолклор към себе си.
Например, какво символизират цветовете, в които е брандирана Народната милиция - жълто и синьо? Че влизаш при тях жълт (от страх), излизаш насинен - ясно от какво...
Или: " умерено приятели - днешната милиция към този момент не бие. Обаче нощесната, като помня, по какъв начин ме би! "
Че " полицай и майка бият за положително " и още, и още...
Ето и случката. Средата на 80-те. Глух и неук социализъм в глухата провинция. Един от градските чешити, по прякор Ключа, имаше някакво куче - елементарен мелез, само че с телосложение на дакел - фино и продълговато а ла шпек колбас. И този в прилив на неразбираемо какъв креативен позив вземе, че нарисува кучето на сини и жълти хоризонтални ленти - като патрулка. И напише на него " Народна милиция "!
Следващото деяние е елементарно прогнозируемо - в районното и му свалили кожата от пердах... Не на кучето! А този несретник бил толкоз усложнен каква защитна теза да измисли, че във връзка на кучето, представете си го - изрисувано на прави жълто-сини линии и с надпис " Народна милиция " на хълбока, взел че се оправдал пред ченгетата:
" Ами, сиурно е минало около някоя прясно боядисана ограда и се отъркало. "
---
* Проф. доктор Веселин Вучков е началник на Департамент „ Право “ на Нов български университет. От 30 година чете лекции в Академията на Министерство на вътрешните работи, а също и в ЮЗУ „ Неофит Рилски “.
Бил е народен представител, зам.-министър и министър на Министерство на вътрешните работи. Има голям брой исторически студии, преподава " Наказателен развой " и самичък признава, че има доста мощен интерес към историята на правото и наказателния развой.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Да действа, да придобие уродливия тип, да проживее по този начин дълголетно и в последна сметка да стигне до „ висотите “, на които беше диктатурата, без мощта на апарата, единен зад трите букви Министерство на вътрешните работи?
„ Не. Категорично не е било допустимо! “
Еднозначният отговор е на проф. доктор. Веселин Вучков*.
Снимки Веселин Боришев С преподавателя по углавен развой и някогашен министър беседваме за мощта на Министерство на вътрешните работи – биещото (както го назовавам аз по един остарял анекдот) сърце на партията. И че то не беше просто един - било то и доста значим, орган към страната: да може и с него, да може и без него... Не, то бе ДНК-то, канава и пиедестал на самата страна в тогавашния й тип.
Такива сили – Държавна сигурност, милицията, войските, които също влизат тогава в състава на Министерство на вътрешните работи, са доста характерен признак на ведомство, което обслужва една идеологическа режисура, споделя ни нашият събеседник.
Познавайки историята на Министерство на вътрешните работи, той особено отбелязва, че всичко след 9 септември 1944 година става напълно по руски пример:
„ Тук в България не е приложена никаква достоверна иновативност. Никаква локална импровизация!
Още повече, фактът, че губим ВСВ - не е било по никакъв начин мъчно на руските ръководители да наложат този режим “, отбелязва Вучков.
Мастодонтът до Десети ноември 1989 година
Той акцентира, че мнозина мислят, че през днешния ден Министерство на вътрешните работи е нещо огромно. Но в действителност до измененията през 1989 година и малко по-късно вътрешното ведомство е същински мастодонт. Най-малкото, тъй като с изключение на другите има и военнослужещи, които отбиват военна работа (за безумието на наложителната военна тегоба - четете скоро в поредицата " 100 въпроса за тоталитарната страна ", б.а.).
Каква беше структурата? Основното звено, нагърбило се със отбрана на комунистическата тирания, за което най-вече е говорено, е
Държавна сигурност.
Самата история на Държавна сигурност е много забавна, само че тя е иманентна конструкция на вътрешното министерство – независима, обособена със заместник-министър на вътрешните работи отпред. Вучков я назовава доста мощна конструкция, която компактно обслужва ръководещата комнистическа класа. И всико това следва компактно руския пример.
За към 3 години сред 1965 и 1968 година се прави опит и Държавна сигурност излиза от Министерство на вътрешните работи – става изцяло независим Комитет към Министерския съвет. Но даже и тогава се „ хванали за главата “ какви пакости може да извърши този безотговорен орган и единствено след 2-3 година я връщат още веднъж във вътрешното министерство, показва нашият събеседник, който е и създател само че доста изявления на историческа тема.
Народната милиция бе носещата структура в системата на Министерство на вътрешните работи. Това, с което всеки жител се среща всеки ден.
Към Министерство на вътрешните работи тогава бяха и Вътрешни войски - еквивалентът на днешната Жандармерия. Те обаче тогава се състоят от постоянни военнослужещи. Най-силните прояви на структурата са при обслужването на така наречен Възродителен развой. Професорът отбелязва, че в тази конструкция „ за жалост, не са се случили огромни промени след 1989 година “.
Гранични войски също са част от Министерство на вътрешните работи. Това е на процедура обособена войска, отбелязва юристът. За 10 г. между 1962 и 72-ра граничарите са били към МО, само че през целия останал интервал на тоталитарната страна са в Министерство на вътрешните работи.
Има, въпреки и безшумно и доста тайно, вътрешно опълчване - в случай че Държавна сигурност и военните в Министерство на вътрешните работи са били първа категория труд, то милицията не е. От позиция на тези най-лелеяни обществени придобивки - жилища, по-ранно пенсиониране, по-високи заплати, единствено „ тиловаците “ измежду елементарните ченгета са такива. Останалите от Народната милиция са второкласен труд.
Въоръжени, неуки и предани
Това, което се случва непоследствено след 9.IX.1944 година, не е нещо, което може да бъде наречено промяна, смяна или промяна. То е катурване с хастара на открито на самата властова конструкция на страната. Вучков го назовава евфемистично " доста бурно прекарване на държавните институции ".
Печалноизвестният първи комунистически вътрешен министър е Антон Югов. Който незабавно афишира сформирането на Народна милиция по руски модел.
Кадрите, които незабавно след 10 септември 1944 година пък назначава, са на първо място измежду комунисти и някогашни партизани.
Заповед 3123 на Антон Югов, с която се отстраняват условията за ценз за всички фрагменти - в това число и най-висшите, в новата Народна милиция. Факсимиле " Дойче веле ". Известна е неговата заповед, с която със задна дата - от 9 септември 1944 година се отстраняват условията за учебен и длъжностен ценз, даже за шефа на Народната милиция.
Всъщност заповедта стъпва на една новоиздадена " Наредба-закон за назначение уволнение и класиране... " и прочие, която регламентира, че освен в МВР, а и локалните управляващи - в това число кмет на София, се назначават " по предложение на околийските комитети на Отечествен фронт ". И точка. Няма други условия.
Трябва да обърнем внимание, че незабавно на цялата тази " банка фрагменти " се раздават хиляди дула оръжия от Държавния боеприпас – специфична институция, която съществува до тогава. Получателите са на първо място някогашни партизани (или самообявили се за такива), както и политзатворници, излезли преди малко иззад решетките.
Мотото публично е - за отбрана против така наречен контрареволюция или контрапреврат, само че в действителност задачата е всяване на боязън измежду популацията, споделя юристът.
Питаме го: колко ли цеви отиват у какъв брой такива хора " от прът и въже "? Озлобени, до през вчерашния ден били в затвора или просто ненавиждащи локалния фабрикант, юрист, даскал...
Хиляди – допуска Вучков, само че отбелязва, че надали това е документирано с приемо-предавателни протоколи.
Още на 10 септември 1944 година с разпореждане Минситерският съвет признава Народната милиция за „ въоръжена мощ на националната власт “.
Дотогава не всичко в Отечествения фронт е завладяно от Българска работническа партия (комунисти) - както по това време се назовават слелите се незаконна Българска комунистическа партия и легална Работническа партия. Постепенно обаче след 9 септември кадрите на Българска работническа партия (к) завладяват изцяло позициите в Отечествен фронт.
Проф. Вучков ни дава образец, че още от 22 януари 1945 година никой към този момент не може да заема държавна работа – в това число в Министерство на вътрешните работи, без авансово утвърждение на комитетите на Отечествения фронт.
Достатъчно е нахлулите " на ура " в органите на Държавна сигурност и националната милиция нововъоръжени лица да са членове на Българска работническа партия (комунисти) и Работническия юношески съюз (РМС).
„ Някои от тях нямат даже 2-ри, 3-ти или 4-ти клас приключен “, споделя Вучков.
Прави допълнение, че това се отнася и за армията, само че тя има по-специфични цели, например да се гонят немските войски. А и има несравнимо по-малко отношение към репресиите вътре в страната на инакомислещи.
Съветски „ съветници “ на всички позиции
Юристът особено припомня феномена със руските съветници, които по това време са във всички ведомства, в това число в Министерство на вътрешните работи. Те, несъмнено, са доста повече от съветници.
„ Те имат съдбоносен принос, изключително когато се организират така наречен наказателни процеси. Те са управлявани преди всико от следствието към Държавна сигурност. Говорим за процесите против Никола Петков, Трайчо Костов, против остарели политици като Кръстьо Пастухов, Коста Лулчев, против протестантските свещеници, католическите свещеници...
Всичко това е направено под директното управление и диктата на руските съветници, които са били тук, на място. Те живеят в София, имат си кабинети в постройката на Министерство на вътрешните работи на ул. „ 6 септември “ и всеки ден получават доклад по какъв начин тече следствието против тези фигури.
Моделите са напълно пренесени от Съветския съюз. "
Естествено – отново от Москва идва и името „ милиция “, което поначало не значи държавен наказателен орган. Думата би трябвало да значи по-скоро жители, обединени от някакъв мотив - цивилна или от време на време и незаконна паравоенна организация. Преди време един създател описа как в учебното заведение им учителката ги учела, че „ милиция ” идва от глагола „ жаля ” - по този начин внушавали на хората, че някой се грижи за тях. Глупости: всъщност думата идва от латинското militia — наименование точно на войската на националното опълчение.
Проф. Веселин Вучков Репресиите и правото на силата
Събеседникът ни дава образец с чисто новия Закон за националната милиция от 25 март 1948 година Тогава органите получават право да пращат в трудово възпитателни учебни заведения (ТВУ) – дефакто лагери за малолетни и малолетни. И също по този начин да пращат „ на ново местопребиваване “ лица " с фашистки и антинародни прояви ".
Това става без никакъв правосъден контрорл – със заповед на министъра на вътрешните работи. Това не е углавен развой, а административен акт - просто една заповед. Нарича се разселване.
" Дори едно наказателно произвеждане да се окаже безсилно да ви осъди, постоянно с този административен акт – заповед на министъра, може да бъдете заслен на другия завършек на страната ", споделя проф. Вучков.
Специално би трябвало да се подчертае, че следствието в своите похвати също копира компактно руския образец – и там физическите зверства са изключителни, изключително през 50-те години и изключително когато става дума за „ идеологически съперници “. Вучков назовава това " характерен образец за инквизиции, които са почерпени непосредствено от руските модели ".
Дълго си приказваме по какъв начин главната цел на „ правото “, както го схващат следователите тогава, е да изтръгнат признания. Старата концепция за самопризнанието като „ кралица на доказатествата “, в това число в наказателния развой, е развита в един фундаментален труд на акад. Анджей Вишински – общоприет прокурор на Съветския съюз дълго време през 30-те години. Неговата колосална „ Теория на доказателствата в руския углавен развой “ приключва с това, че когато става дума за политически дела срещу изменници на родината, против предатели, самопризнанието освен че не трябва да се подценява, то се трансформира в 100-процентово доказателство.
" В неговите фамозни процеси против някогашните съратници на Ленин всичко е подчинено на добиването на признание. От Съветския съюз, та и у нас - доста постоянно при идеологизирани процеси всичко е било ориентирано към набирането на признание ", споделя ни юристът и учител.
Въпросът ми е: цялата тази колосална власт, която на процедура не се управлява от никого другиго, с изключение на от самата себе си, до какви извращения и девиации може да докара в своето единоначалие (няма да ви споделям с коя власт от днешно време ми хрумват аналогии, бел. авт.). Безконтролната власт не развращава ли безотговорно?
„ Това е една доста затворена система. Младите хора даже мъчно могат да си го показват - изяснява проф. Вучков. -
Защото тя работи с голям агентурен уред – дано да се знае, че агентурен уред има освен по линия на Държавна сигурност, за който толкоз доста се е говорило. Агентите, секретните сътрудници и информаторите в най-широк смисъл – подобен доста мощен уред има и по линия на милицията.
Цялата система изисква да има доста повече сътрудници, доста повече надзор върху жителите. Като пресметнем, че има и значителен брой офицери и сержанти - по линия на милицията, оперативни, престъпни, следователи... Т.е. имаме голям брой чиновници и в същото време голям брой агентура.
Това е система, върху която няма никакъв надзор. Само вътрешноведомствен и той непосредствено опира до върха на пирамидата – министър, Държавен съвет и персонално първия началник! “
Едва ли има потребност от коментар - дали може съвсем всеки представител на някои от гореизредените „ да ти зачерни живота “ единствено с 2-3 доноса.
А има ли плюсове?
Изтъквам обстоятелството, че след 90-те полицията като че ли залитна в другата прекаленост - постоянно се споделя, че е „ глуха и сляпа “, заради липса на какъвто и да било агентурен уред за чисто престъпна информация. До степен, че не знае кой продава опиати в квартала – нищо че всички други знаят.
По думите на Веселин Вучков, методите за противопоставяне на обикновената криминална престъпност, която - отбелязва - е 2/3 от цялата престъпност, и по соцвреме, и в този момент са едни и същи.
Ами чувството за " ред "? Нали всички носталгици въздишат по какъв начин си оставяхме москвича отключен и дома без катанец? Което все по-умело и по-безобразно се употребява от новопосятите отровни бурени на реваншизма и реакционерството?
" Това е за сметка на свободите на хората, нека да не го забравяме – безапелационен е професорът.
Едно тоталитарно, затворено общество, несъмнено че може да потиска всякаква самодейност на хората – може да потиска и престъпността.
Но ясно диференцирано е, че в една правова дърава и в демократично общество винаги стои огромният въпрос: по какъв начин да се противодейства на престъпността – хем със средства, които я лимитират, само че въпреки това да не лимитират безогледно фундаментални човешки права. "
Истината е, че този баланс не е открит към момента освен в някогашния Източен блок, а е предизвикателство пред целия либерален свят.
Все отново юристът натъртва, че проформа физическото принуждение и побоищата, употребявани по този начин необятно от милицията, следствието, Държавна сигурност, не са намерили публично утвърждение и не са законово разрешени, камо ли заложени като стандарт в нито един нормативен акт.
Задавам му и един финален въпрос: когато преди време като хлапе ме викаха в Държавна сигурност, по тази причина че чувам западна музика, аз ли съм бил юридически невежа, че не съм си знаел правата? Можех ли нещо да напрая?
" Вие не сте имал права! - споделя със смях.
На въпроса ви от по-рано – дали в тези години Министерство на вътрешните работи си е надвишавало правата за реализиране на партийните цели, отговорът е елементарен – не. Не си ги е надвишавало.
Защото то е имало всички права и не е належащо да ги надвишава. “
Снимки Веселин Боришев На финала проф. Вучков особено упорства посредством Клуб Z да предложи на младите, които желаят да са осведомени за това време, няколко книги. Нарича ги популярни записки и автобиографии:
" От Лайпцигския развой в сибирските лагери " наБлагой Попов - сподвижник на Георги Димитров около подпалването на Райхстага. Докато Димитров се фетишизира, за другите двама арестувани с него българи малко се знае. Попов по-късно попада в сибирските концлагри в продължение на повече от 10 години. " Може да се прочете по какъв начин се самопразправят с тези хора, които несъмнено, са били комунисти ", споделя Вучков. " Червеният гнет без маска " на Стефан Богданов. Автор е персонално ръководителят на Държавна сигурност директно след 9 септември – индоктриниран, руски шпионин, чиито брат Петър е един от съратниците на Никола Вапцаров и е разстрелян. Срещу Стефан Богданов след 7-8 г се обръща всичко, което той е правил като инквизитор по линия на Държавна сигурност. Между другото той, дружно с Лев Главинчев изравя гроба на цар Борис III от Рилския манастир. " Посмъртна изповед " на Денчо Знеполски. Той е сподвижник на Славчо Трънски от Трънския партизански отряд, където – " в случай че въобще е имало същинско партизанско придвижване, то е било там ". Но Знеполски също претърпява страшната трансформация - след години е задържан – следват дело, жестоки инквизиции, наказан е.Неотдавна издателството на Нов български университет издаде най-известния български правист по наказателно право до 1944 година проф. Никола Долапчиев. Той емигрира като дипломат в Лондон през 1947 година и умира в Америка. Неговата книга се споделя „ България - превръщането в руски спътник (1944-1953) “.
Вучков споделя, че даже единствено от тези книги младежите биха разбрали по какъв начин последователно властта се трансформира на руски релси – в това число във връзка с следствието, Държавна сигурост и МВР.
Съпротивата е безсмислена
Последният ми въпрос - имало ли е вид на опозиция от това, което през днешния ден бихме нарекли гражданско общество? Поне някакъв най-малък късмет?
„ Не, не. Властта е овладяна по подобен яростен метод - постепенно, на стадии - докъм средата или края на 50-те години, че съпротивителните сили, макар и да ги е имало, не са съществени.
Съветският диктат, укрепването на милицията, на Държавна сигурност, не разрешават разгръщането на по-сериозна съпротивителна мощ.
Не може да се каже, че е нямало - имало е тук-таме и дисидентски прояви, имало е и хора... Да вземем придвижването " Горяни " - от него тогавашната власт в действителност се е страхувала.
Но всичко това е вкарано по пандизите, всичко е обезоръжено, всевъзможни спорадични прояви са били глобени по един нечовечен метод.
За действителна опозиция с действителна вяра за смяна съгласно мен изобщо не може да се приказва в така наречен Народна Република България. Това ни отличава до някаква степен и от Унгария, и от Чехословакия, Полша и другите.
И една трагикомична преживелица за край
Фактът на полицейското - както бихме го нарекли през днешния ден - насилие бе толкоз общопризнат, прочут и неподлежащ на подозрение, че бе основал цялостен фолклор към себе си.
Например, какво символизират цветовете, в които е брандирана Народната милиция - жълто и синьо? Че влизаш при тях жълт (от страх), излизаш насинен - ясно от какво...
Или: " умерено приятели - днешната милиция към този момент не бие. Обаче нощесната, като помня, по какъв начин ме би! "
Че " полицай и майка бият за положително " и още, и още...
Ето и случката. Средата на 80-те. Глух и неук социализъм в глухата провинция. Един от градските чешити, по прякор Ключа, имаше някакво куче - елементарен мелез, само че с телосложение на дакел - фино и продълговато а ла шпек колбас. И този в прилив на неразбираемо какъв креативен позив вземе, че нарисува кучето на сини и жълти хоризонтални ленти - като патрулка. И напише на него " Народна милиция "!
Следващото деяние е елементарно прогнозируемо - в районното и му свалили кожата от пердах... Не на кучето! А този несретник бил толкоз усложнен каква защитна теза да измисли, че във връзка на кучето, представете си го - изрисувано на прави жълто-сини линии и с надпис " Народна милиция " на хълбока, взел че се оправдал пред ченгетата:
" Ами, сиурно е минало около някоя прясно боядисана ограда и се отъркало. "
---
* Проф. доктор Веселин Вучков е началник на Департамент „ Право “ на Нов български университет. От 30 година чете лекции в Академията на Министерство на вътрешните работи, а също и в ЮЗУ „ Неофит Рилски “.
Бил е народен представител, зам.-министър и министър на Министерство на вътрешните работи. Има голям брой исторически студии, преподава " Наказателен развой " и самичък признава, че има доста мощен интерес към историята на правото и наказателния развой.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ