Пенка Кунева, композитор: Емиграцията беше очевидният път за мен и поколението ми
Възможно е да чувате името на Пенка Кунева все по-често около разкрилия " София филм фест " и взел участие на " Берлинале " филм " Ага " на българския режисьор Милко Лазаров – история за изолирано от актуалния свят семейство на инуити.
Тя го разказва като завръщане към киното, защото през последните години е отдадена на основаването на музика към видеоигри, в това число " Принцът на Персия ", " Мумията ", " Трансформърс ". Живее в Лос Анджелис от 1999 година, а отвън работата си като композитор на разножанрови продукции има няколко независими албума. Последният, The Woman Astronaut, излиза през 2016 година Постиженията й в киното включват обстоятелството, че е първата жена в Холивуд, заела позицията на основен кино оркестратор във високобюжетни филми – " Матрицата " и " Карибски пирати ".
В момента тя работи по музиката на три пилотни епизода на телевизионни продукции и документален филм за бежанската рецесия в Гърция. Музиката й към " Принцът на Персия " беше изпълнена като част от концептуален концерт със саундтракове от видеоигри в зала " България " по-рано тази година.
Ако би трябвало да погледнете обратно, какво би ви се желало да знаехте за вашата специалност още първоначално?
Всички артистични специалности на свободна процедура разчитат на ужасно доста контакти, другарства, поддръжка. Само приятелите са тези, които ни отварят порти и ни предлагат за нови планове, които ни дават градивна рецензия - а без нея един създател не се развива. Така че първоначално трябваше да си основа колкото се може повече запознанства. Дълго търсих пътя си – започнах като научен композитор на оркестрална музика, след това, след 1999 година потърсих призванието си във филмовата промишленост в Лос Анджелис, след това имах огромен триумф във видеоигрите. Това беше и интервалът, в който е роди щерка ми. Чак тогава започнах да сътворявам контакти в гейм промишлеността, там се и открих. " Ага " на Милко Лазаров беше моето завръщане към композирането на фимова музика.
Какви са стъпките при основаването на един саундтрак?
Включвам се сега, в който филмът е съвсем приключен и следва работа по пасването на музиката върху картината. Това значи доста диалози за концепциите, намирането на звука, естетиката, писане на музикални тематики, ремонти, отново диалози. Композирането към филми или игра се състои главно в това да превъплътя една визия на различен създател в моята музика. Най-важното е да усетя и схвана на надълбоко равнище тази визия. В случая на " Ага " с Милко Лазаров говорихме за това, което е невидимо на екрана и неизказано с думи. Той ме посъветва да мисля за света, който изгубваме, за фамилията, което не трябва да се унищожава, за рядко чистите връзки сред сътрудниците в фамилията. И двамата обичаме музиката на естонския композитор Арво Пярт, при него духовността е изчистена – естетиката му ни беше модел. Вдъхновение беше и българския фолклор, тъжните мелодии за гъдулка.
Усещахте ли Съединени американски щати първоначално като толкоз друго място, колкото сегашното би могло да бъде за героите на " Ага "?
През 1990 година отидох в Дърам, Северна Калифорния, където учих магистратура в Duke University. Въпреки че ме одобриха доста топло в университета, да, беше огромен културен потрес и ми беше доста мъчно. Не разбирах хората от южните щати поради локалния акцент. Нямах пари. Но бях ужасно стимулирана да съумея, да се осъществявам, да науча езика.
Но знаех, че няма път обратно. Бях на 22 години, когато комунизмът падна и емиграцията беше очевидният път за мен, както и за доста хора от моето потомство. След 28 години, се възнамерявам за цената. " Ага " резонира доста мощно с мен и съм сигурна, че ще влияе и на другите имигранти.
Филмът е като алегория, накара ме да се замисля, че най-скъпата цена, която имигрантът заплаща е, че не може да бъде дружно с родителите си сега, в който те умират. За децата това е една мъчителна цена в името на свободата и реализацията. През последните години се връщам в България за Коледа и когато поисквам " Весела Коледа " на всякакви възрастни дами, отговорът постоянно е: " Как да е радостна, когато синът ми е в Англия, а щерка ми в Италия? "
Историята и символиката в " Ага " засягат универсални житейски тематики – за прошката, за раздялата, за разрива сред поколенията. Възрастната двойка в тундрата ми припомня за статистиките към изчезващите български села и цялостната ера на радикални стопански промени. Разривът в фамилията, сред родителите и дъщерята, която изоставя обичайния живот и напуща фамилията, припомня за разривите в толкоз доста български фамилии при започване на 90-те години, когато нямаше работа за младото потомство. Бих определила историята като заслужен правоприемник на " Гераците " на Елин Пелин. Сюжетът е без ограничавания в пространството и времето.
Имало ли е миг в живота ви, когато сте желала да вършиме друго професионално?
Понякога бленувам да се занимавам с запазване на околната среда – да работя за изчистване на въздуха, на водата, на земята. Израстнах в България с дълбока обич към природата. Но музиката е ориста ми...
Тя го разказва като завръщане към киното, защото през последните години е отдадена на основаването на музика към видеоигри, в това число " Принцът на Персия ", " Мумията ", " Трансформърс ". Живее в Лос Анджелис от 1999 година, а отвън работата си като композитор на разножанрови продукции има няколко независими албума. Последният, The Woman Astronaut, излиза през 2016 година Постиженията й в киното включват обстоятелството, че е първата жена в Холивуд, заела позицията на основен кино оркестратор във високобюжетни филми – " Матрицата " и " Карибски пирати ".
В момента тя работи по музиката на три пилотни епизода на телевизионни продукции и документален филм за бежанската рецесия в Гърция. Музиката й към " Принцът на Персия " беше изпълнена като част от концептуален концерт със саундтракове от видеоигри в зала " България " по-рано тази година.
Ако би трябвало да погледнете обратно, какво би ви се желало да знаехте за вашата специалност още първоначално?
Всички артистични специалности на свободна процедура разчитат на ужасно доста контакти, другарства, поддръжка. Само приятелите са тези, които ни отварят порти и ни предлагат за нови планове, които ни дават градивна рецензия - а без нея един създател не се развива. Така че първоначално трябваше да си основа колкото се може повече запознанства. Дълго търсих пътя си – започнах като научен композитор на оркестрална музика, след това, след 1999 година потърсих призванието си във филмовата промишленост в Лос Анджелис, след това имах огромен триумф във видеоигрите. Това беше и интервалът, в който е роди щерка ми. Чак тогава започнах да сътворявам контакти в гейм промишлеността, там се и открих. " Ага " на Милко Лазаров беше моето завръщане към композирането на фимова музика.
Какви са стъпките при основаването на един саундтрак?
Включвам се сега, в който филмът е съвсем приключен и следва работа по пасването на музиката върху картината. Това значи доста диалози за концепциите, намирането на звука, естетиката, писане на музикални тематики, ремонти, отново диалози. Композирането към филми или игра се състои главно в това да превъплътя една визия на различен създател в моята музика. Най-важното е да усетя и схвана на надълбоко равнище тази визия. В случая на " Ага " с Милко Лазаров говорихме за това, което е невидимо на екрана и неизказано с думи. Той ме посъветва да мисля за света, който изгубваме, за фамилията, което не трябва да се унищожава, за рядко чистите връзки сред сътрудниците в фамилията. И двамата обичаме музиката на естонския композитор Арво Пярт, при него духовността е изчистена – естетиката му ни беше модел. Вдъхновение беше и българския фолклор, тъжните мелодии за гъдулка.
Усещахте ли Съединени американски щати първоначално като толкоз друго място, колкото сегашното би могло да бъде за героите на " Ага "?
През 1990 година отидох в Дърам, Северна Калифорния, където учих магистратура в Duke University. Въпреки че ме одобриха доста топло в университета, да, беше огромен културен потрес и ми беше доста мъчно. Не разбирах хората от южните щати поради локалния акцент. Нямах пари. Но бях ужасно стимулирана да съумея, да се осъществявам, да науча езика.
Но знаех, че няма път обратно. Бях на 22 години, когато комунизмът падна и емиграцията беше очевидният път за мен, както и за доста хора от моето потомство. След 28 години, се възнамерявам за цената. " Ага " резонира доста мощно с мен и съм сигурна, че ще влияе и на другите имигранти.
Филмът е като алегория, накара ме да се замисля, че най-скъпата цена, която имигрантът заплаща е, че не може да бъде дружно с родителите си сега, в който те умират. За децата това е една мъчителна цена в името на свободата и реализацията. През последните години се връщам в България за Коледа и когато поисквам " Весела Коледа " на всякакви възрастни дами, отговорът постоянно е: " Как да е радостна, когато синът ми е в Англия, а щерка ми в Италия? "
Историята и символиката в " Ага " засягат универсални житейски тематики – за прошката, за раздялата, за разрива сред поколенията. Възрастната двойка в тундрата ми припомня за статистиките към изчезващите български села и цялостната ера на радикални стопански промени. Разривът в фамилията, сред родителите и дъщерята, която изоставя обичайния живот и напуща фамилията, припомня за разривите в толкоз доста български фамилии при започване на 90-те години, когато нямаше работа за младото потомство. Бих определила историята като заслужен правоприемник на " Гераците " на Елин Пелин. Сюжетът е без ограничавания в пространството и времето.
Имало ли е миг в живота ви, когато сте желала да вършиме друго професионално?
Понякога бленувам да се занимавам с запазване на околната среда – да работя за изчистване на въздуха, на водата, на земята. Израстнах в България с дълбока обич към природата. Но музиката е ориста ми...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ