Честит 8 март! Отбелязваме Деня на мама и колежката
Възхваляван, отричан и преоткриван, 8 март е може би една от най-спорните дати в по-новата ни история. В справочниците обаче написа - на 8 март означаваме Международния ден на дамата. До началото на демократичните промени у нас това бе денят с рекордни продажби на зюмбюли. Нежното предпролетно цвете служеше както за подарък на мама, за помиряване на строгата учителка, а нерядко и за очистването на извечната виновност пред благоверната брачна половинка. Зюмбюл в целофанче имаше и за колежката, която бе на особена респект през този ден. На 8 март началниците великодушно разрешаваха къс работен ден, който завършваше в заводския стол с тройка кебапчета, по една бира и торта " Добуш " за десерт. От ролковия магнетофон " Кащан " се носеха шлагерите на Лили Иванова, Йорданка Христова и Емил Димитров, а по-смелите мъже канеха на блус колежките. Особена непосредственост обаче не се получаваше, защото за ставащото на дансинга зорко следяха шефът на Противопожарна охрана (първичната партийна организация), комсомолският секретар и другите мекерета на шефа. Оттогава датира и терминът " танц на комсомолско разстояние ".
Този празник има дълга предистория. Още във втората половина на 19. и началото на 20. век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в отбрана на своите права (8 март 1857 и 1908). За първи път се отбелязва Ден на дамата на 28 февруари 1909 година в Съединени американски щати. Тогава той се организира по самодейност на Социалистическата партия.
Идеята за честване на Международен ден на дамата поражда на 27.08.1910 година по време на Втората интернационална конференция на дамите социалистки в Копенхаген, Дания. Първа се застъпва за отбелязване на сходен ден Клара Цеткин (1857 - 1933). В Европа за първи път е маркиран сходен ден през 1911 - в Дания, Германия, Австрия и Швейцария, а през 1913-а - във Франция и Русия.
Датата 8 март за Интернационален ден на дамата е призната през 1921 година. Тази дата е трябвало да припомня и за стачката на текстилните работнички от Петербург (8 март 1917), която стои при започване на Февруарската гражданска война през 1917 година в Русия.
В началото битката на интернационалното женско придвижване е била на първо място против империализма, милитаризацията и войната, а също за: изборно право на дамите, равно възнаграждение за еднакъв труд, осемчасов работен ден, определяне на минимална работна заплата и други.
По-късно, през 80-те години на 20. век, на напред във времето излизат тематики като равни права за обучение и подготовка, правото на фамилно съобразено работно време, легализиране на абортите, правата на чужденките, по-добро общо обезпечаване на женските права. Наново е конституирано фамилното и бракоразводното право. През 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации прогласява 8 март за Ден за отбрана на правата на дамите и международния мир.
В България 8 март се празнува от 1914 година. От началото на 60-те години и до смяната 8 март беше „ полупразничен ден “; това ще рече - в предприятия и фабрики се работеше до обяд. Жените получаваха дарове от управлението на предприятието, по места се проведоха концерти - най-много от заводските самодейни ансамбли.
В България и в този момент се отбелязва този ден - къде с по-малки, къде с по-големи тържества или празненства. В българските уеб страници има доста материали, отдадени на Осми март - стихове, песни, приветствени картички, даже предписания за сладкиши „ 8 март “.
Въпреки спорните тълкувания, Осми март си остава един от най-важните интернационалните дни на битката за права на дамите.
Този празник има дълга предистория. Още във втората половина на 19. и началото на 20. век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в отбрана на своите права (8 март 1857 и 1908). За първи път се отбелязва Ден на дамата на 28 февруари 1909 година в Съединени американски щати. Тогава той се организира по самодейност на Социалистическата партия.
Идеята за честване на Международен ден на дамата поражда на 27.08.1910 година по време на Втората интернационална конференция на дамите социалистки в Копенхаген, Дания. Първа се застъпва за отбелязване на сходен ден Клара Цеткин (1857 - 1933). В Европа за първи път е маркиран сходен ден през 1911 - в Дания, Германия, Австрия и Швейцария, а през 1913-а - във Франция и Русия.
Датата 8 март за Интернационален ден на дамата е призната през 1921 година. Тази дата е трябвало да припомня и за стачката на текстилните работнички от Петербург (8 март 1917), която стои при започване на Февруарската гражданска война през 1917 година в Русия.
В началото битката на интернационалното женско придвижване е била на първо място против империализма, милитаризацията и войната, а също за: изборно право на дамите, равно възнаграждение за еднакъв труд, осемчасов работен ден, определяне на минимална работна заплата и други.
По-късно, през 80-те години на 20. век, на напред във времето излизат тематики като равни права за обучение и подготовка, правото на фамилно съобразено работно време, легализиране на абортите, правата на чужденките, по-добро общо обезпечаване на женските права. Наново е конституирано фамилното и бракоразводното право. През 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации прогласява 8 март за Ден за отбрана на правата на дамите и международния мир.
В България 8 март се празнува от 1914 година. От началото на 60-те години и до смяната 8 март беше „ полупразничен ден “; това ще рече - в предприятия и фабрики се работеше до обяд. Жените получаваха дарове от управлението на предприятието, по места се проведоха концерти - най-много от заводските самодейни ансамбли.
В България и в този момент се отбелязва този ден - къде с по-малки, къде с по-големи тържества или празненства. В българските уеб страници има доста материали, отдадени на Осми март - стихове, песни, приветствени картички, даже предписания за сладкиши „ 8 март “.
Въпреки спорните тълкувания, Осми март си остава един от най-важните интернационалните дни на битката за права на дамите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ