Ердоган и Европа - опасни връзки
Възходът на властническата президентска власт, откакто Реджеп Тайип Ердоган беше определен за президент, не улесни разговора на Турция с европейските институции, нито с всяка от главните европейски страни. Към това се прибави изключително жестоката принуда след опита за боен прелом през 2016 година Към тази деликатна обстановка се прибавят и последните закани на Анкара да пусне в Европа част от сирийските бежанци, прeбиваващи в Турция и да изпрати джихадистите от Ислямска страна назад в европейските им страни на генезис. В такава обстановка възобновяване на действителен разговор наподобява повече от належащо, с цел да се понижи възходящото напрежение, което няма да бъде позитивно нито за Анкара и Брюксел, нито за главните европейски страни. Това написа в разбор за френския всекидневник La Tribune Жерар Веспиер, асоцииран откривател от FEMO (Фондация за близкоизточни изследвания) и президент на Strategic Conseils.
Икономическото място на Турция
Турция, макар икономическото си закъснение, остава водеща икономическа мощ в Близкия изток. Нейният Брутният вътрешен продукт, оценен от МВФ на 706 милиарда $ за 2019 година, заема 19-то място в света, надалеч пред Египет, който има близо 20 милиона повече поданици. Следователно Турция е първокачествен стопански сътрудник. Интересно е също да разгледаме какви са мощните страни и константите в тази икономическа обстановка. Турция дава поръчка да бъде експортна мощ в индустриалните артикули, което е много извънредно за този район на света. Турският авто бранш като цяло (автомобили, камиони, рейсове, аварийни части) самичък по себе си съставлява 15% от турския експорт. Това е една от главните и исторически полезности, които Турция носи, потапяйки се в корените на Османската империя -трудът и строгостта при осъществяването на работата. Значението на този фактор в османската цивилизация беше доста добре обяснено от Ален Савини на неотдавнашна конференция на Геополитическия кръг на фондация Дофин. Така става по-ясно за какво турският промишлен свят и немският промишлен свят се срещат и се сближават. Европа би трябвало да бъде в положение да разчита на тази специфична и мощна връзка сред тези две страни, без значение от политическите опасности, с цел да продължи да задълбочава привилегирования разговор.
Износът
Турският експорт също напълно е фокусиран върху Европа. Седем от десетте основни клиенти на Турция са европейски страни, което съставлява 36% от износа й. За съпоставяне Русия усвоява едвам 2% от турския експорт. Докато Китай неотдавна стана най-големият снабдител на Турция, изпреварвайки Германия, респективно с 11% и 10% от турския импорт, 7 европейски страни съставляват 30% от турския импорт. Русия, с помощта на енергийния си потенциал, печели няколко пункта, само че съставлява единствено 6% от турския импорт. Защото Съединени американски щати, в случай че и да участват естествено в ежедневната действителност на турската стопанска система, съставляват едвам 5,3% от вноса, както и от износа. Нуждата и действителността от разговор с Европа още веднъж се удостоверяват. Този разговор се желае и от турската бизнес общественост, изключително от DEIK (Съветът за външноикономически отношения), осъзнаващ смисъла на връзките с европейските институции и главните страни. Финансовото въздействие на Европа е паралелно на нейното икономическо въздействие.
Финансовите потоци Турция-Европа
Докато директните задгранични вложения (ПЧИ) съставляват едвам 15 милиарда $ сред 1973 година и 2002 година (30 години), те скачат през интервала 2003 година - 2017 година (15 години), достигайки 193 милиарда $. Умножение по 13 за два пъти по-кратък интервал! Това е главната причина за растежа на Турция след 2000 година - тя беше безусловно движена от задгранични вложения, мощно европейски. Тази обстановка може единствено да улесни разговора сред Европа и бенефициента... Делът на първите 5 европейски страни в тези ПЧИ възлиза на 43% за този интервал от 15 години! 58 400 турски компании носят непознат капитал. Това е солидна основа за бъдещето и разговора, изключително откакто темпът на напредък на турската стопанска система се движи до негативен % през 2019 година съгласно Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. В тези сложни стопански времена - 15% инфлация и 14% безработица - няма ли Турция потребност от мощни и солидни европейски сътрудници? Реализмът, единният взор към бъдещето и разговорът би трябвало да доминират.
Напрежението с НАТО
Потенциалното придобиване на съветска военна техника и независимата военна интервенция в Сирия сътвориха действително напрежение сред Турция и нейните сътрудници в НАТО. Нека да си спомним обаче, че макар, че Турция не беше една от страните-основателки през 1949 година, тя се причисли към Атлантическия алианс през 1952 година! Това участие се състоя... 3 години преди този момент на Германия (Западна, по това време) Връзките са доста остарели, тази година се навършват 67 години! Освен това дано си спомним, че Франция, която стана нуклеарна мощ под председателството на военачалник дьо Гол, взе решението през 1966 година да напусне интегрираното командване на НАТО. Върнахме се 41 години по-късно! Така нашата страна има нужния опит, с цел да разбере неприятностите, които може да има член на Алианса с организацията. Ето за какво Франция би трябвало да покаже своето ноу-хау в ръководството на тази вътрешна рецесия в НАТО, с цел да помогне за разрешаването на компликациите. На дневен ред още веднъж е разговорът.
Какъв ще е бъдещият формат на съдействие?
Преминаваме през интервал на договаряния, преди да стигнем до интеграцията на Турция в Европейския съюз. Ако такава вероятност към този момент не наподобява уместна, остава да се дефинира каква институционална рамка може да свърже Турция и Европа. Възможен е освен един модел. Брюксел има задълбочени умения за договаряния и към този момент е определил специфични рамки за сътрудници: било то на географската граница на Европа - Норвегия; или за друга страна в центъра му -Швейцария. Без наложително да се възпроизвежда идентично, има източници, от които може да се почерпи ентусиазъм, да не приказваме за стотиците страници, които се пробват да дефинират връзката на Европа с Англия след Брекзит. В миг, когато Ердоган се среща във Вашингтон с президента на Съединените щати, а той от своя страна се среща с генералния секретар на НАТО, Европа би трябвало повече от всеки път да отстоява своето място и позициите си по отношение на Турция. Стратегическото географско състояние на тази страна, кръстопът сред Европа и Близкия изток, може единствено да ускори нуждата от продължение на съдействието с нея. Толкова доста към този момент е направено. Франция играе видна роля. Където има воля, има и метод...
Икономическото място на Турция
Турция, макар икономическото си закъснение, остава водеща икономическа мощ в Близкия изток. Нейният Брутният вътрешен продукт, оценен от МВФ на 706 милиарда $ за 2019 година, заема 19-то място в света, надалеч пред Египет, който има близо 20 милиона повече поданици. Следователно Турция е първокачествен стопански сътрудник. Интересно е също да разгледаме какви са мощните страни и константите в тази икономическа обстановка. Турция дава поръчка да бъде експортна мощ в индустриалните артикули, което е много извънредно за този район на света. Турският авто бранш като цяло (автомобили, камиони, рейсове, аварийни части) самичък по себе си съставлява 15% от турския експорт. Това е една от главните и исторически полезности, които Турция носи, потапяйки се в корените на Османската империя -трудът и строгостта при осъществяването на работата. Значението на този фактор в османската цивилизация беше доста добре обяснено от Ален Савини на неотдавнашна конференция на Геополитическия кръг на фондация Дофин. Така става по-ясно за какво турският промишлен свят и немският промишлен свят се срещат и се сближават. Европа би трябвало да бъде в положение да разчита на тази специфична и мощна връзка сред тези две страни, без значение от политическите опасности, с цел да продължи да задълбочава привилегирования разговор.
Износът
Турският експорт също напълно е фокусиран върху Европа. Седем от десетте основни клиенти на Турция са европейски страни, което съставлява 36% от износа й. За съпоставяне Русия усвоява едвам 2% от турския експорт. Докато Китай неотдавна стана най-големият снабдител на Турция, изпреварвайки Германия, респективно с 11% и 10% от турския импорт, 7 европейски страни съставляват 30% от турския импорт. Русия, с помощта на енергийния си потенциал, печели няколко пункта, само че съставлява единствено 6% от турския импорт. Защото Съединени американски щати, в случай че и да участват естествено в ежедневната действителност на турската стопанска система, съставляват едвам 5,3% от вноса, както и от износа. Нуждата и действителността от разговор с Европа още веднъж се удостоверяват. Този разговор се желае и от турската бизнес общественост, изключително от DEIK (Съветът за външноикономически отношения), осъзнаващ смисъла на връзките с европейските институции и главните страни. Финансовото въздействие на Европа е паралелно на нейното икономическо въздействие.
Финансовите потоци Турция-Европа
Докато директните задгранични вложения (ПЧИ) съставляват едвам 15 милиарда $ сред 1973 година и 2002 година (30 години), те скачат през интервала 2003 година - 2017 година (15 години), достигайки 193 милиарда $. Умножение по 13 за два пъти по-кратък интервал! Това е главната причина за растежа на Турция след 2000 година - тя беше безусловно движена от задгранични вложения, мощно европейски. Тази обстановка може единствено да улесни разговора сред Европа и бенефициента... Делът на първите 5 европейски страни в тези ПЧИ възлиза на 43% за този интервал от 15 години! 58 400 турски компании носят непознат капитал. Това е солидна основа за бъдещето и разговора, изключително откакто темпът на напредък на турската стопанска система се движи до негативен % през 2019 година съгласно Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. В тези сложни стопански времена - 15% инфлация и 14% безработица - няма ли Турция потребност от мощни и солидни европейски сътрудници? Реализмът, единният взор към бъдещето и разговорът би трябвало да доминират.
Напрежението с НАТО
Потенциалното придобиване на съветска военна техника и независимата военна интервенция в Сирия сътвориха действително напрежение сред Турция и нейните сътрудници в НАТО. Нека да си спомним обаче, че макар, че Турция не беше една от страните-основателки през 1949 година, тя се причисли към Атлантическия алианс през 1952 година! Това участие се състоя... 3 години преди този момент на Германия (Западна, по това време) Връзките са доста остарели, тази година се навършват 67 години! Освен това дано си спомним, че Франция, която стана нуклеарна мощ под председателството на военачалник дьо Гол, взе решението през 1966 година да напусне интегрираното командване на НАТО. Върнахме се 41 години по-късно! Така нашата страна има нужния опит, с цел да разбере неприятностите, които може да има член на Алианса с организацията. Ето за какво Франция би трябвало да покаже своето ноу-хау в ръководството на тази вътрешна рецесия в НАТО, с цел да помогне за разрешаването на компликациите. На дневен ред още веднъж е разговорът.
Какъв ще е бъдещият формат на съдействие?
Преминаваме през интервал на договаряния, преди да стигнем до интеграцията на Турция в Европейския съюз. Ако такава вероятност към този момент не наподобява уместна, остава да се дефинира каква институционална рамка може да свърже Турция и Европа. Възможен е освен един модел. Брюксел има задълбочени умения за договаряния и към този момент е определил специфични рамки за сътрудници: било то на географската граница на Европа - Норвегия; или за друга страна в центъра му -Швейцария. Без наложително да се възпроизвежда идентично, има източници, от които може да се почерпи ентусиазъм, да не приказваме за стотиците страници, които се пробват да дефинират връзката на Европа с Англия след Брекзит. В миг, когато Ердоган се среща във Вашингтон с президента на Съединените щати, а той от своя страна се среща с генералния секретар на НАТО, Европа би трябвало повече от всеки път да отстоява своето място и позициите си по отношение на Турция. Стратегическото географско състояние на тази страна, кръстопът сред Европа и Близкия изток, може единствено да ускори нуждата от продължение на съдействието с нея. Толкова доста към този момент е направено. Франция играе видна роля. Където има воля, има и метод...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ