Въздвижение на Св. Кръст Господен
Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен
Светата православна черква прави поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е открит във връзка със следните събития в историята на Христовата черква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили между тях обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил нечовечен, алчен, деспотичен. Проявил се като тиранин. Римляните страдали доста от тежкото робство, което им наложил. Затова те потърсили освобождение, помощ против него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните страни Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 година Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата вяра му била напълно непозната. Но не бил още и християнин. Обхванат от паника, не знаел по какъв начин да се моли за поддръжка от Небето. И Бог му оказал помощ. В чудно привидение му разкрил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето блестящ кръст и над него надпис: " С това ще победиш "!
Войниците видели също това чудно предсказание и мощно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за неприятен предвестител, тъй като е бил употребен като оръдие за позорно наказване.
През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, сходно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на бойците. Константин извършил заповедта. В същото време повикал при себе си бойци християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му дали отговор, че Иисус Христос е Единородният Син на същинския Бог, че е слязъл на земята да избави индивидите и че кръстът е знак за победа над гибелта и знак на величие.
Константин останал изумен от случилото се. И от този момент почнал да уважава същинския Бог и да учи Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин подхванал нахлуване за освобождението на Рим. Пламнала жестока борба. Войската на Максентий била разрушена. Той побягнал, с цел да се избави. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влезнал тържествено в Рим. Той схванал, че успеха му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали скулптура, заповядал да слагат в ръката й дълго копие във тип на кръст и да напишат думи: " С това избавително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина ".
В памет на това събитие светата Православна черква популяризира божествената мощ на Кръста Господен като оръжие на успеха и пее: " Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благоверен народ победа над враговете и като пазиш посредством Кръста Си Твоето общество ".
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило дотам разположението му към християнската религия, че най-сетне се решил да я одобри. Това негово решение се затвърдило от обстоятелството, че майка му, кралица Елена, била към този момент християнка. Тя и той са причислени от Православната черква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, тъй като, сходно на апостолите, разпространявали ревниво християнската религия.
Света Елена отишла в Палестина, с цел да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя наследник тя се погрижила да се повдигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.
Езичници и евреи, от ненавист към християните, се пробвали да заличат и загатна за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и сложили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин построил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския шеф да украсят храма превъзходно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.
Света Елена поискала най-много да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги търсения били открити трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но по какъв начин да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след различен до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, който носели към гробището, възкръснал, като бил приближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички подозрения.
Архиепископ Макарий застанал на особено издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многочислен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички направления. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: " Господи, помилуй! "
Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
Това станало в 326 година
Света Елена взела със себе си в подарък за своя наследник част от светия Кръст и откритите при него гвоздеи, които в миналото са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, поставена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм " Възкресение Христово ". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
В 614 година персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той завладял Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между отмъкнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.
Войната траяла дълго. Византийският император Ираклий съумял да победи Хозрой, който скоро по-късно бил погубен. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което татко му бил отмъкнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.
Тържествено император Ираклий възвърнал светинята - честния и животворящ Господен кръст - в Йерусалим. Християните от Йерусалим и покрайнината, отпред с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клончета в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в луксозни царски облекла, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се доближил до Йерусалим, той изискал да носи самичък Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил арестуван от невидима божествена мощ. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели за какво става това.
Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, ярък като гръмотевица. Ангелът му споделил:
- Не така нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и разчувствуван, патриархът се доближил до императора и му споделил:
- Господарю, не в луксозни облекла би трябвало да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в примирение и оскърбление!
Императорът незабавно снел от себе си венеца и багреницата и облякъл елементарни облекла. С непокрита глава и необут, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
Патриархът го сложил на предходното му място за наслада и разтуха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
- Господи, помилуй!...
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Светата православна черква прави поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е открит във връзка със следните събития в историята на Христовата черква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили между тях обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил нечовечен, алчен, деспотичен. Проявил се като тиранин. Римляните страдали доста от тежкото робство, което им наложил. Затова те потърсили освобождение, помощ против него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните страни Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 година Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата вяра му била напълно непозната. Но не бил още и християнин. Обхванат от паника, не знаел по какъв начин да се моли за поддръжка от Небето. И Бог му оказал помощ. В чудно привидение му разкрил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето блестящ кръст и над него надпис: " С това ще победиш "!
Войниците видели също това чудно предсказание и мощно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за неприятен предвестител, тъй като е бил употребен като оръдие за позорно наказване.
През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, сходно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на бойците. Константин извършил заповедта. В същото време повикал при себе си бойци християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му дали отговор, че Иисус Христос е Единородният Син на същинския Бог, че е слязъл на земята да избави индивидите и че кръстът е знак за победа над гибелта и знак на величие.
Константин останал изумен от случилото се. И от този момент почнал да уважава същинския Бог и да учи Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин подхванал нахлуване за освобождението на Рим. Пламнала жестока борба. Войската на Максентий била разрушена. Той побягнал, с цел да се избави. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влезнал тържествено в Рим. Той схванал, че успеха му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали скулптура, заповядал да слагат в ръката й дълго копие във тип на кръст и да напишат думи: " С това избавително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина ".
В памет на това събитие светата Православна черква популяризира божествената мощ на Кръста Господен като оръжие на успеха и пее: " Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благоверен народ победа над враговете и като пазиш посредством Кръста Си Твоето общество ".
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило дотам разположението му към християнската религия, че най-сетне се решил да я одобри. Това негово решение се затвърдило от обстоятелството, че майка му, кралица Елена, била към този момент християнка. Тя и той са причислени от Православната черква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, тъй като, сходно на апостолите, разпространявали ревниво християнската религия.
Света Елена отишла в Палестина, с цел да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя наследник тя се погрижила да се повдигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.
Езичници и евреи, от ненавист към християните, се пробвали да заличат и загатна за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и сложили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин построил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския шеф да украсят храма превъзходно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.
Света Елена поискала най-много да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги търсения били открити трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но по какъв начин да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след различен до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, който носели към гробището, възкръснал, като бил приближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички подозрения.
Архиепископ Макарий застанал на особено издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многочислен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички направления. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: " Господи, помилуй! "
Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
Това станало в 326 година
Света Елена взела със себе си в подарък за своя наследник част от светия Кръст и откритите при него гвоздеи, които в миналото са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, поставена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм " Възкресение Христово ". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
В 614 година персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той завладял Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между отмъкнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.
Войната траяла дълго. Византийският император Ираклий съумял да победи Хозрой, който скоро по-късно бил погубен. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което татко му бил отмъкнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.
Тържествено император Ираклий възвърнал светинята - честния и животворящ Господен кръст - в Йерусалим. Християните от Йерусалим и покрайнината, отпред с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клончета в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в луксозни царски облекла, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се доближил до Йерусалим, той изискал да носи самичък Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил арестуван от невидима божествена мощ. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели за какво става това.
Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, ярък като гръмотевица. Ангелът му споделил:
- Не така нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и разчувствуван, патриархът се доближил до императора и му споделил:
- Господарю, не в луксозни облекла би трябвало да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в примирение и оскърбление!
Императорът незабавно снел от себе си венеца и багреницата и облякъл елементарни облекла. С непокрита глава и необут, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
Патриархът го сложил на предходното му място за наслада и разтуха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
- Господи, помилуй!...
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев)
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ