Вместо мултифондове - псевдореформи
Въвеждането на мултифондовете в българската пенсионна система е една от най-важните промени, проектирани през последните 15 години. И макар непрестанните законови напъни (Кодексът за общественото обезпечаване е променян над 120 пъти!) мултифондове няма. А и не се виждат на хоризонта.
При сегашната система жителят, роден след края на 1959 година, прави вноски в спомагателен наложителен пенсионен фонд и средствата се натрупат по негова персонална партида. Сборът от всички персонални партиди на обезпечените във фонда сформира главната част от активите му. Портфолио мениджърите на пенсионното сдружение разпределят тези средства в разнообразни финансови принадлежности. Доходността от тези принадлежности пък се натрупва непрекъснато по партидите на обезпечените лица. Нетните активи на един фонд са надлежно сборът от вноските на обезпечените и постигнатата рентабилност от вложението им.
Недостатъкът на тази система е един - неналичието на избор за метода на вложение на средствата от името на обезпечения.
Ако бъде въведена мултифондовата система, обезпечените ще могат да избират при какъв риск да се влагат средствата им и каква рентабилност да им носят съгласно този риск. Активите на един пенсионен фонд биха се разделили на три портфейла - закостенял, уравновесен и нападателен. Всеки обезпечен ще може да избере свободно в кой от тези портфейли да отидат импортираните от него пари. По негово предпочитание те ще могат да бъдат разпределени и допълнително от един портфейл.
Вместо тази рационална скица, която би донесла и по-добра рентабилност за обезпечените, непрестанно се правят някакви промени, които постоянно носят тъкмо противоположните резултати. Много специалисти са на мнение, че откогато Дянков беше финансов министър, измененията в КСО, предприемани от Министерството на финансите, са ориентирани само към парализиране на активността на фондовете от втория пенсионен дирек, към редовно увреждане на имиджа им и резултатът от това е ерозиране на доверието към тях. И още по-лошо - съставляват опити за източването му в полза на "държавните " пенсии, които били сигурни и предвидими. Същевременно се крие елементарният факт, че при определения взаимен модел единствено след десетина години, в случай че не се преодолее демографският срив, няма да има кой да изкарва пенсиите на тогавашните пенсионери.
Част от тези "рИформи ", признати през предходната и през тази година, влизат в действие в този момент, други ще стартират да работят от следващата година. Изключение са няколко ремонти, засягащи най-вече ръководството на фондовете, както и техния надзор, за които те имат шестмесечен предварителен период.
Поправките засягат 4.6 млн. обезпечени българи и над 1.2 млн. пенсионери, както и девет пенсионноосигурителни сдружения, осем доброволни пенсионни фонда, девет професионални пенсионни фонда и два доброволни фонда, които работят по така наречен професионални схеми.
На първо място, нормативните промени изискват от фондовете да засилят прозрачността и достъпността на информацията. Освен настоящи данни за това какъв брой пари има в самостоятелната ни партида информацията би трябвало да демонстрира номиналната рентабилност, както и да съдържа детайлна информация за това в какво са вложени средствата. А когато титулярът на партидата изиска това, фондът ще бъде длъжен да показа и данни за постигнатата действителна рентабилност, т.е. номинална рентабилност минус размерът на инфлацията. Казано най-общо - действителна рентабилност 7%, поправена с 3.5 % инфлация, значи действителна рентабилност от 3.5% на вложените в съответния фонд пари.
Всичко това е изцяло ненужно, тъй като още от самото си основаване фондовете ежедневно пресмятат доходността и я разгласяват на интернет страниците си. Сега обаче информацията би трябвало да съдържа малко разяснение за смисъла на индикаторите за постигнатата рентабилност и за нивото на капиталовия риск. Компаниите ще са задължени да предизвестяват документално клиентите си, че не се подсигурява позитивна рентабилност и опазване в цялостен размер на импортираните по самостоятелните партиди средства. Което би трябвало да е ясно на всеки вложител - от този, който залага на банков депозит, до този, който работи с хеджфондове и биткойни. В информацията те би трябвало да посочат още какви са употребяваната методика за пресмятане на доходността и капиталовият риск, а за тези, които имат потребност от спомагателни пояснения, би трябвало да посочат място и метод да се срещнат с нея.
Инвестиционната политика на всеки фонд би трябвало да бъде оповестена и на уеб страниците им. Там има информация и за всички такси и удръжки, които се вършат по правилника на фонда и които се събират от обезпечените. След като през 2015 година законодателят понижи таксите и удръжките и постави "тавани " за тях, в този момент фондовете ще ги дават и в справките, които дават на лицата.
Единственото забавно в този куп промени е това, че в случай че фондът е част от финансова група, активността на сдружението би трябвало да бъде ясно разграничена от тази на групата, а постигнатите от финансовата група резултати не могат да бъдат представяни и като резултати на фонда или на сдружението.
Работна група, в която влизат специалисти от КФН, от финансовото и общественото министерство, разисква и вид, в който на обезпечените да се оповестява размерът на прогнозната пенсия и той да бъде привързан с главната. Засега споменаваният подобен размер е спомагателните пари за напреднала възраст да бъдат най-малко 20% от главната пенсия. Ако разновидността бъде признат, фондовете ще бъдат задължени, в случай че размерът на средствата по самостоятелната партида сега на пенсиониране е по-малък от три минимални пенсии за застрахователен стаж и възраст, лицето да може да ги получи еднократно или разсрочено, само че в границите на една година. Предвижда се във всяко пенсионно сдружение да се сътвори специфичен запас за обезпечено погашение на спомагателните пенсии. Работната група още разисква и от кой момент да стартира изплащането на пенсиите.
Въведени са и нови условия пред капиталовата активност на сдруженията. Те могат да влагат до 5% от средствата на фонд за в допълнение непринудено обезпечаване по професионални схеми в корпоративни облигации, които са признати за многостранна система за търговия или проведена система за търговия, и то в страна от Европейски Съюз. За да се ограничи ликвидният риск, се вкарват съответни условия и количествени ограничавания за експозицията към разнообразни принадлежности. Отменени са условията към капиталовата активност на задгранични институции за професионално пенсионно обезпечаване, които ръководят професионални схеми на български предприятия.
Поправките вкарват и нови отговорности в контролните функционалности на банките попечители - те ще би трябвало да наблюдават при покупко-продажби с активи на пенсионния фонд дали всички заплащания по тях се превеждат в нормалните периоди.
Но те го вършат и до момента.
Една година период отпусна КСО на пенсионните компании да преоценят вложенията си и да прекратят тези, които са в свързани лица. Такава възбрана към този момент действаше, в този момент просто се уголемява кръгът на обвързваните лица.
Според кодекса свързани лица са фирмите, за които е изпълнено най-малко едно от изискванията - да са дружество майка или дъщерни сдружения от една група, едното от тях да има присъединяване или да е взаимно сдружение с друго сдружение, двете сдружения са взаимни на едно и също трето лице, едното сдружение да е следено взаимно от физическо лице, което има връзки с другата компания.
Друга наредба вкарва по-строг надзор над вложенията в парцели. Тя планува пенсионните фондове в края на всяко тримесечие да съпоставят постигнатата рентабилност от всеки парцел с общата рентабилност от ръководството на фонда за същия интервал. Ако е по-ниска от 50% от общата, компанията е длъжна в двегодишен период да се освободи от парцела на пазарна цена. За добитите парцели сравнението на доходността ще се прави след приключване на пет години от тяхното закупуване. Промените в КСО не не разрешават на фондовете да получават парцели, само че за всеки нов също има петгодишен период за оценка.
Трябва да се спре спекулацията, че пенсионните фондове се борят просто за някакъв бизнес. На хората в България се внушава, че пенсионните фондове не си гледат работата, че били източени, недобре ръководени - с рентабилност, по-ниска от инфлацията, с високи такси. Тези изказвания са оборени с документи и обстоятелства.
Като цяло следващата вълна от нормативни промени е в действителност по-нататъшна бюрократизация в името на държавния надзор над този другояче частен бранш.
При сегашната система жителят, роден след края на 1959 година, прави вноски в спомагателен наложителен пенсионен фонд и средствата се натрупат по негова персонална партида. Сборът от всички персонални партиди на обезпечените във фонда сформира главната част от активите му. Портфолио мениджърите на пенсионното сдружение разпределят тези средства в разнообразни финансови принадлежности. Доходността от тези принадлежности пък се натрупва непрекъснато по партидите на обезпечените лица. Нетните активи на един фонд са надлежно сборът от вноските на обезпечените и постигнатата рентабилност от вложението им.
Недостатъкът на тази система е един - неналичието на избор за метода на вложение на средствата от името на обезпечения.
Ако бъде въведена мултифондовата система, обезпечените ще могат да избират при какъв риск да се влагат средствата им и каква рентабилност да им носят съгласно този риск. Активите на един пенсионен фонд биха се разделили на три портфейла - закостенял, уравновесен и нападателен. Всеки обезпечен ще може да избере свободно в кой от тези портфейли да отидат импортираните от него пари. По негово предпочитание те ще могат да бъдат разпределени и допълнително от един портфейл.
Вместо тази рационална скица, която би донесла и по-добра рентабилност за обезпечените, непрестанно се правят някакви промени, които постоянно носят тъкмо противоположните резултати. Много специалисти са на мнение, че откогато Дянков беше финансов министър, измененията в КСО, предприемани от Министерството на финансите, са ориентирани само към парализиране на активността на фондовете от втория пенсионен дирек, към редовно увреждане на имиджа им и резултатът от това е ерозиране на доверието към тях. И още по-лошо - съставляват опити за източването му в полза на "държавните " пенсии, които били сигурни и предвидими. Същевременно се крие елементарният факт, че при определения взаимен модел единствено след десетина години, в случай че не се преодолее демографският срив, няма да има кой да изкарва пенсиите на тогавашните пенсионери.
Част от тези "рИформи ", признати през предходната и през тази година, влизат в действие в този момент, други ще стартират да работят от следващата година. Изключение са няколко ремонти, засягащи най-вече ръководството на фондовете, както и техния надзор, за които те имат шестмесечен предварителен период.
Поправките засягат 4.6 млн. обезпечени българи и над 1.2 млн. пенсионери, както и девет пенсионноосигурителни сдружения, осем доброволни пенсионни фонда, девет професионални пенсионни фонда и два доброволни фонда, които работят по така наречен професионални схеми.
На първо място, нормативните промени изискват от фондовете да засилят прозрачността и достъпността на информацията. Освен настоящи данни за това какъв брой пари има в самостоятелната ни партида информацията би трябвало да демонстрира номиналната рентабилност, както и да съдържа детайлна информация за това в какво са вложени средствата. А когато титулярът на партидата изиска това, фондът ще бъде длъжен да показа и данни за постигнатата действителна рентабилност, т.е. номинална рентабилност минус размерът на инфлацията. Казано най-общо - действителна рентабилност 7%, поправена с 3.5 % инфлация, значи действителна рентабилност от 3.5% на вложените в съответния фонд пари.
Всичко това е изцяло ненужно, тъй като още от самото си основаване фондовете ежедневно пресмятат доходността и я разгласяват на интернет страниците си. Сега обаче информацията би трябвало да съдържа малко разяснение за смисъла на индикаторите за постигнатата рентабилност и за нивото на капиталовия риск. Компаниите ще са задължени да предизвестяват документално клиентите си, че не се подсигурява позитивна рентабилност и опазване в цялостен размер на импортираните по самостоятелните партиди средства. Което би трябвало да е ясно на всеки вложител - от този, който залага на банков депозит, до този, който работи с хеджфондове и биткойни. В информацията те би трябвало да посочат още какви са употребяваната методика за пресмятане на доходността и капиталовият риск, а за тези, които имат потребност от спомагателни пояснения, би трябвало да посочат място и метод да се срещнат с нея.
Инвестиционната политика на всеки фонд би трябвало да бъде оповестена и на уеб страниците им. Там има информация и за всички такси и удръжки, които се вършат по правилника на фонда и които се събират от обезпечените. След като през 2015 година законодателят понижи таксите и удръжките и постави "тавани " за тях, в този момент фондовете ще ги дават и в справките, които дават на лицата.
Единственото забавно в този куп промени е това, че в случай че фондът е част от финансова група, активността на сдружението би трябвало да бъде ясно разграничена от тази на групата, а постигнатите от финансовата група резултати не могат да бъдат представяни и като резултати на фонда или на сдружението.
Работна група, в която влизат специалисти от КФН, от финансовото и общественото министерство, разисква и вид, в който на обезпечените да се оповестява размерът на прогнозната пенсия и той да бъде привързан с главната. Засега споменаваният подобен размер е спомагателните пари за напреднала възраст да бъдат най-малко 20% от главната пенсия. Ако разновидността бъде признат, фондовете ще бъдат задължени, в случай че размерът на средствата по самостоятелната партида сега на пенсиониране е по-малък от три минимални пенсии за застрахователен стаж и възраст, лицето да може да ги получи еднократно или разсрочено, само че в границите на една година. Предвижда се във всяко пенсионно сдружение да се сътвори специфичен запас за обезпечено погашение на спомагателните пенсии. Работната група още разисква и от кой момент да стартира изплащането на пенсиите.
Въведени са и нови условия пред капиталовата активност на сдруженията. Те могат да влагат до 5% от средствата на фонд за в допълнение непринудено обезпечаване по професионални схеми в корпоративни облигации, които са признати за многостранна система за търговия или проведена система за търговия, и то в страна от Европейски Съюз. За да се ограничи ликвидният риск, се вкарват съответни условия и количествени ограничавания за експозицията към разнообразни принадлежности. Отменени са условията към капиталовата активност на задгранични институции за професионално пенсионно обезпечаване, които ръководят професионални схеми на български предприятия.
Поправките вкарват и нови отговорности в контролните функционалности на банките попечители - те ще би трябвало да наблюдават при покупко-продажби с активи на пенсионния фонд дали всички заплащания по тях се превеждат в нормалните периоди.
Но те го вършат и до момента.
Една година период отпусна КСО на пенсионните компании да преоценят вложенията си и да прекратят тези, които са в свързани лица. Такава възбрана към този момент действаше, в този момент просто се уголемява кръгът на обвързваните лица.
Според кодекса свързани лица са фирмите, за които е изпълнено най-малко едно от изискванията - да са дружество майка или дъщерни сдружения от една група, едното от тях да има присъединяване или да е взаимно сдружение с друго сдружение, двете сдружения са взаимни на едно и също трето лице, едното сдружение да е следено взаимно от физическо лице, което има връзки с другата компания.
Друга наредба вкарва по-строг надзор над вложенията в парцели. Тя планува пенсионните фондове в края на всяко тримесечие да съпоставят постигнатата рентабилност от всеки парцел с общата рентабилност от ръководството на фонда за същия интервал. Ако е по-ниска от 50% от общата, компанията е длъжна в двегодишен период да се освободи от парцела на пазарна цена. За добитите парцели сравнението на доходността ще се прави след приключване на пет години от тяхното закупуване. Промените в КСО не не разрешават на фондовете да получават парцели, само че за всеки нов също има петгодишен период за оценка.
Трябва да се спре спекулацията, че пенсионните фондове се борят просто за някакъв бизнес. На хората в България се внушава, че пенсионните фондове не си гледат работата, че били източени, недобре ръководени - с рентабилност, по-ниска от инфлацията, с високи такси. Тези изказвания са оборени с документи и обстоятелства.
Като цяло следващата вълна от нормативни промени е в действителност по-нататъшна бюрократизация в името на държавния надзор над този другояче частен бранш.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ