Инфлацията при въвеждане на еврото средно е към 1%
Въвеждането на еврото не основава съвсем никакви проблеми с инфлацията, стана ясно от изявления на синдикати и работодатели, които се сплотиха в поддръжката си за ускорено присъединение към еврозоната.
Според водача на КНСБ Пламен Димитров не се чака приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен напън у нас. Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре сега, в който се приема еврото, само че това не въздейства върху общия инфлационен напън, което да стига до непознати или притеснителни равнища.
" От 0.3 до 1.4 на 100 е междинното инфлационно равнище към съответните години на страните, които са се включили последно към еврозоната “, съобщи Димитров на специфична конференция, на която работодатели и синдикати показаха единомислещата си поддръжка процеса на ускорение на подготовката на България към Валутно-курсовия механизъм II (ЕRМ II) и по-късно към еврозоната. В началото на януари пред задграничните медии финансовият министър Владислав Горанов за пръв път реши да се ангажира с дата и разгласи, че България ще кандидатства за ERM II до юни тази година.
" Сигурно кафето няма да коства 60 ст., несъмнено ще коства едно евро, това се случва с най-масовите " дребни " цени - закръгление нагоре и то в евро, само че това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората равнища “, акцентира водачът на КНСБ.
Димитров беше безапелационен, че влизането в чакалнята и еврозоната няма да бъде спънка за продължаващото ускорено развиване и нарастване на заплатите и на приходите от труд в България. По думите му растежът на минималната заплата при балтийските страни, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, откакто са влезнали в еврозоната.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков счита, че изгодите от въвеждането на еврото са дълготрайните резултати върху стопанската система и обществената среда, ускоряването на структурните промени, измененията в приходите, продуктивността и конкурентоспособността. Ще има и реализиране на възможен поврат в неподходящите демографски трендове. Според него България в този момент е най-готова за присъединителния развой заради 20-годишното си престояване във валутния ръб и закрепения курс към европейската валута. " Ние надплащаме сметката си за присъединение към Еврозоната повече от 10 години и продължаваме да я плащаме “, сподели той.
Влизането на България в еврозоната ще понижи общия систематичен риск за страната, банките, кредитната система. Достъпът до кредитиране на страната, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните равнища. Ще има и спомагателни гаранции върху депозитната база и друго равнище на надзора на българските банки - от Европейската централна банка, уточни Бранков.
С освобождението на голям запас - валутният запас, включително и фискалният запас, ще се дадат благоприятни условия за рационални политики в обществените сфери и благоприятни условия за предварително погасяване на държавния дълъг. От изявлението на Бранков обаче не стана ясно за какво счита, че големите валутни запаси ще бъдат освободени, след Министерството на финансите и Българска народна банка постоянно са твърдели, че въпросните милиарди няма да се харчат.
Според Бранков провокациите в присъединителния развой са обезпечаването на външнополитическата поддръжка и постигането на по-голяма осведоменост измежду хората и бизнеса.
Председателят на Икономическия и обществен съвет проф. доктор Лалко Дулевски разяснява, че има поляризация в българското общество по тематиката и уточни, че в този момент е моментът обществото да бъде осведомено за изгодите и за провокациите.
Според него стъпките към ЕRМ II би трябвало да са на правилото на тихата финансова дипломация, като акцентира, че в този момент е моментът, тъй като България извършва всички механически условия и е в центъра на ръководството на Европейски Съюз.
Според водача на КНСБ Пламен Димитров не се чака приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен напън у нас. Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре сега, в който се приема еврото, само че това не въздейства върху общия инфлационен напън, което да стига до непознати или притеснителни равнища.
" От 0.3 до 1.4 на 100 е междинното инфлационно равнище към съответните години на страните, които са се включили последно към еврозоната “, съобщи Димитров на специфична конференция, на която работодатели и синдикати показаха единомислещата си поддръжка процеса на ускорение на подготовката на България към Валутно-курсовия механизъм II (ЕRМ II) и по-късно към еврозоната. В началото на януари пред задграничните медии финансовият министър Владислав Горанов за пръв път реши да се ангажира с дата и разгласи, че България ще кандидатства за ERM II до юни тази година.
" Сигурно кафето няма да коства 60 ст., несъмнено ще коства едно евро, това се случва с най-масовите " дребни " цени - закръгление нагоре и то в евро, само че това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората равнища “, акцентира водачът на КНСБ.
Димитров беше безапелационен, че влизането в чакалнята и еврозоната няма да бъде спънка за продължаващото ускорено развиване и нарастване на заплатите и на приходите от труд в България. По думите му растежът на минималната заплата при балтийските страни, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, откакто са влезнали в еврозоната.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков счита, че изгодите от въвеждането на еврото са дълготрайните резултати върху стопанската система и обществената среда, ускоряването на структурните промени, измененията в приходите, продуктивността и конкурентоспособността. Ще има и реализиране на възможен поврат в неподходящите демографски трендове. Според него България в този момент е най-готова за присъединителния развой заради 20-годишното си престояване във валутния ръб и закрепения курс към европейската валута. " Ние надплащаме сметката си за присъединение към Еврозоната повече от 10 години и продължаваме да я плащаме “, сподели той.
Влизането на България в еврозоната ще понижи общия систематичен риск за страната, банките, кредитната система. Достъпът до кредитиране на страната, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните равнища. Ще има и спомагателни гаранции върху депозитната база и друго равнище на надзора на българските банки - от Европейската централна банка, уточни Бранков.
С освобождението на голям запас - валутният запас, включително и фискалният запас, ще се дадат благоприятни условия за рационални политики в обществените сфери и благоприятни условия за предварително погасяване на държавния дълъг. От изявлението на Бранков обаче не стана ясно за какво счита, че големите валутни запаси ще бъдат освободени, след Министерството на финансите и Българска народна банка постоянно са твърдели, че въпросните милиарди няма да се харчат.
Според Бранков провокациите в присъединителния развой са обезпечаването на външнополитическата поддръжка и постигането на по-голяма осведоменост измежду хората и бизнеса.
Председателят на Икономическия и обществен съвет проф. доктор Лалко Дулевски разяснява, че има поляризация в българското общество по тематиката и уточни, че в този момент е моментът обществото да бъде осведомено за изгодите и за провокациите.
Според него стъпките към ЕRМ II би трябвало да са на правилото на тихата финансова дипломация, като акцентира, че в този момент е моментът, тъй като България извършва всички механически условия и е в центъра на ръководството на Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ